Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е

№ 07.12.2015 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, въззивен граждански състав,

на 07.12.2015 година, в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

като разгледа докладваното от съдия К. Пейчева

въззивно гражданско дело № 265 по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е молба вх.№ 5696/28.10.2015г. от Т.П.С. ***, чрез адв.Г., уточнена с молба вх.№ 5961/10.11.2015г., с която се иска допълване на решението на ЯОС по в.гр.д.№ 265/2015г. по направено искане за присъждане на направени по делото разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатски хонорар в размер на 450лв. и по частна жалба срещу протоколно определение на ЯРС от 22.01.2014г. в първото с.з. на втората фаза на производството за делба, с което ЯРС не приема за разглеждане искането по сметките за периода от 22.01.2009г. до 22.01.2014г.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна И.Д.И., в който се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно и се иска съдът да присъди по-нисък размер – 100лв., съобразно чл.7, ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възразява се срещу искането за допълване на въззивното решение по частна жалба като излага становище, че същата е подадена след преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, както и че е необоснована като излага съображения. Иска отхвърляне на молбата за допълване на решението.

ЯОС преценя, че следва да се произнесе по молбата по чл.250 от ГПК в закрито заседание.

Mолбата е допустима като подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, е основателна.

ЯОС намира, че следва да допълни постановеното решение с произнасяне по частна жалба срещу протоколно определение на ЯРС от 22.01.2014г. в първото с.з. на втората фаза на производството за делба, с което ЯРС не приема за разглеждане искането на Т.П.С. срещу И.Д.И. по сметките за заплащане на обезщетение за ползването само от И.Д.И. на имота, находящ се в гр.Я., ул.”Х. Т.” бл.**, вх.*, ап.*, за периода от 22.01.2009г. до 22.01.2014г. С оглед определение №217/23.07.2014г. по в.ч.гр.д.№292/2014г. по описа на ЯОС, с което въззивният съд връща делото на Ямболския районен съд, който да прецени редовността и извърши нужното администриране, след което да изпрати делото на ЯОС за произнасяне по молба вх.№1351/28.01.2014 год. (имаща характер на частна жалба) депозирана от Т.П.С., чрез пълномощника адв.Г., ЯРС е следвало да изпрати молба вх.№1351/28.01.2014г.(имаща характер на частна жалба). ЯОС приема, че следва да се произнесе като взема предвид обстоятелството, че заедно с молба вх.№1351/28.01.2014г. Т.П.С. е депозирала и частна жалба на същата дата (стр.118 от том ІІІ на първоинстанционното дело) с внесена д.т.(стр.117 от същото), които имат идентично съдържание, и същата е администрирана от районния съд. В частната жалба се атакува протоколно определение от 22.01.2014г. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

В отговора на частната жалба от И.Д.И. (стр.120 от том ІІІ на първоинстанционното дело) оспорва частната жалба като излага, че е недопустим, незаконосъобразен и необоснован е искът на ответницата за обезщетение за незаконен имот ап.№ 2.

Настоящият състав намира, че частната жалба на Т.С. е допустима като подадена в едноседмичния срок (обжалваното определение е постановено на 22.01.2014г., а частната жалба е депозирана на 28.01.2014г. в ЯРС) от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. С молба от Т.П.С. (стр.20 от том ІІІ на първоинстанционното дело) против И.Д.И. са предявени искания по сметките, вкл. за заплащане на обезщетение във вид на наем- общо 350 лв. на месец, за ползването само от И.Д.И. на имота, находящ се в гр.Я., ул.”Х. Т.” бл.**, вх.*, ап.*, за периода от 14.11.2007г. до 22.01.2014г., или общо 25100лв. ЯРС е приел за разглеждане искането в частта за периода 14.11.2007г. – 22.01.2009г., на която дата е предявено искане по чл.344, ал.2 от ГПК от С.. ЯРС неправилно е приел, че искането по чл.344, ал.2 от ГПК може да се прави само в първата фаза на делбата. Внимателният анализ на нормата на чл.344, ал.2 от ГПК сочи, че таков искане може да се прави и в първото с.з. след допускане на делбата, тъй като в текста е казано: “В решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.” Ето защо, ЯОС намира, че неправилно пъвоинстанционният съд не е приел за разглеждане искането за парично обезщетение за целия претендиран период, п.к. следва да отмени обжалваното протоколно определение на ЯРС от 22.01.2014г., с което ЯРС не приема за разглеждане искането на Т.П.С. срещу И.Д.И. за периода от 22.01.2009г. до 22.01.2014г. и вместо него да постановяви ЯРС да приеме за разглеждане искането по чл.344, ал.2 от ГПК на Т.П.С. срещу И.Д.И. за заплащане на обезщетение за ползването само от И.Д.И. на имота, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Хан Тервел” бл.55, вх.А, ап.2, и за периода от 22.01.2009г. до 22.01.2014г.

По отношение разноските по въззивното дело, съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, т.8, съдът следва да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски, по което няма произнасяне с решението му. По делото има представено доказателство за изплатени 450лв. по договор за правна помощ от въззиваемата Т.С. на адв.Г.. Възражението на въззивника И.Д. за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. За конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение е 300лв., изчислено по приложимата норма - чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ЯОС намира с оглед извършеното по настоящото въззивно дело от въззиваемата страна, че заплатеното възнаграждение над минималното по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е прекомерно. ЯОС следва да допълни решението си по делото като осъди въззивника да плати на въззиваемата сумата 300лв. разноски по делото във въззивната инстанция като за горницата до 450лв. отхвърли искането за разноски.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Допълва, на основание чл.250 от ГПК, решение № 163/16.10.2015г. по в.гр.д.№ 265/2015г. по описа на ЯОС като

ОТМЕНЯ протоколно определение на ЯРС от 22.01.2014г., постановено в първото с.з. на втората фаза на производството за делба, с което ЯРС не приема за разглеждане искането на Т.П.С. срещу И.Д.И. по сметките за периода от 22.01.2009г. до 22.01.2014г. и вместо него постановява:

Приема за разглеждане искането по чл.344, ал.2 от ГПК на Т.П.С. срещу И.Д.И. за заплащане на обезщетение за ползването само от И.Д.И. на имота, находящ се в гр.Я., ул.”Х. Т.” бл.**, вх.*, ап.*, и за периода от 22.01.2009г. до 22.01.2014г. и връща делото на ЯРС за разглеждане на искането.

ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, да заплати на Т.П.С. ЕГН ********** ***, сумата 300лв. (триста лева) разноски по делото във въззивната инстанция.

Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.