Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.04.2016 год. гр.Ямбол
На 19 април
2016 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА
ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА
2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
Секретар
П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
В.гр.д.
№ 128 по описа на 2016 година
за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на ПАПАС ОЛИО АД, ЕИК
838175022 чрез пълномощник адв.Ж.К., съдебен адрес:*** против Решение
№65/29.01.2016 год. постановено по гр.д. №2523/2015 год. на Ямболски районен
съд.С посоченото решение съдът:ОСЪЖДА на
основание чл.222, ал.З от КТ „Папас -
олио"АД, ЕИК № 838175022, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
кв."Индустриална зона", ул."Обходен път Запад" № 61,
представлявано от законни представители: „Агро-лега" ЕООД, чрез
представляващия го законен представител А. Д. М. и „Сент Жиран" ЕООД, чрез
представляващия го законен представител Г. И. Т. да заплати на А.В.А., ЕГН -**********
*** сумата от 7 753.56 лв. /седем
хиляди седемстотин петдесет и три лв. и петдесет и шест ст. /, съставляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобиване на работника на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.10.2015 г. до окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния му предявен размер от 9 000 лв.
/девет хиляди лв./:ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „Папас - олио"АД, ЕИК № 838175022, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, кв."Индустриална зона",
ул."Обходен път Запад" № 61, представлявано от законни представители:
„Агро-лега" ЕООД, чрез представляващия го законен представител А. Д. М. и
„Сент Жиран" ЕООД, чрез представляващия го законен представител Г. И. Т.
да заплати на А.В.А., ЕГН -********** *** сумата от 861.51 лв.
/осемстотин шестдесет и един лв. и петдесет и една ст./- съдебно -
деловодни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност:ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.З от ГПК А.В.А., ЕГН -********** *** да заплати на „Папас -
олио"АД, ЕИК № 838175022, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
кв."Индустриална зона", ул."Обходен път Запад" № 61,
представлявано от законни представители: „Агро-лега" ЕООД, чрез
представляващия го законен представител А. Д. М. и „Сент Жиран" ЕООД, чрез
представляващия го законен представител Г. И. Т. сумата от 55.40 лв.
/петдесет и пет лв. и четиридесет ст./- съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция по съразмерност:ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК „Папас - олио"АД, ЕИК № 838175022, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, кв."Индустриална зона",
ул."Обходен път Запад" № 61, представлявано от законни представители:
„Агро-лега" ЕООД, чрез представляващия го законен представител А. Д. М. и
„Сент Жиран" ЕООД, чрез представляващия го законен представител Г. И. Т.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
-Ямбол сумата от 310.14 лв. /триста и десет лв. и
четиринадесет ст./, представляваща дължимата държавна такса за производството
по уважената част от иска, както и сумата от 68.92 лв. /шестдесет
и осем лв. и деветдесет и две ст./, представляваща заплатено на вещото лице
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Въззивникът обжалва решението в
осъдителната му част с доводи за неговата неправилност като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което моли
същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан.Заявена е и претенция за
разноски за двете инстанции.Въззивника счита, че с оглед обстоятелствата, с
които е обоснован отговора на исковата молба, при така установената фактическа
обстановка от ЯРС и преценка, че правото на обещетение по чл.222 ал.3/КТ за
ищеца е възникнало на 01.09.2009 год., както и при преценката че меродавният
момент, от който тече давностния срок за вземането е 01.09.2009 год. и предвид
законоопределения тригодишен давностен срок е следвало съдът да приеме, че
искът е неоснователен и вземането е погасено по давност.
Отделно се твърди, че съдът е
направил погрешни изводи досежно възражението му за изтекла в негова полза
погасителна давност.Също така се сочи, че въпреки правилно изяснените спорни
въпроси ЯРС е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в
сравнение с искането на ищеца.Категорично отрича наличие на признаване на вземането
от страна на ищеца.Отделно се твърди, че първостепенния съд е постановил
решението си при неправилна преценка на свидетелските показания.Излагат се
подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания.
Не са заявени доказателствени
искания.
В срока по чл.263 ал.1/ГПК е
депозиран отговор вх.№3228/01.03.2016 год. чрез пълномощник адв.А.Д., съдебен
адрес:*** кант.207 в който се оспорват твърденията на въззивника и поддържа
становище за правилност на решението по съображения подробно изложени в същия.Счита,
че първостепенния съд в мотивите към решението е извършил пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства, преценил е всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които правилно е достигнал до извода, че
признанията на вземането за обещетение по чл.222 ал.3/КТ направено след
пенсионирането на ответника през март 2011 год. и през м. октомври-ноември 2013
год. по съществото си представляват признание на иска.
Иска се постановяване на решение с
което решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.
Заявена е претенция за разноски за
настоящата инстанция.
В с.з. въззивникът редовно призован
не изпраща представител.Жалбата се поддържа от пълномощника му адв.К., редовно
упълномощена на основанията изложени в нея.
Въззиваемата страна също редовно призована не се явява в с.з.Жалбата се
оспорва от процесуалният представител адв.А.Д. по съображенията изложени в
отговора на въззивната жалба.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното от:
Фактическа страна:
Не
се спори между страните, а и от представените от тях и съдържащите се в ЛТД на
ищеца писмени доказателства се установява, че между „Папас - Олио"АД-гр.Ямбол
като работодател и А.В.А. като работник е съществувало трудово правоотношение, считано от 01.11.1996 г., което е
било прекратено на 01.09.2009 г. на основание чл.328, ал.1 т.10/КТ поради придобиване от страна на
работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
трудов договор от 01.09.2009 г. между страните е възникнало ново трудово
правоотношение, прекратено на 30.09.2015 г. на основание чл.328, ал.1 т. 10а/КТ.
Видно
от представеното от ищеца разпореждане № ********** на РУ ..Социално
осигуряване"-гр.Ямбол, считано
от 01.09.2009 г. на А.В.А. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Съгласно
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което първостепенният съд кредитира изцяло като обективно,
компетентно, пълно и обосновано, брутното трудово възнаграждение на ищеца за
м.август 2009 г. е било в размер на 1287.12 лв., а за м.август 2015 г. е в размер
на 1 410.20 лв.Съответно полагащото му се обезщетение по чл.222. ал.З от КТ е в
два варианта: 1. 7 753.56
лв. и 2. 8 461.20
лв. При проучване в ТП на НОИ - гр.Ямбол вещото лице е установило, че по
подадени от ответното дружество данни, осигуряването на ищеца е било прекъснато
на 01.09.2009 г., когато е
било прекратено трудовото му правоотношение със заповед от 01.09.2009 г. Осигуряването
му е било възобновено от
02.09.2009 г. въз основа на трудов договор от 01.09.2009 г. Налице е прекъсване
на осигуряването
на ищеца на 01.09.2009 г., от която дата е отпусната и пенсията за осигурителен
стаж и възраст.
Св. Г. Р. твърди, че е работил в ответното
дружество до 09.01.2014 г. и познава ищеца.Както свидетелят, така и ищецът се
били пенсионирали в „Папас
-Олио" АД и в проведени разговори помежду си коментирали, че не им било
платено обезщетението при пенсиониране.В края на месец октомври-началото на месец ноември 2013 г. помолили бившия
генерален директор на завода – С. да им уреди среща с г-н Т., за да говорят за
заплащането на обезщетенията си.На проведената среща г-н Т. обещал на свидетеля
и на ищеца, че ще им заплати полагащите им се обезщетения, когато всеки един от
тях престане да работи в „Папас -Олио" АД. От разговорите си с ищеца по
повод на обезщетението свидетелят знаел, че А.А. е говорил за обезщетението си
и преди проведената в края на месец октомври-началото на месец ноември 2013 г.
среща.
Св. С.С. твърди, че е работил в „Папас
-Олио" АД в периодите 1996 г. - 1999 г. и 2005 г. - 2013 г., като през
втория период е заемал длъжността „генерален директор" и познава ищеца и
свидетеля Р..Знае, че А.А. се е пенсионирал в „Папас -Олио" АД през месец
септември 2009 година, като при пенсионирането не му било изплатено
обезщетението от шест заплати.През пролетта
на 2011 г. свидетелят С. и ищецът присъствали на среща с г-н Т. по повод на
обезщетението на А., на която г-н Т. категорично заявил, че ще изплати
обезщетението на ищеца, когато последният преустанови работа в „Папас
-Олио" АД. По въпроса за обезщетението имало проведена още една среща с
г-н Т., състояла се в края на месец октомври-началото
на месец ноември 2013 г., на която присъствали свидетелят С., свидетелят Р.
и ищеца А..На срещата г-н Т. отново заявил и на ищеца, и на свидетеля Р., че ще
изплати на всеки от тях полагащото му се обезщетение, когато преустановят
работа в завода.
Горната фактическа обстановка е
правилно изяснена от първостепенния съд, което налага извод, че решението е
постановено при изяснена фактическа страна на спора.
Правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок
по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес.
При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери решението в
обжалваната му част за валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда
по същество.
Решението в обжалваната част е правилно.Изложените
от първостепенния съд съображения се споделят изцяло настоящия състав на
въззивния съд и не е нужно да бъдат преповтаряни-чл.272/ГПК.Съображенията са
следните:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум в производството пред първостепенния съд е предявен иск правилно
квалифициран по чл.222 ал.3/КТ.
Както се посочи в констативната
част, обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа страна
на спора.Този извод на въззивния съд кореспондира и с изложеното в
жалбата/стр.5/, където самия въззивник сочи на следното:”Въпреки, че ЯРС е
изяснил правилно спорните по делото въпроси за продължителността на трудовото
правоотношение на ищеца при ответника, момента на възникване на правото на
обещетение по чл.222 ал.3/КТ, какъв е неговия размер, както и изяснил
фактическата обстановка по делото, съдът е излязъл извън спорния предмет на
делото като е присъдил нещо различно, в сравнение с исканото от ищеца.”Що се
касае до втората част от твърдението, а именно че съдът е присъдил нещо
различно от заявеното с исковата молба, то това категорично не отговаря на
обстоятелствата и петитума на ИМ.
На следващо место напълно неоснователно е възражението на
ответника/въззивник, относимо към факта, че с исковата молба ищеца не е навел в
предмета на делото въпроса за признание на вземането.Това е така, защото
предмета на спора е претендираното спорно право, а в случая то е обещетението
по чл.222 ал.3/КТ, а след като към датата на завеждането на иска това полагащо
се обещетение не е заплатено, то е налице отказ на работодателя да го заплати.Тук
е мястото да се посочи, че по делото липсват дори и твърдения това обещетение
да е заплатено.
Следващото оплакване на въззивника е относимо към релевантния факт-налице
ли е прекъсване на давността по отношение на претенцията на ищеца.В тази връзка
твърдението на ищеца, че е налице признание на вземането, но невъвеждането му
още с ИМ не е елемент от релевантните факти по основателността на иска.Този
извод следва от обстоятелството, че давността не се прилага служебно от
съда.Тоест при депозиране на исковата молба ищецът не би могъл да знае как ще
бъде организирана защитата на работодателя срещу иска, вкл. дали би въвел възражение
за давност.
По съществото на направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност въззивния съд прецени, че същото е неоснователно, в
каквато насока са изводите на първостепенния съд.При внимателната и
добросъвестна преценка на събраните пред първата инстанция гласни доказателства
в лицето на свидетелите Р. и С. може да се
направи обоснован извод, че давността на два пъти е прекъсвана на осн. чл.116
„а”ЗЗД.Показанията на св.Р. са напълно ясни и категорични относно срещата през м. октомври-ноември.Той
е заявил:”Среща имаше.Бяхме аз, А., г-н С. и г-н Т..Г-н Т. ни каза, че обещетението ще бъде изплатено, след
като спрем да работим”.Също толкова ясни и недвусмислени са и показанията на
св.С.:”Говоря
за обещетението от 6-те заплати.2011 год., пролетта през м. март правихме среща
с г-н Т. във
връзка с изплащането на обещетението, защото на някои бяха платили, а на
него-не.Г-н Т.
категорично заяви, че в момента в който А. окончателно приключи работа в
„Папас-Олио” обещетението ще му бъде изплатено”. Ето защо тези показания
правилно са кредитирани и се кредитират от въззивния съд в посока на
прекъсването на давността.
Що се касае до твърденията изложени в жалбата относими към преценката на свидетелските
показания с оглед нормата на чл.172/ГПК, то въззивния съд прецени, че предвид
липсата на някаква особена връзка между свидетелите и ищеца, се изключва
евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото.Наличието на висящи
производства на тези свидетели срещу същия работодател не би могла да обоснове
извод за тяхната заинтересованост от изхода на това дело, тъй като обещетението
съставлява лично вземане на ищеца от работодателя.
И в заключение, пак с оглед оплакванията наведени в жалбата въззивния съд
намира, че правилно първостепенния съд е включил в обсъжданията си
свидетелските показания, тъй като това е в съответствие с практиката на
ВКС/Опр.№708/11.11.2009 год. по т.д. №640/2009 год./ според която „признание на
задължението може да се установи с всички допустими доказателствени
средства.”Тоест, касае се за допустими по закон доказателства за установяването
на релевантния факт на признаване на задължението, респ. прекъсването на
давността.
Ето защо решението в обжалваната му част се прецени като правилно, поради
което на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на делото следва въззивника ПАПАС ОЛИО АД да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна А.В.А. сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 800 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение.
На осн. изложеното вр. Чл.271 ал.1, предл.1/ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№65/29.01.2016 год. постановено по гр.д. №2523/2015 год., в частта в която съдът:ОСЪЖДА на
основание чл.222, ал.З от КТ „Папас - Олио"АД, ЕИК № 838175022, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, кв."Индустриална зона",
ул."Обходен път Запад" № 61, представлявано от законни представители:
„Агро-лега" ЕООД, чрез представляващия го законен представител А.Д. М. и
„Сент Жиран" ЕООД, чрез представляващия го законен представител Г.И. Т. да
заплати на А.В.А., ЕГН -********** *** сумата от 7 753.56
лв. /седем хиляди седемстотин петдесет и три лв. и петдесет и шест ст. /,
съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобиване на работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.10.2015 г. до окончателното
й изплащане, както и в
частта за разноските.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78 ал.1/ГПК
„Папас-олио"АД, ЕИК № 838175022, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, кв."Индустриална зона", ул."Обходен път Запад" №
61, представлявано от законни представители: „Агро-лега" ЕООД, чрез
представляващия го законен представител А. Д. М. и „Сент Жиран" ЕООД, чрез
представляващия го законен представител Г.И. Т. да заплати на А.В.А., ЕГН -********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на 800/осемстотин/лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.