Иван И.

Секретар Ив.З.

Прокурор Д.Люцканов

Разгледа докладваното от съдията Жекова

внохд. № 269 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М.Ф.М., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.А.Б. против присъда № 26/ 28.06.2016г.постановена по нохд № 836/2015г.по описа на Елховския районен съд.

С процесната присъда подсъдимия М.М. е признат за виновен в това, че на 7.08.2015г. около 19 часа в с.Бояново, общ.Елхово, обл.Ямбол на главната улица на селото е причинил на О.Д.Г. средна телесна повреда изразяваща се в травматично избиване на горен ляв централен резец , довело до трайно затруднения на дъвченето и говореното, поради което на основание чл.129 ал.2, вр.с ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Подс.М. е осъден да заплати всички направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, както и за допуснати от първоинстанционния съд процесулани нарушения при разглеждането на делото. Сочи се, че с оглед направения непълен и превратен анализ на доказателствата съдът е достигнал до необосновани фактически констатации и неправилна правна квалификация на деянието. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Участващият по делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на въззивната жалба като прави искане да се потвърди изцяло присъдата на районния съд.

Въззивникът- подсъдим М.М. участва в съдебно заседание, чрез защитник адв.Б., чрез който поддържа изцяло възивната жалба. Пледира се въззивният съд да преквалифицира инкриминираното деяние по чл.132 НК и след прилагане разпоредбата на чл.161 НК да прекрати производството по делото, като отмени постановената присъда.

Ямболският окръжен съд в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема от проверяващата инстанция.

Подсъдимият М. и пострадалия Г. живеят в с.Бояново и са в приятелски отношения както преди инцидента така и след него.

През лятото на 2015г. отношенията между двамата се обтегнали, тъй като Г. не върнал навреме дължимата от него сумата от 10 лева на подсъдимия, въпреки многократните обещания. На 7.08.2015г. М. отново посетил дома на Г. за да си иска дължимите пари. Там била само жената, с която пострадалия живее на съпружески начала -св.Д.Х. Тя му казала, че в момента не разполагат с парични средства. Вечерта след като се прибрал в дома си и научил за посещението на подсъдимия, постр.Г. се ядосал. Около 19 часа, след това след като употребил алкохол се обадил по телефона на подсъдимия за да му поиска обяснение за това. Разбирайки, че М. в момента се намира на центъра на селото, пострадалия във видимо нетрезво състояние тръгнал към него. Двамата се срещнали на улицата пред чешмата на центъра на с.Бояново и разговора им прераснал в скандал. Св.О. Г. напсувал подсъдимия и му нанесъл няколко леки удара, след което св.Х. застанала между двата и предотвратила разпрата. След това подсъдимия нанесъл силен удар с юмрук в лицето на пострадалия, в резултат на което му избил горния ляв централен резец. От удара Г. паднал на земята.

От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р С. е видно, че на О. Г. при инцидента на 7.08.2015гса причинени следните увреждания: контузия на лявата лицева половина с натъртване и кръвонасядане на лявата половина на горната устна, травматично избиване на горния ляв централен резец, разклащане на от ІІ-ІІІ степен на горния и долния леви странични резци, контузия с охлузване и оток на лявото рамо и лявото коляно, кръвонасядане и оток на тъканите на дясната подбедрица и общо главоболие и болезненост в контузените области. От удара на главата в асфалта на уличното платно , Г. е получил мозъчно сътресение , протекло със степенна промяна на съзнанието и загуба на спомен за времето след удара. Избиването на горния ляв централен резец е причинило на Г. затрудняване на дъвченето и говореното.

Подсъдимият М. е многократно осъждан , като районният съд е посочил всички негови присъди, но поради несъставомерност на осъжданията е ненужно въззивната инстанция да ги преповтаря.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка въззивната инстанция, както и районният съд кредитира напълно от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите М.С., М. Г.а, О. Г., Д.Х и Е. И., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на св.Г.М дадени в хода на ДПТН и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им при спазване на процедурата по чл.281 ал.5, вр.с ал.1 т.1 НПК, от заключението на съдебно- медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р С. С. и от приложените писмени доказателства- съдебно- медицинско удостоверение № 435/2015г., лист за преглед на пациент в спешно отделение и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Въззивната инстанция не приема доводите в жалбата на подсъдимия за липса на анализ на доказателствата и за превратно тълкуване на същите от страна на решаващия съд. Първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения при събирането на доказателствата, като спазени всички процесуални разпоредби при провеждането на съдебното следствие. Направен е и пълен анализ на доказателствата, като същите са анализиране както поотделно така и в съвкупност.

При така приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен, законосъобразен и обоснован правен извод, като е приел, че подсъдимият М. е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2, вр.с ал.1 НК, тъй като на 7.08.2015г. около 19 часа в с.Бояново, общ.Елхово, обл.Ямбол на главната улица на селото е причинил на О.Д.Г. средна телесна повреда изразяваща се в травматично избиване на горен ляв централен резец, довело до трайно затруднения на дъвченето и говореното.

Правилно е прието, че подс.М. е осъществил инкриминираното деяние от обективна страна, тъй като същия с нанасянето на юмручен удар в областта на лицето на Г. му е избил горен ляв централен резец.

Характера на телесната повреда е доказан по несъмнен начин от изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза и показанията на вещото лице д-р С., които правилно и обосновано са кредитирани от съда.

От субективна страна деянието е осъществено умишлено при пряк умисъл , тъй като същия е съзнавал обществената опасност на деянието и искал настъпването на този противоправен резултат.

Въззивната инстанция не споделя доводите на защитника на подсъдимия за преквалифициране на деянието по чл.132 от НК, като в тази насока също споделят правните изводи на районния съд. За да е налице осъществено престъпление в състояние на физиологичен афект е необходимо съзнанието на дееца да е овладяно от чувствата до такава степен, в която възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си е в значителна степен намалена, без той да е лишен от нея. В случая подсъдимия обяснява следното: „О. ми се обади по телефона, започна да му псува и ми каза защо си ходил при жена ми да искаш пари. Аз продължих да вървя. О. беше доста почерпен. Той ми извика отзад и аз го изчаках. Застана срещу мен, уж беше спокоен и изведнъж ме напсува и тогава се скарахме. Аз ако исках да го набия щях да го набия. Беше пиян и си викам, пиян човек защо да го бия. Той ме удари два три пъти по тялото и ме напсува на майка. На мен ми стана черно пред очите защото майка ми беше починала преди пет- шест месеца, ударих го с ръка по лицето. .. ”. От тези обяснения районният съд правилно е приел, че обидните думи и действия на пострадалия не са с такъв интензитет, че да предизвикат у него състояние на силно раздразнение, както и от същите да е възможно да настъпят тежки последици за него. Състоянието на подсъдимия следва да се приеме като състояние на обикновено раздразнение предизвикано от пострадалия, което е дало основание на районния съд да приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието.

Не са налице и основания за квалифициране на деянието по чл. 132 ал.2 НК, тъй като приетата фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че подсъдимия е причинил средната телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана. От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че след като Г. е ударил подсъдимия , св.Х. е застанала между тях, с което нападението е прекратено. Едва след това подсъдимия е нанесъл инкриминирания удар, с който е причинил средната телесна повреда. От изложеното първоинстанционния съд правилно е стигнал до извода, че не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.132 ал.2 НК.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд за наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства, които дават основание за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 „б” от НК. Като такива правилно са приети процесуалното поведение на подсъдимия, направените от негова страна самопризнания, с които е улеснил разкриването на обективната истина, тежкото му семейно положение, както и противоправното поведение на пострадалия, което е повод за извършване на деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме единствено съдебното минало на подсъдимия. Изхождайки от горното проверяващия съд споделя направените изводи, че предвиденото в закона наказание е прекомерно тежко и поради това наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с пробация. Наложеното наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца е справедливо и със същото биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл. 36 НК.

По изложените по- горе съображения , въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Ямболския окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 от 28.06.2016г. постановена по нохд № 836/2015г.по описа на Елховския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове:1. 2.