Р Е Ш Е Н И Е

Гр.ЯМБОЛ 13.09.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 13.09.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Стоева

ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секртаря ............ и в присъствие на прокурора..........................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова....................................................................възз. гр д №309 по описа за 2016г.

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

Производството е по чл.435 ал.1 ГПК. Същото е образувано пред ЯОС по жалба вх № 4929/12.08.16г на С.С.В. от гр.Ст.Загора против действията на ЧСИ –И. Х., с рег.№878и район на действие-ЯОС, по ИД №710/07г по описа на ЧСИ, обективирани в Поистановление за прекратяване на изпълнителното производство по см. на чл 433 ал.1 т.8 ГПК, по цитираното ИД.

В тази връзка се сочи, че Постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно и неправилно, т к не са предприети никакви действия по установяване имуществото на длъжника, от което да бъде удовлетворен взискателя и въпреки дадените пълномощия на ЧСИ по см на чл 18 ЗЧСИ, не са предприети действия по принудително изпълнение. Предвид изложеното се иска от наст. инстанция, да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно постановлението/не се сочи № и дата/ на ЧСИ, с което производството по ИД №710/07г е прекратено.

ЯОС констатира, че в случая липсва внесена ДТ по сметката на ЯОС, във връзка с жалбата на В., не е приложено към жалбата и атакуваното Постановление на ЧСИ, чиито номер и дата, жалбоподателят В. не сочи в жалбата си.

Длъжникът „Устрем-Тополовград”АД не е взел становище по жалбата

След извършена служ. справка съдът констатира, че пред ЯОС е образувано по повод напълно идентична жалба, входирана под №4371/12.07.16г, от същия жалбоподател С.С.В. и със същото искане и друго възз.ч.гр. д №262/16г по описа на ЯОС, по което съдът се е произнесъл с Определение №255/14.07.16г, с което производството по делото е прекратено, като жалбата, ведно с приложенията към нея са изпратени на ЧСИ за администриране.

В цитираното възз. ч гр.дело са приложени обясненията на ЧСИ-И. Х., с рег №878 и район на действие ЯОС в които се сочи, че първоначално изп. производство е било образувано пред ДСИ при РС- Ст.Загора и в последствие пред ДСИ-гр. Елхово, а през 2007г-пред ЧСИ-И. Х., с район на действие ЯОС. Според ЧСИ, длъжникът „Устрем-Тополовград”АД-в несъстоятелност понастоящем не е заличено, видно от извършената справка в НАП, но не е отчело дейност за периода от 01.01.10г- 31.05.16г. В обясненията ЧСИ сочи, че не са извършвани от момента на образуване на ИД изпълнителни действия, поради липса на имущество на длъжника, като на последния не е връчена и ПДИ, т к още през 2005г дружеството е напуснало адреса си на управление.

От фактическа страна съдът приема следното:

Видно от приложеното копие на ИД №710/07г по описа на ЧСИ И. Х., с рег №878 и район на действие ЯОС, изп. производство е било образувано пред ДСИ при РС- Ст.Загора от 30.08.05г, по молба на взискателя С.С.В. и издаден ИЛ от 17.06.05г по гр.д№125/05г на ОС-Ст.Загора срещу длъжника „Устрем-Тополовград”АД-гр.Ст.Загора, за сумата 3000лв, дължима на взискателя като обезщетение за причинени вреди от професионално заболяване, ведно със зак. лихва,считано от 01.08.01г до окончателното изплащане на сумата,както и 180лв разноски ,направени пред двете инстанции,съобразно уважената част от иска. В последствие делото е изпратено на ДСИ при ЯРС-гр. Елхово и образувано под №142/06г, а през 2007г по молба на взискателя С.В. от 23.11.07г, делото е изпратено на ЧСИ-И. Х., с район на действие ЯОС и е образувано под №710 от 28.11.07г по описа на ЧСИ.

От данните по цитираното ИД е видно, че единственото изпълнително действие поискано от взискателя В. в изп. производство е извършено с молба от 04.03.08г, с която е поискано от ЧСИ да извърши опис на имущество на взискателя-„каменни мраморни и др. вид плочи в кариерите на с.Гранитово, Елховско, обединени с мраморни кариери с.Мрамор, Тополовградско”.Следващата молба на взискателя от 16.04.09г до ЧСИ, има декларативен характер и в нея се сочи, че длъжниковата „фирма е закрита и не е действаща”, но в последната молба липсва направено искане за извършване на изп. действия.

С оглед изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

Жалбата на С.С.В. срещу действията на ЧСИ е проц. допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.

По жалбата няма внесена ДТ, но съдът приема, че разп. на чл 359 КТ,чл.83 ал.1 т.1 ГПК и чл.5 ,б”в” ЗДТ, които постановяват освобождаване от ДТ на производствата по трудови спорове за исците-работници и служители, намират приложение и в изпълнителното производство, доколкото се явяват продължение на исковото производство, т к в изп. производство се осъществяват по принудителен ред, признатите им в исковия процес права.

Ето защо в случая, след като жалбоподателят е ищец в исковото производство по гр д №125/05г на ОС-Ст.Загора, по което е издаден ИЛ от 17.06.05г и „Устрем-Тополовград”-Ст.Загора е осъдено да заплати на С.В. сумата 3000лв като обезщетение за причинени вреди от професионално заболяване, то съдът приема, че отношенията между страните произтичат от трудов спор и заплащане на ДТ не се дължи за изпълнителното производство, предвид разп. на чл.359 КТ,чл 83 ал 1 т 1 ГПК и чл. 5 б „в” ЗДТ.

По същество жалбата е неоснователна,предвид следните съображения:

Съгл.разп. на чл 433, ал 1, т 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изкл. на делата за издръжка.

В тази връзка, съгл. разп. на чл 116 б „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принуд. изпълнение на вземането, но с оглед приетото в т.10 на ТР №2/26.06.15г по ТД №2/13г ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство за събиране на парични вземания, където могат да бъдат приложени различни изпълнитгелни способи, давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ-насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитори, насрочване и извършване на продан и пр. до постъпването на парични суми от проданта или плащане от трети задължени лица. В тази връзка не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, действията по образуването на ИД, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и пр.

В т.10 от цитираното ТР на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изп. действия в продължение на 2 години, то изп. производство се счита прекратено по чл 433 ал 1 т 8 ГПК.

Относно Постановлението на СИ за прекратяване на изп. производство ОСГК тълкува, че с това постановление не се извършва прекратяване на ИД на посоченото основание-чл 433 ал 1 т 8 ГПК, защото прекратяването вече е настъпило по право и с постановлението само се установяава, че по силата на закона, изп. произв. е прекратено. Ето защо,неиздаването на Постанвление от СИ за прекратяване на изп. дело на посоченото основание е без правно значение и от този момент всички предприети действия за събиране на дълга, са лишени от правно основание, доколкото са извършени след като ИД е прекратено.

В случая доказателствата по делото красноречиво сочат, че погасителната давност по см. на чл 433 ал 1 т.8 ГПК е изтекла в полза на длъжника по ИД №710/07г на ЧСИ и делото е прекратено по силата на закона, след като от 04.03.08г до депозиране на жалбата в съда през 2016г срещу действията на ЧСИ, взискателят В. не е направил искане за извършване на изп.действия по ИД, с оглед събиране на вземането си и задължението на длъжниковото дружество е погасено по давност, респ. изпълнителното производството е прекратено.

Без значение е факта, дали СИ е издал или не Постостановление за прекратяване на ИД №710/07г, т к това негово действие само констатира настъпилото вече прекратяване на изп. производство по силата на закона.

Предвид изложеното ЯОС намира, че жалбата на С.В. като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното,ЯОС

Р Е Ш И :

Оставя без уважение жалба, вх № 4929/12.08.16г на С.С.В., с ЕГН ********** *** против действията на ЧСИ –И. Х., с рег.№878 и район на действие –ЯОС, по ИД №710/07г на ЧСИ, касаещи постановление за прекратяване на изпълнителното производство по см. на чл 433 ал.1 т.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.