Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 31.10.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 31.10.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря ............ и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №390 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството е по чл.435 ал.1 ГПК.

Същото е образувано пред ЯОС по жалба, вх № 6121/18.10.16г на „Папас – олио”АД, с ЕИК 838175022,със седалище- гр.Ямбол, чрез пълнтом. Д.Б. против действията на ЧСИ –И. Х., с рег.№878 и район на действие-ЯОС, по ИД №20168780400897г по описа на ЧСИ, обективирани в Постановление от 09.09.16г за намаляване на адвокатския хонорар на дружеството –взискател.

В тази връзка се сочи, че Постановлението на ЧСИ, с което се намалява адв. възнаграждение от 4 900 лв на 753.76лв е незаконосъобразно и неправилно, поради което се иска неговата отмяна, като наст. инстанция даде задължителни указания на СИ за събиране на заплатения от „Папас-олио” АД хонорар, в размер на 4 900лв,като се претендират и направените пред наст. производство съдебни разноски.

По повод жалбата на „Папас – олио”АД, е постъпил в законния срок отговор, наименован: „възражение” от „Грейнстор България”АД, с ЕИК 203674807, със седалище гр. Сливен, представлявано от ИД-П.Ч. и И. Ч., като се сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Относно недопустимостта на жалбата се навеждат аргументи, че в чл 435 ГПК са изброени действията на СИ, които подлежат на съдебен контрол и са посочени лицата, легитимирани да обжалват тези действия, но обжалване на Постановление за разноски от страна на взискателя не е сред изброените, т.к такава възможност е предвидена от закона само за длъжника и следователно взискателят, не е легитимирана страна да обжалва това действие.

Досежно твърдяната за неоснователност се излагат доводи, че след образуване на ИД, последвалите действия в производството са извършени единствено от ЧСИ и не следвало адвоката на взискателя да се позовава на фактическа и правна сложност на делото, т.к такава не е налице, а по време на изпълнението не са настъпили усложнения и е нормално СИ в Постановлението си, да се позове на сумата визирана в ИЛ при определяне на адв. възнаграждение. В тази връзка страната твърди, че е недопустимо, взискателят да си измисля действия и да сочи суми, некореспондиращи с посочената в ИЛ стойност на движимата вещ-слънчоглед, която би могла да служи за определяне на материалния интерес, респ за определяне на адв. възнаграждение.

С оглед изложеното се иска потвърждаване на атакуваното Постановление на ЧСИ, касаещо намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, а жалбата да бъде отхвърлена.

По делото са налице и обяснения на ЧСИ- И.Х. с рег. №878 и район на действие-ЯОС, в които се сочи, че в случая зърното, което се дължи от длъжника, не е открито в подлежащото за предаване количество и е определено от съда на стойност 19 250.72лв. И т к от самото начало взискателят е поддържал становище, че не желае друго зърно, освен реколта 2012г, въпреки че длъжникът след получяване на ПДИ е възразил с твърдението, че е поканил взискателя да получи зърно, макар и от друга реколта и не е станал причина за неизпълнението, ЧСИ е преминал към събиране на равностойността на движимите вещи. ЧСИ твърди, че при определяне на адв. хонорар на въззивника се е позовал на Тарифа за адв. възнаграждения и счита, че за вземане в р-р на 19 250.72лв, хонорара е многократно здавишен.

В обясненията се сочи, че според разп. на чл 521 ал 2 ГПК, възможност за определяне равностойността на непредадените вещи в хода на изп. процес е предвидена, само ако такава равностойност не е посочена в ИЛ, но в конкретният случай, в изпълнителния титул е налице определена от съда равностойност на липсващите движими вещи- 19 250.72лв и ЧСИ се е произнесъл по намаляване на адв. хонорар, съобразявайки се с определения от съда материален интерес посочен в ИЛ относно равностойността на непредаденото зърно,като се е съобразил и с Тарифата за РМАВ и е определил адв. възнаграждение така: 200лв за образуване на ИД и още -553.76 лв, предвид матер. интерес, сочен в ИЛ и съобр. чл 7 ал 2 т 4 от Тарифата и е преценил адвокатското възнаграждение общо в размер на 753.76лв.

От фактическа страна съдът приема следното:

Видно от приложеното копие на ИД №897/16г по описа на ЧСИ И. Х., с рег №878 и район на действие ЯОС, изп. производство е било образувано по молба на взискателя „Папас-олио”АД и въз основа на издаден ИЛ от 20.06.16г по т.д№25/16г на Апелативен съд-гр. Бургас срещу длъжника „Фермер Пойнт”ООД-гр.Сливен, за невърнат остатък от предадено за съхранение зърно по Договори за влог от 15.10.12г, 01.11.12г, 31.12.12г и 07.01.13г, в които зърното е определено като количество, вид и качество, а именно: 30.46 т зърно-черен маслодаен слънчоглед, реколта 2012г, на стойност 19 250.72лв към подаване на ИМ.

По ИД№897/16г на ЧСИ е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.06.16г,в който е визирано, че „Папас-олио”АД е заплатило на адв.В.Б.-САК, сумата 4 900лв в брой.

От данните по цитираното ИД е видно, че единственото изпълнително действие поискано от взискателя в изп. производство е извършено с молба от 21.06.08г до ЧСИ- за образуване на ИД.

С Постановление, обективирано в протокол за приемане на разноски от 09.09.16г на ЧСИ, във вр. с възражение, вх № 16256/30.06.16г на длъжника за прекомерност адв. хонорар на въззивника, са намалени приетите разноски за адв. хонорар на въззивника по ИД№897/16г, от 4900лв на 753.76лв.

С Постановлението, ЧСИ е намалил адв. възнаграждение, ръководейки се от материалния интерес, определен от съда и визиран в ИЛ- 19 250.72лв, което е равностойността, определена от съда на дължимия за предаване и липсващ черен маслодаен слънчоглед-реколта 2012г, като са взети впредвид и разп. на чл 10, вр с чл 7 от Наредба №1/09.07.04г за МРАВ, както и практическата и правна сложност на делото.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Жалбата на „Папас – олио”АД срещу действията на ЧСИ е проц. допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.

ЯОС намира за неоснователни наведените аргументи за недопустимост на жалбата, т.к в случая въззивникът обжалва по см. на осн чл 435 ал 1 ГПК, действията на ЧСИ, касаещи отказа му да присъди поискания адвокатски хонорар по ИД №897/16г на ЧСИ, а позоваването на противната страна на чл.435 ал.2 ГПК е правно ирелевантно в настоящият казус. По изложените съображения, съдът преценя жалбата като допустима.

Жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

Съгл.разп. на чл.78 ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди и по- нисък по размер хонорар, касаещ разноските.

В настоящия случай, в хода на изпълнителното производство, освен подадената молба за образуване на ИД, адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия по изпълнителното производство, а длъжникът след получаване на ПДИ е уведомил взискателя, че може да получи стоката, макар и не реколта 2012г.

Настоящата инстанция намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и договореното между взискателя и процесуалния представител на въззивника- адв.В.Б.-САК, адвокатско възнаграждение за сумата 4 900лв е прекомерно завишено и следва да бъде намалено.

Според разп. на чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за защита за образуване на ИД е в размер на 100лв, а съгл. чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, за защита по дела с определен интерес над 10 000лв, както е в случая- стойността на липсващата движима вещ-слънчоглед, реколта 2012г, която е определена от съда и визирана в ИЛ от 20.06.16г, изд. по т.д №25/16г на Апелативен съд-Бургас е 19 250.72лв и възнаграждението следва да е: 650лв плюс 2 % за горницата над 10 000лв-185.01лв или общо 835.01лв.

И т к на осн чл 10 т 2 от Наредбата , възнаграждението за водене на ИД и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания се определя на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл 7 ал 2, то от сумата 835.01лв , следва да се вземе само ½, което е 417.50лв.

Към тази сума следва да се прибави и дължимата сума по образуване на ИД- 100лв, което прави общо 517.50лв и това е дължимото възнаграждение за адвокатска защита на въззивника в изпълнителното производство.

И т к в случая ЧСИ е намалил приетото адв. възнаграждение на въззивника в полза на адв.Вл.Б.-САК от 4 900лв до размер 753.76 лв, което е в повече от дължимия адв. хонорар по ИД №20168780400897, предвид законовите разпоредби и фактическата и правна сложност на делото, то се налага извода, че атакуваното Постановление е правилно, а жалбата като неоснователна, не следва да бъде уважена.

Водим от горното ЯОС

Р Е Ш И :

Оставя без уважение жалба, вх № 6121/18.10.16г на „ПАПАС-ОЛИО” АД, с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Обходен път Запад” №61, подадена чрез юрисконсулт Д.Б. против Постановление от 09.09.2016 г. по ИД № 20168780400897 по описа на ЧСИ- И. Х., с рег. № 878 и район на действие- ЯОС, с което е намален приетия за събиране адвокатски хонорар на адв.В.Б.-САК, от 4900лв на 753.76 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.