ОПРЕДЕЛЕНИЕ
\
Гр.ЯМБОЛ
16.09.2016 г.
Ямболският окръжен
съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 16.09.2016 г/две хиляди и
шестнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Стоева
ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова
2.Н.Иванов
При
секретаря Л.Р. и
в присъствие на
прокурора.................................................. като разгледа
докладваното от
Ж.Бозукова................................................................................ възз.
ч.гр д №347,
по описа за 2016г
За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:
ЯОС е сезиран с Частна жалба от Г.Д.Ж. ***, чрез пълном.адв.Ж.А.-ЯАК против
Определение №1490/21.07.16г, пост. по гр.д №1656/16г наЯРС в частта, с която
Заповед №1015/11.06.09г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по см. на чл 417 ГПК, издадена по ч. гр. д №1333/09г на ЯРС е обявена
за влязла в сила, а подаденото от Ж. на 09.02.16г възражение за недължимост на
вземането по заповедта е върнато като просрочено.
В ЧЖ се твърди, че атакуваното
определение в атакуваната му част е незаконосъобразно и необосновано, поради
което се иска неговата отмяна като неправилно и в полза на страната да се
присъдят направените съдебни разноски.
Жалбоподателят навежда доводи,
че при първоначалното образуване на ИД№1438/09г на ЧСИ, той не е бил надлежно
уведомен за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение, т к
уведомяването му по реда на чл 47 ал 5 ГПК е извършено в нарушение на закона и
едва при повторното образуване на изп. производство по ИД №1163/15г на ЧСИ, Ж.
е реагирал в срок. Според страната, при обявяване влизането в сила на Заповед
№1015 от 11.06.09г, съдът не е проверил дали документа, въз основа на който е
издадена заповедта, установява подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника,
като PC не се е съобразил с влязлото в сила Определение от
29.02.16г по възз. ч гр д №100/16г на ЯОС, според което липсват доказателства
длъжникът -поръчител да е уведомен за изявлението на Банката, да направи
кредита предсрочно изискуем и задължението нех е било изискуемо по
отношение на Ж., респ. преценката на PC за просрочие на възражението
на жалбоподателя е неправилна.
В срока по чл.276 ал 1 ГПК е постъпил отговор от „ОТП
Фактории! България"ЕАД ,със седалище-гр.София, предст. от И.М.-ИД и Е. К.-прокурист,
чрез пълном. юриск. И.К..
В отговора се излагат аргументи,
че ЧЖ е
допустима, но е неоснователна и правилно PC е приел,че издадената заповед
по ч гр д №1333/09г на ЯРС е влязла в сила, т к същата е връчена на Г.Ж. на 09.06.10г по реда на чл 47
и сл. ГПК, в рамките на образуваното ИД№1438/09г на ЧСИ, а обстоятелството, че изп.
производство е прекратено и в последствие въз основа на договор за цесия, „ОТП
Факторинг България"ЕАД, като частен правоприемник на „ Банка ДСК" ЕАД
е образувало ново ИД, въз основа на същите заповед за изпълнение и издаден ИЛ, не обуславя възможността за
даване нов срок на длъжника да възрази срещу издадената заповед . В тази връзка се твърди, че
правилно PC е издал процесната заповед за
незабавно изпълнение по чл 417 ГПК, след като е налице изискуемо вземане на
Банката от длъжниците по Договор за кредит от 14.03.07гС отговора се иска
отхвърляне на ЧЖ като неоснователна и необоснована, а на страната да бъдат
присъдени направените в нает. производство разноски, в т.ч и за юриск.
възнаграждение, на осн чл 78, . ал 8 ГПК и Н-ба №1 за МРАВ.
ЯОС установи следното по
фактите:
PC е бил сезиран с ИМ от „ОТП
Факторинг България"ЕАД, със седалище гр София срещу Г.Д.Ж. ***, със
съединени установителни искове по чл 422 ГПК и чл 415 ГПК,с които се претендира
да бъде установено със СПН по отношение на отв.Г.Д.Ж., съществуването на
вземания на ищеца, за които е издадена Заповед №1015/11.06.09г за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по см. на чл 417 ГПК и ИЛ от
16.06.09г по ч гр д №1333/09г на ЯРС, произтичащи от Договор за текущо
потребление от 14.03.07г и Договор за поръчителство от същата дата, за сумата
10 395.93лв,вкл. главница, договорена лихва и нак. лихва, като се претендират и
направените по делото разноски. Алтернативно с това, при условията на
евентуалност се иска осъждане на ответника, да заплати на иецовото дружество,
като правоприемник-цесионер на „Банка ДСК"ЕАД-цедент, сума в размер на 10
395.93лв /главница, зак. лихва и нак. лихва/,ведно с присъждане на разноските
по делото.
С ИМ е
приложен Договор за кредит за текущо потребление от \ 14.03.07г, както и
Заповед №1015/11.06.09г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по см. на чл 417 ГПК, изд. по ч. гр д №1333/09г на ЯРС, с която
длъжникът К. Е. К./кредитополучател/ и Г.Д.Ж.-поръчител по
договора са осъдени солидарно да заплатят в полза на
Банката, сумата 10 395.93лв, фиксирана общо и по пера, като въз основа на тази'
заповед е издаден и ИЛ от 16.06.09г по ч гр д №1333/09г.
В изпълнение разпореждане на
съда от 24.06.16г по гр д х №1656/16г на ЯОС, ЧСИ с рег.№878 и район
на действие ЯОС, е издал удостоверение вх №10627/20.07.16г сочещо, че по ИД
№1438/09г, с
взискател:"Банка ДСК"ЕАД и длъжници:Г.Д.Ж. и К. Е.К., ПДИ и заповед за изпълнение на
ЯРС по ч гр д №1333/09г е връчена на длъжника Ж. по реда на чл 47 ал 1-5 ГПК,
на 09.06.10г, като на лицето не е назначен особен представител, но са извършвани
удръжки от ТВ по запор за периода м.02.11г до м.04.13г.В тази насока по делото
е приложена и
ПДИ от 23.04.10г на ЧСИ до длъжника Г.Д.Ж. по ИД №20098780401438, върху която е разпоредено от
25.05.10г,на длъжтикът да бъде съобщено чрез разлепване на уведомление и е
налице второ отбелязване от 09.06. 10г. на ЧСИ, с което е
разпоредено, ПДИ до Ж., касаеща изп. производство по издадената заповед за
изпълнение, предмет на ИД №20098780401438, да се счита връчена на страната от
дата-09.06.10г. ,като е приложено и самото уведомление. , С атакуваното Определение
№1490/21.07.16г ,пост. по гр д №1656/16г на ЯРС е обявена за влязла в сила
Заповед №1015/11.06.09г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по см.
на чл 417 ГПК, изд. по ч гр д №1333/09г на ЯРС и е върнато като просрочено,
подаденото от Ж. на 09.02.16г възражение, за недължимост на вземането по
заповедта за изпълнение. В мотивите на съд. акт е прието, че издадената по ч гр
д №1333/09г на ЯРС заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на
документ по чл 417 ГПК е влязла в сила на 26.06. Юг, поради което възражението
от 09.02.16г на Г.Ж. е преклудирано, което обуславя липсата на правен интерес
за ищеца от предявените \ установителни искове.
От приложеното ч.гр д
№1333/09г на ЯРС е видно, че във връзка със заповедното производство е направено от
09.02.16г по см на чл 414 ГПК от длъжника Г.Д.Ж. ново възражение за недължимост на вземането
,предмет на процесната Заповед за изпълнение, като е депозирана и ЧЖ срещу
Заповед №1015/11.06.09г, с искане по чл 420 ал 2 ГПК- за спиране на
принудителното изпълнение.
В тази връзка, с Определение №87/29.02.16г,пост. по ч.гр д №100/16г
на ЯОС е отменено разпореждане от 11.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1333/2009 г. на
ЯРС в частта, с която срещу длъжника Г.Д.Ж. - поръчител по Договор за кредит от
\
14.03.2007 г. е допуснато незабавно изпълнение на Заповед №
1015/11.06.2009 г, издадена в полза на „Банка ДСК" ЕАД- гр. София,
въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК за сумата 10 395.93 лв,в т.ч главница
8956.69лв, догов. лихва от 16.11.08г. до 09.06.09 г, в р-р на 1004.81 лв, нак.
лихва от 16.12.2008 г. до 9.6.2009г, в р-р на 434.43 лв, ведно със зак. лихва
върху главницата, считано от 9.6.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането. Със същото определение е обезсилен и издадения ИЛ по ч.гр.д.
1333/2009 г. на ЯРС, в полза на „Банка ДСК" ЕАД , по отношение на
длъжника Г.Ж. - х поръчител по договор за кредит от 14.3.2007г за
цитираните суми, предмет на заповедта. В мотивите на определението е прието, че
ПДИ по ИД №20158780401163 на ЧСИ, образувано въз основа на процесната заповед е била връчена на жалбоподателя на 29.01.16г и на 09.02.16г са постъпили в съда,
депозирани от длъжника: възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение почл. 417 ГПК и ЧЖ срещу Разпореждане от 11.06.09г по ч гр д
№1333/09г на ЯРС, с искане по чл 420 ал 2 ГПК за спиране на принуд. изпълнение.
ЯОС констатира, че в
заповедното производство по цитираното ч гр дело на PC
е налице съобщение до жалб. Ж. от 05.06.12г, че между „Банка ДСК"ЕАД и
„ОТП Факторинг България"ЕООД е сключен Договор за покупко-продажба на
вземания от 29.05.12г, като дружеството е придобило в цялост всички вземания,
привилегии, обезпечения и др. принадлежности,вкл. изтекли лихви, в полза на
Банката, във връзка с Договор за банков кредит от 14.03.07г и Договор за
поръчителство от същата дата.
Предвид изложеното,ЯОС прави следните правни изводи:
Съгл. чл 414 ал 1 ГПК, длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея,а според ал.2-възражението се
прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който срок не може да бъде
продължаван.
Предвид разп. на чл 415 ал 1 ГПК,
когато възражението е подадено в срок съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок. По силата на чл
422 ал 1 ГПК и чл 415 ал 1 ГПК, предявяването на установителен иск е ограничено
с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл 415 ал 1 ГПК, да предяви иска , с оглед на подаденото
от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
В тази връзка, според
възприетото становище в т.Юа от TP №4/18.06.14г по ТД №4/13г на
ОСГТК на ВКС, спазването на установения от законодателя преклузивен срок е
абсолютна проц. предпоставка за съществуването на правото на иск. Ето
защо,депозираното от длъжника в заповедното производство
\
възражение по чл 414 ал 1 ГПК е ограничено със срока,
визиран в чл 414 ал 2 ГПК, за подаването му пред съда по заповедното
производство, но преценката на съда в заповедното производство с дадени
указания по чл 415 ал 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
В конкретният случай,въз
основа на издадената по ч гр д №1333/09г на ЯРС Заповед за незабавно изпълнение
и ИЛ е образувано първоначалното изпълнително производство пред ЧСИ, предмет на
ИД №1438/09г, по което заповедта за изпълнение срещу длъжника Г.Ж. е връчена по
реда на чл 47 ал 5 ГПК,а съобразно разп. на чл 47 ал 7 ГПК,разп. на чл 47 ал
1-5 ГПК се прилагат за връчване и на заповед за изпълнение.
И т к данните по делото сочат,
че заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника в изп.
производство Г.Ж. на 09.06.10г, то с изтичането на преклузивния двуседмичен
срок по чл 414 ал 2 ГПК,заповедта е влязла в сила и е станала стабилен съдебен
акт, подлежащ на принудително изпълнение, а факта, че ИД №1438/09г е било
прекратено и в последствие поради извършена цесия на вземането на Банката,
същото е прехвърлено на исцовото дружество като частен правоприемник на .
банката и е образувано ново изп. производство, предмет на ИД №20158780401163 на
ЧСИ с рег.№878, въз основа на същия ИЛ,не дава отново право на длъжника, да
възрази срещу вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Ето защо, с оглед
новопредставените в нает. производство доказателства сочещи за връчване на
процесната заповед за изпълнение на парично вземане срещу длъжника Ж., на дата-09.06.10г
, то се налага извода, че заповедта е влязла в сила на 26.06. 10г. и следва да
бъде обявена като такава, а направеното от жалбоподателя на 09.02.16г повторно
възражение срещу същата заповед е преклудирано, което води до липса на правен
интерес за ищеца от предявените установителни искове по чл 422 ичл415 ГПК,предмет на гр д №1656/16г по
описа на ЯРС и възражението следва да бъде върнато като просрочено.
От гореизложеното ЯОС намира,
че атакуваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
На осн чл 78 ГПК, вр с Н-ба №1
за МРАВ, жалбоподателят х следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна, направените разноски за юриск.възнаграждение в размер на
150лв.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 1490/21.07.16г, пост. по гр.д №1656/16г по
описа на ЯРС.
Осъжда Г.Д.Ж.,
с ЕГН **********о*** да заплати на „ОТП Факторинг България"ЕАД, с ЕИК
202317122, със седалище и адрес на управление: гр София
1000,район"Оборище",бул."Княз Ал.Дондуков"
№19,представлявано от ИД-И.Д.-М. и Прокурист-П.Д., направените пред настоящата
инстанция съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150
/сто и петдесет/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
»
\
\