Р Е Ш Е Н И Е
№ 131 20.10.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІI-ри въззивен наказателен състав на 12 октомври 2016 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: И. ИВАНОВ
ГЕРГАНА
КОНДОВА
Секретар: М.
К.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНЧХД № 285 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е
образувано по жалба на частния тъжител Г. ***, ЕГН **********, подадена чрез
повереника му – адвокат от АК - Ямбол, против Присъда № 19/17.05.2016 г.,
постановена по НЧХД № 843 по описа на районен съд - Елхово за 2015 г.
С обжалваната присъда съдът е признал подс.И.М.К.
и подс.Б.Б.В. за невиновни в това, че на 23.06.2015
г. около 17.30 ч., в с.Л., обл. Ямбол, пред
краварника на тъжителя, находящ се в Стопанския двор на с.Л., в двора,
действайки в съучастие помежду си като извършители, чрез нанасяне на множество
удари по цялото тяло с дръжка на вила и друг прът, са причинили на тъжителя Г. ***,
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал
по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1
вр.чл.20, ал.2 от НК.
С посочената присъда РС-Елхово е отхвърлил като
неоснователен предявения от частния тъжител Г.К. срещу подсъдимите К. и В.
гр.иск за солидарно заплащане на сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/,
представляваща претендирано обезщетение за причинени на тъжителя К. неимуществени
вреди от вмененото на подсъдимите с тъжбата престъпление по чл.130, ал.1
вр.чл.20, ал.2 от НК.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на постановената присъда, като постановена в
нарушение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд
необосновано, при непълно и неточно обсъждане и тълкуване на доказателствата по
делото и в нарушение на материалния закон е приел, че липсват доказателства подсъдимите
да са осъществили вмененото им във вина престъпно деяние. В тази връзка се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която К. и В. да бъдат
признати за виновни в извършване на престъпното деяние в което са обвинени, както
и да бъде уважен предявения срещу тях граждански иск за претърпените от К.
неимуществени вреди. Претендират се и направените от частния тъжител разноски
по делото пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивника – частен тъжител Г.К.,
участва лично и с повереника си – адвокат от АК-Ямбол. Поддържат въззивната
жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание участва лично само въззиваемият
– подс.И.К.. Оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, заявява,
че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли въззивния съд да потвърди
присъдата като правилна и законосъобразна.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите
на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след
цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му
по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
от лице имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК,
а разгледана по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я
преповтаря.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивният съд
намира за безспорна. При установяването й решаващият съд е изложил изключително
подробни и задълбочени аргументи в посока кои доказателства кредитира и кои не
и защо, които аргументи въззивния съд споделя изцяло. Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимите И.К. и Б.В., показанията на свидетелите Н.П., Т. Д.
и част от показанията на св.К.К. - съпруга на тъжителя К., т.к. всички те са
логични, последователни и безпротиворечиви по отношение на поведението,
психическото и физическото състояние на тъжителя и липсата на следи от
наранявания по тялото му както непосредствено след твърдяния от него инцидент
на 23.06.2015 г., така и няколко часа до два дни след това. Напълно обосновано
районният съд не е дал вяра на показанията на свидетелката К. С.. Направеният
от съда анализ на показанията на С. е подробен и обективен, като не е налице
превратно тълкуване на същите. Анализирайки показанията на С., съдът ги е
съпоставил с кредитираните от него гласни доказателства /показанията на
свидетелите – полицаи и на съпругата на тъжителя/ и обосновано е стигнал до
извод за нелогичността и необективността им. Същите освен това съществено
противоречат на показанията на свидетелите П., Д. и К. относно състоянието на К.
в деня на инцидента и в следващият такъв.
С професионален усет съдът е подходил
и към анализа на Съдебно-медицинско удостоверение изх.№327/29.06.2015 г.
досежно отразеното в него телесно увреждане и сочения от лекаря вероятен
времеви период на неговото причиняване, а именно – 23.06.2015 г. В тази връзка
правилно съдът на първо място е счел за необичайно пострадал от побой, причинил
му силни болки и обездвижване, да е потърсил медицинска помощ едва шест дни
след инцидента, като едновременно с това и независимо от болките и
нараняванията е извършвал още на следващия ден след инцидента обичайните си и при
това доста тежки в стопанския двор трудови задължения. При обсъждане на
съдебно-медицинското свидетелство съдът е отчел и противоречието между
обективно отразеното в него, че уврежданията на тъжителя, част от които по
откритите части на тялото, добре отговарят да са получени по време, както съобщава К., а именно – на
23.06.2015 г., и показанията на съпругата на К. – св.К., както и на свидетелите
полицаи П. и Д., че не са възприели никакви телесни увреждания по тъжителя К.
нито в деня на инцидента /т.е. на 23.06.2015 г./, нито в деня след него, а и К.
не им се е оплакал от нанесени му такива. Поради всичко изложено, въззивният
съд намира за правилно и обосновано некредитирането на медицинското
свидетелство в частта относно времето на причиняване на телесните увреждания на
пострадалия.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло доводите на решаващия
такъв в посока кредитиране на приложените по делото писмени доказателства, като
неизолирани от останалия доказателствен материал с изключение на Епикриза от
01.08.2015 г. на Вътрешно отделение на МБАЛ”Св.И. ***, т.к. за посоченото в нея
заболяване с диагноза „Пиелонефритис хроника калкулоза екзацербата”
липсват данни да е в причинно-следствена връзка със случилото се на 23.06.2015
г.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите И.К. и Б.В. не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл. 130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, респ. на 23.06.2015 г. около 17.30 ч., в с.Л., обл.
Ямбол, пред краварника на тъжителя, находящ се в Стопанския двор на с.Л., в
двора, действайки в съучастие помежду си като извършители, чрез нанасяне на
множество удари по цялото тяло с дръжка на вила и друг прът, да са причинили на
тъжителя Г. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
поради което правилно и на осн.чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатото им
обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
Правилно районният съд в мотивите си е приел, че обвинението не е доказано
по несъмнен начин. От събраните по делото и кредитирани от първоинстанционния и
въззивния съд доказателства /гласни и писмени такива/, не се установява по
категоричен и несъмнен начин, че телесната повреда, претърпяна от въззивника К.
е в резултат на извършени от страна на въззиваемите К. и В. противоправни
действия. За да постанови своя оправдателен съдебен акт, първоинстанционният
съд много подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е изложил
убедителни съображения защо е кредитирал едни от тях и не е дал вяра на
други. В подкрепа на обвинителната теза,
изложена в тъжбата са само тази показанията на свидетелката К. С., които останаха
некредитирани от съда с доверие, поради своята
противоречивост с останалите събрани по делото гласни доказателства.
Събраните в проведеното пред въззивния съд съдебно следствие нови гласни
доказателства – показанията на свидетеля Х.Х., в никаква степен не разколебават
горния извод за недоказаност на обвинението. Показанията на св.Х. въззивният
съд не прие за обективни, а като депозирани изцяло в интерес на тъжителя и в
подкрепа на неговата теза, изложена в тъжбата, поради което и не ги кредитира.
Аргумент за това е същественото им
противоречие не само с гласните доказателства, които съдът описа подробно
по-горе и на които даде вяра / оборващи обвинението/, но и с тези, които съдът
прецени като изолирани от останалия доказателствен материал и изцяло депозирани
с цел подкрепа на обвинението, а именно – с показанията на св.К. С.. На първо
място, последната в показанията си не свидетелства за това, че по време на
инцидента заедно с нея е бил и работникът й - св.Х., докато той твърди обратното.
Така също свидетелката твърди, че е споделила на св.Х. за побоя над К. на
следващия ден след инцидента и тогава той е отишъл да се види с тъжителя,
докато св.Х. твърди, че е бил очевидец на побоя. При оценката на показанията на
св.Х. съдът не игнорира и колебанието му относно мястото, на което според него
е бил, когато е наблюдавал побоя. В началото на показанията си посочва, че това
място е „..до задната част на навеса”, като след въпрос на подс.К. как от това
място е виждал, след като от там няма видимост към мястото, на което според
него е извършен побоя, св.Х. вече твърди, че е бил качен на „площадката на
стълбите”. С оглед посочените противоречия по съществени за решаването на
делото обстоятелства и колебанията в показанията на св.Х., съдът не ги
кредитира с доверие.
С оглед на всичко изложено дотук, обосновано първоинстанционния
съд е бил силно разколебан във вътрешната си убеденост относно авторството на
деянието в лицето на подсъдимите, като липсва категоричност и несъмнена доказаност на този факт, който е от основно значение за
постановяването на една осъдителна присъда. Това се споделя от въззивната инстанция, която също не намира основания за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат
признати за виновни.
Тъй като въззиваемите И.К. и Б.В. са признати за
невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, правилно районният съд е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения от въззивника Г.К. срещу подсъдимите
гр.иск за репариране на неимуществени вреди.
Поради изложеното и на осн. чл.338 вр.чл.334,
т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/17.05.2016 г.,
постановена по НЧХД № 843 по описа на Районен съд - Елхово за 2015 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.