Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр
Ямбол 12.11.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 10.11.2015г /две хиляди и петнадесета
година/ в състав:
Председател: Д.Кючуков
Членове:1. Ж.Бозукова
2.
Н.Иванов
при секретаря Л.Р. ............ и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Бозукова възз.
гр. дело №363 по описа за 2015 г.
За да се произнесе
съдът взе в пред вид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по въззивна жалба, вх
№10076/06.08.15г на Областна
дирекция”Земеделие” гр.Ямбол
против Решение №437/21.07.15г, пост. по гр д
№128/15г по описа на ЯРС, с което предявеният на осн.
чл.49 от ЗЗД иск е уважен.
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно и
необосновано, поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция постанови нов съдебен акт,с който отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Въззивната страна навежда доводи за
неправилност на становището на РС, че според чл 6 ал 1 от Наредба №5/27.09.09г, служителят на ОСЗ, следва да
оказва помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията за
регистрация и за идентифициране и регистриране на ползваните от тях площи, в
т.ч. и по мярка 214-за агроекологии, т.к законовата норма вменява на служителя
единствено техническа обработка на заявлението
и насочване на кандидата при пропуск в заявлението му, респ. насочване
на заявителя към съответния компетентен орган, като в случая, служителят е насочил исцата да се обърне към Националната служба за съвети в
земеделието, след като не е била сигурна в записания от нея код по агроекологии. Според въззивника,
РС не се е съобразил с разп. на чл
3 и чл 3а от Наредба №5/27.09.09г, а извън това е
приел и за безспорни показанията на свид. Д., без
отчитане на неговата заинтерисованост като лице,
което има пряк интерес от изхода на делото като съпруг на исцата,
а и показанията на свидетеля не кореспондират с момента на подаване на
заявлението-01.04.15г, а сочат за обстоятелства
във вр. с извършена корекция в същото от
дата 13.05.15г. В жалбата се излагат
аргументи, че към 16.05.12г исцата е била наясно за
кода по агроекологии на обработваните от нея парцели,
а именно-биологично производство в преход- с код АП 08 и посоченото
обстоятелство се установява от сертификат №02389/17.05.12г, ведно с доклад от
контрол №LG 612 D 12.
В срока по чл. 263, ал 1 ГПК, е постъпил отговор по възз.
жалба от въззиваемата страна от С.И.К.,чрез пълном.Б.В.П.-САК, в който се твърди, че атакуваното
решение на РС е правилно, законосъобразно, обосновано и произнесено съобразно
процесуалните правила, поради което се
иска неговото потвърждаване изцяло, като се претендират и направените по делото
разноски.
Според страната, исцата търпи имуществени вреди от характера на пропуснатите
ползи, вследствие лошото изпълнение на възложената работа на служителя-мл.експерт
при ОСЗ”Тунджа” Ямбол-В. М., която е посочила на заявителката грешен агроекологичен код още при първоначалното попълване на
Общото заявление за подпомагане-от дата
01.04.13г. Видно от длъжностната характеристика на служителя, М. е
следвало да окаже адеквантна помощ при попълване на
заявлението от кандидата за директни плащания–исцата С.К..Според
въззиваемата, М. не е насочила исцата към Националната служба за съвети в
земеделието, а сама е посочила грешен код- АП 03, вместо правилния АП 08
въпреки, че е следвало да окаже помощ на заявителя, като го насочи към
компетентния орган и именно в това й
действие, се състои лошото изпълнение на вменените й
от закона задължения по служба.В отговора се твърди, че не е проц. нарушение от страна на съда, кредитирането на
показанията на свид. Д.- съпруг на исцата и по презумпция да се приеме, че неговите показания
са на заинтерисована
страна от изхода на делото въпреки, че те не са противоречиви с останалия
доказателствен материал. Според страната,твърдението на въззивника,
че исцата е знаела кода е неоснователно, т к никъде в
сертификата и приложената към него документация, не се сочи код.
В с.з. жалбатна
се поддържа чрез проц. представител на въззивника, като се сочи, че общото заявление е в две
части- първата е саморъчно заявление от земеделския производител и той попълва
данните, докато служителят, в качеството си на оператор на ИСАК, въвежда тези
данни в програмния продукт, а заявителят сравнява данните и се подписва и
служителят не отговаря за съдържанието на заявлението , т к това е от
компетентността на МЗ. Страната представя и писмени бележки, в които се твърди,
че кандидатите за подпомагане подписват лично заявлението за кандидатстване и
съгл. чл 6 ал 1 от Н-ба №5, служителите на ОСЗ, оказват помощ на кандидатите за
подпомагане при попълване на заявлението
за регистрация, но въвеждането на данните за заявлението и регистрирането по чл 7 от Н-ба №5/09г се извършва в
присъствие на кандидата,като общото заявление за подпомагане включва заявление
за регистрация и заявление за подпомагане. И т к кандидатът се подписва при
попълване на заявлението, той носи нак.отговорност за
неверно вписани данни, а служителите на ОСЗ нямат
задължението да проверяват дали декларираното отговаря на истината.В тази вр.
действията на служителя В.М.,оправомощена да работи с
ИСАК са точно установени в Н-ба №5 и тези действия са
технически, докато в Приложение 1б към чл 8 от Н-ба №11/14г-има таблица за кодовоте
на агроекологичните дейности и техните комбинации. С
оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново
от наст. инстанция, с което иска бъде отхвърлен.
Въззиваемата, ред. ув.
не се явява в с.з. и не изпраща представител
След като се запозна с
оплакванията по жалбата и отговора, атакувания съдебен акт и след преценка на
събраните по делото доказателства,ЯОС
установи следното по фактите:
Исцата С.К. се легитимира като земеделски производител
при ОД „Земеделие” от 16.03.12г, съгл.представеното зав. копие от
регистрационна карта, като на 13.05.13г, К. е подала заявление за подпомагане
за стопанската 2013г, ведно с таблица за ползваните парцели за същата година, в
които е записан код- „АПОЗ” в колона „схеми/мерки за подпомагане АЕП”. От
представеното извлечение ”резултати от автоматични проверки на въведените
данни” се установява, че за потребител стартирал проверката на 13.05.13г е посочена служителката В.И. М.-отв. по делото.
С уведомително писмо от 13.09.13г, ДФЗ е уведомило К., че същата е
одобрена за участие по направление
„Биологично растиниевъдство” от мярка 214”Агроекологични плащания”, съобразно приложената таблица,
като с второ уведомително писмо от 24.09.13г, ДФС е съобщило на кандидата-
отказ от финансово подпомагане, заради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане за процесните площи и са
посочени конкретните нормативни
основания.С писмо от 09.12.13г исцата е уведомена, че
заявеният от нея код „АП ОЗ”, вместо „АП 08”, в сроковете по Наредба
№5/27.02.09г не е променен и не може към момента да бъде приет като ЯФГ, което
води до отказ от финансиране.По делото е налице и заявление за регистрация от исцата от 01.04.13г, от 19.04.13г, в които е посочен код
„АП ОЗ” и заявление от 13.05.13г за поправка. Всички цитирани заявления са били
обработени-проверени, регистрирани и предвижени от
служител В. И. М., като в хода на проверката са констатирани разминавания в
данните, които са били отстранявани от исцата, докато
на 13.05.13г е подадено последното заявление.
Съгл. приложената по делото длъжностната характеристика за длъжноста:”младши експерт” в ОД”Земеделие”, подписана от
служителя В.М. на 26.07.12г е видно, че в нея няма конкретно вписано задължение
на служителя:„консултиране и оказване на помощ на кандидатите, при попълване на
заявленията им за подпомагане като
земеделските производители”.
По делото са допуснати и гласни
доказателства, като св.Д.-съпруг на исцата, който е присъствал при подаване на заявлението и работи
като агроном в стопанството заедно с исцата заявява,
че винаги е имало проблеми при идентифициране на площите по ИСАК и в деня на
подаване на заявлението за подпомагане от съпругата му, системата спирала и
работела, като в промеждутъка служителят
е проверявал заявлението, попълнено от исцата. Според свидетеля,той и исцата
не са знаели кода и са попитали служителката И. М., която ги обслужва,но и тя
не го е знаела и направила консултация с други нейни колеги, докато получила
отговор от Областна разплащателна агенция гр.Ямбол, откъдето посочили код : „АП 03”.Св.Д. твърди, че не са били посъветвани от мл. експерт М. , да
се обърнат към съответния експерт за да разберат кода, а те са считали, че се
попълва на компютър от служителя.
С оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото е назначена и изслушана СИЕ, според чието
заключение, размера на субсидията за кампания 2013г е изчислен в 2 варианта.Според
първи вариант, съобразно заявената площ, в.л. е определило отказаната субсидия
в размер на 9 279.53лв /7.74 ха по 1 198.9057 лв/-според
заявената площ от кандидата-7.74 ха, а при втори вариант-отказаната субсидия е определена,
съобразно допустимата площ от 7.36 ха , след приспадане на недопустимата площ
от 0.38 ха на осн.
чл 16 от Реглламент
65/27.01.11г- или 8 823.94лв/7.36
ха по 1 198.9054лв/.
Предвид изложената фактическа
обстановка по делото,ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по
същество се преценя като неоснователна, по следните съображения:
Предявеният иск е с пр. осн. чл
49 ЗЗД,вр с чл 45 и сл. от
ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл 49 ЗЗД е
свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: вреди,тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл 49 ЗЗД е възложил
работа, вредите да са причинени,
вследствие противоправно деяние при или по повод на
възложената работа.
В този връзка с оглед разп. на чл 154 ал 1 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване цитираните правопораждащи факти, а
опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника, при условията
на обратно пълно доказване.
В чл 1 от Наредба №11 от 06.04.09г са уредени условията и реда за прилагане на мярка 214-„Агроекологични
плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013г,
финансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/-т.н.”агроекологични дейности”, а съгл. чл 8 от Наредбата-кодовете на агроекологичните дейности и техните комбинации са посочени
в Приложение №1б към наредбата и съгл. приложената таблица, под №4 е
вписано срещу дейността „биологично растиниевъдство- трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза”- код АП 03, а под №9- срещу „Биологично растиниевъадство
в преход- трайни насаждения, лозя и маслодайна роза”- код АП 08.
От друга страна, съгл. чл.6 ал 1 от Наредба №5/27.02.09г за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, служителите на
общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при
попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и регистриране на
ползваните от тях площи.
В конкретният случай,
служителката М. на длъжност:”младши експерт” в ОД”Земеделие”-„Тунджа”Ямбол е
била обслужващ служител на заявителите- бенифициенти,в
т.ч. и към момента на подаване на заявление от исцата
за кампания 2013г –последното от 13.05.13г, с което са заявени площи за подпомагане по „Биологично
растениевъдство” от мярка 214-„Агроекологични
плащания” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
В тази връзка, според
длъжностната характеристика на М., служителят няма задължението да дава
консултации на земеделските производители при поемане за обработка на
заявленията им за подпомагане по съответните програми но съдът приема, че задължението
на служителя да оказва помощ на
кандидатите при подаване и обработка на заявленията им произтича от разп. на чл.6 от Наредба №5/27.02.09г за условията и
реда на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, съгл. който текст,
служителите на общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за
подпомагане при попълване на заявленията за регистрация и за идентифициране и
регистриране на ползваните от тях площи.
В случая исцата, в качеството си на заявител –бенифициент е
следвало да знае и попълне кода на съответната
дейност срещу всеки парцел, съгл. чл 8 ал 2 от НАРЕДБА
№11/06.04.09 за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на
селските райони за периода от 2007-2013г, но според чл 6 ал 1 от Н-ба №5/27.02.09г /в сила от 19.02.10г/, служителят
на ОСЗ е следвало да окаже помощ на кандидата за подпомагане при
попълване на заявлението за регистрация и за идентифициране на ползаваните площи.
Ето защо съдът приема, че обслужващото ДЛ- М., не е изпълнила задължението си като служител
на ОСЗ”Тунджа” и ако въпросът за попълване на кодовете не е бил в нейната
компетентност, тя е следвало да препрати заявителя към компетентно
длъжностно лице в съответния адм. орган или да
извърши компютърна справка и да посочи верен, а не грешен код на исцата.
Показанията на свид. Д. не противоречат на доказателствения материал по
делото и същите сочат, че именно служителката М. е съобщила на исцата грешен код.
В случая кода на заявения парцел от исцата,
не съответства на установеното от контролиращото лице, а съгл чл 17 ал 2 т 3 от Н-ба №11, не се
отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в
заявлението, като е без значение причината за това.
В тази връзка, отв. страна не е оборила презумцията за вина,т.к съгл. чл 6 от Н-ба №5/09г, служителя на ОСЗ е следвало да укаже и насочи
заявителя към съответното ДЛ и компетентен административен орган или да извърши
справка и да посочи верен код на заявените площи от исцата,
което не е сторено.
С оглед гореизложеното-посочен в
заявлението на исцата грешен код и отказана в
резултат на това субсидия от ДФЗ, съдът приема, че исцата
е претърпяла имуществени вреди по см. на чл 49 ЗЗД,
равняващи се на размера на отказаните субсидии за стопанската 2013г и това е в
причинна връзка с грешно посочения от служителката в ОСЗ код на заявените от исцата зем. площи.
Досежно размера на вредите съдът приема
заключението на СИЕ, което счита за обективно и компетентно, като приема ІІ
вариант от същото, където вредите са определени в размер на 8 823.94 лв, т к при този вариант, вредите са изчислени на база допустима площ, след приспадане от заявените 7.74 ха, на недопустима площ от 0.38 ха, на осн. чл 16 от Регламент 65/27.01.11г.
При този изход на делото и на осн чл 78 ГПК, въззиваемата страна има право да претендира присъждане на разноски по делото, но пред възз. инстанция липсват доказателства такива да са
направени и съдът не ги присъжда.
Водим от горното,ЯОС
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение
№437/21.07.15г, пост. по гр д №128/15г по описа на
ЯРС.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.