Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2015г. гр.Ямбол
На 09 февруари
2015 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар Л.Р.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов търг.дело №77 по
описа на 2014 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПЪТСТРОЙ”ООД
гр.Стара Загора, по иск с пр. осн. чл.26 ал.1 ЗЗД против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ
99””АД гр.Ямбол, с искане да бъде прогласена нищожността на чл.5.7 от Рамков
договор за наем от 04.06.2012г., сключен между страните, като противоречащ на
добрите нрави.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Рамков договор за наем
от 04.06.2012г. с предмет наемане на асфалтополагаща техника, изброена в
договора. Сочи, че съгл. чл.3.1 от Договора отчитането на работата на наетата
техника е следвало да става в края на всяка седмица, като съгл. чл.3.2
наемателят подписва съвместно с техническия ръководител протокол, в който са
отразени ежедневно действително положените асфалтови смеси. Твърди се, че в
чл.5.7 от Договора е посочена клауза, която следва да гарантира използването на
машините на ответника и има ролята на неустойка в договора, но се сочи, че
същата дава възможност на ответника да претендира плащане, което е прекомерно
високо и не отговаря на действително свършената работа. Изразено е становище,
че текстът на атакуваната разпоредба противоречи на добрите нрави. Сочи се, че
същата нарушава и принципа на справедливост. По подробни съображения изложени в
ИМ и доп. ИМ, се претендира уважаване на иска и присъждане на разноски по
делото.
В писмен отговор на ИМ,
ответникът оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен, и да му се
присъдят направените разноски. Възразява срещу твърденията на ищеца, че в чл.5.7
от Договора страните са уговаряли неустойка. Твърди, че посочената разпоредба
съдържа договореност за наемната цена и по никакъв начин не нарушава принципите
на правото и не е в противоречие с добрите нрави.
В о.с.з. ищецът редовно призован, не изпраща представители не взема
становище по предявения иск..
Ответникът, чрез своя пълномощник
оспорва исковата претенция и претендира отхвърляне на иска и присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните няма спор и от приетите писмени
доказателства се установява, че между тях е бил сключен Рамков
договор за наем от 04.06.2012г. по силата на който ответникът,
като наемодател е предоставил на ищеца-наемател: 1 бр. асфалтополагаща
машина, 1 бр. пневматичен валяк и 2 бр. бандажни валяци за временно възмездно
ползване. Съгл. Раздел 3 „Цена и начин на плащане” в чл.3.1 от Договора, отчитането
на работата на наетата техника е следвало да става в края на всяка седмица, Съобразно клаузите на
договора, е следвало да се оформи протокол подписан от наемателя, съвместно с
техническия ръководител, в който са отразени ежедневно действително положените
асфалтови смеси /чл.3.2/, като въз основа на протокола е
следвало да се състави фактура, стойността по която е следвало да се заплаща в
15-дневен срок от издаване й /чл.3.4/. В чл.3.5 от договора е постигнато съгласие, че цената на
един тон положена асфалтова смес от
целия екип е 10лв., без стойността на горивото и без ДДС, а в чл.3.3 е
договорена цената на извършени превози на асфалтови смеси от автомобил на
наемодателя, които е следвало да се заплащат от наемателя. Видно от чл.5.7 от Договора, наемателят е поел задължението да
осигури ежедневно полагане на минимум 500 тона асфалтова смес, като страните са
договорили, че в случай, че бъде положено по-малко количество, наемателят ще заплаща наемната цена за минимално количество от 500 тона.
Не е спорно също, че с решение №343/02.08.2013г. по т.д.
№98/2013г. на ОС гр.Стара Загора, „ПЪТСТРОЙ”ООД гр.Стара Загора е бил осъден да
заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99”АД гр.Ямбол сумата
сумата 118 714,68 лв. с ДДС, представляваща дължима цена по фактура
№3049/03.07.2012г., съгласно договор от 04.06.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2013г. до
окончателното плащане, както и сумата 8 009.22 лв, представляваща мораторна
лихва върху горепосочената сума, считано от 19.07.2012г. до 15.03.2013г. Горепосоченото решение не е влязло в сила и е предмет на
въззивно обжалване по възз.д.№1365/2013г. на ПАС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с пр.
осн. чл.26 ал.1 ЗЗД, с искане да бъде прогласена нищожността на чл.5.7 от
Рамков договор за наем от 04.06.2012г., сключен между страните, като
противоречащ на добрите нрави.
Искът е неоснователен: Доколкото страните по договора за
наем, са обвързали наемната цена с обема на извършената с наетите машини работа
/чл.3.1-3.5 от Договора/, съдът счита, че с атакуваната разпоредба чл.5.7 страните са
определили минимален размер на дължимия наем, т.е. касае
се за клауза от договора определяща дължимия минимален размер на наема за
ползването на процесните вещи, а не за неустойка. При сключване на договора
всяка от страните е била наясно с характера, вида и обема на работата, във
връзка с която е сключен договора и как същата би се отразила на размера на
договорения наем. Според легалната дефиниция на чл.8 ал.1 ЗЗД, договорът е
съглашение между правни субекти, насочено към създаване, уреждане или
унищожаване на правна връзка между тях. В чл.9 ЗЗД е закрепен основният принцип
на договорното право - принципът за свобода на договарянето, който признава на
договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си
и същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като
граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волите. Сключеният
в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгл.
чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Договорът, изисква всяка от страните да изпълнява поетите
задължения по начина, указан в чл.63 ал.1 ЗЗД - точно и добросъвестно, без да
пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин.
Посочените правила важат и за търговските сделки /каквато е и процесната/, предвид препращащата норма на
чл.288 от ТЗ.
В конкретния случай между страните по делото е
съществувало наемно правоотношение, породено от сключен на 04.06.2012г. договор за наем на асфалтополагаща техника, срещу
наемна цена, за която сраните са постигнали съгласие в чл.3.1-3.5 вр. с чл.5.7 от
Договора. Договорът обективира общата воля на страните, т.е. съгласието им, и в
съответствие с разпоредбата на чл.20а ал.1 ЗЗД, ги обвързва със силата на
закон. Договарянето на минимален размер на наемната цена, не противоречи нито
на повелителни разпоредби на закона, нито на добрите нрави.
Дори и да се приемат, твърденията на ищеца,
че процесната клауза има за цел да обезпечи наемодателя и да му даде гаранция
за изпълнение т.е. изпълнява функциите на неустойка, то тази клауза не е
нищожна, тъй като не се установи твърдяното противоречие с добрите нрави:
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент В Тълк. решение №1/2009
г. по т.д. №1/2009г.
на ОСТК на ВКС на РБ е прието, че неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Посочено е също, че не е нищожна клауза за
неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. С оглед гореизложеното съдът не обсъжда твърденията за
прекомерност на дължимото, и че същото не отговаря на действително свършената
работа по договора. Освен това, самия ищец навежда твърдения в ИМ, че именно с
оглед на обезпечителната функция на атакуваната клауза, тя представлява
неустойка, т.е. твърди, че целта на клаузата е именно да обезпечи едната от
страните.
Ето защо ЯОС счита, че предявения иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъдени да
заплати на ответната страна направените в настоящото исково производство
разноски в размер на 6360 лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения „ПЪТСТРОЙ”ООД гр.Стара Загора с ЕИК-123626427, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, зона „Голеш” против
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99”АД гр.Ямбол с ЕИК-128056792, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ул.”Обходен път Запад” №21,съд.адрес: гр.София,
ул.”Перник” №97 ет.1 ап.1 адв.В.Х.,
иск с пр. осн. чл.26 ал.1 ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на чл.5.7 от
Рамков договор за наем от 04.06.2012г., сключен между страните, като
противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”ООД гр.Стара Загора с ЕИК-123626427 да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99”АД гр.Ямбол с ЕИК-128056792 сумата 6360лв.-разноски по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: