Р Е Ш Е
Н И Е
№
02.06.2015 год. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ-ми граждански състав
На 20 май
2015 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
търговско дело
№ 9
по описа за 2015 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ВЕЛИКДЕН ГМ” ООД гр.Ямбол с ЕИК 200642576,
представлявано от управителя Г.В.М. с ЕГН ********** против „АКСЕС КОНСУЛТ”
ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 128045828, представлявано от управителя М.И.Д. с ЕГН **********
и против М.И.Д. *** с ЕГН **********.
Ищецът претендира съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, на осн.
чл.422 ГПК, по отношение на ответниците съществуване на вземането му в размер
на 22000 щатски долара по запис на заповед от 15.04.2013 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение №1514/04.09.2014 г. по ч.гр.д.№2381/2014 г. по
описа на ЯРС. Заявена е и претенция за присъждане на направените в заповедното
и в настоящото производство разноски.
Претенцията си ищецът основава на следните обстоятелства:
Твърди, че първия ответник -
„АКСЕС КОНСУЛТ” ЕООД гр.Ямбол чрез управителя си М.И.Д. на 15.04.2013 г. се
задължило със запис на заповед да плати безусловно и без протест на ищцовото дружество сумата 22000 щатски долара, като падежът
на задължението е 15.05.2013 г., а мястото на плащане е гр.Ямбол,
ул.”Независима България” №12а. На същата дата – 15.04.2013 г. втората ответница
– М.И.Д. в качеството си на физическо лице и на осн.
чл.483 ТЗ е депозирала едностранно волеизявление, изразено върху самия менителничен документ, посредством което е учредила менителнично поръчителство по процесния запис на заповед.
Ищецът сочи, че до момента нито един от ответниците не е извършил плащане на
задължението. Предвид на това ищеца депозирал пред ЯРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, образувано в ч.гр.д.№2381/2014 г. По
посоченото дело в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение
№1514/04.09.2014 г. по ч.гр.д.№2381/2014 г. по описа на ЯРС за сумата 22000
щатски долара – главница, дължима по запис на заповед от 15.04.2013 г., ведно
със законната лихва от 03.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата
656,17 лв. – заплатена ДТ и 1030 лв. – адв.възнаграждение.
Тъй като ответниците възразили срещу така издадената заповед за изпълнение,
ищецът предявил настоящия иск.
По делото е изпълнена процедурата
по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.
В депозирания при условията и в
срока по чл.367 от ГПК писмен отговор ответниците са заявили становище,
съобразно което считат иска за допустим, но по същество – за неоснователен.
Изложени са и подробни доводи по същество на спора. Сочат, че ищеца не е
посочил каква е каузалната сделка, обвързана с процесния запис на заповед. На
следващо място сочат, че поемател на записа на
заповед е ЮЛ, което не съществува в правния мир – ТД „Великден-2009” ЕООД не е
регистрирано и вписано в ТР към датата на издаване на записа на заповед и от
самия документ не ставало ясно кой е законен представител и управител на
същото. Твърдят също така, че в правния мир абсолютни абстрактни сделки не
съществуват, а самия ищец в обстоятелствената част на ИМ не е посочил кое е
обуславящото абстрактната сделка каузално правоотношение. В тази връзка се
твърди, че процесния запис на заповед не е обусловен от каузално правоотношение
и вземането по него не съществува, като в тази връзка не съществува и вземането
по менителничното поръчителство. Заявени са твърдения
за нищожност на записа на заповед и авалирането му в
хипотезата на чл.26, ал.1 и чл.26, ал.2 ЗЗД по съображения, подробно изложени в
отговора. Иска се отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
При условията и в срока по чл.372
от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна искова молба (озаглавена „отговор”), с
която е направил пояснения и допълнения на първоначалната такава. Заявени са и
допълнителни аргументи, във връзка с възраженията в отговора на ответниците.
В срока по чл.373 от ГПК
ответниците са депозирали отговор на допълнителната ИМ, в която са заявили
становище по направените от ищеца пояснения и допълнения, както и са потвърдили
първоначално заявените възражения и становище за неоснователност на предявения
иск.
В с.з. по същество ищеца, чрез
процесуалния си представител – адвокат, поддържа иска така, както е предявен.
Заявява и претенция за присъждане на разноски. Подробни съображения са развити
в депозирана по делото писмена защита.
В с.з. по същество ответниците,
чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържат становището си за
неоснователност на предявения иск и искат отхвърлянето му. Заявяват и претенция
за присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в депозирана по
делото писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, а и не е
спорно между страните, че ищеца „ВЕЛИКДЕН ГМ” ООД гр.Ямбол с ЕИК 200642576 е
подал пред ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против
ответниците „АКСЕС КОНСУЛТ” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 128045828 и против М.И.Д., образувано
в ч.гр.д.№2381/2014 г. По посоченото дело в полза на ищеца била издадена
заповед за изпълнение №1514/04.09.2014 г. за сумата 22000 щатски долара –
главница, дължима по запис на заповед от 15.04.2013 г., ведно със законната
лихва от 03.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 656,17 лв. –
заплатена ДТ и 1030 лв. – адв.възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д.№2381/2014
г. по описа на ЯРС се установява, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжниците
по заповедта за изпълнение депозирали възражение против нея, за което ищеца е
надлежно уведомен на 03.02.2015 г., видно от приложена по делото разписка. На 25.02.2015
г. ищеца е депозирал пред ЯОС процесната искова
молба.
По ч.гр.д.№2381/2014 г. по описа
на ЯРС е приложен оригинал на запис на заповед от 15.04.2013 г., от
съдържанието на който се установява, че М.И.Д. с ЕГН **********, в качеството
на управител на „АКСЕС КОНСУЛТ” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 128045828, в качеството на
„издател” е издала записа на заповед, по силата на който се задължила
безусловно и без протест да заплати на „ВЕЛДЕН 2009” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК
200642576 с адрес гр.Ямбол, ул.”Независима България” №12 А, в качеството на „поемател” сумата от 22000 щатски долара, определяйки дата
на падежа 15.05.2013 г. За място на плащане е посочен: гр.Ямбол, ул.”Независима
България” №12 А, а за дата и място на издаване на записа на заповед: 15.04.2013
г., гр.Ямбол, като е положен подпис на издателя. На гърба на записа на заповед
е отразено, че М.И.Д. с ЕГН ********** „авалира”
същия и като физическо лице, за което е положен подпис и дата – 15.04.2013 г.
По делото ищеца е представил
удостоверение за АПС от 23.02.2015 г., издадено от АВп,
видно от което ищцовото дружество е регистрирано през
2009 г. с наименование „ВЕЛДЕН 2009” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК200642576 със седалище
и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Независима България” №12 А и управител: Г.В.М.
с ЕГН **********. През 2011 г., в резултат на извършено прехвърляне на дялове,
дружеството се преобразувало в ООД, като е променило и наименованието си на „ВЕЛИКДЕН
ГМ” ООД, но непроменени са останали седалището, управителя и ЕИК.
По делото, по искане на ответниците,
съдът допусна и изслуша ССчЕ. На поставените въпроси
вещото лице отговори следното: след проверка на счетоводните документи и
регистри - счетоводен баланс, оборотни ведомости, сметки „доставчици” и
„клиенти”, справка за вземания и задължения при ищеца и при ответника, няма
счетоводно записване, съответно отразяване на вземане/задължение в размер на
22000 щатски долара или левовата им равностойност, през периода 01.01 –
31.12.2013 г. Към заключението си вещото лице е приложило копие от документите,
въз основа на които е дало описания отговор. Запитано в о.с.з., вещото лице
отговори, че счетоводните регистри и на двете дружества са водени редовно и
правилно. Описаното заключение на вещото лице се прие от съда и не се оспори от
страните в процеса.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С депозираната пред ЯОС искова
молба ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, на осн.
чл.422 ГПК, съществуване на вземането му за сумата 22000 щатски долара –
главница по запис на заповед от 15.04.2013 г., за която сума е издадена Заповед
за изпълнение №1514/04.09.2014 г. по ч.гр.д.№2381/2014 г. по описа на ЯРС.
Така предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
Нормата на чл.415, ал.1 от ГПК се
сочи с оглед преценка относно допустимостта на предявения иск. Съгласно чл.422,
ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато възражението е
подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
В конкретния случай, видно от
приложеното ч.гр.д.№2381/2014 г. по същото е издадена Заповед №1514/04.09.2014
г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която съдът е
разпоредил ответниците да заплатят на ищеца сумата 22000 щатски долара –
главница, дължима по запис на заповед от 15.04.2013 г., ведно със законната
лихва от 03.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 656,17 лв. –
заплатена ДТ и 1030 лв. – адв.възнаграждение. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжниците по заповедта за изпълнение депозирали
възражение против нея, за което ищеца е надлежно уведомен на 03.02.2015 г.,
видно от приложена по делото разписка. На 25.02.2015 г. ищеца е депозирал пред
ЯОС процесната искова молба.
При така изложените факти, следва
извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК,
предвид на което решаващия съд намери предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Страните по делото не спорят, че
по силата на запис на заповед от 15.04.2013 г., М.И.Д., като управител на
ответника „АКСЕС КОНСУЛТ” ЕООД гр. се задължила безусловно и без протест да
заплати на „ВЕЛДЕН 2009” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 200642576 с адрес: гр.Ямбол,
ул.”Независима България” №12А сумата от 22000 щатски долара. В записа на
заповед е определен падеж: 15.05.2013 г., място на плащане: гр.Ямбол,
ул.”Независима България” №12А, посочени са дата и място на издаване: 15.04.2013
г., гр.Ямбол, положен е подпис на издателя. На гърба на записа на заповед е
отразено, че М.И.Д. „авалира” същия и като физическо
лице, за което е положен подпис и дата – 15.04.2013 г. Така описания запис на
заповед, приложен по делото в оригинал, настоящия съд намери, че съдържа всички
изискуеми от нормата на чл.535 от ТЗ реквизити, т.е. редовен е от външна страна
и безспорно не е платен на посочения в него падеж.
С исковата молба ищецът се
позовава единствено на менителничния ефект и на
редовността му от външна страна, като изрично твърди липса на каузални
отношения между страните.
С отговора на ИМ
ответниците са заявили, че сумата по ЗЗ не е дължима, тъй като на първо място поемател
на записа на заповед е ЮЛ, което не съществува в правния мир – ТД
„Великден-2009” ЕООД не е регистрирано и вписано в ТР към датата на издаване на
записа на заповед и от самия документ не ставало ясно кой е законен
представител и управител на същото. На следващо
място сочат, че тъй като ищеца не е посочил каква е каузалната сделка,
обвързана с процесния запис на заповед, то вземането по него не съществува.
Първото от заявените от
ответниците възражение, това че поемател на записа на
заповед е ЮЛ, което не съществува в правния ми, се прецени от настоящия съд за
неоснователно. От представеното по делото удостоверение за АПС от 23.02.2015
г., издадено от АВп, се установява, че ищцовото дружество е регистрирано през 2009 г. с
наименование „ВЕЛДЕН 2009” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 200642576 със седалище и адрес
на управление: гр.Ямбол, ул.”Независима България” №12 А и управител: Г.В.М. с
ЕГН **********. През 2011 г., в резултат на извършено прехвърляне на дялове,
дружеството се преобразувало в ООД, като променило наименованието си на „ВЕЛИКДЕН
ГМ” ООД, но непроменени са останали седалището, управителя и ЕИК. Действително
към момента на издаване на процесния ЗЗ наименованието на дружеството – поемател вече е било променено, но това не би могло да
доведе до извод за несъществуването му в правния мир,
най-малко поради това, че в ЗЗ са посочени ЕИК и седалище, които безспорно също
са идентификационни белези на всяко ЮЛ и в конкретния случай са такива на
ищеца. Ето защо настоящия съд прие тезата на ищеца, че в случая се касае за
техническа грешка при изписване наименованието на дружеството – поемател, която не опорочава ЗЗ, поради което това
възражение на ответниците се прие за неоснователно.
За неоснователно се прие и
следващото възражение на ответниците, а именно, че вземането по ЗЗ не
съществува, тъй като ищеца не е посочил каква е каузалната сделка, обвързана с
процесния запис на заповед, като е неоснователно и направеното в тази връзка
възражение за нищожност на ЗЗ.
В задължителната си практика
(Р.№23/03.04.2013 г., по т.д.№993/2011 г., І т.о.; Р.№85/05.07.2012, по
т.д.№438/2011 г., І т.о., двете постановени в производство по чл.290 ГПК) ВКС
приема, че редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис
на заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално
правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед.
В Р.№38/04.04.2013 г., на ВКС по
т.д.№1165/2011 г., І т.о. и
Р.№143/01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№870/2011 г., І т.о., двете
постановени в производство по чл.290 ГПК и също съставляващи задължителна
съдебна практика, е прието, че длъжникът може да твърди и безпаричност
на записа на заповед, т.е. че между него и поемателя
не съществува правоотношение, въз основа на което или което да е причина за
издаването на записа на заповед. Единствено въвеждането на твърдение за липса
на причина за издаването на записа на заповед представлява общо възражение,
поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване съществуването на
каузално правоотношение между издателя и поемателя,
тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за
съществуването на вземането. Възражението за безпаричност
на записа на заповед следва да е конкретизирано чрез посочване на
обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга. В този случай,
тежестта на доказване е на издателя.
В контекста на цитираната задължителна
съдебна практика и предвид твърдението на страните по делото, че не съществува
каузално правоотношение, от което да произтича вземането по процесния ЗЗ, то
възражението на ответниците за нищожност на ЗЗ се прие за неоснователно. В
тежест на ответниците (в съответствие с цитираната задължителна практика) бе
доказването на твърдението за безпаричност на ЗЗ, т.е
за липса на причина за издаването му. В хода на процеса обаче, те не само не
доказаха, но дори и не посочиха обстоятелствата, при които е издадена ценната
книга. При това положение само заявеното, че в правния мир абсолютни абстрактни
сделки не съществуват и тъй като процесния запис на заповед не е обусловен от
каузално правоотношение, вземането по него не съществува, не е достатъчно да
обслужи тезата за нищожност на последния.
Установеният от заключението на ССчЕ факт за липса при ищеца и при ответника на счетоводно
записване, съответно отразяване на вземане/задължение в размер на 22000 щатски
долара или левовата им равностойност, настоящия съд прецени за ирелевантен на крайния извод за действителност на ценната
книга. Нарушенията на ЗСч и в частност неосчетоводяването на определена операция не би могло да се
отрази върху действителността на ЗЗ. Още повече, че автентичността на ЗЗ не е
оспорена от ответниците, т.е. М.Д. не оспорва, че е подписала както ЗЗ, така и авала към него.
Неоснователно е и възражението за
недействителност на менителничното поръчителство по
процесния ЗЗ, учредено от М.И.Д., която на гърба на ценната книга е отразила,
че „авалира”
същия и като физическо лице, за което е положен подпис и дата – 15.04.2013 г.
Менителничното поръчителство (авал) е уредено от действащото законодателство като
самостоятелно задължение. То се учредява с едностранно волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употреба на формалния израз „като поръчител”
или друг равнозначен израз и подпис на поръчителя (чл.484, ал.1 ТЗ). Известно
облекчение в изискуемата форма е предвидено в чл.484, ал.2 ТЗ, съгласно която авал може да се учреди и само чрез поставяне на подпис
върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него.
Съгласно разпоредбата на чл.485,
ал.2 от ТЗ, задължението на поръчителя - авалист е
действително дори и когато задължението, за което е дадено, е недействително по
каквато и да било причина, с изключение недостатък във формата. Видно от
съдържанието на представения в оригинал запис на заповед е, че ответницата Д. е
изписала собственоръчно трите имена, адрес, единен граждански номер на гърба на
ефекта, след което е положила подписа си. Употребеният израз „авалирам” безспорно отразява волята й за учредяване на менителнично поръчителство и е такъв по см. на чл.484, ал.1
ТЗ.
С оглед горното, налага се изводът
за надлежно учредено менителнично поръчителство по процесния
запис на заповед от страна на ответницата Д..
Недоказано в хода на процеса
остана твърдението на ответницата Д. за недобросъвестност на кредитора -
приносител на ЗЗ и за извършена от него злоупотреба с права. Липсва и конкретика на тези твърдения на ответницата, в частност не
е посочено в какво точно се изразява твърдяната
недобросъвестност и злоупотреба с права.
Въз основа на изложените
съображения предявеният иск се прецени за основателен и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
Водим от горното ЯОС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АКСЕС КОНСУЛТ” ЕООД гр.Ямбол с ЕИК 128045828,
представлявано от управителя М.И.Д. с ЕГН ********** и М.И.Д. *** с ЕГН **********,
че същите дължат на „ВЕЛИКДЕН ГМ”
ООД гр.Ямбол с ЕИК 200642576, представлявано от управителя Г.В.М. с ЕГН **********
по запис на заповед от 15.04.2013 г. сума
в размер на 22000 щатски долара, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №1514/04.09.2014 г. по ч.гр.д.№2381/2014 г. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: