Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

    118                                               13.10.2016 г.                                     гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Ямболският окръжен съд                                             I-ви  Наказателен състав        

    На 14 септември                                                                        2016 година

    В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА Ж.А

                                                                  И. И.

 

 

    Секретар:Ив.З.

    Като разгледа докладваното от съдия И.И.

    ВНЧХД № 261 по описа за 2016 година

    За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Г.Р. ,чрез повереника си адвокат Ж.А. от ЯАК  , против  Присъда № 74/29.06.2016г. постановена по НЧХД № 658/2015г. на ЯРС с която е признал подсъдимия И.Г.П. ЕГН ********** за невиновен в това на 06.07.2015г. около 09,00ч. в с.З. обл.Ямбол ул.”Х.Д.” № ** , да е нанесъл удари с глава и ръце по тялото и главата на Р.Г.Р. ***¸с което да му е причинил лека телесна повреда , която да е довела до болка и страдания у Р. , поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.130 ал.2 от НК.

Със същата присъда ЯРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск от Р.Г.Р. против И.Г.П. за сумата от 2 500 лв., представляваща причинени му неимуществени вреди , в резултат на престъплението ведно със законната лихва от 06.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е Р.Г.Р. да заплати на И.Г.п. направените по делото разноски в размер на 930лв.

Във въззивната жалба се сочи ,че атакуваната присъда е незаконосъобразна , необоснована, явно несправедлива и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Настояява се първоинстанционната присъда да бъде отменена в наказателната и гражданската част и да бъде постановена нова с която И.Г.П. да бъде признат за виновен в това да е извършил престъпление по чл.130 НК и да му се наложи съответно наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск по справедливост , като бъдат присъдени в полза на Р.Г.Р. направените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

 

В допълнението към въззивната жалба се твърди , че от страна на ЯРС е налице пристрастно и необективно анализиране на събраните по делото доказателства.Необосновано първоинстанционният съд е приел за недостоверни показанията на свидетелите очевидци – Р.Р. и В.В. По отношение на двамата свидетели очевидци и свидетеля П.Ж. няма противоречия Всички те косвено се потвърждават от показанията на свидетелите д-р В.С. и Т.Н. и обективираните данни в издаденото СМУ на пострадалия.Необосновани и незаконосъобразни са и изводите на съда за неоснователност на предявения граждански иск  за присъждане на обезщетение за причинените на Р. неимуществени вреди в резултат от престъплението.

В отговора на  въззивната жалба ,подсъдимия П.  , чрез своя защитник – адвокат оспорва същата , като твърди , че присъдата на ЯРС е справедлива и законосъобразна.Настоява присъдата на ЯРС да бъде потвърдена.

В съдебно заседание  въззивникът  Р. участва лично и  чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и в допълнението към нея.Настоява се атакуваната присъда на ЯРС да бъде отменена и бъде постановена нова присъда с която подсъдимия И.П. да бъде признат за виновен и му се наложи съответно наказание по предявеното му обвинение и да  бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди.

Въззиваемият И.Г.П. редовно призован , участва лично и чрез редовно упълномощен защитник-адвокат.Оспорва се жалбата. Сочи се , че първоинстанционната присъда е постановена в съответствие със закона , при стриктно спазване на процесуалните правила , а правните изводи относно невиновността на П. , кореспондират с доказателствения материал , което ги прави обосновани.Настоява се  потвърждаване на обжалваната присъда като обоснована , справедлива и постановена в съответствие със закона.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в  съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от  лице имащо право,  а и интерес от това  е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява  неоснователна по следните съображения:

За да  постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи.

Безспорно установено от първоинстанционният съд е , че подсъдимият И.Г.П. и частният тъжител Р.Г.Р. се познавали добре , тъй като подсъдимия обработвал земя под аренда , собственост на частният тъжител.

На 04.07.2015г. подсъдимият П. заедно с родителите си отишли до земята , която арендоват , собственост на Р.Р..На въпросната земя те видели забити колове и решили да се срещнат с Р. и да поискат обяснение.Направили това два дни по-късно , да не го безпокоят в почивните дни.

Около 09,00ч. на 06.07.2015г. ,подсъдимият П. заедно с майка си , отишъл до дома на Р.Р. , но не го намерил там.Подсъдимият П. и  майка му – свидетелката М.П. тръгнали към училището в с З. обл.Ямбол , където имали среща със свидетелката Ю.М..Тримата имали уговорка да пътуват до гр.Ямбол.Преди да потеглят към града те отново се отбили до дома на Р.Р. , където го повикали и той излязъл да разговарят.Поискали му обяснение за земята и Р. им заявил , че не го интересува и същата е продадена на свидетеля П.Ж..След разговора подсъдимият П. и свидетелките П. и М. потеглили към гр.Ямбол , където останали до ранния след обед.

След случилото се в 10,32ч. свидетелят П.Ж. се обадил на кмета на селото – свидетеля Т.Т. , твърдейки , че мъж и жена бият Р.Р..От своя страна свидетелят Т. се обадил и изпратил полицая обслужващ района на с.З. – свидетеля Г. Г..Въпросният служител се отзовал и отишъл на място да провери сигнала , но не намерил никого на адреса.Съсед на частният тъжител му съобщил , че Р.Р. в момента не е в дома си , а свидетеля Г. Г. го запитал дали е имало някакъв инцидент.След последвалия отрицателен отговор свидетеля Г. потеглил обратно към РУ – Стралджа.

В същия ден ,служителя на РУ – Стралджа – свидетеля И. В.И. в разговор с бащата на подсъдимия му заявил , че синът му следва да се яви в сградата на РУ – Стралджа за извършване на проверка по жалба на Р.Р. срещу П.Ж..Подсъдимият П. бил уведомен за този разговор от баща си по телефона в 14,20ч. на 06.07.2015г. и отишъл в РУ – Стралджа, където му били снети писмени обяснения от свидетеля И..

На 07.07.2015г. частният тъжител Р. и свидетелите П.Ж. и Т.Н. посетили кабинета на съдебен лекар в гр.Сливен , където му било издадено СМУ № 341/2015г.

Видно от приложеното по делото Свидетелство за съдимост подсъдимия П. е неосъждан.

Изложената и възприета от настоящия състав на ЯОС фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия П., от показанията на разпитаните по делото свидетели – М.П., Ю.М., Т.К. , Т.К., Г. Г., Т.Т., С.К. , И. В.И., Т.Н. и В.С. които съдът кредитира изцяло тъй като са логични, последователни и взаимно допълващи се, както и от извършения следствен експеримент и приложените по делото писмени доказателства.

Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал обясненията на подсъдимия И.П. и свидетелките М.П. и Ю.М. , които заявяват че на 06.07.2015г. в 09,20ч. са отишли до дома на Р.Р. където са разговаряли с него и са си тръгнали.Обясненията на подсъдимия и показанията на двете свидетелки се подкрепят от показанията на свидетелите Т.К. – съсед на Р. и Т.К. ,които са видели действията на тримата и не са видели инцидент между подсъдимия и Р..Освен това след като П., П. и М. си тръгнали , свидетелят Т.К. е разговарял с Р. но не е забелязал да е бит нито Р. му се е оплакал да е бил бит.

Правилно ЯРС е дал вяра на показанията на свидетелката С.К. , работеща в магазина в близост до къщата на Р. , която на процесната дата и час не е забелязала никакъв инцидент с него , тъй като нейните показания се подкрепят от показанията на свидетелите П. М. , Т.К. и Т.К. , че инцидент не е имало.

Правилно ЯРС е дал вяра на свидетеля И. В.И. – полицейски служител в РУ – Стралджа тъй като същите се подкрепят от обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелките П. и М. , така и от дневник регистър за пропускателен режим В РУ – Стралджа, видно от който подсъдимия П. *** на 06.07.2015г. от 14,20ч. до 14,35ч.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Т. – кмет на с.З. , който твърди , че около 11,00ч. му се е обадил свидетеля Ж. и му съобщил че мъж и жена бият Р.Р. .Той от своя страна съобщил това на полицейския служител – свидетеля Г. .Показанията му се подкрепят от показанията на свидетеля Г. и от справка общо потребление на тел.№ ******** ,собственост на П.Ж.. В тази връзка правилно ЯРС е дал вяра и на показанията на свидетелите :  Г. Г. – полицейски служител , които се подкрепят от показанията на свидетеля Т.,така и от справката общо потребление на тел.№ ******** , собственост на П.Ж.; Н. чиито показания се подкрепят от СМУ № 341/07.07.2015г.; В.С. , чиито показания се подкрепят от показанията на свидетеля Ж. , справка общо потребление за тел.№ ******** , собственост на свидетеля П.Ж..

Правилно и законосъобразно ЯРС не е дал вяра на показанията на свидетеля П.Ж. в частта им , че е минавал около 09,00ч. на 06.07.2015.г.пред дома на тъжителя Р. , последния му се оплакал че бил бит от подсъдимия и , че от своя страна Ж. веднага се обадил на кмета на селото – свидетеля Т. и свидетеля В.С.. В тази и им част показанията на свидетеля Ж. се опровергават от справка общо потребление на тел.№ ******** , собственост на свидетеля Ж. видно от която първите проведени разговори на 06.07.2015г. са в 10,29ч. и 10,32ч.Същите се опровергават и от показанията на свидетелите Т. и С..Правилно ЯРС не е дал вяра на показанията на свидетеля Ж. и в частта им в която заявява , че е видял лявата страна на Р. посинена и лявото му око затворено, тъй като такива констатации не са отразени в издаденото СМУ.

Правилно и законосъобразно ЯРС не е кредитирал показанията на свидетелите П.Ж. , .Р. и В.В. в частта им относно мястото , където са видели , че е бил нанесен побоя над Р..Според Ж. , Р. му е посочил , че това е станало на 1,80 след пътната му врата , вътре в двора му¸свидетеля Р. сочи място на 2,80 след пътната врата вътре в двора , а свидетелката В. сочи , че е видяла Р. да стои точно на прага на пътната врата, когато подсъдимия му е нанасял ударите.От проведения следствен експеримент се вижда , че пътната врата е бетонова козирка, височината на подсъдимия е точно на нивото на тази козирка и няма начин при това положение да нанесе удар с глава в лявата част на челото на Р..Всеки един от свидетелите заявява , че е бил единствен свидетел на случилото се.От показанията на свидетелката В. и от проведения с нея следствен експеримент се установява , че единствения камион който е бил на улицата по време на инцидента , забелязан от нея е бил на 300 метра от дома на частния тъжител Р..

При така изложената и установена фактическа обстановка , след извършения обективен и подробен анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и законосъобразно решаващият съд е приел ,че подсъдимият И.Г.П. от обективна и субективна страна не е осъществил състава на чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по предявеното му обвинение.

При така установената фактическа обстановка се установява от обективна страна , че пострадалия Р. е получил травматични увреждания , които представляват причиняване на болка и страдание.Липсват обаче каквито и да било доказателства , от които да се направи категоричен и безспорен извод  че именно подсъдимия И.Г.П. вследствие на свои действия е причинил така установеното в медицинското свидетелство травматично увреждане на тъжителя Р..От събраните гласни доказателства и проведен следствен експеримент се обуславя извода , че така установените травматични увреждания на Р.Г.Р. не са причинени вследствие на виновно поведение на подсъдимия , тъй като показанията на свидетелите , твърдящи същото , драстично се разминават както помежду си , така и с установената фактическа обстановка.Свидетелите Р. и В. освен , че посочват различни места на случилото се , всеки от тях твърди , че е единствен очевидец на случилото се.

От субективна страна вмененото на подсъдимия престъпление е несъставомерно.В този смисъл се изключва наличието както на прекия , така и на евентуалния умисъл на дееца по отношение на настъпването на общественоопасния резултат.

Правилно ЯРС е приел , че предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2500лева е неоснователен. Липсва противоправно деяние от страна на подсъдимия , като една от необходимите предпоставки за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждането чл.45 от ЗЗД, поради което въпросите за вредите причинната връзка и вината е безпредметно да бъдат обсъждани от страна на решаващият съд.

Възражението на повереника на частния тъжител , че е налице пристрастно и необективно анализиране на събраните по делото доказателства е неоснователно.Напротив решаващият съд е подложил на пълен и обективен анализ всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , възприемайки изложената фактическа обстановка , като е направил обосновани и законосъобразни изводи.

Възражението на повереника на ч.тъжител , че между показанията на свидетелите Р. , В. и Ж. няма противоречия е неоснователно.От проведения следствен експеримент е видно че всеки един от тях посочва различно място на случилото се , а освен това всеки един от Р. и В. , твърди че е единствен очевидец на случилото се.Т.е.същите си противоречат помежду си , както и с останалия доказателствен материал.

Възражението , че изводите на ЯРС досежно предявения граждански иск са необосновани и незаконосъобразни е  неоснователно. Липсва противоправно деяние от страна на подсъдимия , като една от необходимите предпоставки за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждането чл.45 от ЗЗД, поради което въпросите за вредите причинната връзка и вината е безпредметно да бъдат обсъждани от страна на решаващият съд.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ЯОС

Р      Е      Ш      И      :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 74/29.06.2016г.. , постановена по НЧХД № 658/2015г.  по описа на Ямболски районен съд.

            Осъжда Р.Г.Р. ЕГН ********** да заплати направените по внчхд 261/2016г. по описа на ЯОС разноски , от И.Г.П. ЕГН ********** в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева.  

            Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

              

 

                                                                             2.