Р Е Ш Е Н И Е

 

131                                    20.10.2016 г.                               гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     ІI-ри въззивен наказателен състав на 12 октомври                                                            2016 година                    В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              

                                                   ЧЛЕНОВЕ: И. ИВАНОВ

 

                                                                      ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М. К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНЧХД № 285 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по жалба на частния тъжител Г. ***, ЕГН **********, подадена чрез повереника му – адвокат от АК - Ямбол, против Присъда № 19/17.05.2016 г., постановена по НЧХД № 843 по описа на районен съд - Елхово за 2015 г.

С обжалваната присъда съдът е признал подс.И.М.К. и подс.Б.Б.В. за невиновни в това, че на 23.06.2015 г. около 17.30 ч., в с.Л., обл. Ямбол, пред краварника на тъжителя, находящ се в Стопанския двор на с.Л., в двора, действайки в съучастие помежду си като извършители, чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло с дръжка на вила и друг прът, са причинили на тъжителя Г. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

С посочената присъда РС-Елхово е отхвърлил като неоснователен предявения от частния тъжител Г.К. срещу подсъдимите К. и В. гр.иск за солидарно заплащане на сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за причинени на тъжителя К. неимуществени вреди от вмененото на подсъдимите с тъжбата престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

 Във въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на  постановената присъда, като постановена в нарушение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд необосновано, при непълно и неточно обсъждане и тълкуване на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон е приел, че липсват доказателства подсъдимите да са осъществили вмененото им във вина престъпно деяние. В тази връзка се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която К. и В. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпното деяние в което са обвинени, както и да бъде уважен предявения срещу тях граждански иск за претърпените от К. неимуществени вреди. Претендират се и направените от частния тъжител разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззивника – частен тъжител Г.К., участва лично и с повереника си – адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание участва лично само въззиваемият – подс.И.К.. Оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли въззивния съд да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря.

Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна. При установяването й решаващият съд е изложил изключително подробни и задълбочени аргументи в посока кои доказателства кредитира и кои не и защо, които аргументи въззивния съд споделя изцяло. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимите И.К. и Б.В., показанията на свидетелите Н.П., Т. Д. и част от показанията на св.К.К. - съпруга на тъжителя К., т.к. всички те са логични, последователни и безпротиворечиви по отношение на поведението, психическото и физическото състояние на тъжителя и липсата на следи от наранявания по тялото му както непосредствено след твърдяния от него инцидент на 23.06.2015 г., така и няколко часа до два дни след това. Напълно обосновано районният съд не е дал вяра на показанията на свидетелката К. С.. Направеният от съда анализ на показанията на С. е подробен и обективен, като не е налице превратно тълкуване на същите. Анализирайки показанията на С., съдът ги е съпоставил с кредитираните от него гласни доказателства /показанията на свидетелите – полицаи и на съпругата на тъжителя/ и обосновано е стигнал до извод за нелогичността и необективността им. Същите освен това съществено противоречат на показанията на свидетелите П., Д. и К. относно състоянието на К. в деня на инцидента и в следващият такъв.

 С професионален усет съдът е подходил и към анализа на Съдебно-медицинско удостоверение изх.№327/29.06.2015 г. досежно отразеното в него телесно увреждане и сочения от лекаря вероятен времеви период на неговото причиняване, а именно – 23.06.2015 г. В тази връзка правилно съдът на първо място е счел за необичайно пострадал от побой, причинил му силни болки и обездвижване, да е потърсил медицинска помощ едва шест дни след инцидента, като едновременно с това и независимо от болките и нараняванията е извършвал още на следващия ден след инцидента обичайните си и при това доста тежки в стопанския двор трудови задължения. При обсъждане на съдебно-медицинското свидетелство съдът е отчел и противоречието между обективно отразеното в него, че уврежданията на тъжителя, част от които по откритите части на тялото, добре отговарят да са получени по  време, както съобщава К., а именно – на 23.06.2015 г., и показанията на съпругата на К. – св.К., както и на свидетелите полицаи П. и Д., че не са възприели никакви телесни увреждания по тъжителя К. нито в деня на инцидента /т.е. на 23.06.2015 г./, нито в деня след него, а и К. не им се е оплакал от нанесени му такива. Поради всичко изложено, въззивният съд намира за правилно и обосновано некредитирането на медицинското свидетелство в частта относно времето на причиняване на телесните увреждания на пострадалия.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като неизолирани от останалия доказателствен материал с изключение на Епикриза от 01.08.2015 г. на Вътрешно отделение на МБАЛ”Св.И. ***, т.к. за посоченото в нея заболяване с диагноза „Пиелонефритис хроника калкулоза екзацербата” липсват данни да е в причинно-следствена връзка със случилото се на 23.06.2015 г.      

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите И.К. и Б.В. не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, респ. на 23.06.2015 г. около 17.30 ч., в с.Л., обл. Ямбол, пред краварника на тъжителя, находящ се в Стопанския двор на с.Л., в двора, действайки в съучастие помежду си като извършители, чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло с дръжка на вила и друг прът, да са причинили на тъжителя Г. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което правилно и на осн.чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

Правилно районният съд в мотивите си е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. От събраните по делото и кредитирани от първоинстанционния и въззивния съд доказателства /гласни и писмени такива/, не се установява по категоричен и несъмнен начин, че телесната повреда, претърпяна от въззивника К. е в резултат на извършени от страна на въззиваемите К. и В. противоправни действия. За да постанови своя оправдателен съдебен акт, първоинстанционният съд много подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил убедителни съображения защо е кредитирал едни от тях и не е дал вяра на други.  В подкрепа на обвинителната теза, изложена в тъжбата са само тази показанията на свидетелката К. С., които останаха некредитирани от съда с доверие, поради своята  противоречивост с останалите събрани по делото гласни доказателства.

Събраните в проведеното пред въззивния съд съдебно следствие нови гласни доказателства – показанията на свидетеля Х.Х., в никаква степен не разколебават горния извод за недоказаност на обвинението. Показанията на св.Х. въззивният съд не прие за обективни, а като депозирани изцяло в интерес на тъжителя и в подкрепа на неговата теза, изложена в тъжбата, поради което и не ги кредитира. Аргумент за това е  същественото им противоречие не само с гласните доказателства, които съдът описа подробно по-горе и на които даде вяра / оборващи обвинението/, но и с тези, които съдът прецени като изолирани от останалия доказателствен материал и изцяло депозирани с цел подкрепа на обвинението, а именно – с показанията на св.К. С.. На първо място, последната в показанията си не свидетелства за това, че по време на инцидента заедно с нея е бил и работникът й - св.Х., докато той твърди обратното. Така също свидетелката твърди, че е споделила на св.Х. за побоя над К. на следващия ден след инцидента и тогава той е отишъл да се види с тъжителя, докато св.Х. твърди, че е бил очевидец на побоя. При оценката на показанията на св.Х. съдът не игнорира и колебанието му относно мястото, на което според него е бил, когато е наблюдавал побоя. В началото на показанията си посочва, че това място е „..до задната част на навеса”, като след въпрос на подс.К. как от това място е виждал, след като от там няма видимост към мястото, на което според него е извършен побоя, св.Х. вече твърди, че е бил качен на „площадката на стълбите”. С оглед посочените противоречия по съществени за решаването на делото обстоятелства и колебанията в показанията на св.Х., съдът не ги кредитира с доверие.

С оглед на всичко изложено дотук, обосновано първоинстанционния съд е бил силно разколебан във вътрешната си убеденост относно авторството на деянието в лицето на подсъдимите, като липсва категоричност и несъмнена доказаност на този факт, който е от основно значение за постановяването на една осъдителна присъда. Това се споделя от въззивната инстанция, която също не намира основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.

Тъй като въззиваемите И.К. и Б.В. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, правилно районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от въззивника Г.К. срещу подсъдимите гр.иск за репариране на неимуществени вреди.

Поради изложеното и на осн. чл.338 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/17.05.2016 г., постановена по НЧХД № 843 по описа на Районен съд - Елхово за 2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                    

                                                                       2.