В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 27 септември 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №336 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на на П.Ж. ***, чрез адв. Й.Ж. от БАК, против Решение №61/04.07.2016г., постановено по гр.д.№178/2016г. по описа на ЕРС, в частта му, с която съдът е изменил размера на месечната издръжка, дължима на малолетния М.П.А. с ЕГН **********, определена с Решение № 71/17,06.2008 г., постановено по гр.д. №328/2007г. по описа на ОС-Ямбол, и е осъдил П.Ж.А. да заплаща на малолетния си син - М.П.А., чрез неговия законен представител и майка - В.М.Г. ***, месечна издръжка в размер на 160лева, считано от 25.04.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното плащане, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване на дължимата издръжка.

В жалбата се твърди, че решението в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че размерът на определената от съда издръжка е прекомерно завишен. Въззивникът твърди, че получавания от него доход е твърде нисък и при този доход не може да заплаща издръжка в определения от ЕРС размер 160лв. месечно. Претендира постановяване на решение, с което да бъде намален определения от ЕРС месечен размер на дължимата издръжка.

В писмения отговор на въззиваемата страна се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Твърди се, че въззиваемият е притежава недвижимо имущество от което е възможно да реализира доходи. Оспорват се възраженията в жалбата за липса на промяна на условията при които е била определена предходната издръжка. Сочи се че 8г. е достатъчно дълъг период, през който съществено са се променили нуждите на детето.. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивникът П.Ж.А. е баща на детето М.П.А., родено на ***г., с ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*****. на Община гр.Е..

С Решение №71/17.06.2008г.., постановено по гр.д, №328/2007г. по описа на ОС-Ямбол, въззивникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето М. в размер на 70лв.

За установяване на доходите на бащата, пред първата инстанция не са представени доказателства същият да е зает по ТПО и да реализира трудови доходи.

От Удостоверение изх.№5211001537 от 30.06.2016г, на ,,МДТ' при Община Средец се установява, че на името на въззивника са декларирани: 1/6 ид.ч. от Апартамент, находящ се в гр.С.,. ул."***" бл.*, вх.*. ет.*. представляващ жилище с площ от 69.68 кв.м., мазе с площ от 5.59 кв,м,; имот, представляващ дворно място с площ от 260 кв.м. и етаж 1-виоткъща с площ от 71 кв.м. и гараж с площ от 15 кв,м., в гр.С’, ул."***** №30 и МПС ВАЗ 21213 без рег.№.

От обясненията си пред ЕРС, въззивника е посочил че е разведен, че няма други деца освен М., Посочил е, че от година не реализира доходи от трудова дейност_, като е заявявил, че се издържа от възнаграждение, което получава, ако му попадне някаква частна работа. Заявявил е, че действително притежава гореописаните недвижими имоти и МПС.

От приложената към исковата молба служебна бележка изх,№ 252/17.03.2016г. на Д”БТ”-Елхово, е видно, че майката на детето е регистрирана от 31.08.2015г., като безработно, търсещо работа лице.

Установено е от представените пред ЕРС Удостоверение изх. №322/17.03.2016г, издадено от Директора на ОУ„Св.св. Кирил и Методий'' гр.Елхово, че малолетният М. през учебната 2015/2016г. е бил записан като ученик в 3б клас и редовно посещава учебните занятия.

ЕРС с решението си е определил размера на дължимата издръжка на 160лв. месечно. За разликата над 160лв. месечна издръжка, до предявения размер от 250лв., ЕРС е отхвърлил иска, като в тази отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независими от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството „ненавършило пълнолетие дете”, а размерът на издръжката съгласно чл.142 ал.1 СК се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК Минималния размер на издръжката за едно дете, в момента е 105 лв. /1/4 от МРЗ, която към настоящия момент е в размер на 420 лв. съгл. ПМС№375/28.12.2015г./. Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

Действително от момента на присъждане на първоначалната издръжка за детето, с Решение №71/17.06.2008г.., постановено по гр.д, №328/2007г. по описа на ОС-Ямбол, в размер на 70лв. месечно, е изминал значителен период от време- 8 г., през който са се променили както и възрастта и нуждите на детето, така и социално икономическите условия в страната.

От доказателствата по делото е установено, че понастоящем майката и бащата на детето са с почти изравнени материални възможности, Майката е безработна, а като доход на бащата-въззивник следва да се приеме МРЗ към момента 420лв., тъй като по делото не е доказано да реализира доходи по ТПО. И двамата родители не дължат издръжка на други ненавършили пълнолетие деца. При това положение и съобразно установените в чл.142 ал.1 СК критерии, въззивният съд счита, че ако двамата родители на детето М. живееха заедно, те биха били в състояние да отделят обща месечна издръжка за него, в размер на сумата 230лв., която съобразно доходите им следва да се разпредели по следния начин: 130лв. за бащата и 100лв. за майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Основателно е оплакването на въззивника, че определеният от ЕРС размер на издръжката за малолетното дете не е съобразен с престационните му възможности. Поради това и съобразно приетото по-горе от ЯОС, предявеният срещу А. иск за изменение на издръжка по чл.150 СК е основателен и доказан до размера на сумата 130лв. месечно. За разликата над този размер, до присъдената от ЕРС месечна издръжка в размер от 160 лв., искът е неоснователен, тъй като сумата е несъобразена с възрастта и нуждите на детето М.- дете на 9г., ученик в трети клас, както и с материалните възможности на задължения за издръжка родител. Поради това в тази му част, с която е присъдена издръжка за разликата над 130 лв. до размера на размера 160 лв. месечно, решението на ЕРС следва да се отмени и следва да се отхвърли иска за издръжка за тази разлика.

С оглед този резултат по спора пред въззивната инстанция, следва да се отмени решението на ЕРС и в частта на присъдените ДТ и разноски, т.е. за разликата над 86,40лв.- ДТ, която е възложена за заплащане на А. върху уважения размер на иска за изменение на издръжка, и за разликата над сумата 100лв. – присъдени на ищцата разноски съразмерно с уважената част от иска.

На въззивника не се присъждат разноски за въззивната инстанция, т.к. страната не е направила искане за присъждане на такива.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №61/04.07.2016г., постановено по гр.д.№178/2016г. по описа на ЕРС, в частта, в която П.Ж. ***, е осъден да заплаща на малолетния си син - М.П.А. с ЕГН-**********, чрез неговия законен представител и майка - В.М.Г. ***, издръжка за разликата над сумата 130лв. до размера на сумата 160лв.- месечна издръжка; в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за разликата над 100лв. до размера на 192 лв.; както и в частта, с която П.Ж.А. е осъден да заплати ДТ за разликата над 86,40лв. до размера на 129,60лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В.М.Г. ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.П.А. с ЕГН-**********, против П.Ж.А., иск с пр. осн. чл.150 СК, за разликата над сумата 130лв. до размера на сумата 160лв. месечно.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ЕРС в останалата му обжалвана част.

Решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл.150 СК, за разликата над 160лв. до размера 250лв., като необжалвано, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.