Мотиви на присъда № 105/ 26.11.2015.постановена по нохд № 47/2015г.по описа на ЯОС:

Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинения против подсъдимия И.Ж. *** за престъпление по чл.252 ал.2 вр.с ал.1 от НК, затова че за периода от 13.06.2008г.до края на м.май 2009г.в гр.Ямбол като физическо лице без съответно разрешение от БНБ по чл.13 ал.1 от ЗКИ извършвал по занятие банкови сделки- предоставяне на кредити по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКИ за които се изисква такова разрешение като предоставил парични кредити общо в размер на 27 500лв. на различни лица срещу задължението на същите да му върнат получените в заем суми, ведно с определената от него лихва и получил значителни неправомерни доходи в размер на 5 250лв.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа предявеното против подсъдимия обвинение с изключение на обвинението за предоставяне на кредити на П.А.П. съответно на 13 юни, 29 ни, 17 юли и 29 септември 2008г.с общ размер на заемите 11 000лв., не се поддържа обвинението за предоставяне на кредити в периода от 13 юни до 19 октомври 2008г. , както и не се поддържа обвинението по чл.252 ал.2 НК- за получаване от деянието на значителни неправомерни доходи. В останалата част обвинението се поддържа като се пледира за неговата доказаност от обективна и субективна страна. След анализ на събраните доказателства се сочи, че е безспорно доказано, че подсъдимият е предоставил кредити на И.В. , Я.Ж. и С.Б., като е договорил и заплащане на съответната лихва. По отношение вида и размера на наказанието се сочи, че като смегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме единствено чистото съдебно минало на подсъдимия. Иска се подсъдимият да бъде осъден на три години лишаване от свобода, което да се отложи за изтърпяване за изпитателен срок от пет години.

Подсъдимият И.П. участва в съдебно заседание лично и със защитник а. Г.Г. ***, чрез който оспорва изцяло обвинението. Твърди се, че подсъдимият действително е предоставял заеми на посочените от прокурора лица, но това е ставало по правилата на ЗЗД целта е била единствено да помогне на лицата без да договоря и съответно без да му се заплаща за това лихва. Сочи се, че при даването на заемите от името на неговия баща, тъй като средствата са били негови, заемополучателите са му заплащали единствено а.ски хонорар за изготвянето на записите на заповед. Подсъдимият признава, че не е изготвял договори за правна помощ за да не плаща данък и осигуровки за получените средства. На това основание се пледира съдът да постанови присъдата, с която да оправдае изцяло подсъдимия, тъй като не е извършил инкриминираното му деяние.

За да постанови присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Ж.П. е роден на ***г***, с в.о., работи като а. в АК- Ямбол, не е осъждан. За дейността си като а. ползва кантора в гр.Ямбол, ул.”Д.Б.” бл.18, партерен етаж.

Според подсъдимия работейки като а. много хора са ходели при него с молба да им предостави заем за различни лични нужди.

В средата на 2008г. той решил да започне да предоставя кредити на лица, като уговаря и същите да му заплащат и съответна лихва, с цел да реализира доходи от тази дейност. В последствие казал на свои клиенти, че ако някой търси да получи заем да го насочват към него.

През лятото на 2008г.св.Я.А.Ж. и приятеля му св.И.Ш. имали нужда от парични средства. Разбрали от общия им познат св.И.В., че подсъдимия П. отпуска парични заеми срещу лихва. На 28.07.2008г.св.В. завел свидетелите Я.Ж.А. и И.Ш. в к. на а. И.П. *** на партерния етаж. Свидетелите обяснили на подсъдимия, че искат да получат заем в размер на 2000лв., при което той им отговорил, че може да им отпусне заем в такъв размер, но при условие, че заплатят лихва в размер на 15 %. Обяснил им също така, че при даването на заема ще изготви запис на заповед за цялата сума и, че документа трябва да се подпише и от двама поръчители, които да гарантират връщането на заема. Свидетелите Я.Ж.А. и Ш. се уговорили първия от тях да подпише записа на заповед като заемополучател, а втория и св.В. да се подпишат като поръчители. Съгласно постигнатите договорки подсъдимият П. изготвил запис на заповед / прил.на л.50 от преписка №2115/09/, в който записал, че Я.Ж.А. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от 2000лв. Датата на издаване е 28.07.2008г., а падежа на 28.08.2008г. На записа на заповед са подписани като издател Я.Ж.А. , а като поръчители И.В. и И.Ш..

След като изготвили документа подсъдимият предал на св. Я.Ж.А. сумата от 1700лв., като му обяснил, че си удържа 300лв.представляваща 15% от отпуснатия заем от 2000лв. Подсъдимият устно обяснил на св.Ж., че следва да погасява кредита си на вноски по 300лв., което било изпълнено от последния.

На 18.09.2008г. св.Я.Ж.А. отново посетил к. на подсъдимия и му поискал нов заем от 1000лв. Подс.П. отново му обяснил условията при които може да му даде кредита, а именно – заплащане на лихва от 15 % при отпускането на кредита и гарантиране на неговото връщане, чрез изготвяне на запис на заповед този път с един поръчител. Свидетелят приел условията, след което подсъдимия изготвил запис на заповед / прил.на л. 33 от преписката/, в който записал, че Я.Ж.А. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от 1000лв. Датата на издаване е 18.09.2008г., а падежа на 18.10.2008г. На записа на заповед са подписани като издател Я.Ж.А., а като поръчител И.Ш., който също присъствал в к. на подсъдимия.

След като изготвили документа подсъдимият предал на св.Я.Ж.А. сумата от 850лв., като му обяснил, че си удържа ***лв.представляваща 15 % от отпуснатия заем от 1000лв.

На 23.09.2008г. св.Я.Ж.А. отново посетил к. на адв.П. и му поискал нов заем в размер на 1000лева. Подсъдимият се съгласил да отпусне искания кредит при същите условия, а именно с лихва от 15 % и подписване на запис на заповед с един поръчител като гаранция за връщането на кредита. След като свидетелят приел условията на кредитирането подсъдимия изготвил запис на заповед /прил.на л. 52 от преписката/, чрез който свидетеля се задължава да плати на Ж. П. П. сумата от 1000лв. Датата на падежа е 23.10.2008г. Записа на заповед е подписан като издател Я.Ж.А., а като поръчител И.Ш..

След като изготвили документа подсъдимият предал на св. Я.Ж.А. сумата от 850лв., като му обяснил, че си удържа ***лв.представляваща 15 % от отпуснатия заем от 1000лв.

На 5.12.2008г.св.Я.Ж. А. отново отишъл в к. на подсъдимия и поискал заем в размер на 2000лв. Подсъдимият се съгласил да му предостави искания кредит при същите условия, а именно срещу заплащане на лихва в размер на 15 % и подписване на запис на заповед като гаранция за връщането на кредита. Тъй като свидетелят вече е спечелил доверието на подсъдимия като коректен заемополучател се съгласил заема да бъде отпуснат без поръчител. След като свидетеля приел условията подсъдимият изготвил запис на заповед /прил.на л. 53 от преписката/, чрез който Ж. се задължава да заплати на Ж. П. П. сумата от 2 000лв. Падежа на задължението е 5.01.2009г. За издател на записа на заповед е записано името на св.Я.Ж.Ж. и същия се е подписал. След това подсъдимият предал на свидетеля сумата от 1700лв. и отново обяснил, че си удържа уговорената лихва от 15 % представляваща сумата от 300лв.

За посочения период от 28.07.2008г.до 5.12.2008г. подсъдимият дал на св.Я.Ж.А. четири кредита с общ размер от 6000лв., за които заплатил на подсъдимия лихва от 900лв. и реално получил 5 100лв. На различни вноски свидетелят е погасил посочените кредити, но при плащането подсъдимият не е отразявал плащанията върху записите на заповед, нито е унищожил същите, не е издал и никакъв друг документ удостоверяващ плащанията по заемите. Свидетелят изцяло се е доверявал на подсъдимия, като е считал, че като а. той познава законите и няма да го подведе.

При подписването на първия запис на заповед св..Я.Ж.А. видял, че се задължава да заплати процесната сума на Ж. П., което лице той не е виждал, а и подсъдимият по никакъв начин не го е уведомил, че това лице е страна по сделката. При отпускането на кредита подсъдимият е разговарял лично от свое име и не е казвал, че действа като пълномощник на друго лице, а именно неговия баща. Това се отнася и за останалите отпуснати от подсъдимия и получени кредити от свидетеля.

На 18.12.2008г. подсъдимият депозирал в ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по запис на заповед от 28.07.2008г.против Я.Ж., И.Ш. и И.В. за сумата от 2000лв.ведно с разноските от 390лв. Заявлението е предявено от подсъдимият в качеството му на пълномощник на баща му Ж. П.. По искането е образувано гр.д. № 2009г., издадена е Заповед № 1065/29.12.2008г. за изпълнение на парично задължение за посочената сума, а след това е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № ****.на ЧСИ И.Х..

На 2.02.2009г. подсъдимият депозирал в ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по запис на заповед от 18.09.2008г.против Я.Ж. и И.Ш. за сумата от 1000лв., ведно с разноските от 315лв. Заявлението е предявено от подсъдимият в качеството му на пълномощник на баща му Ж. П.. По искането е образувано гр.д. № ******.на ЯРС , издадена е Заповед № 163/4.02.2009г. за изпълнение на парично задължение за посочената сума. След депозиране на възражение от Я.Ж. е образувано гр.д.№ 1840/09г.на ЯРС по искова молба от подсъдимия, с която прави искане свидетелите Я.Ж. и И.Ш. да му заплатят сумата от 1000лв. , ведно със законната лихва и направените разноски. Постановено е решение № **/ 24.02г.2010г. с което свидетелите са осъдени да заплатят на бащата на подсъдимия исканите суми по дадения кредит от 18.09.2008г. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *****.на ЧСИ И.Х..

На 2.02.2009г. подсъдимият депозирал в ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по запис на заповед от 23.09.2008г.против Я.Ж. и И.Ш. за сумата от 1000лв.ведно с разноските от 315лв. Заявлението е предявено от подсъдимият в качеството му на пълномощник на баща му Ж. П.. По искането е образувано гр.д. № *****.на ЯРС , издадена е Заповед № 151/3.02.2009г. за изпълнение на парично задължение за посочената сума. След депозиране на възражение от Я.Ж. е образувано гр.д.№ *****.на ЯРС по искова молба от подсъдимия, с която прави искане свидетелите Я.Ж. и И.Ш. да му заплатят сумата от 1000лв. , ведно със законната лихва и направените разноски. Постановено е решение № ***/ 20.11.2009г. с което е отхвърлен предявения иск от подсъдимия, като е прието за установено, че свидетеля Ж. е заплатил претендираната от подсъдимия сума по взетия кредит от 28.09.2008г.

На 2.02.2009г. подсъдимият депозирал в ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по запис на заповед от 23.09.2008г.против Я.Ж. за сумата от 2000лв.ведно с разноските от 330лв. Заявлението е предявено от подсъдимият в качеството му на пълномощник на баща му Ж. П.. По искането е образувано гр.д. № *****.на ЯРС , издадена е Заповед № ***/3.02.2009г. за изпълнение на парично задължение за посочената сума. След депозиране на възражение от Я.Ж. е образувано гр.д.№ *****.на ЯРС по искова молба от подсъдимия, с която прави искане свидетеля Я.Ж. да му заплати сумата от 2000лв. , ведно със законната лихва и направените разноски. Постановено е решение № ***/ 8.12г.2009г. с което свидетеля е осъден да заплати на бащата на подсъдимия исканите суми по дадения кредит от 5.12.2008г. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 665/09г.на ЧСИ И.Х..

През 2008г.св.И.В. имал нужда от парични средства, като разбрал от колегата си св.В.В., че подс.И.П. дава заеми срещу получаване на лихва. През м.март и май 2008г. подсъдимият дал на св.В. заеми от по 1000лв. и срещу заплащане на лихва от по 100лв. При даването на заемите подсъдимият изготвял запис на заповед, които унищожавал при връщането на сумите. Тези кредити не са предмет на обвинението.

На 19.10.2008г.св.В. отново отишъл в к. на а. И.П. и му обяснил, че иска да получи заем в размер на 1000лв., при което той му отговорил, че може да му отпусне заем в такъв размер, но при условие, че заплати лихва в размер на 10 %. Обяснил му също така, че при даването на заема ще изготви запис на заповед за цялата сума. След като свидетеля приел и се съгласил с условията на кредитирането подсъдимият П. изготвил запис на заповед / прил.на л.46 от преписка №2115/09/, в който записал, че И.В. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от 1000лв. Датата на издаване е 19.10.2008г., а падежа на 19.11.2008г. Записа на заповед е подписан от В. като издател.

След като изготвили документа подсъдимият предал на св.В. сумата от 900лв., като му обяснил, че си удържа 100лв.представляваща 10% от отпуснатия заем от 1000лв.

На 21.10.2008г. св. В. отново посетил к. на подсъдимия и му поискал нов заем от ***0лв. Подс.П. отново му обяснил условията при които може да му даде кредита, а именно – заплащане на лихва от 10 %, както и подписване на запис на заповед, като гаранция за връщането на сумата. Св.В. приел условията, след което подсъдимия изготвил запис на заповед /прил.на л. 47 от преписката/, в който записал, че И.В. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от ***0лв. Датата на издаване е 21.10.2008г., а падежа на 21.11.2008г. Записа на заповед е подписан от В. като издател. След това подсъдимият предал на св.В. сумата от 1 350лв., като му обяснил, че си удържа ***лв.представляваща 10% от отпуснатия заем от ***0лв.

На 23.10.2008г.св.В. отново посетил к. на подсъдимия и поискал нов заем от 1000лв. Подсъдимият П. отново повторил условията при които може да му даде искания кредит, а именно срещу заплащане на лихва от 10 % и изготвяне на запис на заповед като гаранция за връщането на заема. След като свидетеля приел условията, подсъдимият изготвил запис на заповед /прил.на л. 45 от преписката/ в който записал, че И.В. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от 1000лв. Датата на издаване е 23.10.2008г., а падежа на 23.11.2008г. Записа на заповед е подписан от В. като издател. След това подсъдимият предал на св.В. сумата от 900лв., като му обяснил, че си удържа 100лв.представляваща 10% от отпуснатия заем от 1000лв.

На 2.11.2008г.св.В. отново посетил к. на подсъдимия и поискал нов заем от 1000лв. Подсъдимият П. отново повторил условията при които може да му даде искания кредит, а именно срещу заплащане на лихва от 10 % и изготвяне на запис на заповед като гаранция за връщането на заема. След като свидетеля приел условията, подсъдимият изготвил запис на заповед / прил.на л. 48 от преписката/, в който записал, че И.В. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от 1000лв. Датата на издаване е 2.11.2008г., а падежа на 2.12.2008г. Записа на заповед е подписан от В. като издател. След това подсъдимият предал на св.В. сумата от 900лв., като му обяснил, че си удържа 100лв.представляваща 10% от отпуснатия заем от 1000лв.

На следващия ден 3.11.2008г. св. В. отново посетил к. на подсъдимия и му поискал нов заем от ***0лв. Подс.П. отново му обяснил условията при които може да му даде кредита, а именно – заплащане на лихва от 10 %, както и като гаранция за връщането на заема ще състави запис на заповед. Св.В. приел условията, след което подсъдимия изготвил запис на заповед / прил.на л. 49 от преписката/, в който записал, че И.В. неотменно и безусловно се задължава без протест да плати на Ж. П. П. сумата от ***0лв. Датата на издаване е 3.11.2008г., а падежа на 3.12.2008г. Записа на заповед е подписан от В. като издател. След това подсъдимият предал на св.В. сумата от 1 350лв., като му обяснил, че си удържа ***лв.представляваща 10% от отпуснатия заем от ***0лв.

Във всички записи на заповед е записано, че свидетеля В. следва да заплати процесните суми на Ж. П., който той никога не е виждал нито пък подсъдимият му е казвал, че парите за заемите, които му дава са собственост на това лице и че подс.П. го представлява. При отпускането на кредитите и при връщането им подсъдимият не е казвал на свидетеля, че действа единствено в качеството си на пълномощник на Ж. П.- негов баща.

За посочения период от 19.10.2008г.до 3.12.2008г. подсъдимият дал на св.И.В. пет кредита с общ размер от 6500лв., за които той е заплатил лихва от 650лв. и реално е получил 5 850лв. На различни вноски свидетелят е погасил общо 2 500лева, но при плащането подсъдимият не е отразявал плащанията върху записите на заповед, нито е унищожил същите, не е издал и никакъв друг документ удостоверяващ плащанията по заемите. Тъй като св.В. не е връщал заемите си в срок подсъдимият му се обадил и му съобщил, че му начислява допълнителна лихва с общ размер от 650лв., след което свидетеля В. престанал да плаща и заминал за чужбина.

На 4.12.2008г. подсъдимият е депозирал в ЯРС пет заявления за издаване на заповеди за изпълнение по записи на заповед както следва: от 19.10.2008г., от 21.10.2008г., от 23.10.2008г., от 2.11.2008г. и от 3.11.2008г. против И.В. за сумите от 1000лв., ***0лв., 1000лв., 1000лв. и ***0лв. Заявленията са предявени от подсъдимият в качеството му на пълномощник на баща му Ж. П.. По исканията са образувани частни граждански дела с номера *****., *****., *****., *****. и *****.всички по описа на ЯРС. По делата са издадени Заповеди както следва: № 971/5.12.2008г. за изпълнение на парично задължение в размер на 1000лв. и 275лв. разноски; № 977/5.12.2008г. за изпълнение на парично задължение от ***0лв. и 330лв.разноски; № 972/5.12.2008г.за парично задължение от 100лв. и 2754лв.разноски; № 980/8.12.2008г. за изпълнение на задължение от ***0лв. и 330лв.разноски и № 976/5.12.2008г. за изпълнение на задължение от ***0лв. и разноски 330лв. На основание издадените изпълнителни листове са образувани и изпълнителни дела № *****., № *****., № *****., № *****. и № *****.на ЧСИ И.Х..

Общия размер на раздадените от подсъдимия девет кредита е 12 500лв., а размера на заплатената от лицата лихва 1550лв.

От приложените по делото записи на заповед с дати на издаване 13.06.2008г., 29.06.2008г., 17.07.2008г.и 29.09.2008г.е видно, че П.А.П. /починал на 4.09.2015г./ се е задължил да заплати на бащата на подсъдимия Ж. П. сумите от както следва: 1000лв., ***0лв., 6000лв. и 2500лв. Посочените суми са предоставени от подсъдимия в заем на А..

През м.април 2008г.подсъдимият помолил свой познат св.П.Ж.П. да му услужи с 4000лв., които той от своя страна да предостави в заем на С.Б.. На 16.04.2008г.св.П. отишъл в к. на подсъдимия и дал исканата сума от 4 000лв., която подсъдимия от своя страна дал в заем на Б.. По делото е приложен запис на заповед с дата на издаване от 16.04.2008г. и падеж 16.05.2008г. , на който за издател е подписана от Б., а за поръчители св.С.И. и Г. Б..

През процесния период подсъдимият П. е работил като а. в АК- Ямбол. От приложената по делото годишна данъчна декларация за 2008г./ прил.на л. 210- 215 т.І ДП/ е видно, че е декларирал годишен доход от а.ски услуги в размер на 4 781лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите Д.В., Я.Ж.Ж., И.Ш., И.В., С.И., П.П. и И.И., от приложените по делото писмени доказателства- записи на заповед, граждански и изпълнителни дела, годишни данъчни декларации на подсъдимия за 2008г. и 2009г.и свидетелство за съдимост.

За да приеме за установено, че подсъдимият е предоставил на св.Я.Ж.А. четири отделни кредита и на св. И.В. пет кредита, срещу задължението на същите едновременно с връщането на заетите парични средства да му заплатят и съответната лихва от 15% и 10 % съдът кредитира изцяло показанията на св.Я.Ж.А. дадени на съдебното следствие. Свидетелят подробно обяснява времето, мястото и условията, при които подсъдимия му е отпуснал процесните заеми, като е категоричен , че при отпускането на кредитите той предварително си е удържал съответния лихвен процент- 15%. Съдът кредитира напълно и показанията на св. И.В. дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство в протокол за разпит от 21.01.2010г.и приобщени по делото, чрез прочитането им на основание чл. 281 ал.5, вр. с ал.1 т.2 НПК . По отношение размера на предоставените му кредити от подсъдимия, датите на които са му предоставени и размера на лихвения процент съдът кредитира напълно показанията на свидетеля дадени на досъдебното производство, тъй като е бил разпитан през м.01.2010г.т.е.във време много по- близко до събитията, за които разказва. Напълно нормално и логично е след повече от шест години той да не си спомня подробностите за тази обстоятелства. След прочитането на показанията му св.В. оспори единствено размера на лихвения процент на получените заеми, като сочи, че същия е 15%, а не 10% както е посочил при разпита си на досъдебното производство. Съдът приема за достоверно заявеното от него на досъдебното производство по съображения изложени по- горе. Кредитират се и показанията св.И.Ш. дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.1, вр.с ал.1 т.2 НПК. Свидетелят е присъствал при отпускането на три от кредитите на св.Я.Ж.А., положил е подпис като поръчител на записите на заповед и е категоричен, че при даването на сумите подсъдимият си е удържал съответната лихва по заемите. Показанията му напълно кореспондират с тези на св.Я.Ж.А. и И.В.. Показанията на посочените свидетели напълно кореспондират с приложените по делото писмени доказателства- изготвените от подсъдимия записи на заповед при отпускането на всеки конкретен кредит. При предявяването на записите на заповед свидетелите положили подпис върху тях потвърждават авторството на подписите си.

По искане на подсъдимия е конституиран и разпитан като свидетел И.И., който сочи, че е взел заем от подсъдимия, но без да заплаща лихви за него. Тези твърдения обаче по – никакъв начин не разколебават показанията на посочените по- горе свидетели, тъй като същи свидетелстват за други обстоятелства.

Подсъдимият в обясненията си не отрича, че е предоставял кредити на посочените лица, както и не отрича размерите на кредитите, но твърди, че парите, които е давал в заем са собственост на починалия му баща и че той е действал като негов пълномощник. Сочи също, че е дал заемите за да помогне на хората и съответно не е искал и не е получавал лихва за това. За удържаните суми сочи, че са били за заплащане на а.ски хонорар за изготвянето на записите за заповед. Сочи също , че не е изготвял договори за правна помощ в които да посочи взетите суми, тъй като „а. не издават тези документи за да не ги осчетоводяват”. Съдът не кредитира тези обяснения, като намира същите за нелогични и не кореспондират с останалите събрани гласни доказателства. Същите следва да се приемат единствено средство за защита и опит за оневиняване. Не се споделя твърдението на подсъдимия, че при отпускането на заемите е действал единствено като посредник на баща си, тъй като свидетелите И.В. и Я.Ж.А., И.Ш. и Д.В. /свидетеля е присъствал при получаването на един от кредите от П.А./ сочат, че при разговорите за отпускане на заемите както и при самото им отпускане подсъдимият е обяснявал за условията на кредитирането от свое име и по никакъв начин не е споменавал , че действа като пълномощник на друго лице. Напълно нелогично е твърдението на подсъдимия, че е поискал от баща си да му даде всичките си спестявания за да ги раздава безвъзмездно на лица, които не познава, с надеждата тези лица някога да му станат клиенти в работата му на а.. Съдът не кредитира представената от подсъдимия и приложена по делото декларация /прил.на л. 175 ДП/, на която пише, че е изготвена от Ж. П.- бащата на подсъдимия и че му дава пари, които може да дава в заем от негово име. Посочената декларация е частен документ и се сочи, че е изготвена от лице, което вече е починало, поради което няма процесуална възможност да се провери нейната истинност в наказателния процес. Не се кредитира твърдението на подсъдимия, че сумите, които си е удържал при предоставянето на кредитите са за заплащане на а. хонорар, а не за лихви. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелите кредитополучатели- И.В. и Я.Ж.А., както и на Ш. и на св.В., които са категорични, че преди да им отпусне кредитите подсъдимият им съобщавал лихвения процент, който следва да заплатят. Това е и логично, тъй като подс.И. не би дал заеми на непознати лица без да има за това някаква облага. Съдът приема за доказано по безспорен начин, че при отпускането на кредитите подсъдимият е действал от свое име, като в записите на заповед е посочвал името на баща си единствено с цел да избегне търсенето на наказателна и административна отговорност. Самият той сочи, че като а. е запознат, че отпускането на кредити срещу лихва е състав на престъпление.

По отношение размера на предоставените кредити и лихвения процент съдът кредитира показанията на свидетелите И.В. и Я.Ж.А., като в подкрепа на гласните доказателства са и писмените такива- приложените по делото записи на заповед съпътстващи отпускането на всеки отделен кредит. В тази насока съдът не приобщи по делото изготвената на досъдебното производство съдебно- счетоводна експертиза, тъй като вещото лице С.С. е починало. Не се назначи повторна експертиза, тъй като за изчислението на общия размер на отпуснатите кредити и за размера на заплатените лихви не са необходими специални знания и експертно заключение.

От писмо изх.№ БНБ 136773/5.12.2014г.на директор на Дирекция „Специален надзор” в БНБ /прил.на л. 216,217 ДП/ е видно, че в периода 2008-2009г.БНБ не е издавала разрешение /лиценз/ на И.Ж.П. за извършване на банкова дейност по смисъла на чл. 13 от ЗКИ, за извършване на дейност като финансова къща, както и че не вписано като финансова институция в регистъра на БНБ по чл.3 ал.2 от ЗКИ/ в редакцията действаща до 27.03.2014г.

Съдът приема за недоказано предявеното против подсъдимия обвинение, че на 13.06.2008г., на 29.06.2008г., на 17.07.2008г. и на 29.09.2008г. е отпуснал на П.А.П. /починал на 4.09.2015г./ четири кредита съответно за сумите от 1000лв., ***0лв., 6000лв. и 2500лв. и съответно е получил от П. лихви съответно в размер на 800лв., 500лв., 1000лв. и 800лв. По отношение на тези твърдения е разпитан св.В., който сочи, че присъствал на даването на част заемите, както и лично е заплащал от името на П. част от вноските за погасяването на кредитите. Неговите обяснения обаче не са достатъчни за да се приеме за безспорно установено конкретно при какви условия са били предоставяни процесните кредити от подсъдимия на П.. Дали е договорена лихва и в какъв процент. След смъртта на П. и тъй като подсъдимия не даде съгласие за прочитане на неговите показания съдът го заличи от списъка на лицата за свидетели и съответно неговите показания дадени пред орган на досъдебното производство не бяха приобщени по делото. По делото са приложени записи на заповед изготвени при даването на заемите, но от тях също не би могло да се установи какви са условията на кредитирането и по- конкретно дали са договаряни и заплащани лихви и в какъв размер. Това обстоятелство е елемент от престъплението по чл.252 НК.

Съдът прие за недоказано и предявеното против подсъдимия обвинение, че на 16.04.2008г.е отпуснал на С.Б. кредит в размер на 4000лв., за което е получил от лихва в размер на 600лв. За тези обстоятелства са разпитани свидетелите П.Ж.П. и С.И.. Първия от тях сочи, че е бил помолен от подсъдимия да му услужи с 4000лв.,които да предостави в заем на негова позната. Св.П. лично е присъствал при предаването на парите от подсъдимия на Б., като твърди, че не е чул да се договарят лихви. Св.И. сочи, че в последствие е чул от Б., че е заплатила на подсъдимия лихва за отпуснатия й кредит, но неговите показания са опосредствени и само въз основа на тях не би могло да се постанови осъждане. Съдът заличи С.Б. от списъка на лицата за свидетели, тъй като от многобройните справки от ОД на МВР- Ямбол е видно, че същата е напусната страната и няма данни къде се намира в момента за да бъде призована. С оглед изразеното несъгласие от страна на подсъдимия за прочитане показанията й дадени на досъдебното производство пред разследващ орган за съда не съществува процесуална възможност да приобщи показанията й към доказателствения материал.

От така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият И.П. е осъществил с деянието си както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.252 ал.1 НК, тъй като за периода от 27.07.2008г.до 5.12.2008г.в гр.Ямбол като физическо лице без съответно разрешение от БНБ по чл.13 ал.1 от ЗКИ/ ДВ бр.59/21.07.2006г., в сила от 1.01.2007г./ извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение като предоставил на девет пъти парични кредити в размер на 12 500лв. на И.В.В. и Я.Ж.А. срещу задължението на същите да му върнат получените в заем суми, ведно с определената от него лихва в размер на 1550лв.

От обективна страна за да е осъществено престъпно деяние по чл.252 ал.1 НК е необходимо кумулативно да са налице няколко материално- правни предпоставки- липса на разрешение за извършване на банкова дейност; извършване на банкови сделки и същите да се извършват по занятие. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което няма разрешение за извършване на банкова дейност.

За инкриминирания период 2008г. е в сила ЗКИ в редакцията й ДВ бр.59/21.07.2006г.в сила от 1.01.2007г., като в чл.13 ал.1, вр.с чл.1 ал.1 за извършване на банкова дейност се изисква лиценз от БНБ. В чл.2 ал.1 от ЗКИ са посочени основните дейности на банките, а именно публично привличане на влогове и предоставяне на кредити, предназначени да й обезпечат източник на постоянен доход. За да осигури нормалното функциониране на финансово кредитната система и в частност да охрани интересите на масовите вложители и кредитополучатели, законодателят е поставил банковата дейност под разрешителен, лицензионен режим. В разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗКИ /редакция ДВ бр.59/2006г./ е предвидена правна възможност финансови институции , различни от банки да отпускат заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане. За извършване на такава финансова дейност не било необходимо разрешение, а в 14 дневен срок от започване на дейността да уведомят БНБ за кръга на извършваните от тях сделки. Такава дейност могат да извършват единствено търговски дружества, но не и физически лица. От писмото изх.№ БНБ 136773/5.12.2014г.на БНБ е видно, че на подс.П. не е издавано разрешение за извършване на банкова дейност , като такова и не би могло да бъде издадено в качеството му на физическо лице. От изложеното съдът приема за осъществена първата от материално- правните предпоставки, а именно липса на лиценз от страна на подсъдимия да осъществява банкова дейност.

Подсъдимият е заемал парични средства срещу заплащане на лихва в качеството на физическо лице, и по делото не се спори, че същия няма лиценз да развива банкова дейност. Установено е също така, че същия е раздавал кредити на различни лица, а кредитирането е банкова дейност и по своята същност банковия кредит е вид банкова сделка/ виж чл.430 ТЗ/. В чл.2 ал.1 от ЗКИ кредитирането е посочено като основна дейност на банките, като за инкриминирания период същото е било възможно да се осъществява и от финансови институции, но не и от физически лица. След измененията на ЗКИ отпускането на кредити продължава да бъде дейност, извършвана по принцип от лбанки и по изключение, в изрично предвидени случаи- от други дружества , но при съблюдаване на конкретни правила, които изискват вписване в публичен регистър на БНБ и издаване на специално удостоверение за целта / чл.2 ал.3/.

Третата материално правна предпоставка за осъществянане на престъплението е банковите сделки да се извършват по занятие. В наказателно правната доктрина е прието, че за осъществянане на деяние по занятие е необходимо да са извършени поне три сделки и тази дейност да е насочена към получаване на траен източник на печалба. Приема се ,че не е нужно занятието да съставлява единствен или главен поминък, възможно е лицето да има и други източници на доходи. В конкретния случай е безспорно доказано, че в един непродължителен перид от време подсъдимият е сключил девет договора за кредит, както следва: на 28.07.2008г. за сумата от 2000лв., на 18.09.2008г.за сумата от 1000лв., на 23.09.2008г.за сумата от 1000лв. и 5.12.2008г.за сумата от 2000лв. с Я.Ж.А., на 19.10.2008г.за сумата от 1000лв., на 21.10.2008г.за сумата от ***0лв., на 23.10.2008г.за сумата от 1000лв. , на 2.11.2008г.за сумата от 1000лв. и на 3.11.2008г.за сумата от ***0лв.с И.В.. Касае се за девет еднородни деяния , изразили се в предоставяне на две лица на парични средства с уговорка за връщането им ведно със заплащане на лихва съответно от 10 и 15 %.

За осъществяване на престъплението по чл.252 ал.1 НК не се изисква подсъдимият обективно да се издържа само от получените доходи тази дейност, като няма изискване тя да е основна дейност и основен и постоянен източник на доходи. На това основание декларирания доход реализиран от а.ски услуги не е аргумент за неговото оневиняване.

Престъплението е довършено, тъй като същото е формално , на просто извършване, поради което за осъществявантетго му не е необходимо настъпване на престъпен резултат за да има довършено престъпление.

Подсъдимият П. е извършил деянието с форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че няма лиценз за извършване на банкова дейност, въпреки което е извършвал такава , с цел получаване на доходи. За да прикрие обаче неправомерната си дейност подсъдимият е задължавал заемополучателите да подписват записи на заповед в които е посочено името на баща му.

Съдът не с поделя доводите на защитника на подсъдимия за липса на състав на престъпление по чл.252 НК, тъй като подсъдимият е раздавал заемите по реда на ЗЗД и без да получава за това доход, тъй като не са му заплащани лихви. По отношение на договарянето и заплащането на лихви от страна на кредитополучателите съдът приема това за безспорно установено и е изложил съображенията си по- горе. Действително разпоредбата на чл.240 от ЗЗД позволява на субектите на гражданския оборот да сключват сделки за паричен заем, включително и уговаряне на лихва, но то е правомерно само тогава не представлява система от подобни сделки, които са по занаят, източник са на доходи в нарушение на ЗКИ. В случая подсъдимият е предоставил девет кредита на две лица, с които се е запознал по повод кредитирането и е реализирал от това доходи от материална облага – лихва. Това на практика покрива признаците на дейност на банково кредитиране , поставена под разрешителен режим, съгласно ЗКИ.

По съображения изложени по – горе съдът призна подсъдимия за невиновен да е предоставил на П.А.П. четири банкови заема с общ размер на 11000лв. и един банков заем на С.Б. в размер на 4000лв., като на това основание го оправда за разликата по предявеното обвинение от 12 500лв.до 27 500лв.

Съдът оправда подсъдимия и за това обвинение, тъй като по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин дали при отпускането на тези заеми подсъдимият е договарял лихва и дали такава му е била заплащана, а това обстоятелство е едно от материално – правните предпостави за извършване на престъпление на чл.250 НК.

В предвид оправдаването му в тази част съдът коригира и периода на осъществяване на деянието, като оправда подсъдимия за предявения с обвинителния акт период от 13.06.2008г.до 27.07.2008г. и от 6.12.2008г.до края на м.май 2009г. съдът стори това,тъй като подсъдимия е отпуснал първия инкриминиран кредит на 28.07.2008г., а последния на 5.12.2008г., поради което периода на осъществяване на системата от кредитиране е в тези времеви граници.

Съдът оправда подсъдимият и по предявеното му обвинение по чл.252 ал.2 НК, тъй като го призна за виновен в това, че е отпуснал кредити в размер на 12 500лв. и е получил за тях доход под формата на лихви в размер на 1 550лв., което не би могло да бъде квалифицирано като получаване на значителни неправомерни доходи.

Относно вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия П.:

За извършеното от подсъдимия деяние законодателят е придвидил две кумулативни наказания- лишаване от свобода в размер от 3 до 5 години и конфискация до 1/ 2 от имуществото на дееца. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид от една страна сравнително високата степен на обществената опастност на деянието, тъй като със същото се засяга режима и правилното функциониране на паричната и кредитната система. За да се осигури нормалното функциониране на финансово- кредитната система и в частност – да охрани интересите на масовите кредитополучатели и вложители , законодателят е поставил банковата дейност под разрешителен режим и съответно неспазването на този режим е криминализиран. При индивидуализацията на наказанието се отчете броя на раздадените кредити и общия им размер, който не е висок. Съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е а. и като такъв следва да спазва законите, да охранява интересите на гражданите и именно затова и кредитополучателите са му гласували доверие и не са изисквали от него писмени гаранции при връщането на сумите. Обществото изисква служителите на закона да бъдат пример при прилагането и спазването на законите в страната, поради което съдът счита подсъдимия за личност с висока степен на обществена опастност. Като смегчаващо вината обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид изминалия дълъг период от време от осъществяването на деянието до постановяването на присъдата. Досъдебното производство е водено повече от шест години, като от материалите е видно, че забавянето не и било по вина на подсъдимия. С оглед правото на подсъдимия да получи правораздаване в разумен срок съдът отчете това обстоятелство в полза на подсъдимия като основание за намаляване размера на наказанието. Изложените смегчаващи вината обстоятелства обаче не са многобройни нито е налице изключително такова, поради което не са налице условия за определяне на наказание по чл.55 НК.

По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание при условиятята на чл.54 НК в минималния размер от три години лишаване от свобода, което на осн.чл.66 ал.1 НК отложи за срок от три години, считатно от влизане на присъдата в сила. За да приложи разпоредбата на чл.66 НК се прие, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимимия и за постигане целите на наказателната репресия не е необходимо да изтърпява ефективно наложеното му наказание. При прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 НК отново се взе предвид продължителността на разследването.

Съдът не наложи на подсъдимия второто предвидено з закона кумулативно наказание конфхискация, тъй като от приложените справки от службата по вписвания е видно, че същият не притежава собственост.

С така наложеното наказание съдът счита, че в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

При гория изход на делото съдът осъди подсъдимия да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 370лв., които следва да заплати в приход на Републиканския бюджет.

Причините за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин и незачитането на установения правов ред в страната .

По изложените по- горе съображения съдът постанови присъдата си.

Председател на съдебния състав: