Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.10.2016 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри
Въззивен граждански състав
На 27 септември 2016 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕНИ БОЗУКОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
секретар Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №248 по описа на 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А.П. ***, против
Решение №35/20.05.2016г., постановено по гр.д.№304/2015г. по описа на ЕРС, с което съдът е отхвърлил предявените от А.П. ***, против В.Л.Д. ***, искове за заплащане на основание чл.240 ЗЗД на сумите
от общо 1800 лева и 1000 щатски долара, предоставени на ответника като парични заеми
от ищеца, както следва: на 18.07.2011г. предоставена в заем сума от 1000 лева; на 22.08.2011г. предоставена в заем сума от 300 лева; на 01.08.2011г. предоставена в заем сума от 500 лева; в периода от
05.11. до 08.11.2011г. предоставена в заем сумата 500
щатски долара и в периода от 19.09. до 23.09.2011г. предоставена в заем сума от 500 щатски долара, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане, и е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна
680 лева - разноски в исковото производство. В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, и е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Твърди се, че решението на ЕРС е основано на приети по
делото документи, които са неотносими към спора и касаят отношения между
ответника и единия от допуснатите до разпит свидетели, както и на доказателства
по отношение на които е настъпила преклузия за представянето им по делото.
Твърди, че с показанията на изслушаните по делото свидетели П. и Георгиев по
безспорен начин е било установено: периодите на сключване на процесните
договори за заем, условията по тях и предаването на парите. Твърди се, че
ищецът е провел пълно доказване на правнорелевантните факти по делото и
исковете му е следвало да бъдат уважени. Предвид изложеното и по съображенията
подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на
исковете. Претендират се и направените разноски.
В писмен отговор
въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди се, че въз
основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е извършил
точна оценка на релевантните по делото факти. Изложено е становище, че
твърденията в жалбата противоречат на събраните по делото доказателства. Сочи
се, че исковете като недоказани, правилно са били отхвърлени от съда. Предвид изложеното и по
подробни съображения посочени в отговора, се претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението на ЕРС, както и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на
въззивника. Заявена е и претенция за присъждане на разноски по делото..
Въззиваемата страна, чрез своя
пълномощник оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима,
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което
може да се разгледа по същество.
При извършената служебна
проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна:
Правилно
първоинстанционния съд е квалифицирал предявените искове, като такава по с правно основание по чл.240 ЗЗД, с оглед твърденията на ищеца в ИМ.
Съгласно
посочената разпоредба, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Т.е. заемът за потребление е съглашение, при
сключването на което заемодателя предава на заемателя определена сума пари или
определено количество заместими вещи, като заемателя става техен собственик и
дължи връщане на същата сума по размер или на еквивалетни заместими вещи.
Заемът за потребление, съгласно законовата уредба в РБ дадена в чл.240 и сл.от
ЗЗД, е реален договор с вещнопрехвърлително действие. За сключването и
действителността му не е необходимо съгласието на страните да бъде облечено в
специална форма. Задължение по него възниква само за заемателя- който е длъжен
да върне сумата респ. вещта.
От представените по делото
доказателства не се установи между страните по делото да са били сключени
писмени договори за заем за процесните суми. Видно от ИМ, твърденията са, че
страните по делото са имали само устни
договори за заем от различни дати през втората половина на 2011г., въз основа
на които ищецът предал на пет пъти общо сумата от 1800 лева и 1000 щатски
долари на ответника.
Тези твърдения, правилно са
приети за недоказани от първоинстанционния съд. ЯОС споделя изводът на
първоинстанционния съд, че доказателствата по делото и изложеното в исковата
молба, могат да обосноват извод за наличие на други договорни правоотношения между страните по делото,
различни
от правоотношението, на което се основава исковата молба - договори за заем, и че по
делото не се установява по категоричен начин, между ищеца и
ответника да са били провеждани разговори и между тях да е постигнато устно
изразено съгласие относно съществените клаузи на описаните в ИМ 5бр. договори
за заем.
Установено е от гласните доказателства
по делото- показанията на св. П. П., че баща му А.П. е имал уговорки с въззивника през 2011г., за
започване на съвместен транспортен бизнес и на това основание е предал в заем
през 2011г. на няколко пъти общо сумата от около 5000 щатски долара, като за
получаването на тези суми въззивникът издавал разписки. От показанията на същия
свидетел се установява, че тези суми били върнати окончателно през 2015г. на
баща му – ищеца по делото. Не се доказа твърдението на ищеца в исковата молба,
че уговорка за развиване на съвместен бизнес
за международни превози са имали синът му П. П.
и ответника, като поделят разходите и приходите от този бизнес. От изложеното в
исковата молба обаче се установява, че предадените от ищеца пари на В.Д., е
следвало да бъдат получени впоследствие от неговия син „като дивиденти от този
бизнес“.
За уговорки между страните относно сключване на
договори за заем, свидетелства единствено св. П. П.- син на
ищеца. Св. Г Г. изрично е заявил, че не е
присъствал на разговори между бащата на П. и въззивника. По отношение на
предаването на пари от П.П. на В.Д., този
свидетел е посочил: „П.караше камион тогава и мислиха двамата с В. да стават ортаци. Имаха идея да правят същия
бизнес с камиони. Затова му трябваха парите на В. назаем. Предполагам че за това.... Не съм
присъствал на разговорите между бащата на П. и В.”.
Показанията на св. П. П., касаещи
установяване на всички съществени елементи на процесните 5 бр. договори за заем,
правилно са преценени като недостоверни от първоинстанционния съд. Като син на
ищеца и участник в уговорки заедно със своя баща и ответника, за развиване на
съвместна дейност, този свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото, още
повече, че самият той е твърдял при разпита си, че е получавал парите от баща
си и ги предавал на ответника за текущи разходи във връзка с управляваният от
него /от св. П./ товарен автомобил - за гориво, масло, гуми, а не както твърди
ищецът в исковата си молба – че лично той е предавал парите на ответника в
изпълнение на постигната между тях устна договорка за заем на парични суми. От
друга страна, показанията на този свидетел са противоречиви и колебливи, като
първоначално свидетелят е заявил, че не може да си спомни точно датите, на
които е предавал парите на ответника, а по-късно – в последното с.з. при
повторния си разпит е посочил конкретни дати, на които парите са били предадени
от него на Д.. В първото с.з. пред ЕРС, след представяне от ответника на
тахографските листи от управлявания от свидетелят товарен автомобил, съдът е предявил
същите на свидетеля за запознаване, но в това с.з. св. П. само е потвърдил, че
почеркът на изписване на ръкописния текст върху 14 от общо представените 16
тахографски листи, е негов, но не е уточнил първоначалните си показания по
отношение на датите на предаване на парите на ответника Д.. На част от посочените от него
дати, на които се твърди, че е предавал на въззивника пари в заем от името на
баща си – на 18.07. и на 06.11.2011г. е установено от показанията на св.Н, К, и св.Г, Д., че ответникът не
е бил в гр.Елхово – за първата дата или макар и да е бил в града /за втората
дата/, е бил заедно с брат си през целия ден и със семейството си вечерта, а не
с приятелите си към 2011г.– св. П. и св. Г,, поради което не би
могъл на тези дати да получи пари от св. П., както твърдят П, П. и св. Г,. Правилен е изводът на първоинстанционния съд,
че представените писмени доказателства- тахографски листи и заключението на
изслушаната АТЕ категорично опровергават показанията на св.П. и св.Г,,
че на посочените дати и съответно периоди, П,П. *** и е присъствал
на уговорки между В,Д. и своя баща за предаване на пари в заем,
сключване на устни договори за заем и съответно уговорките по тях, а 1-2 дни
по-късно самият той е получил парите от баща си и ги е предал на ответника в
заведение в гр. Елхово.
Неоснователни са твърденията в жалбата за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, с оглед приемане на
доказателства, по отношение на които е настъпила преклузия за представянето им
по делото. Приетите по делото тахошайби и допуснатата от ЕРС във връзка с тях
експертиза, са доказателства относими към делото, с оглед защитата на
ответника във връзка с показанията на
св.П. относно времето на предаване на процесните суми и с оглед нововъведените
по делото за прав път в о.с.з. твърдения, че сумите са били предавани на
ответника не лично от ищеца, а от неговия син. Освен това доказателствата са били представени в първото по
делото о.с.з. в съответствие с разпоредбата на чл.146 ал.3 ГПК.
Дори и да се приеме, че св. Г,е
присъствал на предаване на парични суми между св. П,П. и ответника по
делото, по делото липсват категорични доказателства относно основанието, на
което сумите са били дадени. Обстоятелството, че на Д. са били предадени
парични суми, само по себе си не означава наличие на сключен Договор за заем, и
то сключен такъв между него и въззивника А.П..
С оглед
изложеното, изводът на първоинстанционния съд, за недоказаност на наличието на
облигационна връзка между страните, възникнала въз основа на сключени между тях
5 бр. договори за заем, както следва: от 18.07.2011г. за сума
от 1000лв.; от 22.08.2011г. за сума от 300лв.; от 01.08.2011г. за сума
от 500лв.; в периода от 05.11.
до 08.11.2011г. за сумат от 500 щатски долара и в периода от 19.09.
до 23.09.2011г. за сума
от 500 щатски долара и за отхвърляне на предявените за тези суми искове, е правилен.
Ето защо решението на ЯРС,
като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1
ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на
първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото, в полза
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени, направените пред въззивната
инстанция разноски, в размер на 350 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №35/20.05.2016г., постановено по гр.д.№304/2015г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА А.П. *** да заплати на В.Л.Д. ***,
сумата 350лв.- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.