Р Е Ш Е Н
И Е
№....132......
17.10.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав на 12 октомври 2016 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Е.Гоцев
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 303 по описа на ЯОС за
2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 88/29.08.2016 г., постановена по НОХД № 1068/2013 г. по описа
на РС - Ямбол, гражданският ответник К.М.Г., ЕГН **********, е осъден да
заплати на гражданския ищец Г.Ц.Г. сума в размер на 750 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, както и сумата от 5 000лв.
неимуществени вреди причинени в резултат на деянието, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.08.2012
г. до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата, предявеният граждански иск от Г. срещу Г. за претърпените от
първия неимуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата от уважения размер от 5 000лв. до предявения такъв от 30 000 лв.
С присъдата, К.М.Г. е осъден да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител Г.Г. направените от него
разноски в размер 500 лв., както и да заплати направените по делото
разноски в размер на 180 лв. в полза
на републиканския бюджет, по сметка на ОДМВР Ямбол, сумата от 1153.48 лв.
разноски за възнаграждение на вещите лица, както и сумата от 200 лв. Държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ЯРС.
Срещу присъдата е постъпила жалба от гражданския ищец и частен обвинител Г.Ц.Г.,
подадена чрез упълномощения от него процесуален представител – адвокат от
АК-Ямбол, както и от назначения на гражданския ответник К.М.Г. особен
представител – адвокат от АК-Ямбол.
Във въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител се твърди
неправилност и необоснованост на присъдата в частта й, с която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от Г. срещу Г. граждански иск за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 5 000лв. до пълния
предявен размер от 30 000лв. Иска се отмяна на присъдата в атакуваната й
част и постановяване на нова такава, с която така предявеният граждански иск да
бъде уважен в пълен размер.
Във въззивната жалба на особения представител на гражданския
ответник К.Г. се твърди незаконосъобразност,
необоснованост и несправедливост на обжалваната първоинстанционна
присъда, както и постановяването й при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Излагат се доводи за недопустимост на производството, в
което е постановена атакуваната присъда, тъй като след изпадане на К.Г. в
продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта след
извършване на деянието и в хода на процеса, наказателното производство спрямо
него е било прекратено. В този случай, според особения представител, съдът не е
следвало да разглежда предявените граждански искове, а да прекрати
производството и в гражданската му част. В тази връзка се иска „обезсилване” на
присъдата и прекратяване на производството и в гражданската част. Алтернативно
се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова
такава, с която предявените граждански искове за репариране
на претърпени от Г. имуществени и неимуществени вреди, да бъдат отхвърлени
изцяло. Като аргумент за това искане по същество се излагат доводи за
недоказаност на извършения деликт от страна на К.Г. и
механизма на осъществяването му. Посочва се, че е извършен превратен фактически
и правен анализ на събраните по делото доказателства, т.к. съдът необосновано е
игнорирал показанията на свидетелите Н. Г. и М. М., които категорично сочат в
показанията си, че причиненото на Г.Г. увреждане е в резултат на неговото
случайно падане в панелен профил, намиращ се до язовира, а не в резултат на
виновно поведение на К.Г..
В съдебно
заседание ЯОП редовно призована изпраща представител. Последният пледира в
посока неоснователност на въззивните жалби и моли
съда да потвърди присъдата на Районен съд-гр.Ямбол като правилна и обоснована.
В съдебно
заседание въззивникът – граждански ответник К.Г., участва
чрез назначения му от съда особен представител – адвокат от АК-Ямбол.
Последният поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи по изложените в нея съображения, а относно въззивната
жалба на гражданският ищец и частен обвинител Г. Г. изразява становище за
нейната неоснователност.
Въззивникът – граждански ищец Г.Г., участва в съдебно заседание чрез упълномощения от
него повереник – адвокат от АК - Ямбол. Последният поддържа въззивната
жалба и моли съда да я уважи, а жалбата на гражданския ответник като
неоснователна да я остави без уважение. Претендират се направените по делото от
въззивника Г.Г. разноски във въззивната
инстанция.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивните жалби,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата,
след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията
му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
лица имащи право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледани по същество се преценят като неоснователни, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционният
съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което
намира за ненужно да я преповтаря. Правилно районният съд е кредитирал като
логични и безпротиворечиви както помежду си, така и с
останалия доказателствен материал показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Г.Г., Н. Г., Ц. Ц., показанията на св.Т. П.,
дадени от него в хода на съдебното следствие и тези, дадени от него в хода на
ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4 от НПК; част от показанията на свидетелите
Н. Г. и М. К.; заключенията по назначените по делото единична и тройна съдебно-медицински експертизи и писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК. Правилни и обосновани са аргументите на
районния съд, с които не е дал вяра на показанията на свидетелите Н. Г. и М. К.
в частта им, в която твърдят, че телесното увреждане на Г.Г. не е причинено от противоправни действия на К.Г.. Тези твърдения на двамата свидетели
не се подкрепят от никое от другите събрани по делото доказателства – писмени
или гласни, както и от заключенията на назначените по делото единична и тройна
съдебномедицинска експертизи, установяващи по категоричен начин механизма на
причиняване на телесното увреждане, поради което и правилно не са били
кредитирани от районният съд. В тази връзка, въззивният
съд не прие за основателен довода на жалбоподателя – въззивник К.Г., изложен в жалбата му, че игнорирайки
показанията на свидетелите Н. Г. и М. М. в посочената им част, първоинстанционният съд е извършил превратен фактически и правен анализ
на събраните по делото доказателства.
За възникване
на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД е
необходимо осъществяването на всеки един от елементите от сложният фактически
състав, включващ в себе си деяние, противоправност,
вина, вреда и причинна връзка между тях. В конкретният процесен
случай и на база на възприетата от първоинстанционният
съд фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния
такъв, се установява по категоричен начин, че на инкриминираната дата – 08.08.2012
г. около обяд, в района на микроязовир, находящ се в местността „Г” в землището
на с.И., обл.Ямбол, чрез нанасяне на удар с пръчка по
лявата ръка на Г.Г., К.Г. му е причинил счупване на лакътната
кост на лявата предмишница в областта на нейната
средна третина. В резултат, Г.Г. е претърпял болки и страдания, както и имуществени
вреди в размер на 750лв., направени за лечение на причиненото му травматично
увреждане. Причиненото на Г.Г. телесно увреждане
е в пряка причинна връзка с противоправното поведение
на К.Г.. С оглед на това, въззивният съд споделя
напълно извода на районния такъв, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което и гр.ответник следва да понесе
отговорността за обезщетяване на пострадалия от причинените му имуществени и
неимуществени вреди.
В този смисъл предявеният
от пострадалия Г. срещу Г. граждански иск за причинени му от последния
имуществени вреди е основателен и доказан в пълен размер от 750лв. С оглед на
това, правилно и обосновано районният
съд е осъдил К.Г. да заплати на Г.Г. сума в размер на 750лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на Г., свързани с лечение на
причиненото му травматично увреждане, за което е представено писмено
доказателство – фактура № 3000002149/10.08.2012г.
Така също, изводът на първоинстанционният съд за доказаност по основание на предявения от гр.ищец Г.
граждански иск за причинени му от гр.ответник Г. неимуществени вреди, е
обоснован и законосъобразен. Действително, в резултат на осъщественото от Г. противоправно деяние, на Г. е било причинено телесно увреждане, в следствие на което е и
претърпял болки и страдания както по време на причиняването му, така и в
периода на възстановяването /повече от година, предвид двете хирургични
интервенции, извършени на Г. през 2012 г. и 2013 г./, които въззивникът
– граждански ответник следва да репарира. Въззивният
съд в настоящия си състав счита, че решаващия съд е присъдил сума за
обезщетяване на претърпените от Г.Г. неимуществени вреди в справедлив размер от
5000лв., достатъчен да репарира болките и страданията, претърпени от него в
резултат на увреждането.
ОС-Ямбол не
споделя възражението на особения представител на гражданския ответник К.Г. за
недопустимост на процеса, в който е постановена присъдата - предмет на обжалване. След като наказателното
производство спрямо К.Г. е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.5 от
НПК, тъй като след извършване на престъплението е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, наказателният съд
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.307 от НПК е продължил
производството по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански
искове.
Поради изложеното дотук, присъдата в частта й, с която са уважени гражданските
искове предявени от Г.Г. против К.Г. за заплащане на обезщетение в размер на
750 лв. за претърпени от Г. в резултат на извършеното от Г. деяние имуществени
вреди и 5 000лв. за претърпени от него неимуществени вреди, като правилна,
обоснована и постановена при спазване на процесуалните правила следва да бъде
потвърдена.
Въззивният съд намира присъдата за правилна и в частта й, с която в тежест на
гр.ответник Г. са присъдени направените по делото разноски, поради което следва
да бъде потвърдена.
По отношение на присъдата в частта й, касаеща присъдената законна лихва, същата
следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
районния съд от стадия на съдебното заседание, т.к. в тази си част е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. В диспозитива на присъдата, решавашият
съд е посочил, че осъжда К.Г. да заплати на Г. две отделни суми като главници
по предявените срещу Г. граждански искове - съответно за имуществени и неимуществени
вреди. Присъдил е и „законната лихва, считано от датата на увреждането –
08.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата”. Така изразена, волята на
съда относно претендираната от пострадалия законна
лихва върху всяка от сумите по двата иска за имуществени и неимуществени вреди,
остава неясна, т.к. съдът не е конкретизирал точно върху коя от двете главници е
присъдил законната лихва.
Отделно от това, налице е противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, като докато в диспозитива е присъдена законна лихва по описаният вече
неясен начин върху една от сумите, то в мотивите съдът е посочил, че присъжда
законна лихва „..върху всяка от исковите суми”.
Липсата на
яснота досежно действителната воля на решаващия съд,
както и констатираното противоречие между диспозитив
и мотиви на присъдата в частта й, касаеща претендираната
от гражданския ищец законна лихва, води до невъзможност на въззивната
инстанция да осъществи проверка на
обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си. Касае се за съществено
нарушение на процесуални правила, неотстранимо в хода на въззивното
производство, но отстранимо при ново разглеждане на делото. Това
налага отмяна на постановената присъда в тази й част и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на Ямболски районен съд. При новото разглеждане
на делото, съдебният състав следва да съобрази и това, че с протоколното определение,
постановено в проведено на 18.10.2013 г. съдебно заседание по делото, първият
съдебен състав е оставил без нарочно произнасяне по приемане или не за разглеждане предявения от
гражданския ищец акцесорен иск за присъждане на
законната лихва върху всяка от сумите по главниците.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.334, т.1 и т.6
от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда №
88/29.08.2016 г., постановена по НОХД № 1068/2013 г. по описа на РС - Ямбол, в
частта й, с която гражданският ответник К.М.Г., ЕГН **********, е осъден да
заплати на гражданският ищец Г.Ц.Г. законната лихва, считано от датата на
увреждането – 08.08.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг
състав на същия съд.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Осъжда К.М.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Г.Г. направените от последния разноски в размер
на 500лв. в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.