- О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. ЯМБОЛ 06.10.16 г.
Ямболският
окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 06.10.16 г/две
хиляди и шестнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков
ЧЛЕНОВЕ:1.Жени Бозукова
2.Н.Иванов
При секретаря
............. и в присъствие на
прокурора.............
.....................................като
разгледа докладваното от Ж.Бозукова
....................................................................възз. ч.гр.д. №353
по описа за 2016г
За да
се произнесе, съдът взе в пред вид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по ЧЖ вх №10 576 от 19.07.16г на В.Д.А. ***/01.08.16 г.
на „Стройтех
2010”ЕООД, с ЕИК 201049568, със седалище и адрес на управление: с.Завой, обл.
Ямбол,с представляващ Е.А. срещу
Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №258/26.02.16г за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, предмет на ч. гр д №452/16г на ЯРС, като се иска отмяна
на разпореждането за незабавно
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците В.Д.А. и „Стройтех
2010”ЕООД , пост. със цитираната заповед
и
обезсилване на издадените на 29.02.16г и на 05.04.16г изпълнителни листи,
въз основа на които е предприето производство по ИД № 20168030401092/2016 г. на ЧСИ Т. М.,
с рег. № 403 и Район на действие- Окръжен съд Бургас.
Пред ЯОС е депозирана и молба, вх
№5658/28.09.16г на „Стройтех 2010”ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Завой, обл. Ямбол, с
управител Е.М.А., на В.Д.А. *** и на Е.М.
***, в която се сочи, че молителите са длъжници по постановеното със
Заповед за изпълнение № 258/2016г. по ч.г.д № 452/2016г. на ЯРС разпореждане за
незабавно изпълнение и срещу тях е образувано производство,предмет на ИД №
20168030401092/2016 г. на ЧСИ Т. М., с рег. № 403 и Район на действие- Окръжен
съд Бургас, но поради недължимост на вземането се иска от наст.
инстанция, постановяване „на незабавно спирание на незабавното изпълнение, във вр.
с обявената от ЧСИ публична продан на ипотекирания в полза на РЛБГ, недвижим имот”.
В ЧЖ вх
№10 576 от 19.07.16г на В.Д.А. се излагат доводи, че необосновано заповедният съд е издал разпореждането за незабавно
изпълнение по реда на чл 418 ал
2 ГПК,въпреки липсата на предпоставките за постановяване на същото, т к фактите,
относими към настъпване и обявяване изискуемостта на вземането, не са осъществени преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта и вземането не е изискуемо в
заявения размер, не е възникнало на предявеното основание, а доказателствата на
заявителя не удостоверяват основанието и размера на вземането, поради представяне на недействителен документ. Според страната, заповедният съд не може да
извлича основанието на вземането от неприложени към
заявлението документи и няма право да дава указания на заявителя да изправи
нередностите, което в случая е сторено.
По повод ЧЖ на А. е постъпил отговор от „Стройтех
2010”ЕООД-с.Завой, представлявано от управителя Е.М.А. и от Е.М.А.-***,
в който се заявява, че подкрепят становището в ЧЖ и наведените в същата доводи,
относно пороците на заявлението, т к доказателствата към заявлението не отговарят
на изискванията, обуславящи редовността
му, но въпреки това РС е издал заповедта
и ИЛ, без да са налице основанията за това, а от представения документ не се установяват условията за настъпила изискуемост на вземането на банката, а необявяването
на вземането за предсрочно изискуемо е основание да се приеме, че то не
съществува.
В ЧЖ вх. № 11131 /01.08.16г. на
„Стройтех 2010”ЕООД-с.Завой,обл.Ямбол се
навеждат аргументи, че срещу дружеството е предприето незабавно изпълнение при допуснати
съществени проц. нарушения, т к редовността на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е абсолютна процесуална
предпоставка за издаването й и е
несъвместимо, с даване на указания от съда на заявителя за поправяне на нередовностите по заявлението, като заповедния съд не е съобразил и нередовността
на доказателствата и е издал заповедта, въпреки липсата на индивидуализация на
вземането по основание и размер. Според страната, претендираното
вземане е въз основа на представен към заявлението недействителен документ и не е налице основание за издаване на
заповедта за изпълнение,т к заявителят не е удостоверил посредством официални
или изходящи от длъжника частен документ, изпълнението на фактическите
обстоятелства, от които зависи настъпването на изискуемостта
на претендираното вземанене
и не е обявил вземането за изискуемо, поради което предпоставките по чл.418 ГПК
не са налице.Според страната, кредиторът
преднамерено е удължил срока за упражняване на правото си по чл.417 ГПК, което
му е дало възможност за натрупване на по- висок размер лихва.
По повод частна жалба вх. №
11131/1.8.2016 г. на „Стройтех 2010”ЕООД е постъпил отговор от В.Д.А.,като
се твърди, че издадените от ЯРС и ЧСИ актове са неправилни, поради което подкрепя
исканията и съображенията изложени в ЧЖ. Според изложеното в отговора,
заявлението по чл.417 ГПК е нередовно от външна страна, а липсата на
индивидуализация и на доказателства
установяващи изискуемостта на вземането, са
основание за отхвърляне на претенцията. Според страната, неоснователно
кредиторът е увеличил главното вземане, включвайки начислени и непогасени лихви,
върху които със сключване на Споразумението от 29.12.11г, отново са начислени
лихви. В отговора се сочи, че до този момент не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията и уговорените наказателни лихви
не се дължат за претендирания период и представляват неоснователно обогатяване
на кредитора. Страната твърди, че е неприложимо и прав. осн.
по чл.417 т.3 ГПК, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, т.к
кредиторът е следвало да обяви предсрочната изискуемост
на вземането поради неизпълнение от страна на длъжника, а това не е сторено.
По повод ЧЖ,вх
№ 11131/01.08.16 г. на „Стройтех 2010”ЕООД е постъпил отговор и от Е.М.А., в
който се сочи, че страната изцяло поддържа заявените от жалбоподателя възражения, относно заповедта за изпълнение №
258/2016 г. и издадените ИЛ, въз основа на които е допуснато незабавно
изпълнение, като счита съдебните актове за незаконосъобразни, поради
недопустимост на същите. Страната твърди, че поддържа релевираните
от всички длъжници оспорвания и моли
съдът незабавно да спре изпълнението и да обезсили издадената заповед.
По повод частните жалби на „Стройтех 2010” ЕООД и на В.Д.А. е постъпил отговор от „Райфайзен Лизинг България” ООД- гр.
София, чрез юриск. Г.П., в който се твърди, че изложените от жалбоподателите
основания за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение са неотносими и нерелевират към
посочените в закона основания за обжалване по смисъла на чл.418 ГПК, а разгледани по същество са неоснователни и
не почиват на представените по делото
доказателства.Според страната, жалбоподателите
основават своите съображения за обжалване с възраженията, че документа по
чл.418 ГПК - процесното споразумение, от който
заявителят черпи права в заповедното производство е недействителен и несъдържащ
изпълняемо право, но в рамките на заповедното производство, съдът следва да прецени единствено, дали представеният документ е
редовен от външна страна и дали удостоверява изискуемо вземане, като тази проверка
има формален характер и не решава спора по същество, нито установява
съществуването на определени материални права. В тази връзка се сочи,
че размерът на дълга може да се установи само в
производството по евентуално предявен установителен
иск за съществуване на вземането, докато в заповедното производство е от значение само редовността на представения документ от въшна страна и дали същия удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. В отговора се навеждат аргументи, че съгл.
погасителния план към процесното споразумение, който
е с нот. заверка на подписите и не е оспорен,
длъжниците са дали съгласние и са се задължили да
плащат на съответния падеж, определения със споразумението размер на
погасителните вноски при записана в погасителния план лихва. Според страната с подписване на споразумението,
солидарните длъжници Е.М.А. и В.Д.А. са се задължили да отговарят солидарно със
„Стройтех 2010” ЕООД като съдлъжници за плащане на дължимите суми по
споразумението и са подписали наред с лизингополучателя
договора за лизинг и процесното споразумение, от
което кредитора черпи правата си. В отговора се сочи, че за присъдените суми в полза на кредитора по
заповедта за изпълнение, жалбоподателите не
представят доказателства за тяхната недължимост, нито
представят обезпечение по чл.180 и 181 ЗЗД, като не могат да се ползват и от
разпоредбите на чл.420 ал.1 и 2 ГПК- да се спре изпълнението, поради което се
иска от ЯОС, да остави без уважение
жалбата и да потвърди атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение като
правилно издадено, въз основа на представено годно изпълнително основание –
документ по смисъла на чл. 417 ал.3 ГПК и да не се спира изпълнението. С
отговора се претендира присъждане на юриск.
възнаграждение за пред наст. инстанция, в размер на
1200 лева.
ЯОС приема следното по фактите:
Предвид приложените по делото доказателства се установява, че ЯРС е бил сезиран от „Райфайзен
Лизинг България”ООД-гр.София, със заявление
от 24.02.16г за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници: „Стройтех 2010”ЕООД-с.Завой, Е.М.А. и В.Д.А., за сумата 132 002.75 евро, ведно със зак. лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сумата 13 163.50лв,от които 5163.50лв-ДТ
и 8 000лв-юриск. възнаграждение.В заявлението е
посочено, че сумата произтича от Договор за лизинг от 29.12.11г между Банката –заявител и „Стройтех 2010”ЕООД –длъжник, а отговорността на солидарните
длъжници-Е.М.А. и В.Д.А. произтича от подписаното от тях със нот. заверка на
подписите Споразумение от 20.12.11г, като в чл 21
същите са се задължили да отговарят
солидарно с дружеството, за плащане на всички дължими суми по
споразумението.
Заявлението на Банката-кредитор е комлектовано
със Споразумение №017759-RLO-003 от 29.12.11г и с
Погасителен план, подписани от кредитора и
солидарните длъжници, с нот. заверка на
подписите им, като в последния е посочено какъв е размера на главницата и
лихвите на вземането на банката към падежа,
определен в споразумението- 20.11.15г.
Със
Заповед №258/ 26.02.16г за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл 417 ГПК,пост. по ч.гр.д №452/16г на
ЯРС е разпоредено, длъжниците „Стройтех 2010”ООД, Е.М.А.
и В.Д.А., да заплатят на
кредитора „Райфайзен Лизинг България”ООД, претендираните по заявлението суми, за което са издадени и ИЛ от 29.02.16г и от 05.04.16г и въз
основа на същите, образувано изп. производство,предмет
на ИД 20168030401092/16г на ЧСИ, с рег № 803 и РД-БОС.
С Разпореждане №1610/01.04.16г по ч.гр.д №452/16г на ЯРС е допълнена
Заповед №258/26.02.16г за изпъл. на парично задължение
по чл 417 ГПК, като е разпоредено, длъжниците да
заплатят „солидарно” на кредитора, присъдените
със заповедта суми.
И т к в срока по чл 414 ГПК, длъжниците са
направили възражение за недължимост на вземането, то
съдът е разпоредил от дата 20.07.16г заявителят-кредитор да бъде уведомен по
реда на чл 415 ГПК, относно възможността да предяви
иск за вземането си и съобщението е получено от представител на адресата
на 02.08.16г.
Предвид изложеното, ЯОС прави
следните правни изводи:
Частна жалба вх №10 576 /19.07.16г на В.Д.А. и частна жалба вх. № 11131/01.08.16 г. на „Стройтех
2010”ЕООД са процесуално допустими, като подадени от правно легитимирани
страни и в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт.
По основателността на жалбите,
съдът приема същите за неоснователни, по
следните съображения:
Производството по чл 417 ГПК е формално и
едностранно и за да се постанови незабавно изпълнение и да се издаде ИЛ е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: документ по чл 417 ГПК, редовност от външна страна на същия и
удостоверяване съществуването на спорното право в документа.
С разп. на чл 417 ал 2 ГПК е предоставена възможност на банките, да поискат
издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на
документ или извлечение от счетоводните книги. с които се обосновава вземането,
а съгл. чл 419 ал 2 ГПК,
основания за отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение могат да бъдат единствено съображения, иезвлечени
от актовете по чл 417 ГПК.
В наст. производство, проверката на съда за
съществуването на претендираното
вземане е строго ограничена до обстоятелствата: дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за
издаване на ИЛ, дали този акт е формално редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу дължника.
Съдът приема, че представеното от заявителя Споразумение от 29.12.11г към лизинговия договор
на страните е редовен документ от външна страна, който съдържа данни за
размера на лизинговия договор, за крайния падеж на
вземането на кредитора, а подписания с нот. заверка на подписите на страните Погасителен план сочи
за размера на общата дължима сума към датата на падежа, вкл
главница, лихви, както и датата на извършване на последното плащане от
длъжниците и какъв е размера на непогасените вноски
по вземането на банката, към определения падеж.
В случая, Споразумение от
29.12.11г и Погасителния план,
подписани от Банката и от длъжниците, с нот. заверка
на подписите им, се преценьт от съда като документи измежду посочените в чл 417 т.2 ГПК-документите
са редовни от външна страна и съдържат данни за крайния падеж на вземането- 20.11.15г, за общата дължима сума към датата
на падежа-главница и лихви и техния период.
И т к в
Споразумението страните са договорили, при неплащане
на две последователни вноски, съгл. погасителния план, банката да има право да
обяви цялата останала главница за предсрочно изискуема, а в случая падежът на
вземането е определен на 20.11.15г, като заявлението е депозирано в съда на 24.02.16г,то се налага извода, че към
него момент, вземането на кредитора е било изцяло изискуемо, т к падежът на
цялото вземане по споразумението е бил настъпил и вземането е било дължимо на
уговорените срокове и основания, респ. не се налага обяваване
на предсрочна изискуемост на това вземане. Предвид изложеното съдът приема за неоснователни, наведените на
противното твърдения от жалбоподателите.
Наст.
инстанция приема, че ЧЖ вх №10 576 от 19.07.16г на В.Д.А. и ЧЖ
вх. № 11131/01.08.16г на „Стройтех 2010”ЕООД, като неоснователни следва да бъдат оставени
без уважение.
При този изход на делото и на осн чл 78 ал
8 ГПК, вр с чл 7 ал 1 т 7 и ал. 2 от
Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, жалбоподателите В.Д.А. и „Стройтех
2010”ЕООД,следва да заплаят на „Райфайзен
Лизинг България” ООД- гр. София, сумата
1 200лв- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Относно молба, вх №5658/28.09.16г на „Стройтех
2010”ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с.Завой, обл. Ямбол, с
управител Е.М.А., на В.Д.А. *** и на Е.М.А.
от с.Завой ЯОС приема, че по същата компетентен да се произнесе е ЯРС-съдът постановил незабавното
изпълнение, предвид разп. на чл 420 ал 2 ГПК.
В тази връзка, молбата следва да бъде
изпратена по компетентност на ЯРС, а наст. производство- прекратено в тази му част.
Водим от горното,ЯОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
Оставя без уважение частна жалба
вх №10 576 от 19.07.16г на В.Д.А., с ЕГН **********,*** и частна жалба
вх. № 11131/01.08.16 г. на „Стройтех
2010”ЕООД, с ЕИК 201049568, със седалище и адрес на управление: с.Завой,
общ.”Тунджа”обл. Ямбол,с представляващ Е.М.А. срещу Заповед №258/26.02.16г за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, изд. по ч. гр д №452/16г на ЯРС, както и искането за обезсилване на издадените на 29.02.16г и на
05.04.16г изпълнителни листи, въз основа на които е образувано производство
по ИД № 20168030401092/2016 г. на ЧСИ, с рег. № 403 и Район на действие-
Окръжен съд- Бургас.
Прекратява производството пред ЯОС в частта му
касаеща молба, вх
№5658/28.09.16г 16г на „Стройтех 2010”ЕООД-
с.Завой, обл. Ямбол, с управител Е.М.А., на В.Д.
А. с ЕГН ********** и Е.М.А., с ЕГН ********** и изпраща същата по компетентност на ЯРС.
Осъжда В.Д.А. с ЕГН ********** *** и „Стройтех
2010”ЕООД, с ЕИК 201049568, със седалище и адрес на управление: с.Завой, общ.”Тунджа”обл. Ямбол, представлявано от Е.М.А. да
заплатят на „Райфайзен
Лизинг България” ООД, със седалище и адрес на управление: гр София ул”Н.В.Гогол” №18-20, със съдебен
адрес:***,представлявано от юриск.Г.П.,
направените в наст. производство разноски за юрисконсултско възнаграждение , в размер на 1 200 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.