Р  Е  Ш Е Н И Е

 

№........                                    23.04.2014г.                                     гр.Ямбол

 

                               В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   VІ-ти               граждански състав

на 25.03.2014г.                                                                                            в гр.Ямбол

в публично заседание в състав:

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЧОКОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Р.Чокова

търговско дело №121 по описа за 2013г. на ЯОС,

 за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба(ИМ по-нататък) от „Райфайзенбанк (България)”ЕАД(по-нататък наричана Банката) гр.София, с която против М.Г.А. ***, е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца срещу ответницата в размер на сумата 28 599.03лв. общо, от които 25100лв. изискуема главница,602.77лв.просрочена редовна лихва за периода от 05.04.2010г.до 07.06.2010г., 2 896.26лв.просрочена наказателна лихва върху нея от 30.09.2010г. ведно със зак.лихва върху главницата  от 01.10.2010г., както и сумата 192лв.държавна такса и 571.98лв.разноски и за което ищцово вземане срещу ответницата, в качеството и на длъжник, е издадена заповед за изпълнение № 2181/5.10.2010 и изп. лист  по ч.гр.д.№2767/201г. по описа на ЯРС.

В ИМ се твърди, че претендираните вземания произтичат от Договор за банков кредит, сключен между Банката и В.С. А., съгласно който тя е отпуснала на кредитополучателя, кредит в размер на 25 100 лева с  краен срок на погасяване 05.11.2015г., подписан и от солидарния длъжник-ответницата по делото. По този начин А. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащането на всички дължими към Банката суми по Договора за кредит, вкл, главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обслужването на Кредита, разноски по събирането на кредита по съдебен и извънсъдебен ред, до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя. Твърди се, че отпуснатият кредит  от 25 100лв.е изцяло усвоен от кредитополучателя на 10.11.2009 г. и е с краен срок на погасяване 05.11.2015г.съгласно подробно разписан погасителен план -59 равни месечни вноски, всяка в размер на 418 лева, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.12.2010г. до 05.10.2015 г. и една последна изравнителна вноска на 05.11.2015 г. в размер  на 438лв. Посочено е, че на 15.04.2010 г. е направено последното плащане по кредита – вноска в размер на 296.08 лв., както и че на датите с падеж 05.05.2010г., 07.06.2010 г., 05.07.2010 г. нито кредитополучателя В. А. нито солидарния длъжник и ответница по делото М. А. са платили дължимите месечни вноски за лихви, което представлява неизпълнение по чл. 6. от Договора за банков кредит във връзка с чл. 28 буква „6" от Общите условия на Райфайзенбанк /България/ ЕАД за предоставяне на Микро кредити. Освен това изискуемостта на всички вземания на Банката по Договора за банков кредит по отношение на Кредитополучателя и/или Солидарния длъжник е настъпила по силата и при условията на чл. 8, във връзка с чл. 29 т.2 от Общите условия на Райфайзенбанк /България/ ЕАД за предоставяне на Микро кредити а именно: поради неплащане изцяло или частично, на което и да е парично задължение по Договора в продължение на повече от 90 дни. Въпреки уговорената между страните по договора автоматична предсрочна изискуемост, ищецът е изпратил  писма за  предсрочната  изискуемост,  на адресите на страните по договора в т.ч. и на ответницата. Кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 25.08.2010г. до 01.10.2010г. вкл., но не са били предприети никакви действия за изплащане на дължимите към Банката суми, поради което Банката е предприела действия по принудителното им събиране на 01.10.2010г. с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На 01.10.2010 г. ЯРС  е издал ЗНИ № 2181/05.10.2010 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2767/2010 г. по описа на с.с.ответникът по настоящия установителен иск М.А., е осъдена да заплати на Банката дължимите суми по Договора за кредит. Въз основа на изп.лист е образувано изпълнително дело № 328/2011г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 878 КЧСИ срещу ответника М.Г.А. като след получаване на поканата за доброволно изпълнение, същата е депозирала възражение.В открито с.з. искът се поддържа от юриск.Б.. Представена е в срок и писмена защита, с подробни изложения в подкрепа на твърденията в исковата молба.

В писмения си отговор, депозиран в срока по чл.367 от ГПК ответницата А. възразява, че не дължи изпълнение по договора, тъй като не е страна по него, липсват доказателства, че дължи изпълнение на каквото и да е основание  и иска отхвърлянето му като неоснователен. Сочи, че длъжникът по делото е търсен да заплати. В открито с.з. отговорът се поддържа изцяло от адв.Н. като навежда доводи, че  доверителката му не дължи, тъй като  банката не е доказала, че неин основен длъжник е В.С., същият не може да е получил писмото, с което  кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като е бил починал. Освен това съобразно ЗН, неговите наследници са страни по този договор като основен длъжник и те дължат изпълнение по него заедно със солидарния длъжник и установителният иск е следвало да бъде насочен срещу тях и едва тогава ако не платят, отговаря солидарния длъжник. Затова твърди, че ответницата не дължи нищо и не е получила нищо, тя ще дължи в един бъдещ момент, когато ищецът докаже предсрочното прекратяване на договора за кредит с В.А., поради неизпълнение от негова страна. Навежда доводи още, че кореспонденцията с  В.С. и М.А.  не е водена коректно, тъй като са търсени на един адрес в гр.Ямбол, ул.”Г.Кръстевич” 19, от който  видно от разписки на пощенската станция са останали непотърсени. От друга страна ответницата е получавала цялата си кореспонденция от съда на друг адрес.

Като съобрази доводите ищеца в исковата молба  и направеното от процесуалния му представител в първото открито съдебно заседание уточнение на исковата молба и  изложеното в отговора, подаден от  ответницата и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на закона, съдът намери за установено следното:

 

1/по фактите:

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д. № 2767/2010 г. по описа на ЯРС, на 04.10.2010г. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от Райфайзенбанк /България/ ЕАД – гр.София против длъжниците В.С. А. и  М.Г.А. ***. В заявлението си ищцовото дружество е претендирало издаването на заповед за изпълнение за сумата от 25 100лв., просрочена редовна лихва, начислена за периода 5.04.2010 до 07.06.2010г.в размер на 602.77лв. и просрочена наказателна лихва за периода от 08.06.2010г.до 30.09.2010г. в размер на 2896.26лв. ведно със законната лихва от 1.01.2010г. до изплащане на вземането въз основа на извлечение от счетоводните си книги за размера на дълга на В.С. А. и  М.Г.А.(т.12 от заявлението) при условията на солидарност срещу двамата длъжници(т.13 от заявлението). В т.14 от заявлението е посочено, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл.29 от Общите условия към Договор за банков кредит №68134 от 10.11.2009г. и е поиска присъждане  и на разноските в производството в размер на 571.98лв.-платена държавна такса.

Със Заповед № 2181от 05.10.2010г.за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК заповедният съд уважил искането на заявителя разпоредил В.С. А. и  М.Г.А. да заплатят солидарно на Райфайзенбанк /България/ ЕАД – гр.София сумата от 25 100лв., просрочена редовна лихва, начислена за периода 5.04.2010 до 07.06.2010г.в размер на 602.77лв. и просрочена наказателна лихва за периода от 08.06.2010г.до 30.09.2010г. в размер на 2896.26лв. ведно със законната лихва от 1.01.2010г. до изплащане на вземането и разноските по делото в размер на 571.98лв. На 4.10.2010г. съдът е издал в полза на заявителя и изп.лист за сумите по Заповедта.

С определение №1896/04.10.2013г., ЯРС е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение №2181/5.10.2010г. в частта и, с която е било разпоредено длъжникът В.С. А. да заплати солидарно с длъжника М.Г.А. посочените в заявлението на заявителя„Райфайзенбанк (България)”ЕАД суми по извлечение от счетоводната и книга и прекратил производството по делото по отношение на същия, тъй като във връзка с подадено възражение и подадена частна жалба е приложен акт за  смърт №3/07.04.2010г.на Община”Тунджа”с.Веселиново, от което съдът установил, че солидарният длъжник В.С. А. е починал на 06.04.2010г.Това определение е било обжалвано от длъжника М.Г.А., но частната  и жалба е оставена без разглеждане като недопустима. Определението на ЯОС не е обжалвано и е влязло в зак.сила.

Тъй като заповедта за изпълнение не е била връчвана на М.Г., ЯРС е приел че депозираното от нея възражение за недължимост на 20.09.2013г. е подадено в срока и с разпореждане 4922/11.10.2013г. от закрито с.з. съдът указал на заявителя  с оглед депозираното от длъжницата М.Г.А. възражение за недължимост за правата му по чл.415 от ГПК и да представи доказателства в тази връзка. Разпореждането е получено на 21.10.2013г., а на 21.11.2013г. по делото е депозирана молба  придружена с ИМ, входирана в регистратурата на ЯОС на същата дата по реда на чл.422 от ГПК от заявителя против М.Г.А., която е предмет и на настоящото производство по т.д.№121/2013г.по описа на ЯОС.

Между страните не се спори, че Райфайзенбанк /България/ ЕАД от една страна и от друга В.С. А. в качеството си на „кредитополучател” и М.Г.А.  в качеството на „солидарен длъжник” са сключили твърдяния Договор за банков кредит №68134/10.11.2009г. (наричан по-нататък за кратко Договор за кредит), съгласно който ищецът е предоставил на В.С. А.  при условията на Договора кредит в размер на 25 100лв..като целта на тегления кредит е бил погасяване на Микрокредити от Кредитополучателя:1/ по Договор №210-066/28.09.2009г. в размер на 2896.08лв.общо и 2/по Договор №44730/28.01.2008г. с остатък към 9.11.2009г. общо в размер на 22257.15лв.

 От съдържанието на представения от ищеца Договор за кредит се установява, че страните (банката, кредитополучателят и солидарният длъжник)в чл.2.са уговорили  краен срок за погасяване на всички, дължими по Договора суми(главници, лихва, комисионни, евентуална наказателна лихва, разноски)-05.11.2015г.Уговорено е погасяването на кредита на 59 равни последователни вноски в размер на 418лв.всяка, считано от 05.12.2010г.до 05.10.2015г. и последна изравнителна вноска от 438лв. като всяка вноска е дължима до на 5-то- число на съответния месец, както и ежемесечното плащане на лихвата на същото 5-то число на месеца, за който се отнася. В чл.3 от Договора кредитополучателят и солидарният длъжник са приели за задължителни и приложими освен Общите условия за делова дейност на Райфайзенбанк(България)ЕАД, Тарифата на Райфайзенбанк(България)ЕАД и Общите условия на Райфайзенбанк(България)ЕАД за предоставяне на Микрокредити(последните наричани по-нататък за краткост „Общи условия”.)

Съгласно чл. 4 от Договора за кредит и от чл. 16 от Общите условия солидарният длъжник М. Г.А. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя В.С. за плащането на всички дължими към Банката суми по Договора за кредит и последващо сключените към него анекси, вкл, главница, лихва, наказателна лихва, разноски по обслужването на Кредита, разноски по събирането на кредита по съдебен и извънсъдебен ред, до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя безусловно и неотменимо.

Съгласно чл. 8 от подписания Договор за кредит  , при неплащане изцяло или частично, на което и да е парично задължение по Договора в продължение на повече от 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-ия ден , кредитът (непогасената главница ведно с дължимите такси, разноски, лихва и наказателна лихва) става  автоматично предсрочно изискуем. Изрично в чл.8 изр.второ е посочено, че Банката не уведомява както Кредитополучателя, така и солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост.

В чл.30 и 31 от допълнителните условия от Общите условия, страните са се уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне, по електронна поща или чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите на страните.  Видно от представените два броя  писма с изх.№№210-165 и №210-166 и двете от 04.08.2010г. Банката е изпратила  писма за  предсрочната  изискуемост по Договора за банков кредит до кредитополучателя В.С. А. и до солидарния длъжник М.Г.А.,  на адресите на страните по договора и  при условията на чл. 30 и чл. 31 от Общите условия на Райфайзенбанк /България/ ЕАП за предоставяне на Микро кредити. Видно от представените обратни разписки, тези писма са стигнали до адресите, посочени в Договора, но са останали непотърсени от получателите-В. и М. А.и.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза(ССЕ-по-нататък), което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява,  че :1/ кредитът  в размер на 25 100лв. съгласно договор за банков заем № 68134/10.11.2009г. сключен между „Райфайзенбанк България" ЕАД и В.С. А. е усвоен на 18.11.2009г. Описаната по горе сума е преведена по разплащателната сметката на ответника в банката с IВАN - ...............; 2/ размерът на вземанията на „Райфайзенбанк България" ЕАД съгласно договор за банков заем № 68134/10.11.2009г., към 01.10.2010г. е както следва:-         25 100лв. непогасена главница; 602.77 лева. - неплатена и просрочена редовна лихва, начислена за   периода от 05.04.2010 г. до 07.06.2010 г. включително ;2 896.26 лева - неплатена и просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 08.06.2010 г. до 30.09.2010г. включително;   571.98 лв. - платена държавна такса по ч.гр.д. № 2767/2010г. на Районен съд  -Ямбол; 3/ последното плащане на постъпило по сметката на В.С. А. е на 15.04.2010г. в размер на 300лв. С тази сума са погасени следните задължения:296.08лв. - редовна лихва дължима към 06.04.2010г.;1,50лв. - месечна такса;2,42лв. - на 05.05.2010 г. при настъпването на падежа на дължимата вноска/дължимата редовна лихва/' за периода 06.04.2010 г. до 04.05.2010г. в размер на 283.07 лева е погасена частично сумата от 2.42 лева, внесени на 15.04,2010г./датата на последното плащане по кредита/ по сметка на В. А.; 4/ осчетоводяването на предсрочната изискуемост на процесният кредит е извършено на 25.08.2010г. Към тази дата задълженията, които не са покрити са както следва: 25 100лв. — непогасена главница; 602,77 лева. - неплатена и просрочена редовна лихва, начислена за периода от
05.04,2010 г, до 07.06.2010 г. включително; 1967.56 лева - неплатена и просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 08.06.2010 г. до 24.08.2010 г. включително; Осчетоводяването н а предсрочната изискуемост на процесният кредит е извършено на 25.08.2010г. Към тази дата вноските, които не са покрити от кредитополучателя са: 05,05.2010г., 07.06.2010г. (05.06.2011г. е неработен ден), 05.07.2010 г„ 05.08.2010 г.Броят на дните за всяка от изброените вноски измерена чрез броя на дните в забава от дата на падеж на всяка от вноските до дата на изискуемостта, настъпила на 25.08.2010г., е както следва: 1. Дни в просрочие на дължима вноска на 05.05,2010 до 25.08.2010г.-общо 112 дни; 2. Дни в просрочие на дължима вноска на 07.06.2010 до 25.08.2010г.  - общо 79 дни; 3. Дни в просрочие на дължима вноска на 05.07,2010 до 25.08.2010г. - общо 51дни; 4. Дни в просрочие на дължима вноска на 05.08.2010 до 25.08.2010г. - общо 20 дни.

При горната фактическа установеност, съдът направи следните изводи

по правото:

по допустимостта:

Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 ГПК , вр. чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД като съдът ги намира за процесуално допустими, тъй като са предявени от легитимирана страна в законоустановения срок по чл.415 от ГПК и при наличието на правен интерес с оглед направеното надлежно възражение от длъжницата в заповедното производство, че вземането на кредитора по заповедта за изпълнение не съществува.

Съдържанието на спорния предмет по делото се определя от основанието и петитума на иска, като цената на иска също служи за индивидуализиране на спорното право. Чрез иска по реда на чл.422 от ГПК кредиторът продължава защитата си по повод направени от длъжника в заповедното производство възражения, че не дължи. Именно очертаните в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и възпроизведени от съда в заповедта за изпълнение основание и цена на отделните вземания определят и материално - правната характеристика на всяко едно от спорните вземания, предмет на установяване в исковото производство по чл.422 ГПК.

От прочита на исковата молба, заявлението за издаване на заповед за изпълнение, послужило като сезиращ заповедния съд документ и издадената заповед за изпълнение се установява, че кредиторът и в настоящото производство и в заповедното такова е претендирал едни и същи вземания, очертани от материално- правна гледна точка с едни и същи основания, правопораждащи факти и цени.

Доколкото вземанията, предмет на настоящите установителни искове и вземанията, индивидуализирани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение съвпадат изцяло по основания и размери, то съдът намира, че предявените установителни искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

по основателността:

Разгледани по същество предявените искове са основателни по следните       съображения:

Основен принцип в търговското и облигационното право е, че договорите следва да се спазват /pacta sunt servanda/, като страните по тях следва да изпълняват задълженията си добросъвестно и точно.

В частност с процесния Договор за банков кредит № 68134/10.11.2009г. сключен при Общи условия на Райфайзенбанк(България)ЕАД за предоставяне на микро кредити  и подписан от банката-ищец, кредитополучателя и солидарния длъжник-ответницата по делото, както и от ССЕ, безспорно се установява, че банката е предоставила  на кредитополучателя банков кредит в размер на общо 25 100лв., с цел погасяване на два други микро кредита на кредитополучателя: по силата на Договор  №210-066/28.09.2009г., остатъкът по който е в размер на 2896.08лв, , както и Договор № 44730/28.01.2009г.с остатък към 9.11.2009г. в размер на  общо 22257.15лв., в които суми  са включени  просрочена главница, просрочена редовна лихва, наказателна лихва и редовна лихва. Било е уговорено плащането на вноските в определен размер да става на всяко 5-то число от месеца. Договорът и Общите условия  и ССЕ не са оспорени от ответницата по делото, подписала ги като солидарен длъжник. Безспорно установено от заключението на вещото лице кредитът  по процесния Договор за кредит е усвоен от кредитополучателя В.А. на 18.11.2009г., а последното плащане на кредита в размер на 300лв.е извършено на 15.04.2010г.и с него са погасени 296.08лв. - редовна лихва дължима към 06.04.2010г.;1,50лв. - месечна такса; 2,42лв. – частично плащане на вноска с падеж на 05.05.2010 г. при настъпването на падежа на дължимата вноска(т.е.дължимата редовна лихва за периода 06.04.2010 г. до 04.05.2010г е погасена частично до размер на сумата от 2.42 лева, от направената на 15.04,2010г.вноска, когато е датата на последното плащане по кредита) по сметка на В. А.. Безспорно установено по делото, е, че в продължение на повече от 90 дни няма направени вноски от страна на кредитополучателя, респ.от солидарния длъжник  за погасяване на вноските по кредита, така както са уговорени считано от 5.05.2010г. , а и такова твърдение липсва от страна на ответницата в отговора.

Доколкото ответницата твърди в отговора си, че не дължи изпълнение и не е страна по договора и че липсват доказателства, че дължи изпълнение на каквото и да е основание, съдът следва да отговори на въпросите: усвоен ли е кредита от кредитополучателя В.А. по Договора за кредит, страна ли е по процесния Договор за кредит ответницата  и дължи ли изпълнение по същия и на какво основание. Отговорът на така поставените въпроси е положителен, поради следното:

На първо място видно от заключението на вещото лице кредитът по процесния Договор за банков кредит  е усвоен от кредитополучателя В.А. на 18.11.2009г.. След като е усвоен, същият следва да бъде и върнат  по ред, условия и срокове, уговорени в  самия Договор за кредит и Общите условия, подписани от страните по него.Безспорно е установен от ССЕ и размера на дълга по договора и той съвпада изцяло по пера с посочения в заявлението и издадената въз основа на него Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на парично задължение: 25 100лв. — непогасена главница; 602,77 лева. - неплатена и просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04,2010 г, до 07.06.2010 г. включително; 2 896.26лв. лева - неплатена и просрочена наказателна лихва,начислена за периода от 08.06.2010 г. до 30.09.2010 г. включително и 571.98лв.платена д.т.по ч.гр.д.№2767/2010г.на ЯРС

На второ място процесните Договор за кредит и Общи условия са подписани от банката-ищец, кредитополучателя В. А., починал на 06.04.2010г. и от солидарния длъжник М.А. -ответницата по делото. Подписвайки ги, А. се е съгласила, от една страна с автоматичното настъпване на предсрочната  изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит по отношение на Кредитополучателя и/или Солидарния длъжник  при неплащане изцяло или частично, на което и да е парично задължение по Договора (непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва)в продължение на повече от 90 дни(съгласно закл.на ССЕ-112дни), без Банката да е длъжна да уведомява Кредитополучателя и солидарния длъжник (чл. 8 от подписания Договор за кредит  във връзка с чл. 29 т.2 от Общите условия) за настъпилата предсрочна изискуемост. От друга страна А. се е съгласила неотменимо и безусловно да изплати всички задължения на Кредитополучателя към банката по договора и последващите го анекси към него, касаещи главница, лихва, наказателна лихва, разноски(чл.16 от Договора).От това следва, че при предвидена в Договора за кредит предсрочна автоматична изискуемост на кредита при неплащане на задължението или на част от него, кредиторът е освободен от задължението да кани кредитополучателя и солидарния съдлъжник да платят. В този смисъл е практиката на ВКС, задължителна за съдилищата, съгласно ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС по въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит, постановена по реда на  чл.290 от ГПК(решение № 58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г. на ІІ т.о. и решение № 92/16.06.2009г. по т.д.№ 467/2008г. на ІІ т.о.) и по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и: Опр.№264/07.05.09г. по ч.т.д.№ 210/09г. на І т.о. и Опр.№ 118/24.02.09г. по ч.т.д.№ 25/09г. на ІІ т.о., Опр.№ 693/16.11.09г. по ч.т.д.№ 731/09г., Опр.№ 697/19.11.09г. по ч.т.д.№ 618/09г. на ІІ т.о.и др.  В посочените актове е прието, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, освен ако в договора съществува уговорка в противния смисъл, т.е.уговорка за автоматичното и настъпване. В случая е установено от ССЕ, че е налице частично погасяване на падежа 05.05.2010г.на дължимата вноска( дължимата редовна лихва) размер на 2.42лв. – остатък от вноската, дължима  и внесена към 15.04.2010г. .( датата на последното плащане по кредита/ по сметка на В. А.). Цялата дължима вноска към 05.05.2020г. е в размер на 283.07лв. и след тази дата липсва каквото и да е плащане по Договора за кредит. Заявлението, до ЯРС, въз основа на което е образувано ч.гр.д.2767/2013г.,  е постъпило на 05.10.2013г. –22 дни след изтичане на  срока  от 90 дни за настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост на дълга по чл.8 от Договора.

Обстоятелството, че Банката-ищец е решила да уведоми кредитополучателя и солидарния длъжник относно настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на неизплатената част от кредита, както и обстоятелството дали съобщенията в тази връзка са стигнали до тях, е ирелевантно за делото, с оглед изричната уговорка между страните, че Банката не дължи уведомяване за настъпване и.

На трето място в чл.4 от Договора за кредит и в чл.17 от Общите условия изрично е уговорена солидарността на съдлъжника  с кредитополучателя при условията на чл.121 и сл.от ЗЗД пред Банката за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, така, както са уговорени с процесния Договор за кредит. По отношение на страните тази клауза има силата на закон. Т.е. с подписване на процесния Договор за кредит изрично е уредена  солидарността между двамата длъжници по Договора:кредитополучателя А. и съдлъжника М.А.. А задължението е солидарно, когато кредиторът може да взиска изпълнението на цялото задължение от всеки от длъжниците като изпълнението погасява задължението и на останалите. В правото на кредитора е да насочи изпълнението към когото и да е от тях, като изпълнението на единия от тях погасява задължението и на другите. Това е и основанието, въз основа на което ответницата дължи изпълнение на непогасената част от кредите, усвоен от В.А. по процесния Договор за кредит .

Предвид изложеното съдът намира претенцията на ищеца за доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена.

Предвид установеното усвояване на кредита от кредитополучателя В.А., с което същият става длъжник на Банката, а ответницата по него-съдлъжник, уговореното  автоматично настъпване на изискуемостта на кредита при неплащане на вноските по него за повече от 90 дни, както и уговорената солидарна отговорност на ответницата като съдлъжник по договора, наведените с отговора  възражения, както и допълнително наведените от процесуалния представител на ответницата в открито с.з. такива(че  доверителката му не дължи, тъй като  банката не е доказала, че неин основен длъжник е В.С., същият не може да е получил писмото, с което  кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като Станчев е бил починал; че съобразно ЗН, неговите наследници са страни по този договор като основен длъжник и те дължат изпълнение по него заедно със солидарния длъжник и установителният иск е следвало да бъде насочен срещу тях и едва тогава ако не платят, отговаря солидарния длъжник) съдът намира за напълно неоснователни.

При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 1818.87лв. съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК на  разноските по делото за основателно, както оглед на представените доказателства за реално направени разноски , така и предвид факта, че страната е била представлявана в процеса от юрисконсулт, в полза на „Райфайзенбанк(България” ЕАД следва да се присъди посочената сума, от която 797.87лв. разноски(държавна такса 597.87лв. и за вещо лице-200лв.) и  1 021лв. - юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 от  Наредба №1/2004г.за минималните адв.възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Ямболски окръжен съд

 

                                     Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл. 415 ГПК вр. чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение на М.Г.А., ЕГН – ********** с постоянен и настоящ адрес *** с адрес за кореспонденция с.Веселиново, Община „Тунджа”-Ямбол, обл.Ямбол, ул. „Васил Атанасов”№3, че съществува  вземането на  „Райфайзенбанк (България)”ЕАД”гр.София, ЕАД,с ЕИК №831558413, със седалище и адрес на управление : гр.София 1504,общ.Средец, ул.»Гогол»№18-20, представлявано от  изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П. с адрес за кореспонденция гр.Ямбол, ул.»Жорж Папазов»№20 в размер на 28 599.03 (двадесет и осем хиляди, петстотин деветдесет и девет лв. и три стотинки)лева общо, от които 25100лв. изискуема главница,602.77лв.просрочена редовна лихва за периода от 05.04.2010г.до 07.06.2010г., 2 896.26лв.просрочена наказателна лихва върху нея от 30.09.2010г. ведно със зак.лихва върху главницата  от 01.10.2010г., сумата 192лв.държавна такса и 571.98лв.разноски в заповедното производство и за което вземане е била издадена заповед за изпълнение № 2181/5.10.2010 и изп. лист  по ч.гр.д.№2767/201г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 вр. чл.78, ал.8 ГПК, М.Г.А., ЕГН – ********** с посочени по-горе постоянен и настоящ адрес и адрес за кореспонденция да заплати на „Райфайзенбанк (България)”ЕАД”гр.София, ЕАД,с ЕИК №831558413, с посочени по-горе седалище и адрес на управление и адрес за кореспонденция сумата от 1818.87 (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и 87 стотинки) лв., представляващи направени разноски  пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС-гр.Бургас.

След влизане на решението в сила заверен, препис от него да се приложи към ч.гр.д.№ 2767/2013г. по описа на Ямболския районен съд.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: