Р Е Ш Е Н И
Е
№ 18.10.2016 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 20.09.2016 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар: П.У.
като разгледа
докладваното от съдия К.Пейчева
въззивно
гражданско дело № 278 по описа за 2016 година на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от Г.Н.Т.
срещу решение № 311 от 07.06.2016г. на ЯРС по гр.д.№ 708/2016г. по описа
на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между Д.Г.Т.,
ЕГН ********** и Г.Н.Т., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак №*** г. в град Ямбол, като дълбоко и непоправимо
разстроен; ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът Д.Г.Т.; ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Г. Д. Т., ЕГН **********
на майката Г.Н.Т., ЕГН **********; ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Д.Г.Т., ЕГН ********** с детето Г.Д. Т., ЕГН **********,
както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 до 17,30
ч. през двата дни, без преспиване до навършване на тригодишна възраст на детето
и от 09,30 ч. на съботния ден до 17,30 на неделни ден, с преспиване в дома на
бащата, след навършване на тригодишна възраст на детето, по два дни през
великденските и коледните празници, както и по 15 дни непрекъснато през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск; ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето Г. Д.Т., ЕГН ********** на адрес *********; ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********
да заплаща в полза на малолетното си дете Г. Д. Т., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.Н.Т. издръжка в месечен размер от
по 120 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба -24.03.2016 год.,
със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства
водещи до изменение или прекратяване на издръжката; ОСЪЖДА на основание чл. 149
СК Д.Г.Т. да заплати в полза на малолетното си дете Г. Д.Т., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г.Н.Т., сумата от 240 лв.,
представляваща издръжка за периода 23.01.2016 г. -23.03.2016 г.; ПОСТАНОВЯВА съпругата Г.Н.Т.,
ЕГН ********** след развода да носи предбрачното си фамилно име – К..
Въззивницата обжалва решението в частта му относно определения режим
за свиждане на бащата с малолетното дете Г. Д.Т., както и в частта относно фамилното име на съпругата-ищца. Възразява, че
при определяне режима на свиждане съдът не се е съобразил с възрастта на
детето, с агресивното поведение на ответника спрямо майката. Смята, че за
спокойното емоционално и психическо развитие на детето следва да се определи
режим на лични контакти на детето с бащата без преспиване до навършване на
5-годишна възраст на детето и срещите да бъдат в присъствие на социален
работник от отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане”.
Твърди, че в хода на делото е направила изменение на искането си за връщане на
предбрачното фамилно име с искане да запази брачното си фамилно име, тъй като е
известна с него в обществото, но това искане не е уважено от ЯРС. Моли ЯОС да
отмени първоинстанционното решение в частта относно определения режим за
свиждане на бащата с малолетното дете Г. Д. Т., като
въззивният съд постанови друго и определи режим на лични отношения на бащата Д.Г.Т. с детето Г.Д. Т., ЕГН **********, както следва :
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 до 17,30 ч. през двата
дни, без преспиване до навършване на петгодишна възраст на детето и от 09,30 ч.
на съботния ден до 17,30 на неделния ден, с преспиване в дома на бащата, след
навършване на 5-годишна възраст на детето, както и по два дни през
великденските и коледните празници и по 15 дни непрекъснато през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Моли ЯОС да постанови Г.Н.Т. да продължи
да носи брачното си фамилно име – Т..
В срока за
отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от насрещната страна.
В с.з.
въззивницата се явява лично и с упълномощения адв.М. и поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемият,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на
събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Oт представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно, че
страните са сключили граждански брак на 21.12.2011г., за което обстоятелство е
съставен акт № ****от същата дата в гр.Ямбол. От приетото удостоверение за раждане се
установява, че страните са родители на малолетното дете Г. Д. Т., роден на ***г.
Видно от
копие от заповед №10/29.03.2016г. на ЯРС по гр.д. 540/2016г., ЯРС налага мерки
за незабавна защита на Г.Т. за осъществено спрямо нея домашно насилие от
ответника-въззиваем, за срок от три месеца.
След служебна справка съдът констатира, че със заповед №37/12.09.2016г. на ЯРС по гр.д.2293/2016г., ЯРС задължава Д.Т. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Г.Т. и синът им Г. Т.,
съответно му забранява да ги приближава за срок от осемнадесет месеца.
В изготвения по делото социален доклад,
социалните работници след осъществени срещи със страните и детето им са дали
заключение, че в момента основните грижи за детето се полагат от майката,
детето е в добро здравословно състояние, посещава детска ясла. И двамата
родители разполагат с необходимите жилищно - битови условия за отглеждането му,
като майката живее , заедно със своята майка и детето в жилище - общинска
собственост, а бащата в собствено такова. И двамата родители полагат труд по
трудово правоотношение, като майката реализира доходи около 700 лв. - месечно,
а бащата 800 - 900 лв. И майката и бащата са категорични, че желаят да полагат
грижи за детето си, като ответника настоява за съвместно упражняване на
родителските права.
На основание чл.123, ал.З от СК, са изслушани в с.з. пред ЯРС двамата родители. Г.Т.
е заявила, че желае да й бъдат предоставени родителските права , т.к. притежава
капацитета да се справи, а и детето е много привързано към нея. Д.Т. е заявил, че може да полага грижи за детето и смята, че правата върху детето
трябва да бъдат споделени.
В показанията си св. К.
- сестра на ищцата посочва, че ищцата живее при майка им от 23.01.2016 год.,
когато вечерта й звъннала, била разтревожена и споделила, че мъжа й я блъска и
души. Както тя, така и детето били разтревожени. Свидетелката твърди, че е
ставала свидетел на скандали между страните и преди да се роди детето, но след
като се родило се задълбочили. След раздялата ответникът ходил в дома им, бил
агресивно настроен, разбил дори вратата. Докато страните живеели заедно,
съпругът помагал в отглеждането на детето първоначално повече, а после
по-малко. Последните няколко месеца поведението на съпруга било лошо, ищцата се
страхувала от него и имала ограничителна
заповед, която била и нарушена.
Св. Г.
- майка на ответника посочва, че от 2000г. страните живеели самостоятелно.
Наблюденията й били много приятни, поне когато ги посещавали. От януари
свидетелката живеела при сина си. Г. не живеела при тях. Свидетелката не била
виждала грубо отношение към ищцата, не й се била оплаквала. За детето се
грижели и двамата родители. То много обичало както майка си, така и баща си.
Сега бащата го виждал за много кратко.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 от
ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК за
развод, поради разстройство на брака. Предмет на проверка е първоинстанционното
решение в частта, в която съдът се е произнесъл за личните отношения между
бащата и детето и фамилното име на съпругата след развода.
По отношение на режима на лични отношения между детето и бащата:
Според нормата на чл.59 от СК, когато родителите не
постигнат споразумение относно въпросите по отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се
предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. От нормата е ясно, че съдът служебно се произнася по тези въпроси, дори и
да не е направено искане от страните. ЯРС е предоставил
упражняването на родителските права по отношение
на детето Г. Д. Т., на майката Г.Н.Т.. В тази част първоинстанционното решение
не се атакува.
Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда детето, включително
през официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
Съдът решава въпросите след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности. По отношение на режима на личните отношения между
бащата и детето, ЯОС като взе предвид новонастъпилите обстоятелства и
предприети мерки за закрила на детето по реда на ЗЗДН по гр.д.2293/2016г. по описа на ЯРС, преценя, че в
интерес на детето ще бъде следния режим на лични отношения с бащата: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 до 17.30ч. през двата дни, без
преспиване до навършване на петгодишна възраст на детето и от 09.30ч. на
съботния ден до 17.30ч. на неделния ден, с преспиване в дома на бащата, след
навършване на 5-годишна възраст на детето, както и по два дни през
великденските и коледните празници и по 15 дни непрекъснато през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
По отношение на фамилното име:
В исковата молба е
направено от ищцата-въззивница искане
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име. Съгласно разпоредбата
на чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди
този брак, каквото е искането на ищцата, което е уважено от ЯРС.
Възражението, че е направила искане пред ЯРС да запази брачното си фамилно име,
е неоснователно, тъй като такова искане е направено след приключване на
съдебното дирене пред ЯРС, едва в писмената защита. Това искане е
несвоевременно, поради което правилно ЯРС не го е разгледал и не го е уважил.
Предвид изложеното, ЯОС следва да отмени решението в
частта, относно режима на лични отношения на бащата с детето и определи режим
на лични отношения на детето с бащата. В частта относно фамилното име на въззивницата след
развода, решението на ЯР е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед липсата на претенции за разноски, съдът не
следва да присъжда такива.
ОТМЕНЯ решение № 311 от 07.06.2016г. на ЯРС по
гр.д.№ 708/2016г. по описа на ЯРС, в частта относно режима на лични отношения между детето и бащата и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата Д.Г.Т., ЕГН ********** и детето Г.Д.Т., ЕГН **********,
както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30ч. до 17.30ч.
през двата дни, без преспиване до навършване на петгодишна възраст на детето, и
от 09.30ч. на съботния ден до 17.30ч. на неделния ден, с преспиване в дома на
бащата, след навършване на 5-годишна възраст на детето, както и по два дни през
великденските и коледните празници и по 15 дни непрекъснато през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата
обжалвана част.
В необжалваната част решението на ЯРС е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.2, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.