Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 18. 07. 2016г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 14.06.2016 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Л.Р.
Прокурор
За да се произнесе, взе предвид
следното
Подадена е искова молба от
„Промишлена енергетика”АД гр.Ямбол, с която против „Топлофикация Перник”АД
гр.Перник са предявени в обективно кумулативно съединяване два иска – главен по
чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 173 000.01 лева, представляваща дължим остатък от възнаграждение за извършена
от ищеца работа по договор за изработка и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва за забава на плащането на главница от
188 000,01 лева в периода 21.03.2016г. – 29.03.2016г. в размер на сумата 470.47лева.
В исковата молба ищцовото
дружество излага, че на 21.03.2014г. с ответника са сключили договор за
изработка на „ЕКО втора степен за парогенератор №5 по чертеж ....-2 броя
пакети”, със срок за изпълнение на работата, посочен в оферта – Приложение №1
към договора и при дължимо от ответника–възложител възнаграждение за
ищеца-изпълнител в размер на сумата 705 000 лева без ДДС, или 846 000
лева с ДДС. Ищецът излага, че до 20.10.2014г. той като изпълнител по договора е
изработил и предал на възложителя 176 броя блок – серпентини, които ответникът
приел с двустранно подписан протокол от 10.12.2014г., а с протоколи от
20.01.2015г. и от 27.07.2015г. на възложителя – ответника били предадени още 40
броя блок-серпентини, т.е. цялата изработена и предадена по договора продукция.
За дължимото му се възнаграждение по договора за изработка ищецът съставил и
изпратил на ответника 9 броя фактури, по които ответникът извършил частични
плащания, като на 13.01.2016г. страните подписали споразумение, с което приели,
че остатъкът от задължението на възложителя за заплащане възнаграждението на
изпълнителя възлиза в размер на сумата 233 000,01 лева и постигнали
съгласие тази сума да бъде изплатена разсрочено – по 5 000 лева седмично,
считано от 18.01.2016г. до погасяване на задължението в пълен размер. До датата
21.03.2016г. ответникът извършил плащания на сумата общо 45 000 лева, след
което преустановил плащанията, при което на основание чл.5 от споразумението от
13.01.2016г. станал изцяло предсрочно изискуем остатъка от дължимото се на
ищеца възнаграждение в размер на сумата 188 000,01 лева към 21.03.2016г.
След като ищецът се снабдил с обезпечителна заповед за посочената сума от
188 000,01 лева, ответникът извършил още три доброволни плащания на сумата
общо 15 000 лева и останал да дължи сумата 173 000,01 лева, за която
ищецът твърди, че има правен интерес да му бъде присъдена по исков ред, както и
да му бъде присъдено обезщетение за забава на плащането на главницата от
188 000,01 лева за периода от 21.03.2016г. до 29.03.2016г. - в размер на
сумата 470.47 лева.
В с.з. така предявените искове се
поддържат изцяло от пълномощника на ищеца – адв.Я., която моли за присъждане на
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, както и на всички
разноски по делото, вкл. тези в обезпечителното производство, по приложения
списък на разноските по чл.80 ГПК.
В срока за писмен отговор
ответникът не е подал такъв и не е изразил становище по спора, а в проведеното
открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юр.к.С., оспорва
иска за мораторна лихва с цена 470.47 лева с твърдението, че не е налице
допусната от стрА.на възложителя на работата забава в ежеседмичните плащания по
споразумението от 13.01.2016г. С оглед това заявено оспорване пледира и за отхвърляне
на главния иск, т.к. не е налице настъпила предсрочна изискуемост на остатъка
от дължимото се на ищеца възнаграждение по договора за изработка. Ответникът е
направил и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение на адв.Я..
ЯОС, след като извърши съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид
изявленията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2014г. страните са
сключили договор №14-002, с който ответникът „Топлофикация-Перник”АД в
качеството на възложител е възложил, а ищецът „Промишлена енергетика”АД е приел
да извърши работата по приетата от възложителя оферта – Приложение № 1, а
именно „Изработка на ЕКО ІІ-ра степен за Парогенератор №5 по четреж № REL-575-DR-TK289.02.07.00.00.00 – 2бр. пакети”. Съгласно чл.1.2
от договора общата стойност на договорените видове работи възлиза на сумата
705 000 лв. без ДДС, или 846 000 лв. с ДДС. Договорен е краен срок за
изпълнение 16 седмици след подписване на
договора и след доставка на основни материали – безшевни тръби и превод на
80 000лв. за тези тръби. Прието е, че възложителят ще заплаща по график на
вноски дължимото се на изпълнителя възнаграждение, като падежът на последната
вноска от 175 000лв. е пет месеца след сключването на договора (Приложение
№ 2 към договора).
По делото не е спорно, като е
налице и изрично направено от ответника признание на тези факти, че ищецът е
извършил работата изцяло и същата и приета без забележки от възложителя-ответника.
Видно е и от представените двустранно подписани приемателни протоколи от
10.12.2014г., от 20.01.2015г. и от 27.07.2015г., че на посочените дати на
ответника са предадени съответно 176 бр. блок-серпентини, 40 бр. блок-серпентини
и 20 бр. блок-серпентини, или с протокола от 27.07.2015г. е приета цялата
изработена по договора продукция.
За уговорените авансови и
окончателно плащане на възнаграждението на изпълнителя – ищеца, последният е
съставил 9 бр. фактури, които е изпратил на ответника. Не е спорно, че
ответникът не е заплащал в договорните срокове дължимото се на ищеца
възнаграждение, като с писмо от 22.07.2014г. изпълнителният директор на
„Топлофикация-Перник” АД е посочил като причина за забавата финансови
затруднения. На 24.06.2015г. страните и подизпълнителят – дружеството „Балгериън
Бойлер Технолоджис”ООД са подписали споразумение за разсрочено плащане на
вноски на остатъка от задължението на изпълнителя „Топлофикация-Перник” АД с
краен срок месец 03.2016г. Не е спорно, че и по това споразумение възложителят
е допуснал неточно изпълнение. Безспорно е между страните, че до 13.01.2016г.
от общо дължимото се на ищеца възнаграждение от 846 000 лв. с ДДС,
ответникът е заплатил на ищеца сумата общо 613 000 лв. с ДДС, оставайки да
дължи сумата 233 000.01лв. На 13.01.2016г. страните са постигнали съгласие
и подписали споразумение, с което са приели незаплатената до този момент сумата
от 233 000.01 лв. по договора от 21.03.2014г., да бъде издължена от
„Топлофикация-Перник” АД на равни седмични вноски от по 5 000 лв., с падеж
на първата вноска до 18.01.2016г., а останалите вноски – всяка следваща
седмица, до окончателното погасяване на дължимата сума в пълен размер, или
срокът на последната вноска е през месец декември 2016г. В чл.5 от
споразумението съконтрагентите са приели, че ако която и да е от вноските не
бъде спазена по размер или бъде просрочена с повече от седем дни от договорните
срокове, то сумите по целия дълг стават предсрочно изискуеми.
Видно е от представените от ищеца
и неоспорени от ответника 3 бр. справки – на л.32, на л.34 и на л. 39 от
делото, че до 17.03.2016г. ответникът е направил девет ежеседмични погасителни
вноски от по 5 000 лв., или е заплатил на ищеца общо сумата 45 000
лв. Вноската от 5 000 лв. с падеж 21.03.2016г. не е заплатена в срок, нито
следващата вноска с падеж 28.03.2016г., при което съгласно чл.5 от
споразумението от 13.01.2016г. целият остатък от дължимото се на ищеца
възнаграждение в размер на сумата 188 000.01 лв. е станало предсрочно
изискуемо. На 31.03.2016г. ответникът е платил още 5 000 лв., на
12.04.2016 г. – 2 000 лв. и последното плащане е на 12.04.2016г. – в
размер на 8 000 лв., или към датата на предявяване на иска – 27.04.2016г.,
размерът на дълга на ответника е в размер на сумата 173 000.01 лв.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск за сумата
173 000.01лв. се квалифицира по чл.266, ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото писмени
доказателства е установено, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по сключен между тях договор за изработка по смисъла на чл.258 и
сл. ЗЗД. Съгласно цитираната норма, с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната като възложител – да заплати възнаграждение. Договорът за изработка
е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Основните
задължения на изпълнителя са да изработи поръчаното и да предаде работата, а на
възложителя (поръчващия), да даде необходимото съдействие за изпълнение на
работата, да приеме изработеното и както вече се посочи – да заплати
възнаграждение за приетата работа – чл.266, ал.1 ЗЗД.
Съобразно дадените по-горе
разяснения, по правило договорът за изработка е консенсуален, неформален
договор, но в случая той е сключен в писмена форма и няма спор, че страните са
го подписали и са обвързани от него. Не е спорно също така и е установено
изпълнението на договорните задължения от страна на изпълнителя на работата –
ищеца. Същият е изработил и предал на възложителя – ответника всички общо
236бр. блок-серпентини от пакетите за ЕКО ІІ-ра степен за парогенератор. От
своя страна възложиетелят – ответникът е приел работата с подписаните 3 бр.
приемателни протоколи, което приемане обхваща както едно фактическо действие –
разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правни действия – признание, че изработеното
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобрението.
Всичко това означава не само приемане на извършената работа, а и на разхода
(стойността на изработеното), поради което ответното дружество следва да
заплати възнаграждението за приетата работа, съгласно правилото на чл.266, ал.1
ЗЗД.
По делото не е спорно, че след
приемането на работата и до 13.01.2016г. ответникът не е изплатил изцяло
дължимото се на ищеца възнаграждение. До посочената дата, от общото договорено
възнаграждение в размер на сумата 846 000 лв. с ДДС, възложителят
„Топлофикация-Перник” АД е заплатил сумата 613 000 лв. с ДДС, оставайки да
дължи сумата 233 000.01 лв. с ДДС. Тази сума, по взаимно съгласие на
страните, постигнато със споразумението от 13.01.2016г., ответното дружество е
следвало да плаща на ежеседмични вноски от по 5 000 лв. с падеж на първата
вноска 18.01.2016г. До 17.03.2016г. ответникът е бил изправна страна, плащайки
на ищеца девет вноски от по 5 000 лв., или общо сумата 45 000 лв., но
на 21.03.2016г. не е престирал следващата вноска от 5 000 лв., нито
вноската с падеж 28.03.2016г., т.е. изпаднал е в забава на две вноски, при
което от 21.03.2016г. с неплащането на тази падежирала вноска, на основание
чл.5 от споразумението от 13.01.2016г. е станал изискуем целият остатък от
дълга му, възлизащ на сумата 188 000.01лв. До датата на предявяване на
иска – 27.04.2016г. извън погасителния план ответникът е направил още три
плащания на сумата общо 15 000лв. за погасяване на задължението си, след
което не извършвал пращания, при което искът за сумата 173 000.01лв. –
главница е основателен, доказан и следва да се уважи изцяло, с присъждане на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2016г.
Не се възприемат за основателни доводите
на ответника, че той е изправна страна по споразумението от 13.01.2016г. и не е
допуснал забава на ежеседмичните плащания, тъй като както вече се прие и посочи,
на 21.03.2016г. и на 28.03.2016г. ответникът не е внесъл двете падежирали
вноски от по 5 000 лв., с което целият остатък от дълга е станал
предсрочно изискуем считано от 21.03.2016г. – след която дата ответникът е
изпаднал в забава и по отношение на тази падежирала и неплатена вноска, и на
целия остатък от дълга. Извършените доброволни плащания на 31.03.2016 г.– на
сумата 5 000 лв., на 12.04.2016г. – 2 000 лв. и на 14.04.2016г. –
8 000 лв. погасяват част от остатъка от задължението от общо
188 000.01 лв., но тези плащания са извън размерите и сроковете за
изпълнение, установени в чл.3 от споразумението от 13.01.2016г. и също не
доказват точно изпълнение от страна на длъжника – възложителя на работата.
Акцесорният иск за сумата 470.47
лв. също се прецени от съда за основателен и доказан. Съгласно нормата на
чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния
случай се установи, че считано от 21.03.2016г. ответникът е изпаднал в забава и
е станал предсрочно изискуем остатъкът от дълга му в размер на сумата
188 000.01 лв., като забава е налице и до предявяване на исковата молба.
Ищецът претендира забава върху тази главница само за периода от 21.03.2016г. до
29.03.2016г., за който период съгласно приложената и неоспорена от ответника
справка на л. 33 от делото обезщетението за забава възлиза в размер на сумата
470.47 лв. Предвид изложеното ЯОС счете, че претенцията по чл.86, ал.1, във
вр.с чл.84, ал.1 ЗЗД е основателна, доказана в предявения размер и следва да се
уважи.
При този изход на делото,
основателно е и искането на ищеца за присъждане на всички разноски по делото,
включително тези в обезпечителното производство по ч.гр.д. №19/2016г. по описа
на ЯОС (т.5 от ТР№6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС). На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца разноски в размер на сумата общо 16 484.20 лв., от която обща
сума – разноски по делото за тази инстанция в размер на сумата 12 705лв. и
разноски в обезпечителното производство – 3 779.20 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за
настоящото исково производство и за обезпечителното производство, тъй като при
материален интерес от 173 470.48лв. (общата цена на двата обективно
съединени иска), на адв. Я. е изплатено адвокатско възнаграждение от
5 735лв. за настоящото исково производство, т.е. в минималния установен
размер по чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а в
обезпечителното производство адвокатското възнаграждение е под този размер – а
именно сумата 3 360лв. С оглед посоченото и като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, ЯОС счете, че посочените адвокатски възнаграждения
са обосновани, не подлежат на намаляване и се присъждат като част от общо
дължимите от ответника разноски, тъй като ответното дружество с поведението си
е станало причина за предявяване на исковете и същите са изцяло основателни и
доказани.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник”АД гр.Перник,
кв.„Мошино”, с ЕИК 113012360, представлявано от изпълнителния директор И. С., да заплати на „Промишлена енергетика”АД
гр.Ямбол, ул.„Ямболен”№30, с ЕИК 838180083, представлявано от изпълнителния
директор С.Л., със съдебен адреса***, адв. А. Я., на основание чл.266, ал.1, във вр.с чл.258 ЗДД сумата 173 000.01 лева
(сто седемдесет и три хиляди лева и 0,01 ст.) - дължим остатък от
възнаграждение за извършена от ищеца работа по договор за изработка от 21.03.2014г.,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.04.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник”АД гр.Перник, с
посочени данни за адрес на управление, представител и ЕИК, да заплати на „Промишлена енергетика” АД гр. Ямбол, с посочени
данни за адр.на управление, представител, ЕИК и съдебен адресат, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.84, ал.1 ЗЗД сумата 470.47лева (четиристотин и седемдесет лева и 0,47ст.) - мораторна
лихва за забава на плащането на главница от 188 000,01 лева в периода
21.03.2016г. – 29.03.2016г.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД гр.Перник, с
посочени данни за адрес на управление, представител и ЕИК, да заплати на „Промишлена енергетика” АД гр.Ямбол, с посочени
данни за адрес на управление, представител, ЕИК и съд.адресат, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените за
тази инстанция и в обезпечителното производство разноски в размер на сумата
общо 16 484.20 лева (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и
четири хиляди и 20 ст.)
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: