О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24.08.2016 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав

На 24 август 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №276 по описа на ЯОС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ПЕЛИКАН АГРО"ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-201724396, чрез пълномощник адв.В. К. ***, срещу Определение №1106/27.05.2016г. по гр.д. №3383/2015г. по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. В жалбата се сочи, че в исковата молба има твърдения и доказателства, че ищецът „ПЕЛИКАН АГРО"ЕООД е съсобственик в процесните два имота, и че сборът на идеалните части, претендирани от ищеца и ответниците в тях е по-голям от единица, което на практика означава, че между страните съществува спор за обема на притежаваните от съсобствениците права върху съсобствеността, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявения установителен иск. Иска се ЯОС да отмени обжалваното определение и да върне делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия и по предявения установителен иск за собственост с пр. осн. чл.124 ГПК.

В писмени отговори по делото ответниците Ф.Ф., Ж.В. и С.С. оспорват жалбата, като неоснователна.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред ЯРС е било образувано по искова молба на „ПЕЛИКАН АГРО"ЕООД срещу Ж.И.В., Ф.И. Ф., Ж.К.Ф., М.Щ.Х. и С.И.С., в която се претендира, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че те са съсобственици с ищеца на нива от 55 дка в м.„СТАМАТИЦА", представляваща имот №070011 и нива от 65 дка в м. „НОВИЯ ЮРТ", представляваща имот №140024, по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот, обл. Ямболска, при следните квоти: 5/8 ид.ч. за ищеца, 1/8 ид.ч. за Ж.И.В., 1/8 ид.ч. за Ф.И.Ф., 1/16 ид.ч. за Ж.К.Ф. и 1/16 ид.ч. за М.Щ.Х..

Видно от исковата молба ищецът твърди, че по силата на нот.акт №144/08.12.2015 г., нот.акт №105/04.11.2013г., нот.акт №104/04.11.2013г., нот.акт №106/04.11.2013г. и нот.акт №107/04.11.2013г. - всички на нотариус рег №453с РД-ЯРС, е придобил правото на собственост върху общо 5/8 ид.ч. от: Нива от 55 дка в м.„СТАМАТИЦА", представляваща имот №070011 и от Нива от 65 дка в м. „НОВИЯ ЮРТ", представляваща имот №140024, по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот, обл. Ямболска. Сочи, че имотите били възстановени на наследници на Ф.И.Ф.,***, с решение №298Д/31.05.2012г. по преписка №12090/2012г. на ОбСЗ„Стралджа", което било постановено след провеждане на производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което съдът приел, че процесиите ниви са собственост на наследниците на Ф.И.Ф., а не на наследниците на сина му И. И.Ф., които черпели права от предходно издаден констативен нотариален акт за собственост №127/24.02.1995г. на нотариус П. К. при ЯРС.

В ИМ ищецът е посочил също, че първите четирима ответници били наследници на Ф.И.Ф., а ответникът С.С. се легитимирал като собственик на 25/55 ид.ч. от процесиите ниви по силата на нот.акт за дарение №157/23.12.2008г. на нотариус Е. Щ.при ЯРС, с който Ф.И.Ф. му е прехвърлил 25/55 ид.ч. от имотите. Ищецът счита, че ответникът С. не е придобил валидно права от праводателя си, тъй като разпоредителната сделка била сключена преди постановяване на решението за възстановяване, което имало конститутивно действие занапред, и към датата на дарението праводателят не могъл да прехвърли права, които не притежава. Ищецът е твърдял, че след сборуване на ид.части съответни на правото на собственост на страните върху всеки един от процесните два имота /въз основа на притежаваните от тях документи за собственост-нот. актове/, се получава сбор по-голям от единица, т.е. е налице спор между съсобствениците за обема на притежаваните права върху общата вещ.

Освен това в ИМ е посочено, че ищецът имал сключен договор за аренда за процесиите земи за срок от 20 стопански години с част от наследниците на Ф.И.Ф., заплащал на рента за идеалните части на останалите съсобственици и наследници на земята, но през последната стопанска година избухнали спорове относно квотите на съсобствениците. Тези спорове относно припадащата се част от рентата на съсобствениците, както и фактът, че според ищеца, ответникът С. не притежава изобщо права върху нивите, а и намерението на ищеца в бъдеще евентуално да изкупи идеални части от останалите съсобственици, са въведени също като обосновка за на правния интерес от предявяване на иска.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционния съд е приел, че предявеният иск по чл.124 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес, а последният е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването.

Преценена по същество, частната жалба е частично основателна:

Настоящият състав на ЯОС намира, че постановеното определение е неправилно в частта му, в която е прекратено производството по делото по предявения установителен иск за собственост, касаещ 5/8 ид. части от процесните две ниви, на които ид. части ищецът твърди, че е собственик.

Правилно първоинстанционния съд е квалифицирал предявения иск, като такъв с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство по чл.124 ал.1 ГПК. Преценката налице ли е правен интерес от иска е обусловена от твърденията на ищеца, че правният спор засяга негови съществуващи права. От установителен иск за собственост ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита, чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Именно такъв е настоящия случай по отношение на 5/8 ид. части от двата имота, за които ищецът твърди че притежава, въз основа на сделки за покупко-продажба. В случая ищецът твърди, че е съсобственик /притежаващ 5/8 ид. части от имотите/ с първите четирима от ответниците и отрича правото на петия ответник. Твърди също, че правото му на собственост е застрашено с оглед претендираните квоти от ответниците в съсобствеността /тъй като и ответникът Стоянов твърди, че притежава ид. части от нивите/ – сочи, че при сборуване на квотите сборът на ид. части във всеки от имотите е по-голям от единица. Когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ, какъвто е настоящия случай е налице правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за установяване на правото му на собственост, в случая върху посочените 5/8 ид. части, от всеки един от процесните имоти. Ето защо ЯОС счита, че в тази част предявения установителен иск е допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес да установи обема на притежаваните от него права върху общите вещи.

Доколкото ищецът не твърди да притежава права върху двете ниви, за разликата над 5/8 ид. части, същия не е процесуално легитимиран да предявява иск за установяване на право на собственост над този размер, т.е. същия не може да упражнява чужди права. Ето защо определението на ЯРС, в тази му част следва да бъде потвърдено. Такъв иск за защита правото на собственост притежава всеки един съсобственик, считащ, че правата му върху съсобствената вещ са накърнени. Следва да се посочи, че по делото са налице твърдеиния от страните и са представени писмени доказателства, които сочат, че и трети неучастващи по делото лица, различни от ищеца и ответниците, притежават титули за право на собственост върху ид. части от процесните ниви.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, в частта му, в която е прекратено производството по делото по предявения установителен иск за собственост, касаещ собствените на ищеца 5/8 ид. части от процесните две ниви, следва да бъде отменено и делото върнато в тази му част на районния съд за продължаване на процесуалните действия, а в останалата част обжалваното определение следва да бъде потвърдено..

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №1106/27.05.2016г. по гр.д. №3383/2015г. по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е прекратил производството по делото и е върнал ИМ, по предявения от "ПЕЛИКАН АГРО"ЕООД гр.Ямбол иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, да се приеме за установено по отношение на ответниците, Ж.И.В., Ф.И. Ф., Ж.К.Ф., М.Щ.Х. и С.И.С., че ищецът е собственик на 5/8 ид. части от Нива от 55 дка в м.„СТАМАТИЦА", представляваща имот №070011 и от Нива от 65 дка в м. „НОВИЯ ЮРТ", представляваща имот №140024, по плана за земеразделяне на землището на с.Джинот, обл. Ямболска.

ВРЪЩА делото в тази му част на ЯРС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Потвърждава Определение №1106/27.05.2016г. по гр.д. №3383/2015г. по описа на ЯРС в останалата му обжалвана част

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.