Р Е Ш Е Н И Е

№ 22.07.2016 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 05.07.2016 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар: Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 207 по описа за 2016 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по две въззивни жалби: по въззивна жалба от Х.Т.Х. ***К. ***, срещу решение № 187 от 04.04.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д. № 196/2016г. по описа на ЯРС, в отхвърлителната му част, в която ЯРС ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от ищцата вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 11.09.2013г. до 22.05.2015г.; ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпяни от ищцата вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, за горницата над сумата от общо 1 800 лв. до сумата от общо 3 600 лв., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума за периоди отпреди 22.05.2015 г.

Въззивницата счита решението в отхвърлителните части за неправилно. Излага съображения, че са неправилни и не отговарят на събраните по делото доказателства изводите на ЯРС, че наказателното дело не продължило дълго, че здравословните увреждания на ищцата не били с хроничен характер, че тя не променила начина си на живот. Възразява срещу частичното отхвърляне на иска за имуществени вреди и излага съображения. Иска ЯОС да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и постанови друго, с което да уважи претенциите до пълния им размер.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от Прокуратурата на РБ.

С въззивната жалба на Прокуратурата на РБ се обжалва решението на ЯРС в частта, с която ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П. № ... кант.... – адв. К., сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.05.2015 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол; ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П. № ..., кант...– адв. К., сумата от общо 1 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.05.2015г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол. Въззивникът смята решението на ЯРС в обжалваната от него част, с която са частично уважени предявените искове, за неправилно и излага подробни съобажения, в т.ч. че наказателното производство е протекло в разумни срокове, че не били доказани претенциите за обезщетение. Иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищцата.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от насрещната страна.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното нохд №1196/2014 по описа на ЯРС с постановление от 11.09.2013 г. ищцата е била привлечена като обвиняема по ДП № 37/2013г. по описа на ОД на МВР – Ямбол за извършено престъпление по чл.310, ал.1, предл.1 във вр.чл.309, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, с взета мярка за неотклонение „подписка”. Впоследствие ЯРП е внесла обвинителен акт срещу ищцата за посоченото деяние, като е било образувано нохд № 1374/2013г. по описа на ЯРС и с присъда № 133 от 15.07.2014г. на ЯРС подсъдимата Х. е била призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Въззивната инстанция по внохд № 234/2014г. по описа на ЯОС е отменила първоинстанционната присъда и е върнала делото за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото ЯРС се е произнесъл с присъда № 30/19.02.2015г. по нохд № 1196/2014г. по описа на съда, с която отново е оправдал подсъдимата Х.. Постановената присъда е изцяло потвърдена от ЯОС с Решение № 84/22.05.2015г. по внохд № 140/2015г. по описа на въззивния съд. Наказателното преследване срещу Х. е продължило в периода от 11.09.2013г. до 22.05.2015г., т.е. по-малко от 2 години, като в хода на същото, с оглед защитата си срещу обвинението, ищцата е наела адвокат, на когото е заплатила следните възнаграждения: на 11.09.2013г. 600 лв. – за защита по досъдебното производство; на 04.09.2014г. 800 лв. - за защита по внохд № 234/2014 г. на ЯОС; на 14.01.2015г. 1 400 лв. – за защита по нохд № 1196/2015г. на ЯРС, и на 21.04.2015г. 800 лв. - за защита по внохд № 140/2015г. на ЯОС, или общо 3600лв. като защитата е осъществена от един адвокат.

Пред ЯРС е разпитана свидетелката Н.Г. – близка приятелка на ищцата, която твърди, че преди да започне наказателно производство срещу нея, Х. била много спокоен и усмихнат човек. Вследствие на преследването срещу нея, ищцата коренно се променила в емоционален и психологически план, много често плачела, защото се чувствала като престъпник и изпитвала голямо унижение. В личен план се влошили отношенията със сина й, тъй като същият рухнал емоционално покрай нея и се принудил да замине в чужбина. След подаването на жалбата срещу ищцата се влошили и отношенията с нейния работодател, тъй като той започнал да се съмнява дали тя не е извършила и други злоупотреби, в качеството си на счетоводител във фирмата му, и в крайна сметка ищцата преустановила работата си в тази фирма по взаимно съгласие. В здравословен план ищцата също имала проблеми, не се чувствала добре и дълго време ходела по лекари и правила изследвания, докато накрая й поставили диагноза „Хашимото”. Напоследък ищцата споделяла със свидетелката, че може би ще се откаже от упражняването на професията на счетоводител, тъй като имала чувството, че отвсякъде я дебнели капани и се притеснявала отново да не я обвинят в нещо. Свидетелката споделя още, че по време на воденето на досъдебното производство ищцата се е явила в полицията, за да й снемат отпечатъци, и това бил моментът, в който се е почувствала най-унизена; често след това споделяла, че още има чувството, че вижда мастило по себе си.

При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

Решението на ЯРС е валидно и допустимо.

Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както правилно го е квалифицирал първоинстанционният съд. Съгласно тази норма държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния казус е налице първата хипотезата: лицето е оправдано. Х.Х. е призната за невиновна по повдигнатото ù обвинение за извършване на престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК с присъда с присъда № 30/19.02.2015г. по нохд № 1196/2014г. по описа на ЯРС, с която отново е оправдана подсъдимата Х. и постановената присъда е изцяло потвърдена от ЯОС с Решение № 84/22.05.2015г. по внохд № 140/2015г. по описа на ЯОС.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ЯОС, съгласно чл.52 от ЗЗД, го определя по справедливост. Обезщетението по ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържаното обвинение ЯОС определя по справедливост, като в конкретния случай преценява с оглед установените по делото обстоятелства, имайки предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в съдебната фаза срещу въззивницата-ищец обвинение, продължителността на наказателното преследване, обстоятелството, че е наложена мярка за неотклонение “подписка”, негативното отражение на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на въззивницата-ищец, върху нейното добро име и авторитет в обществото и върху взаимоотношенията ù със семейството, близките и приятелите.

ЯОС приема, че вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което е била призната за невиновна с влязла в сила присъда, ищцата е претърпяла стрес, притеснения от отзвука сред приятели и колеги, което е дало отражение върху самочувствието ù, способността да се справя с работата, преживяла страдания, изразяващи се в притеснения, сериозно влошаване на здравословното му състояние, било е накърнено доброто име, с което се е ползвала в обществото, от което се е чувствала дълбоко наранена, силно влошени до степен да се разделят са отношенията ù с нейния син. В този смисъл са неоснователни възраженията на въззивника–ответник, че в хода на съдебното производство не били доказани действително претърпени неимуществени вреди като пряка последица от воденото срещу нея наказателно производство.

ЯОС като отчита, че въззивницата Х. не е била осъждана преди това, както и продължителността на досъдебното и съдебното наказателно производство и всички установени факти и обстоятелства по делото, приема, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от нея неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 5000 лева. Над този размер са неоснователни възраженията на въззивницата-ищец, поради което постановеното решение на ЯРС в частта, с която отхвърля иска за неимуществени вреди над 5000лв. следва да се потвърди.

По отношение иска за имуществените вреди, въззивният съд намира следното: по делото е установено, че на 11.09.2013г. 600 лв. – за защита по досъдебното производство; на 04.09.2014г. 800 лв. - за защита по внохд № 234/2014 г. на ЯОС; на 14.01.2015г. 1 400 лв. – за защита по нохд № 1196/2015г. на ЯРС, и на 21.04.2015г. 800 лв. - за защита по внохд № 140/2015г. на ЯОС, или общо 3600лв. като защитата е осъществена от един адвокат. Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 255/02.11.2015 г. по гр.д. № 1011/2015 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС), при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. В съответствие с добрите нрави, увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай съгласно чл. 83, ал.2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин. В това решение ВКС е преценил, че хонорар, надвишаващ 72 пъти минималното адвокатско възнаграждение, е прекомерен и неоправдан разход. ЯОС като се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, което е разглеждано два пъти пред ЯРС и ЯОС като са разпитани множество свидетели, изготвени са три графически експертизи, изслушани са единична и тройна експертизи, проведени са общо осем публични съдебни заседания, намира, че заплатеният адвокатски хонорар за цялото наказателно производство е в разумен и обичаен размер. Критерии за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като съдът разглеждащ иска по ЗОДОВ, следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на наказателното дело. Съгласно Чл.13, ал.1, т.2 от Наредбата предвижда минимален хонорар от 500 лв. за защита по наказателно дело за една инстанция, когато за престъплението се предвижда наказание «лишаване от свобода» до 5 години, а според чл.14 от същата, когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв. Според редакцията на чл.12 от цитираната Наредба, действала към датата на заплащане на хонорара за защита по досъдебното производство, а именно – към 11.09.2013 г. /ДВ бр. 2/2009 г./, минималното възнаграждението за защита по досъдебно производство е било 300 лв., а при извършване на процесуални действия в различни дни се заплаща по 60 лв. за всеки ден. Настоящият състав не смята, че следва да се намаля заплатеното на адвоката възнаграждение от 600 лв., тъй като той е бил ангажиран от привличането на обвиняемата и вземането на мярка за отклонение на до предявяване на разследването като процесуални действия са се извършили в различни дни и с оглед характера и сложността на ДП намира, че заплатеното възнаграждение не е прекомерно. Ето защо, въззивният съд намира, че претърпените в тази връзка имуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника и в тази част въззивната жалба на ищцата е основателна. На въззивницата Х. следва да се присъди останалата сума от 1800лв. до пълния размер на претендираните имуществени вреди в размер 3600лв..

Възражението на въззивника-ответник, че не били ангажирани доказателства за действително търпените имуществени вреди е неоснователно, предвид наличните в наказателното дело четири броя договори за правна защита и съдействие, осъществена от адвокат Кодев, както и процесуално представителство във връзка с водените досъдебно и съдебно наказателно производство пред ЯРС и ЯОС.

Възраженията на въззивницата-ищца за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 11.09.2013г. до 22.05.2015г. е неоснователно. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавният орган изпада в забава, дължи законна лихва върху размера на присъденото обезщетение. Оправдателната присъда на въззивницата е влязла в сила на 22.05.2015г. и от тази дата следва да се присъди и законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. Както правилно е преценил първоинстанционният съд, искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периоди отпреди 22.05.2015г. следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото, на въззивницата–ищца следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция. По делото е представен списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, по който въззивницата е заплатила 2010лв. Пред ЯОС е направено от представителя на Прокуратурата възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК. Настоящият състав като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, намира, че възражението е основателно и следва да намали размера на 1500лв. като се съобрази с минимално определения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата в Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъди по-нисък размер на разноските съразмерно на уважената част от исковете – 694лв.

На основание изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение № 187 от 04.04.2016г., постановено от Районен съд – гр.Ямбол по гр.д.№196/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС е отхвърлил иска на Х.Т.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П.» № ..., кант..... – адв. К., срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от ищцата вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол, за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 5 000лв., както и в частта, с която е отхвърлил иска за присъждане на имуществени вреди над сумата от общо 1 800 лв. до сумата от общо 3 600 лв., като вместо това постанови:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П.» № .... кант....– адв. К., допълнително (освен присъдената от ЯРС сума от 3000лв.) и сумата 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.05.2015г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П. № . кант.. – адв. К., допълнително (освен присъдената от ЯРС сума от 1800лв.) и сумата 1800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.05.2015г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 37/2013 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалите части.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П.» № ... кант....– адв. К., сумата от 694 лв. разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.