Р Е Ш Е Н И Е

№ 30.09.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 30.08.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 314 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба от Н. Н. Г. ***, чрез адв.И.К. от ЯАК, срещу решение № 392 от 22.07.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№1646/2016г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение ЯРС ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.Н.Г. ***-**** за налагане на мерки по ЗЗДН против Н.А. *** като неоснователна; осъжда Н.Н.Г. да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на Ямболския районен съд и да заплати на Н.А. сумата от 300 лв. разноски. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения и доводи като смята, че по делото е доказана фактическата обстановка, изложена в молбата. Счита, че ЯРС неправилно не е взел под внимание съдебномедицинското удостоверение, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, свидетелските показания на свид.М. Т., а показанията на свидетелите на ответника били извън предмета на делото. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и присъди направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв.

Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по молба на Н. Н. Г. за защита от домашно насилие по ЗЗДН.

ЯОС приема за установено и като безспорно обстоятелството, че страните са съжителствали заедно и имат дете Д. Н. А.

По делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие от Н. Н. Г., в която декларира, че 1) в средата на м.януари 2016г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие – побой от Н.А.А.; 2) на 23.05.2016г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие – побой от Н.А.А.; 3) на 22.06.2016г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие – заплаха с побой от Н.А.А.. Декларацията е подписана под страх от наказателна отговорност.

Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 265/23.05.2016г. при прегледа и освидетелстването на пострадалата Н. Н. Г., извършен на 23.05.2016г. се установени белег от стара повърхностна рана в областта на корена на носа по гърба му и множество повърхностни охлузвания, кръвонасядания и охлузни рани в областта на предната повърхност на лявата подбедрица и няколко такива в областта на предната повърхност на дясната подбедрица. Прегледалият я д-р Ч. със специалност съдебна медицина, установява, че тъканите са болезнени и оточни и болките се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на краката. В областта на предната повърхност на лявата подбедрица са установени и зацапвания с кръв. Описаните увреждания са били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната, а именно, че е ритана в областта на краката от приятеля, с когото е живяла на семейни начала. Установените увреждания съвкупно са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото са представени две писмени характеристики на въззиваемия Н.А.А.: писмена характеристика изх.№91-чр от 21.07.2016г. от месторабота – “Вила Ямбол”, където работи като техник винар, че няма наказания, не е нарушавал трудовата и технологична дисциплина, с колегите има добро поведение; писмена характеристика от домоуправителя, където въззиваемият живее, като в нея домоуправителят е посочил, че не знае техните проблеми.

Пред ЯРС са разпитани трима свидетели. Свидетелката М. Т. познава страните по делото от м.февруари 2016 г., когато била заедно с Н. в болницата. Приятелка е на Н.. Установява, че през м.юни е присъствала на инцидент, били на доктор тъй като детето било болно от варицела. Свидетелката сочи, че Н. се обадила на баща му за да му каже за това. Това се е случило на 22.06.2016 г. Н. се обадила на Н., за да му каже, че детето е болно и той й се е развикал, че ще й счупи зъбите. Казал ù, че била некадърна майка и не можела да си гледа детето. Свидетелката чула обидни думи към Н., че била некадърна майка, че била „курва”, че била лесна, заплашвал я, че ще й нанесе побой. След като приключила разговора с него, Н. била бледа, не можела да повярва, че се отнася по този начин с нея и детето си, че не я е подкрепил поне с думи. Свидетелката сочи, че е чула как той вика по телефона, чувало се е. Свидетелката посочва, че не е била свидетел на физическо насилие.

Свидетелката К. Г. А. – майка на ответника-въззиваем сочи, че познава молителката като приятелка на сина й, живеели заедно с нея 3-4 месеца. Твърди, че синът й не злупотребява с алкохол и не знае да е употребил физическо насилие над Н.. Н. и синът на свидетелката не се разбирали, постоянно се карали, тя го обиждала и му казвала, че докато живее при маминка и татинка семейство няма да има, за които думи свидетелката е очевидец. Свидетелката била обиждана от Н.. Синът й показал изпратени от Н. съобщения:”Докато живееш с маминка и татинка семейство няма да имаш”. Свидетелката сочи, че в нейно присъствие синът й не е извършил физически и психически тормоз. Като отишли в Сливен на рожден ден, след това той се върнал и бил разстроен. Синът й разказал, че Н. се ядосала, блъскала, тръшкала табуретки – каквото й падне. В тази част показанията на свидетелката не са непосредствени и преки, а пресъздава разказаното от сина й, поради което съдът не ги кредитира.

Свидетелят Т. Р. - приятел на Н.А., който го познавал от 24-25 години сочи, че не бил виждал пиян Н.. Н. му споделил, че нещата между него и Н. не вървят. Н. постоянно го изнервяла и на моменти не можел да издържа на напрежението. Свидетелят посочва, че през м. юни около обяд звъннал телефона на Н. и той го пуснал на високоговорител. Свидетелят чул, че Н. го заплашвала, че няма да види сина си и че може да го доведе до съдебни дела. Н. бил много изнервен. Н. го обвнявала, че е с жени, а свидетелят сочи, че двамата заедно били за риба. Свидетелят сочи, че посещава приятеля си у тях, той живее с майка си, Н. го била изгонила от квартирата. След това се сдобрили, Н. поискала от свидетеля да говори с Н., той да й даде още един шанс. Свидетелят не е бил очевидец на физическо насилие.

Пред ЯОС е разпитан свидетеля А.К., воден от въззиваемия, който познава Н. и Н., тъй като живеят в един вход. Свидетелят сочи, че на 23.05.2016г. като се е връщал от магазина се срещнал с Н. пред входа, в който Н. е на квартира. Н. го помолил да го изчака 2-3 минути и после излязъл с детето си, като явно бил разстроен. Свидетелят сочи, че после чул блъскане, тропане, някаква дандания в апартамента, където е на квартира Н., който апартамент е на първи етаж. Свидетелят чул, тя да казва „курварин”, не знае да кого е говорила, чул само гласа й.

ЯОС преценява свидетелските показания като съобразява съгласно чл.172 от ГПК с оглед другите данни по делото като има предвид и възможната заинтересованост на свидетелката – майка на въззиваемия. Показанията на другите свидетели се приемат за достоверни с частите, където те имат преки наблюдения и впечатления.

При така установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и допустима като подадена в в 7-дневния срок по чл.17, ал.1 от ЗЗДН срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна.

Производството е образувано по молба на Н. Н. Г. за защита от домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). ЗЗДН определя в чл.2 какво е домашно насилие: домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

ЯОС намира, че преценени в съвкупност събраните гласни и писмени доказателства водят съда до извод, че ЯРС неправилно е отхвърлил молбата за издаване на заповед за защита. ЯОС приема като неоспорено от страните обстоятелството, че при осъществяването на физическото насилие на 23.05.2016г. над въззивницата от въззиваемия, не е имало други присъстващи в жилището. Следва да се цени представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН заедно със съдебно-медицинското удостоверение № 265/23.05.2016г., с което се установява при прегледа и освидетелстването на пострадалата Н. Н.Г., извършен на 23.05.2016г., белег от стара повърхностна рана в областта на корена на носа по гърба му и множество повърхностни охлузвания, кръвонасядания и охлузни рани в областта на предната повърхност на лявата подбедрица и няколко такива в областта на предната повърхност на дясната подбедрица. Прегледалият я д-р Ч. със специалност съдебна медицина, установява, че тъканите са болезнени и оточни и болките се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на краката. В областта на предната повърхност на лявата подбедрица са установени и зацапвания с кръв. Описаните увреждания са били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната, а именно, че е ритана в областта на краката от приятеля, с когото е живяла на семейни начала. Установените увреждания съвкупно са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Показанията на свид.К.установяват, че на 23.05.2016г. Н. е бил в жилището на Н. и оттам е излязал разстроен, което доказва, че на тази дата Н. и Н. са били заедно в жилището. Фактът, че Н. бил разстроен показва, че срещата им е била конфликтна. Обстоятелството, че свидетелят е чул блъскане, тропане, някаква дандания в апартамента след излизането на Н., по никакъв начин не опровергава твърденията на молителката.

ЯОС намира, че по делото е установено осъществено твърдяното от молителката психическо и емоционално насилие на 22.06.2016г., извършено от Н.А.. Свидетелските показания на св.М.Т., които са последователни и същата е възприела пряко думите на викащия по телефона Н.А., установяват твърдяното от молителката психическо и емоционално насилие на 22.06.2016г., извършено от Н.А., който я заплашил, че ще й нанесе побой, обидил я, че била некадърна майка, че била „курва”.

С оглед горното, настоящият състав намира, че молбата Н. Н. Г. за защита от домашно насилие по Закона за защита от домашното насилие е основателна и следва да се наложат предвидените в чл.5 от ЗЗДН мерки за защита. Подходящи с оглед осъщественото домашно насилие са мерките по чл.5, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗЗДН – задължаване извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от три месеца и да му се наложи глоба в минималния размер от 200лв., която следва да се заплати в полза на държавния бюджет. ЯОС намира, че размерът на глобата е достатъчен за поправително, предупредително и възпиращо въздействие спрямо въззиваемия, който да се въздържа от друг акт на домашно насилие.

С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН и следва да се издаде заповед за защита в полза на молителката от въззивния съд.

При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на въззивницата сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева и за заплатената държавна такса за водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева. Въззиваемият следва да заплати в полза на ЯРС сумата от 30 лева, представляваща държавна такса за водене на делото пред първата инстанция.

На основание изложеното, ЯОС  

Р Е Ш И :

Отменя решение № 392 от 22.07.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№1646/2016г. по описа на ЯРС, като вместо него постановява:

Задължава Н.А.А., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.Н.Г. с ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА от влизане в сила на съдебното решение на Н.А.А., ЕГН ********** ***, да приближава на разстояние по-малко от 20 метра Н.Н.Г. с ЕГН ********** ***, както и жилището, в което тя живее, с административен адрес: гр.Я., ул.”*******” бл.*, вх.*, ет.*, ап.***, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.

Да се издаде заповед за защита, която да се връчи на страните, както и на РУП – Ямбол.

Предупреждава Н.А.А., ЕГН ********** ***, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Осъжда Н.А.А., ЕГН ********** *** да заплати глоба в размер 200лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯОС, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

Осъжда Н.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Н.Г. с ЕГН ********** ***, сумата 512.50лв. разноски по делото в двете инстанции.

Осъжда Н.А.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 30 лева, представляваща държавна такса за водене на делото пред първата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.17, ал.6 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.