Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.10.2016
година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І-ви въззивен граждански състав
на 04
октомври 2016 година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
въззивно
гражданско дело № 304 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба на Е.Ш.А. ***, чрез пълномощника адв.И.И. от ВАК против Решение
№121/23.11.2015 г., постановено по гр.д.№370/2015 г. по описа на ЕРС.
По делото от Е.Ш.А. е постъпила и въззивна частна жалба против
Определение №622/17.06.2016 г., постановено по гр.д.№370/2015 г. по описа на
ЕРС, постановено в производство по чл.248 ГПК.
С Решение №121/23.11.2015 г. по гр.д.№370/2015 г., ЕРС е отхвърлил предявените от Е.Ш.А., с ЕГН **********,***
против Д.Г.А., с ЕГН ********** и Г.К.А., с ЕГН **********,*** частични искове
с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1250.00 лева против всеки от тях, с размер на иска по 26000
лева против всеки от ответниците, в едно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите, като
неоснователни и недоказани, както и е осъдил
Е.Ш.А., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ответниците Д.Г.А.,
с ЕГН ********** и Г.К.А., с ЕГН **********,*** по 600.00 лева, представляващи направени по делото разноски.
С Определение №622/17.06.2016 г., постановено по гр.д.№370/2015 г. по
описа на ЕРС е оставил без уважение
подадената от Е.Ш.А., чрез пълномощникът му адв.И.И. *** молба с правно основание чл.248 ГПК с искане за изменение на Решение №121/23.11.2015 г. по
гр.д.№370/2015 година по описа на ЕРС, в частта
относно разноските за присъдено на ответниците адвокатско възнаграждение,
като неоснователна.
С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло с твърдения, че е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Изложените във
въззивната жалба подробни съображения по съществото си представляват оплаквания
за необоснованост на решението. Въззивника счита, че неправилно първостепенния
съд е игнорирал мотивите на Решение №17/12.02.2015 г. по ВНОХД №412/2014 г. на
ЯОС, както и не е взел предвид обстоятелството, че наказателното производство е
започнало по повод подадена жалба от въззиваемите, както и че е приключило с
оправдателна присъда. Счита за необосновани изводите на ЕРС за липса на
причинна връзка между деянието на въззиваемите и вредоносния резултат, а по
отношение размера на причинените вреди – намира, че не са обсъдени показанията
на разпитаните по делото свидетели. Предвид на изложеното се иска отмяна на
решението на ЕРС и уважаване на предявените искове. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.
С въззивната частна жалба се атакува определението на ЕРС,
постановено в производство по чл.248 ГПК, с твърдения че е незаконосъобразно и
необосновано. Въззивника счита, че по делото липсват доказателства да са
заплатени разноски от страна на ответниците, който факт не е отчетен от
решаващия съд. Заявява още, че неправилно ЕРС е приел, че искането за
присъждане на разноски е направено своевременно. Иска се отмяна на атакуваното
определение.
В срока по чл.263 ГПК,
съответно – чл.276 ГПК, въззиваемите Д.Г.А. и Г.К.А. не са упражнили процесуалното си право на отговор на въззивната
жалба и на въззивната частна жалба и не са заявили становище.
В о.с.з. въззивника Е.Ш.А.
се явява лично и с процесуален представител адв.В.А. от АК-В., който поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения, като моли за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявените искове. Подържа и претенцията за присъждане на сторените
в производството разноски, като представя списък по чл.80 ГПК. Подробни
съображения са развити в представена писмена защита.
В
о.с.з. въззиваемите Д.Г.А. и Г.К.А. не се явяват, но се представляват от процесуален представител
адв.Р.Ж. от АК-Я.,
който заявява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение и моли за потвърждаването му. Заявява и претенция за присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
След преценка на
оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата
по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата
обстановка по делото не е спорна между страните, правилно е установена от
първостепенния съд и е следната:
В молба, депозирана в РУП-
Елхово на 14.02.2012 година, ответникът Д.Г.А. изложил, че през 2011 г. чрез
обява в интернет и чрез „Скайп” се свързал с лице, представило се като Е.Ш.А.
от гр.В.,
продаващо телефон марка „Сони Ериксон Сатио” с посочен в молбата ИМЕИ. Лицето
обяснило, че телефонът е негов, не е ползван до момента и се продава за сумата
от 370.00 лв. Д.А. посочил като свидетел на провежданите разговори баща си – Г.А.,
като твърдял и това, че на 31.05.2011 г. получил телефона по „Еконт”, заплатил
договорената сума, както и сумата от 15.00 лева за доставката. Излага в молбата
си, че на 14.11.2011 г. бил повикан от дознател в РУП – Елхово да предаде
телефона, тъй като бил краден. Д.А. в молбата си поискал съдействие за
установяване на лицето, от което бил измамен и възстановяване на щетите, които
понесъл.
По случая на 16.02.2012 г.
ответникът Д.А. депозирал писмени обяснения, като освен фактите, съдържащи се в
депозираната преди това молба, посочил и това, че се свързал с офис на фирма
„Еконт” гр.Варна, от където бил уведомен, че лицето Е.А.Ш. „почти всеки ден
изпраща пратки до различни точки на страната”. Д.А. посочил в обясненията си и
това, че на по–късен етап установил, че „има доста измамени от този човек в
различни градове на страната”. Поискал съдействие лицето, извършило измамата да
му върне парите за телефона, в противен случай да понесе наказателна
отговорност.
По случая писмени
обяснения от 06.02.2012 г. депозирал и вторият ответник – Г.К.А., в които
посочил, че на 28.05.2011 г. присъствал
на разговор с лице, което имало обява, че продава телефон. Това лице заявило на
сина му по „Скайп”, че телефонът е негов, запазен е, но поради нужда от пари го
продава, заявил, че има документи за този телефон, както и уверил, че телефонът
не е краден. Ответникът Г.А. изложил в писмените си обяснения, че 6 месеца,
след като получил телефона и заплатил уговорената цена, синът му бил уведомен,
че трябва да върне телефона, тъй като същият бил обект на кражба.
По случая било образувано
ДП №74/2012 г. по описа на РУП – Елхово, в хода на което на 10.04.2012 г. като
свидетели били разпитани двамата ответници. Същите в показанията си подробно
описА. начина, по който телефонът бил закупен, като посочили и информацията,
която им станала известна чрез проведените със служители на „Еконт”, офис Варна
разговори във връзка с продавача на телефона – Е.Ш.А.. В тези показания
ответникът Д.А. посочил, че служителка в офиса на тази фирма му казала, че Е.Ш.А.
е техен редовен клиент, предоставила телефон за връзка с него, като обяснила,
че имало и други измамени по този начин купувачи. В показанията си Д.А.
посочил, че лицето, от което е закупил телефона го въвело в заблуждение и го
излъгал, че телефона, който продава е негова собственост. В същият смисъл са и
показанията на вторият ответник – Г.А., който също посочил, че синът му е бил
въведен в заблуждение и измамен от лицето Е.А..
С Присъда №981/28.10.2014
г., постановена по НОХД №1/2014 г. по описа на РС – Елхово, подсъдимият Е.Ш.А. е
признат за невиновен и оправдан за това, че в периода от 28.05.2011 г. до
31.05.2011 г. в гр.Елхово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у Д.Г.А. заблуждение, че му продава собственият си мобилен
телефон марка "Сони Ериксон - Сатио" с ИМЕИ: 012251001412167, зарядно
устройство за телефона, карта памет 128 мв и кабел "USB", за
които вещи в последствие се установило, че не са негова собственост и с това
причинил вреда на Д.Г.А. *** в размер на 385.21 лева - престъпление по чл.209,
ал.1 НК. Със
същата присъда подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан и за това, че на
31.05.2011 г., в гр.Елхово, обл.Ямбол, съзнателно се ползвал от неистински
частен документ - гаранционна карта №4455426 на мобилен оператор „М-тел"
от дата 12.05.2011 г., с поставен на нея печат с №092203, като представил
същата на Д.Г.А. ***, като от подсъдимия за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316, вр.с чл.309, ал.1 НК. С присъдата съдът
отхвърлил предявеният от Д.Г.А. против подсъдимият Е.Ш.А. граждански
иск за заплащане на сумата от 385.21 лв., представляваща претендирани
имуществени вреди, причинени в резултат на вмененото на подсъдимия Е.Ш.А.
престъпление по чл.209, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 31.05.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата. С
Решение №17/12.02.2015 г., постановено по ВНОХД №412/2012 г. по описа на ЯОС,
присъдата на ЕРС е потвърдена и е влязла в законна сила.
От показанията на
разпитаните пред ЕРС свидетели – М. С. и С. А., двамата в близки приятелски
отношения с ищецът, се установява, че във
връзка с воденото против Е.Ш.А. наказателно дело, същият е имал
притеснения и неудобства, като наказателното дело му попречило да замине за
друга държава, където да работи. Станал затворен, тъй като се срамувал от
близки и приятели, че против него се води наказателно дело, финансовото му
състояние било затруднено и поради това, че за явяването си по делото следвало
да прави разходи за транспорт.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При
служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и
допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съобразно обстоятелствата,
наведени в исковата молба и заявеният петитум предявените искове следва да се
квалифицират
като такива с правно основание чл.45 ЗЗД - поискано е всеки от ответниците да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 1250 лв., частичен иск от иск с
общ размер от 26000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
24.06.2015 г. до окончателното изплащане.
Съгласно нормата на чл.45
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да
проведе успешно доказване на тази претенция ищецът по безспорен и
несъмнен начин следва да установи наличието на всички елементи от
сложния юридически факт на непозволеното увреждане, а именно: противоправно
деяние, вреда, причинна връзка и вина, като в разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД е създадена една оборима презумпция за вината – предполага се до доказване
на противното.
Предявените
искове са допустими. При преценка по същество, извършена въз основа на
събраните по делото доказателства, относими към претенцията на ищеца, въззивния
съд намери исковете за неоснователни. По този начин
правилно се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението
си, за да достигне до извод за неоснователност на предявените искове и
съответно да ги отхвърли, ЕРС е извършил пълен, обективен и всестранен анализ
на събраните по делото доказателства, като изложените мотиви се споделят изцяло
от настоящата инстанция и е ненужно да бъдат преповтаряни, а на основание чл.272
от ГПК въззивния съд препраща към тях.
Както правилно е приел
ЕРС, в хода на производството ищецът не е доказал първия елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: ответниците да са обективирали противоправно деяние, под формата на действие. Правилно е прието, че в конкретния случай
ответниците са се възползвали от конституционно гарантираното си право да
подават жалби до компетентните за това държавни органи и институции (чл.45 от
Конституцията на РБ) за да защитят свои права и самото подаване на жалба не
може да се охарактеризира като противоправно деяние.
Относно съдържанието на
жалбата на въззиваемия Д.А., въззивният съд намира, че не може да се направи
извод за злоупотреба с права от негова страна и за съзнание, че изложените от
него твърдения за ищеца са неверни и позорни обстоятелства и че с тях му се
приписва престъпление. Жалбата е отправена с цел да се извърши конкретна
проверка на изложените в нея обстоятелства и да бъдат взети необходимите мерки. Не се установява, че
предварително ответника Д.А. е знаел, че обстоятелствата са неверни и че подава
жалбата, за да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес.
Действително по повод
жалбата на Д.А. и писмените обяснения на Г.А.,*** е образувано ДП №74/2012 г.
по описа на РУП – Елхово, в хода на което като свидетели са били разпитвани
двамата ответници, които поддържали, че са въведени в заблуждение и измамени от
ищеца Е.А.. Вярно е също така, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, по което в последствие е бил признат за невиновен и оправдан с
влязла в законна сила присъда.
При положение обаче, че в
жалба до държавен орган се съобщава за
извършено престъпление от общ характер и ако при проверка се установи, че няма
извършено такова престъпление това не може да е основание да се ангажира
отговорността на подалия жалбата. Всеки гражданин е длъжен да съобщава на
съответните компетентни органи за евентуално извършено престъпление, като за
това съобщаване той не може да носи отговорност ако при проверката
разследващите органи стигнат до извода, че няма извършено престъпление или в
последствие бъде постановена оправдателна присъда от съда. Това задължение на
гражданите за уведомяване при знание за извършено престъпление е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.205 НПК. Подалият сигнал граждани действа
добросъвестно, тъй като интерпретира фактите такива, каквито ги е възприел и
именно поради това не може да бъде ангажирана отговорността му.
В задължителната практика
на ВКС – Решение №758/11.02.2011 г. по гр.д.№1243/2009 г., ІV г.о., постановено
в производство по чл.290 ГПК, на допуснатия до касационно обжалване въпрос „Съставлява
ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на жалба до
съответния компетентен орган противоправно поведение?” е даден следния отговор:
„Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за
злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа.”
В контекста на дадените от
ВКС разяснения, въззивния съд не възприе тезата на въззивника, че с оглед
постановяването на оправдателна присъда по повдигнатите обвинения, то заявените
в жалбата на ответника А. *** обстоятелства, поддържани в последствие и в хода
на досъдебното и съдебното производства, обективно са обидни и клеветнически.
Пак в горе-цитираното
решение е прието, че обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета - когато
деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго. Очевидно подаването на жалба
не е обида. А съдържащите се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се
разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган (те се разгласяват, ако
копие от жалбата е подадена до друго лице). Гражданите имат право да се обръщат
към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не
бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице,
когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателя знае, че обстоятелствата
са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес.
При изложеното до тук се
налага извода, че в случая не може да се сподели тезата на ищеца (сега
въззивник) за злоупотреба с права извършена
от страна на ответниците. Дори
хипотетично да се приеме, че в жалбата има данни за набедяване в извършване на
престъпление, то няма образувано такова наказателно производство, нито има
постановена осъдителна присъда, поради което няма как да се поддържа
противоправно поведение на ответниците чрез фактите, изложени в исковата молба,
респ. - жалбата.
Следователно в случая не е
установено наличието на противоправно поведение осъществено от ответниците. Макар
и вината при деликта да се предполага до доказване на противното, в случая ответниците
са добросъвестни - тяхната цел при подаването на жалбата е изложените
обстоятелства да бъдат проверени и да се вземат съответните мерки. По никакъв
начин не е установено от доказателствата, ответниците да са знаели, че
обстоятелствата са неверни, а жалбата се подава единствено и само с цел, за да
навреди на ищеца.
По този начин законосъобразно и
обосновано се е произнесъл и ЕРС, поради което за въззивния съд се налага извода, че решението не страда
от пороците, визирани във въззивната жалба, правилно е и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл.271, ал.1,
предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна
- да бъде оставена без уважение.
За изчерпателност следва да бъде посочено, че за въззивника остава
отворен пътя за обезщетяване на причинените му от незаконното обвинение вреди
по реда на специалния ЗОДОВ.
С въззивната частна жалба Е.Ш.А. атакува Определение
№622/17.06.2016 г., постановено по делото, с което съда е оставил без уважение
подадената от Е.Ш.А, чрез пълномощникът му адв.И.И. *** молба с правно основание чл.248 ГПК с искане
за изменение на Решение №121/23.11.2015 г., в частта относно разноските за
присъдено на ответниците адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Така постановеното, в
производство по чл.248 ГПК, определение на ЕРС се прецени за правилно и
законосъобразно. Доводите на въззивника, тогава ищеца, че по делото липсват
доказателства да са заплатени разноски за адвокат от страна на ответниците
правилно са приети от решаващия съд за неоснователни.
Както правилно е приел ЕРС, от материалите по
делото, безспорно се установява, че ответниците Г.К.А. и Д.Г.А., чрез пълномощник - адв. П.М. са депозирали отговори на исковата молба, като към всеки от отговорите на двамата ответници е
приложен и Договор за правна помощ,
удостоверяващ заплащане на адв. възнаграждение в размер на по 600 лв. за всеки
от ответниците. В хода на делото по
същество процесуалният представител
на ответниците е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. При тези фактически данни, с оглед крайния
изход на делото – отхвърляне на предявените искове и на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
правилно ЕРС е присъдил на ответниците сторените от тях разноски в
производството.
Не кореспондира с данните по делото
оплакването на въззивника, че искането за присъждането на разноски не е
направено своевременно – такова искане всеки от ответниците е заявил още с
отговора на ИМ, а в последствие е потвърдено и в пледоарията по същество.
Неправилно е, не намира опора в закона и в задължителната съдебна практика, разбирането
на въззивника, че непредставянето на списък за разноски по чл.80 ГПК (какъвто
междувпрочем е представен от ответниците) е основание за неприсъждане на
разноски. (в този см. вж. ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГК).
При изложените съображения
Определение №622/17.06.2016 г., постановено по гр.д.№370/2015 г. по описа на
ЕРС се прецени за правилно и нестрадащо от пороците, изложени в частната жалба,
поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба – оставена
без уважение.
При този изход на делото
на въззиваемите имат право да им се присъдят направените за въззивната
инстанция разноски. Тъй като доказателства за сторени за въззивното
производство разноски в размер на 600 лв. – възнаграждение за адвокат са
представени само от Д.А., то предвид
наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски посочената
сума следва да му се присъди.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №121/23.11.2015 г., постановено по гр.д.№370/2015
г. по описа на ЕРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №622/17.06.2016 г., по гр.д.№370/2015 г. по описа
на ЕРС, постановено в производство по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ш.АЛИ, с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Г.А., с ЕГН ********** *** разноски за въззивната
инстанция в размер на 600 лв.
Решението, на осн. чл.280,
ал.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.