Р Е Ш Е Н И Е

№__113___ 29.09.2016 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на седми септември две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. П.

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Б.

П. Ж.

секретар М. К.

прокурор Т. С.

като разгледа докладваното от съдия П.

ВНОХД № 240 по описа на ЯОС за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подс. С.И.С., против Присъда №22/03.06.2016 г., постановена по НОХД №802/2015 г. по описа на РС – Елхово. В съдебно заседание към жалбата, по реда на чл. 320, ал. 5 НПК, се присъеди и подсъдимия Д.Д.Д.. С атакувания съдебен акт въззивниците са признати за виновни в това, че на неустановена дата в периода от 29.07.2012 година до 31.07.2012 година в с. Стройно, обл.Ямболска, от частен дом, находящ се на ул. „Т.“, № 9, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи – мотофреза марка „Пуберт” с двигател „Кама”; електрически трион марка „ОК“; медна лозарска пръскачка; дрелка марка „Елпром – Ловеч“; дрелка марка „Инпас дрил“; 15 метра ел.удължител с гумена изолация; 5 метра ел. удължител; 2 броя ел. шнура; 2броя медни бакъра с вместимост по 15 и 10 литра; 1брой малка брадва с къса дръжка; 12 броя кутийки с бира; 2 броя тонколони марка „Филипс“ и 1брой стар двигател „Бригс и стратон“, на обща стойност 1 050.55 лева, от владението на собственика им Т.Ж.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за извършване на деянието разрушили преграда, здраво направена за защита на имот - взломили вратите на двора на къщата и на помощната постройка и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1, вр.с чл. 20, ал. 2 вр.с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от по една година и шест месеца, което да изтърпят при първоначален строг режим и в място за изпълнение на наказанието - затвор на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Подсъдимите С. и Д. са признати за невиновни по първоначалното обвинение да са извършили кражба на движими вещи, собственост на Т.Т., както следва: алуминиева електрическа тенджера; алуминиева тенджера под налягане; тава за варене на лютеница; алуминиева месомелачка; 1 брой тесла; 1 брой клещи; 6 броя бургии; 2 броя катинари; 1 брой прожектор; 1брой малък шмиргел; 5кг. захар; 12 броя кутийки с бира; 9 литра ракия; кожено яке; зимна шуба и 4 броя чаршафи, поради което и на основание чл.304 от НПК, са оправдавани по повдигнатото против тях първоначално обвинение за кражба на вещи на стойност над 1 050.55 лева до 1 540.89 лева. Решаващият съд е осъдил подсъдимите С. и Д. да заплатят солидарно на гражданския ищец Т.Ж.Т. ***, обезщетение в размер на 170.55 лева /сто и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, за причинените му от деянието имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 31.07.2012 година до окончателното плащане, а искът против двамата подсъдими за разликата над 170.55 лева до претендирания размер от 1500.00 лева, е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите С. и Д. да заплатят държавна такса върху уважения размер на гражданският иск в размер на 50.00 /петдесет/ лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово, направените по делото разноски както следва: по 21.25 лева /двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и по 29.50 лева /двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово, както и по 5.00 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Елхово. Елховският районен съд е постановил веществените доказателства – 2 броя тонколони марка „Филипс“, след влизане в сила на присъдата да се върнат на собственика им Т.Т..

Въззивниците С. и Д. участват в съдебното заседание, лично и със защитници. Поддържат жалбата и считат атакуваната присъда за незаконосъобразна, като излагат съображения, че решаващият съд е направил грешен извод въз основа на непълен анализ на събраните доказателства. Пледират първоинстанционния съдебен акт да се отмени и да се постанови нова оправдателна присъда.

Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на ЕРС.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лица имащи право и интерес да обжалват, а разгледана е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд:

Към лятото на 2012 г. свид. Т.Т. притежавал недвижим имот в с. Стройно, общ. Елхово, обл. Ямбол, на ул. „Т.”, №9, представляващ дворно място с построени в него жилищна сграда и стопанска постройка /салма/. Св. Т. заключвал пътната врата с катинар и синджир, входната врата на къщата - със секретен ключ и катинар, а вратата на стопанската постройка – с 2 бр. катинари.

Двамата подсъдими - Д.Д. и С.С. се познавали от времето, когато изтърпявали наказание лишаване от свобода. На неустановена дата в края на месец юли 2012 г., в периода от 29.07. до 31.07.2012 г., подс. Д.Д., със своя лек автомобил марка „****” с рег. № ****, отишъл в с. Бояново, общ. Елхово, при подс. С.С. и му предложил да отидат до с. Стройно, общ. Елхово, откъдето от някоя изоставена къща, да вземат желязо, което да продадат. Подс. Д. се съгласил и същата вечер към 22.00 часа, двамата, с управлявания от Д.Д. лек автомобил, отишли в с. Стройно, оглеждали имота на свид. Т., паркирали лекия автомобил в близост в края на селото и пеша се върнали обратно. Там на ул. „Т.“ №9, извадили металната входна врата на дворното място на свид. Т., която била заключена с катинар, поставен на синджир, от пантите посредством лост и влезли в двора на имота. Със същият лост счупили катинара, с който била заключена входната врата на жилищната сграда, а входната врата на стопанска постройка с лоста извадили от пантите. След това двамата подсъдими влезли в жилищната постройка и я претърсили и разхвърляли, а сторили същити в салмата. От двете постройки двамата подсъдими изнесли: мотофреза марка „Пуберт” с двигател „Кама”; електрически трион марка „ОК”; медна лозарска пръскачка; дрелка марка „Елпром – Ловеч”; дрелка марка „Инпас дрил”; 15 метра ел. удължител с гумена изолация; 5 метра ел. удължител; 2 броя ел. шнура; 2 броя медни бакъра с вместимост от по 15 и 10 литра; 1 брой малка брадва с къса дръжка; 12 броя кутийки с бира; 2 броя тонколони марка „Филипс“ и 1 брой стар двигател „Бригс и стратон“, след като ги поставили в чували и напуснали дома на свид. Т.. Всички инкриминирани вещи двамата подсъдими натоварили в автомобила придвижили се до гориста местност до селото, където обгорили откраднатите проводници и извадили медта от тях. На следващият ден двамата подсъдими отишли с лекия автомобил с рег. № ****, в гр.Ямбол и на пункт за изкупуване на вторични суровини, продали обгорените медни жици и 2-те медни бакъра, като си поделили сумата. След това двамата, с лекия автомобил, отишли в гр. Сливен и в склад на фирма „Скат“ ЕООД гр. Ямбол, подс. Д. предложил на свид. К. да купи друга част от откраднатите от дома на свид. Т. вещи - мотофреза марка „Пуберт” с двигател „Кама”; електрически трион марка „ОК“; дрелка марка „Елпром – Ловеч”; дрелка марка „Инпас дрил” и 1 брой стар двигател „Бригс и стратон” за сумата от 250.00 лв., като му обяснил, че тези вещи не му трябват повече. Свид. К. заплатил поисканата на подс. Д., той се качил в автомобила си и заедно с подс. С., който през цялото това време бил вътре в МПС тръгнали. Откраднатите от дома на св. Т. кутийки с бира подсъдимите С. и Д. изпили заедно, а останалите вещи, както и получените пари от продажбата на част от вещите си поделили. Подс. С.И.С. взел откраднатите тонколони марка „Филипс” и през м. октомври ги занесъл в дома на свид. Н.Д. Д. от гр. Бургас, където по това време, той живеел заедно с баба й.

След разкриване на кражбата, с Протокол за доброволно предаване от 23.10.2012 г., свид. И. К. предал на служители на РУП – Елхово, следните вещи: мотофреза марка „Пуберт” с двигател „Кама”; електрически трион марка „ОК”; дрелка марка „Елпром – Ловеч”; дрелка марка „Инпас дрил” и 1 брой стар двигател „Бригс и стратон”. Предадените от св. К. вещи били върнати на собственика им – свид. Т. срещу разписка от 23.10.2012 година. С Протокол за доброволно предаване от 21.11.2012 г., свид. Н.Д. предала на служители на РУП - Елхово 2 броя тонколони, марка „Филипс“, сиви на цвят - донесени в дома й от подс. С.С..

Към инкриминирания период процесното МПС – лек автомобил марка „****“ с рег. № ****, било собственост на подсъдимият Д.Д., а от 21.11.2012 г. – на М.К.Н. от гр. Бургас.

Видно от заключението на ВЛ по съдебно стоково-оценителна експертиза стойността на инкриминираните вещите е общо 1050.55 лева, а общата стойност на всички, описани в обвинителният акт като отнети вещи, е 1540.89 лева. Стойността на вещите, който са върнати към настоящият момент на собственика им – мотофреза, ел. трион, 2 дрелки и стар двигател, е общо 850 лева, а стойността на 2-те тонколони, приложени като веществени доказателства по делото – е 30.00 лева.

Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият С.И.С., преди извършване на настоящото деяние той е бил осъждан 13 пъти вкл. и: с Присъда № 16/06.03.2002г. по НОХД № 398/2001 година на ЕРС, влязла в сила на 08.04.2002 година, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ НК, извършено на 06.05.2001 година, подсъдимият С. е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначално строг режим; с Присъда № 80 от 22.01.2001г. по НОХД № 311/2001 година на ЕРС, изм. с Решение по ВНОХД № 21/2002 година на ЯОС, влязла в сила на 19.04.2002 година, е осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ от НК; с Присъда № 74 от 07.11.2001г. по НОХД № 264/2001 година на ЕРС, потвърдена с Решение на ЯОС по ВНОХД № 13/2002 година, влязла в сила на 19.04.2002 година, за три деяния, извършени съотв. на 14.05.2001г., на 22.06.2001г. и 26.06.2001 година, всяко по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194 и чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, са му наложени отделни наказания, а именно: 1 година лишаване от свобода при строг режим; 1 година и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим и 1 година и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим; с Присъда № 39/30.04.2002г. по НОХД № 386/2001 година на ЕРС, влязла в сила на 31.05.2002г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, извършено на 26.04.2001 година, му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при първоначално строг режим; с Присъда № 6/31.01.2002г. по НОХД № 371/2001 година на ЕРС, потв. с решение по ВНОХД 101/2001 година на ЯОС, влязла в сила на 19.06.2002г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, извършено на 07.04.2001 година, е осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим; с Присъда № 87/12.12.2001г. по НОХД № 327/2001 година на PC-Елхово, потвърдена с решение по ВНОХД № 96/2002 година на ЯОС, влязла в сила на 19.06.2002 година, е осъден за извършено на 11.08.2001г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.З, вр. чл.194, вр. чл.20, ал.2 и вр.чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК и му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим; с Присъда № 5 от 29.01.2002г. по НОХД № 369/2001 година на ЕРС, потвърдена с Решение по ВНОХД № 89/2002 година, влязла в сила на 19.06.2002г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, извършено на 08.07.2001 година, е осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване; с Присъда № 889/16.07.2002г. по НОХД № 405/2002 година на ЯРС, влязла в сила на 16.08.2002г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, извършено на 21.03.2002 година, е осъден на 3 години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим; С Определение №212/17.03.2005г. по ЧНД № 217/2005 година на ЯРС, изменено с Определение № 135/13.05.2005 година на ЯОС, на основание пар.90 от ПЗР на ЗИДНК /доп.ДВ.бр.103/2004 година, в сила 23.11.2004 година/, предложение последно е ОПРЕДЕЛЕН максимален размер за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по цитираните по-горе присъди, постановени по НОХД №№ 264/2001 година; 311/2001 година; 369/2001 година; 371/2001 година; 398/2001 година; 386/2001 година и 327/2001г., всички на ЕРС и по НОХД № 405/2002г. на ЯРС, в размер на 15 години, като определението на ЯРС, в останалата му част, с която е оставена без уважение молбата за определяне на общо наказание, е потвърдено. Така определеното му по пар. 90 максимално, общо по размер наказание от 15 години лишаване от свобода С. е изтърпял на 22.04.2009 година, като е освободен по Закона за амнистията от 2009 година, с остатък 7 години 6 месеца и 9 дни; С присъда № 52/06.07.2010 година, постановена по НОХД №163/2010г. по описа на РС-Елхово, влязла в сила на 22.07.2010г., е осъден за извършено в периода от 08.06. до 15.06.2009 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.с чл.194, ал.1, вр.с чл.26, ал.1, вр.с чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ от НК, на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца на основание, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор; С присъда № 104/16.12.2010г., постановена по НОХД № 391/2010г. по описа на РС-Елхово, влязла в сила на 03.01.2011 година, е осъден за извършено в периода от 16.09.2009г. до 02.01.2010г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр.с чл.194, ал.1, вр.с чл.26, ал.1, вр.с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, на лишаване от свобода за срок от две години и три месеца. Със същият съдебен акт на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК между така наложеното му наказание и наказанието по НОХД № 163/2010г. на ЕРС е определено едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от две години и три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 05.06.2012 г. в Затвора – Бургас.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият Д.Д.Д. е видно, че преди деяние той е бил осъждан общо 20 пъти, вкл. и: с Присъда № 222 от 14.03.2000г., постановена по НОХД №505/99г. по описа на РС-Бургас, потв. с Решение №205/25.07.2000г. по описа на БОС, влязла в сила на 25.07.2000г. е осъден за няколко отделни престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, като на основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като наказанието е изтърпяно на 15.11.2007г.; с Определение от 02.02.2009г. за одобряване на споразумение по НОХД №2014/2008г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на 02.02.2009г. е осъден за извършени на 05.03.2001г. престъпления по чл.346 ал.2 т.1, 2 и 3 вр.с ал.1 вр.с чл.195 ал.1 т.2,3,4 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.28 ал.1 от НК и по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.3, 4 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание от 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 02.07.2009г.; с Определение № 826/14.09.2010 година за одобряване на споразумение по НОХД №1255/ 2010 год. по описа на PC-Ямбол, влязло в законна сила от на 14.09.2010 година, е осъден за извършено на 24.08.2010г. престъпление по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор; с Определение от 15.09.2010год. за одобряване на споразумение по НОХД № 2666/2010 г. по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила от 15.09.2010 година, за извършено на 17.08.2009г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.4, т.5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор; с Определение № 140 от 29.09.2010 година за одобряване на споразумение по НОХД № 420/2010 г. по описа на PC - Карнобат, влязло в законна сила на 29.09.2010 година, за извършено на 12.07.2010г. престъпление по чл.343в, ал.2 вр.с ал.1 от НК му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор; с Определение № 170/19.11.2010год. за одобряване на споразумение по НОХД № 481/2010год. по описа на РС-Карнобат, влязло в законна сила на 19.11.2010год., за извършено на 30.08.2010г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.с чл.195 ал.1 т.4 и 5 вр.с чл.194 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 вр.с чл.29 ал.1 б.„а“ и „б“ от НК, му е наложено наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. С протоколно определение по ЧНД № 2/2011 година по описа на РС-Карнобат, потвърдено с Определение № 94/29.06.2011г. на БОС по ВЧНД № 178/2011г., влязло в сила от 29.06.2011 година, по цитираните по-горе определения за одобряване на споразумения /НОХД №1255/2010г. на ЯРС, НОХД №2666/2010г. на БРС, НОХД №420/2010г. на КРС и НОХД №481/2010г. на КРС/, на основание чл.25 ал.1 вр.с чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание, а именно - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което Д. на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и на основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание е увеличено с ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода; С определение № 210/24.02.2011г. за одобряване на споразумение по НОХД № 241/2011г. по описа на PC – Ямбол, в сила от 24.02.2011година, за извършено на 10.06.2010г. престъпление по чл.343в ал.2 вр.с ал.1 от НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор; С Определение № 406/19.04.2011г. по ЧНД № 463/2011г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 05.05.2011г., на основание чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 от НК на Д. е определено едно общо наказание по НОХД №1255/2010г. на ЯРС, НОХД №241/2011г. на ЯРС, НОХД № 2666/2010г. на БРС, НОХД № 420/2010г. на КРС и НОХД № 481/2010г. на КРС, а именно – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, което Д. на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно и въз основа на кредитираните гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка. ЯОС се присъединява към изложеното от ЕРС, че обвинението спрямо подсъдимите С.С. и Д.Д. за кражбата на вещите на обща стойност 1 050.55 лв., се доказва основно от дадените от тях обяснения в хода на ДП /в присъствието на защитник и прочетени в хода на съдебното производство по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК/, както и от показанията на свидетелите Т.Т., И. К. и Н.Д. дадени в хода на съдебното следствие и пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл. 281 от НПК – за св. Т. и К., както и от писмените доказателства по делото, присъединени по реда на чл. 283 от НПК. ЕРС е изложил убедителни аргументи по отношение на верификацията на доказателствата, които ЯОС напълно споделя и счита за ненужно да ги преповтаря. Настоящият състава специално ще отбележи, че първоначалните обяснения на двамата подсъдими, дадени в хода на ДП в качеството им на обвиняеми лица и в присъствието на служебните им защитници, с които всеки е направил признание за вината си, напълно кореспондират с показанията на свидетели Т., К. и Д. и със писмените доказателства по делото. Всички кредитирани доказателствата са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. От кредитираните доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Правилно ЕРС е преценил, че по делото не се събрани делото доказателства въз основа на които да се направи извод, че подсъдимите са извършили кражбата на останалите инкриминирани вещи, собственост на Т.Т., а именно: 2 броя алуминиеви тенджери; тава за варене на лютеница; алуминиева месомелачка; 1 брой тесла; 1 брой клещи; 6 броя бургии; 2 броя катинари; 1 брой прожектор; 1 брой малък шмиргел; 5 кг. захар; 12 броя кутийки с бира; 9 литра ракия; кожено яке; зимна шуба, 4 броя чаршафи. ЯОС се присъединява към мотивите изложени от първостепенния съд в този ми част, като подкрепя извода, че подсъдимите следва да бъдат признати за невиновни в това да са извършили кражба на посочените по-горе вещи по това първоначално обвинение на стойност над 1050.55 до 1540.89 лева. По отношение показанията на разпитаните по искане на двамата подсъдими свидетели – братята А.А. Т. и С.А. Т., дадени в хода на настоящото съдебно производство във връзка с обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на ДП на 14.03.2013 година /че е заменил със С. от с. Екзарх Антимово двете тонколони – веществени доказателства по делото, за телефон марка „Нокия“, като С. предал телефона, а С. му предал двете тонколони/, както и с оглед заявеното от двамата подсъдими, че те не са извършили кражбата от имота в с. Стройно, а част от вещите са попаднали у тях по друг начин, съдът излага следното: Свид. А. Т. и С. Т., с които двамата подсъдими се запознали докато били всички заедно в затвора, заявяват, че са видели как друго момче, назовано от св. А. Т. само по прякор - „М“ предлага на подс. С.С. две тонколони, които отново според св. А. Т. са същите, които са приобщени като веществени доказателства по делото, а според св. С. Т. – са подобни на тези – по големина и форма, но този свид. не е виждал предлаганите на С. тонколони извън торбичката, в която били поставени.

Правилно ЕРС не е кредитирал досежно главния факт, показания на двамата свидетели А. Т. и С. Т., като резонно е приел, че те са противоречиви помежду си и обясненията на подс. С. обяснения в ДП на 14.12.2012 г. така и с обясненията му дадени на 14.03.2013 година.

Предвид на изложеното правилно първостепенния съдът не е възприел твърденията на двамата С.С. и Д.Д., че не са извършили процесното деяние, безспорно тяхна защитна теза стояща в противоречие с кредитирания доказателствен материал по делото, поради което настоящият състав преценява като неоснователни и възраженията на защитата в тази насока.

Напълно правилно ЕРС е преценил, че приложения по искане на защитата препис от обвинителен акт, внесен в ЕРС на 06.02.2014 г., въз основа на който е образувано НОХД №123/2014 г. по описа на РС-Елхово, няма доказателствена стойност за изложените в него обстоятелства с оглед на презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 16 от НПК по отношение на обвинението против сочените в него обвиняеми лица, между които са и двамата подсъдими, както и че не доказва по безспорен и категоричен начин, че по времето на процесното деяние двамата подсъдими са били на друго място – имат класическо „алиби”, т.к. в ОА е посочен период, а не конкретна дата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че всеки от подсъдимите С. И.С. и Д.Д.Д. и от обективна и от субективна страна е осъществил с деянието си престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, като на неустановена дата в периода от 29.07.2012 година до 31.07.2012 година в с.Стройно, обл.Ямболска, от частен дом, находящ се на ул. „Т.“, № 9, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи – мотофреза марка „Пуберт“ с двигател „Кама“; електрически трион марка „ОК“; медна лозарска пръскачка; дрелка марка „Елпром – Ловеч“; дрелка марка „Инпас дрил“; 15 метра ел.удължител с гумена изолация; 5 метра ел. удължител; 2 броя ел. шнура; 2броя медни бакъра с вместимост по 15 и 10 литра; 1брой малка брадва с къса дръжка; 12 броя кутийки с бира; 2 броя тонколони марка „Филипс“ и 1брой стар двигател „Бригс и стратон“, на обща стойност 1 050.55 лева, от владението на собственика им Т.Ж.Т. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като за извършване на деянието разрушили преграда, здраво направена за защита на имот - взломили вратите на двора, на къщата и на помощната постройка и деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

От обективна страна

Правилно ЕРС е приел, че именно двамата подсъдими са изпълнили обективните съставомерни признаци на престъплението „кражба” – довършено деянието, тъй като двамата подсъдими са установили своя фактическа власт над вещите - предмет на кражбата и след това с част от тях са се разпоредили като са ги продали на свид. К. и на пункт за вторични суровини, а получените пари са си поделили.

Безспорно всеки от подсъдимите с общата си престъпна деятелност е осъществил признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението върху съответните инкриминирани вещи на собственика свид. Т.Т., както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на деянията на всеки подсъдим, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Всеки от подсъдимите е осъществил и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението - отнел съответните вещи и вещите и ги отнесъл от мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимите не са придобили владението на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственици на процесните вещи и са установили своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.

Безспорно в случая по отношение на подсъдимите С. и Д. е налице квалифициращия признак на престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като за извършването на кражбата са били разрушени прегради, здраво направени за защита на имот - взломени са външната врата на двора, както и вратите на къщата и на помощната постройка. Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на ЯРС, че при осъществяването на инкриминираното деяние двамата подсъдими са действали под формата на съизвършителство с умисъл за задружно осъществяване на конкретното престъпление, като всеки от тях е участвал в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението - и в отнемането на вещите, и в установяване на фактическата власт, при съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимите, правилно първостепенният съд е приел, че процесното деяние е осъществено от всеки двамата подсъдими С.С. и Д.Д., в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ от НК, предвид предходните им осъждания - преди деянието, при неизтекъл срок по чл. 30, ал. 1 от НК, всеки е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК, както и са били осъждани два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като по поне една от присъдите, изтърпяването на наказанието не е отложено по смисъла на чл. 66, ал. 1 от НК.

От субективна страна

Всеки от подсъдимите, при конкретното престъпление, е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дейците са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Имайки предвид, че са хора с достатъчен житейски опит, а и осъждани за кражби, логично са съзнавали всички елементи от състава на конкретното престъплението: това, че извършват деянието в съучастие като съизвършители, че извършват противоправно и общественоопасно деяние, че ще настъпят целели от тях престъпни последици - лишаването на собственика от владението на вещите. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение противозаконно да присвоят процесните вещи, като са съзнавали, че лишават от владение върху вещите техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещта са се разпоредили с тях като със свои. Всеки от двамата подсъдимите е разбирал противоправния характер на извършеното, но е целел незаконното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи - съзнавали, че за да си осигурят достъп до процесните вещи разрушават прегради здраво направени за защита на имота - взломили вратите на двора, на къщата и на помощната постройка.

Безспорно доказано е, че конкретното деяние е извършено от подсъдимите в съучастие, при общност на умисъла им към престъплението. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че не действа сам, както и волята да осъществи намерението си, заедно с другия участник в изпълнителното деяние, като за отговорността на подсъдимите е достатъчно, че те са съзнавали връзката между действията си.

Всеки от двамата подсъдимите е съзнавал и факта, че върши деянието в условията на „опасен рецидив” - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление извършено като пълнолетен, на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер извършени като пълнолетен, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК – по чл. 29, ал. 1 б. „б” от НК и преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 НК.

Причини за извършване на престъплението са желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по запретен начин, ниската им правна култура, недоброто материално положение в което са се намирали, както и изградените им престъпни навици.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Правилно, при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите, решаващият съд е преценил високата степен на обществена опасност на деянието и на всеки от тях, възрастта им, семейното им положение, съдебното им минало, обстоятелството, че са направили самопризнания в хода на ДП и с това са съдействали за разкриване на обективната истина по делото, причините и мотивите за извършване на деянието, стойността на откраднатите вещи, възстановяването на по-голямата част от откраднатите вещи на собственика им към настоящия момент. Съобразил е и забраната за влошаване положението на двамата подсъдими при новото разглеждане на делото след отмяната на осъдителната присъда, постановена по НОХД №792/2013 г. по описа на ЕРС и при липса на протест от прокурора. Така, напълно законосъобразно, предвид също и дългия срок изтекъл от осъществяване на деянието, ЕРС е намерил наличието на многобройни смекчаващи отговорността на всеки от двамата подсъдими обстоятелства и правилно е наложил наказанията, при условията на чл. 55 от НК. Така законосъобразно ЕРС е индивидуализирал наказанието на всеки от подсъдимите С.С. и Д.Д. за извършеното от тях престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК – по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Безспорно не са налице условията за отлагане изтърпяването му на осн. чл. 66 НК, предвид предишните осъждания на всеки от двамата подсъдими. Тъй като подсъдимите С.С. и Д.Д. са извършили престъплението при условията на опасен рецидив, на основание чл. 57, вр. с чл. 60 и 61 от ЗИНЗС, правилно решаващият съд е определил типа на затворническото заведение – затвор, както и първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията.

ЯОС намира, че наложените от първостепенния съд наказания на подсъдимите, са необходими и достатъчни да окажат поправително и възпиращо въздействие както върху техните личности, така и върху останалите членове на обществото – ерго да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

ПО ГРАЖДАНСКИ ИСК

Правилно ЕРС е посочил, че съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящото производство безспорно е установено непозволеното увреждане и правилно ЕРС като е приел, че гражданският ищец е претърпял имуществени вреди в размер на 1050.55 лв. и съобразил върнатите вещи, е осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно на Т.Ж.Т., обезщетение в размер на 170.55 лева за невъзстановените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането – 31.07.2012 г. до окончателното плащане, а в останалата част за разликата над 170.55 до целият предявен размер от 1500.00 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Правилно подсъдимите С.С. и Д.Д. са били осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 50.00 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово върху уважения размер на гражданския иск.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЕРС е осъдил подсъдимите С.С. и Д.Д. да заплатят и направените по делото разноски - по 21.25 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и по 29.50 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово.

Веществените доказателства по делото - 2 броя тонколони марка „Филипс“, съдът правилно е постановил да се върнат на собственика Т.Т..

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 22/03.06.2016 г., постановена по НОХД № 802/2015 г. по описа на Районен съд – Елхово.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.