В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 27 септември 2016 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №270 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д.Х.Д. ***, чрез адв. С..К. *** против Решение №287/27.05.2016г. по гр.д. №523/2016г. по описа на ЯРС, с което въззивникът е бил осъден да заплати на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен, ЕИК -119603547, сумата 1977,04 лв.- дадена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2016г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 519,08 лв. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че спорът между страните е в това каква сума подлежи на връщане от работника на работодателя, поради отпадане на основанието за нейното плащане, предвид отмяната на уволнението на въззивника, като незаконосъобразно от съда и възстановяване на ТПО. Посочено е, че ищецът по делото неправилно е претендирал връщане на брутния размер на изплатеното обезщетение, а не нетния такъв /които се дължи според въззивника/, без да отчете, направените плащания към НОИ и НАП. Твърди се, че работодателят необосновано е отказал да съобщи на работника точния размер на подлежащата на връщане сума и с това е станал причина за неизпълнение на задължението от страна на въззивника. Твърди се, че даденото без основание освен това се дължи, едва след отправена покана за връщането му, и тъй като в случая такава не е била отправяна до въззивника, се счита, че същият не е бил в забава и не е дал повод за завеждане на делото.По подробни съображения посочени в жалбата се претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представената Заповед №81/02.08.2015г. на изп. директор на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен се установява, че между дружеството, като работодател и въззивникът Д.Х.Д., като работник е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на 03.08.2015г. на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ. Установено е също, че след прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят е изплатил на въззивника обезщетение по чл.222 ал.2 КТ в размер на 1977,04 лв. / видно от РПВ за м. август 2015г./.

Не се спори между страните, и че с влязло в законна сила решение по гр.д.№2173/2015г. на ЯРС, уволнението на Д. е било признато за незаконно и е било отменено. Видно от Заповед №154/21.03.2016г. на изп. директор на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен, Д.Д. е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 22.03.2016г.

На 23.03.2016г. работникът е отправил запитване до работодателя си какви суми дължи на НАП и НОИ във връзка с полученото обезщетение от 1977,04 лв. и каква сума следва да възстанови на работодателя. Не се спори между страните, че работодателят не е отговорил на това запитване.

Представените пред първата инстанция писмени доказателства- искане от Д.Д. до директора на ТП на НОИ - Ямбол, разпореждане № 281-00-1740-5/20.04.2016 г. на ТП на НОИ- Ямбол и дебитно авизо от 21.04.2016г., като неотносими по делото, правилно не са били обсъждани от първоинстанционния съд

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията на ищеца като такава по с правно основание по чл.55 ал.1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, всеки, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне

Въззивникът в случая е получил, с оглед прекратеното между страните ТПО обезщетение по чл.222 ал.2 КТ, а основанието за получаване на такова обезщетение е било именно прекратяване на ТПО. След отмяната на уволнението, това основание за получаване на обезщетението е отпаднало, т.к. по силата на съдебното решение ТПО между страните се възстановява с обратна сила.

Правилно първоинстанционния съд е преценил като неоснователни възраженията на Д., за недължимост на сумата, предвид че е бил възстановен на работа едва на 23.03.2016г., и че не е бил канен от работодателя да плати. Възстановяването на работника на заеманата от него преди уволнението длъжност, е без значение за възникване на основанието за връщане на процесното обезщетение по чл.222 ал.2 КТ. По отношение на липсата на покана- в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, вземането за връщане на даденото при отпаднало основание, става изискуемо от деня, в който отпада основанието, /виж. т.7 от ППВС№ 1/1979 г. на ВС на РБ/- т.е. в случая от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението, като незаконно.

ЯОС споделя становището на първоинстанциоония съд, че искът за връщане на сумата е основателен в пълен размер – 1977,04 лв., тъй като при отпаднало основание, на връщане подлежи всичко, което е получено, / съгл. т.4 от ППВС № 1/1979 г. на ВС на РБ/. Съгласно разпоредбите на чл.24, ал.2 т.8 от ЗДДФЛ и чл.1, ал.8 т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, обезщетението по чл.222 ал.2 КТ не се включва в облагаемия доход и съответно върху него не се изчисляват и внасят осигуровки.

Ето защо решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени, направените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 400 лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №287/27.05.2016г. постановено по гр.д. №523/2016г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.Х.Д. *** да заплати на „Е.Миролио"ЕАД гр.Сливен, с ЕИК -119603547, сумата 400лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.