Р Е Ш Е Н И E

№ 17. 01. 2014 година гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, Гражданско отделение

На 07 януари 2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар Д.С.

Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова

Търг. дело № 45 по описа за 2013 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по искова молба от „Суперстрой-инженеринг” ЕООД със седалище гр. Ямбол, подадена от пълномощника му адв. Р. Д. от ЯАК, против „Папас-олио” АД със седалище гр. Ямбол, с която в обективно съединяване са предявени два иска: 1. иск за сумата 56000 лв. главница, представляваща стойността на извършените СМР в периода 16.05.2012 г. – 03.10.2012 г. в обект на ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 2. иск за сумата 2746.97 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 11.10.2012 г.– 03.04.2013 г.

Исковите претенции се основават на сключен между страните договор от 16.05.2012 год. за извършване на строителни и монтажни работи на обект „Парокотелно и реконструкция на сгради за преоборудване на завод за олио с два подобекта: корпус „Екстракция” и корпус „Валци и преси”. Твърди се, че освен изрично посочените в ценовото предложение за определяне на единични цени СМР, е договорено възложителят да възлага и други работи, които ще се актуват по анализни цени, съгласувани с него. В изпълнение на тази уговорка на ответника са представени три оферти – за монтажни работи Пожароизвестяване, за монтажни работи част „ЕЛ” и за СМР архитектурно строителство, с предвидени цени за посочените видове работи, които са одобрени от него.

Твърди се още, че в изпълнение на този договор ищецът е извършил възложените му работи в периода от 16.05.2012 год. до 03.10.2012 год., приети от ответника с акт образец 19 за действително извършените видове СМР, разделен на три части, всяка от които е подписана от двете страни по договора. Въз основа на акта е издадена фактура № 424/ 03.10.2012 год. за сумата 85787.29 лв. с ДДС, по която на 12.10.2012 год. ответника е извършил частично плащане в размер на 29787.29 лв., а остатъка от дължимата сума в размер на 56 000 лв., въпреки многократно проведени разговори и изпратена нотариална покана, не е платена до предявяване на иска.

Периода, за който се претендира мораторна лихва върху главницата, е определен с оглед постигнатата договореност с т. 3.1 от сключения между страните договор за плащане в 5-дневен срок след подписването на акт обр. 19, поради което се твърди, че ответникът е изпаднал в забава на 11.10.2012 година.

С оглед направените оспорвания с писмения отговор от ответната страна, в допълнителната искова молба се твърди, че за извършената работа е съставен акт обр. 19, който е подписан от упълномощено лице, т.к. още при сключването на договора Г. Р. е бил представен като инвеститорски контрол и лице, което ще приема извършените СМР и ще подписва съставените по време на строителството актове, вкл. и акт – обр. 19. Твърди се още, че лисва основание ответникът да се позовава на липса на представителна власт, след като Г. Р. е подписвал и други актове, по които е извършено плащане и след като ищецът не е бил уведомен за оттегляне на пълномощията на това лице. Оспорено е и твърдението на ответника, че процесната фактура е била осчетоводена по грешка в пълен размер. По отношение оспорването на цените се твърди, че стойността на извършените и приети работи с процесния акт обр. 19 от 03.10.2012 год. са тези, които са уговорени между страните. Оспорено е твърдението на ответника, че вложените количества материали е завишено с довода, че в хода на изпълнението на договора е възникнала необходимостта от извършване на непредвидени работи, които трябвало да бъдат остойностени по анализни цени, съставени по показатели уговорени в т.2.4 от договора, и по тези цени е извършено плащане по предходни фактури.

Ответникът „Папас олио” АД в писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че той не дължи на ищеца претендираната сума за главницата, т.к. работата, за която се претендира същата не е била извършена от ищеца и не е приета от ответника. Оспорена е представителната власт на Г. Р., за който се твърди, че не е бил упълномощен да приема работата от ищеца по процесния договор, както и че след узнаване от страна на представляващите ответното дружество за подписването на процесните протоколи, същите са се противопоставили устно, заявявайки несъгласие пред представляващия ищцовото дружество, че СМР са извършени в посочения от него обем и вид. Твърди се, че е направено искане за сторниране на издадената фактура за процесната сума, т.к. СМР за тази сума не са извършени, а извършените са на стойност 29787.29 лв., които са платени на 12.10 2012 год. и в хода на процеса са конкретизирани с молба от 24.10.2013 год. Твърди се, че фактурата е осчетоводена по грешка за цялата сума, т.к. счетоводството и централния офис на дружеството се намират в различни градове и предвид огромния обем от фактури, които се издават и получават в счетоводството му. Твърди се още, че от осчетоводяването на фактурата не възниква задължение на ответното дружество за плащане, т.к. посочените в актовете цени не съответстват на договорените, а с цените за СМР извън изрично възложените с договора то не се е съгласявало, в която връзка оспорва представените с исковата молба 3 бр. оферти. Оспорени са като завишени и вложените количества материали в описаните в процесните актове видове СМР, както и съдържанието им, с оглед постигнатата договореност на реквизитите, които следва да съдържат.

С допълнителния отговор е направено ново възражение по фактите, като е оспорено твърдението на ищеца, че допълнителни непредвидени работи са били извършвани от ищеца и че те са били възложени от ответника.

В с.з. исковете се поддържат изцяло от ищеца, по изложени в писмена защита доводи и съображения, претендира се уважаването им и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете, поддържайки изразената позиция в писмения отговор и претендира отхвърлянето им, ведно са направените по делото разноски.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

по фактите

На 16.05.23012 год. страните са сключили договор, по силата на който ищецът се задължил да извърши СМР в собствен на ответника обект „Парокотелно и реконструкция за сгради за преоборудване на завод за олио: първи етап – подобект корпус „Екстракция” и подобект корпус „Валци и преси”, които са предвидени в утвърдената техническа документация, описана в Приложение № 1 - Ценово предложение за определяне на единични цени за СМР. Договора е подписан от управителя на ищцовото дружество, в качеството на изпълнител и от изп. директор на ответното дружество, в качеството на възложител, като в него е предвидено, че ценовото предложение за определяне на единични цени за СМР е неразделна част от него. Към исковата молба е приложено ценовото предложение, което е подписано само от представителя на ищеца, но съдът приема, че тези цени са договорени, имайки предвид показанията на свид. С. в тази насока – изпълнителен директор на ответното дружество към датата на подписване на договора. Не се събраха категорични доказателства приложените към исковата молба три броя оферти да са двустранно съгласувани между страните, т.к същите са подписани само от представител на ищцовото дружество, а свид. показания на разпитаните свидетели установяват, че видовете работи, които трябва да се изпълняват, се възлагали от свид. Р. и С..

Установено е още, че с договора страните са договорили допълнителни видове работи, непредвидени в ценовото предложение, които ще се актуват по анализни цени, които изпълнителят ще представи за съгласуване на възложителя при посочени в договора показатели, както и че всички условия по възложените допълнителни работи ще се уговарят с анекс към същия (т.2.4 от договора). По делото анекс за допълнителните видове работи, възложени от ответника на ищеца, не е представен, а от свид. показания се установява, че същите са възлагани за изпълнение от свид. Г. Р. - работещ в ответното дружество на длъжността „инвеститорски контрол”. Двустранно съгласувани анализни цени за този вид работи също не се представиха по делото, а в. лица по назначената техническа експертиза са установили, че те са подписани само от управителя на ищцовото дружество и се съхраняват от изпълняващия строителен надзор А. Д. - „Контролинженеринг” АД със седалище гр. Ямбол. Свид. Р. установява, че той лично одобрявал анализните цени, като преди това ги представял на свид. С. и на представляващия дружеството г-н Т., но те не казвали нито „да”, нито „не”.

С т.3.1 от договора е постигнато съгласие за заплащане стойността на изпълнените видове СМР за всеки етап от строителството, в срок от 5 работни дни след удостоверяване на действително извършената работа, констатирано от страните по договора с протокол - Акт обр. 19 и издадена фактура, който е неразделна част от договора и съдържа минимум следните реквизити: количество на СМР, качество на извършената работа и вложените материали, наличие на недостатъци, както и дали е спазен срока за съответния етап.

В изпълнение на тази договореност на 03.10.2012 год. страните са подписали акт № 4 за действително извършени и подлежащи на заплащане СМР/СРР/КРР, състоящ се от три части, въз основа на които е издадена фактура № 0000000424/ 03.10.2012 год. на обща стойност 85 787.29 лв. с включен в нея ДДС. Актовете и фактурата са подписани от Г. Р. – представител на ответното дружество. Фактурата е осчетоводена в счетоводствата на двете страни, включена е в дневника за покупките на ответното дружество, по нея то е ползвало данъчен кредит, но е извършено частично плащане на 12.10.2012 год. в размер на 29787.29 лв. Тези факти съдът приема за установени от приложените писмени доказателства, показанията на свидетелите и въз основа на назначената счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните по делото и се кредитира изцяло от съдебния състав.

От назначената и изслушана техническа експертиза, която съдът кредитира, се установява следното: представените три акта са изготвени в такава форма и вид, позволяващи да се установи с тях към определена дата обема и стойността на извършени СМР, които подлежат на заплащане. В тях липсва запис относно качеството и описаните работи и вложени материали. Тази форма на отчет липсва като образец от Наредба № 3/ 2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Качеството на над 75% от описаните в трите акта СМР са т.н. „скрити работи” и за тяхното количество и качество се съди по актове обр. 12 от Наредбата за установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване. Съхраняваните у строителния надзор актове за „скрити работи” не са подписани от техническото лице на ищеца.

В. лица са установили, че в акт № 4 за архитектурно-конструктивни строителни дейности, в частта за подобект „Валци и преси” са записани видове работи на стойност 11500 лв., които не са изпълнени, както и че за тях не са съставени актове за „ скрити работи”.

При горната фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

По иска за главницата в размер на 56000 лв.

Предявеният иск е с право основание чл. 266 ал.1/ ЗЗД , вр. чл. 258/ ЗЗД, вр. чл. 288 ал.1/ ТЗ.

Същият е допустим, а разгледан по същество се преценява като неоснователен, предвид следните съображения:

При договора за изработка ( какъвто е процесния договор от 16.05.2012 год.) изпълнителят трябва да докаже изпълнение на поръчаната работа, съобразно договореното, а поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа ( чл. 266 ал.1/ ЗЗД). Следователно в тежест на ищеца е да докаже с пълно и главно доказване изпълнението на договора като количество и цена на СМР, в какъвто смисъл съдът му е указал с разпределението на доказателствената тежест в процеса. Убедителни доказателства тази насока липсват, т.к. ответникът е оспорил актовете обр.-19 и издадената въз основа на тях фактура. Неоснователно е твърдението на ищеца в писмената му защита, съгласно чл. 180/ ГПК, че страната не може да оспорва документ, който е подписала като страна. Нормата на чл.180/ ГПК е неотносима, т.к. тя определя доказателствената сила на частния документ, каквито безспорно са процесните три броя акт- обр. 19.

В практиката си ВКС приема, че няма пречка да бъде оспорено количеството и стойността на отразените в протокол обр. 19 СМР, дори да са двустранно подписани, тъй като по своята правна същност те са частни свидетелстващи документи. Приема се още, че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр. 19 и задължението за плащане на приети СМР, не само поради характера на тези протоколи като количествено- стойностни актове за извършени СМР, а не на приемателни актове, но и с оглед условията и реда за съставяне на актове и протоколи по време на строителството- Наредба № 3/ 2003 год. В разпоредбата на чл. 7 ал.3 от същата Наредба не е предвидено съставяне на акт обр. 19, поради което макар и двустранно подписани, следва да се отчита обстоятелството, че по см. на ЗУТ тези актове нямат характера на такива за приемане на съответни етапи от строителството по договора, а представляват количествено – стойностни актове ( Р № 638/ 24.10.2008 г., по т.д. № 302/ 2008 г., ІІ т.о. на ВКС ; О № 511/ 24.06.2010 г. по т.д. № 25/ 2010 г., І т.о.ВКС и др.).

Имайки предвид горните съображения и установените по делото факти, съдът счита, че ищецът не е доказал претенцията си по иска, тъй като: макар и двустранно подписани, процесните актове са оспорени от ответника; не се събраха доказателства анализните цени, по които са актувани допълнителните видове работи (извън тези по ценовото предложение) да са съгласувани със законния представител на ответното дружество по предвидения с т. 2.4 ред – с анекс към договора. Установи че, че актовете обр. 12, установяващи „скрити работи”, които представляват повече от 75% от описаните в процесните три акта, не са подписани от техническото лице на изпълнителя, а такова е изискването на чл. 7 ал.3 от Наредба № 3/ 2003 год. Установи се също така, че включени в процесните актове работи на стойност 11500 лв., не са изпълнени и за тях няма съставени актове обр.12. При тези безспорно установени факти настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е установил по безспорен начин количеството и стойността на отразените в процесните актове СМР да са изпълнени, т.к те макар и да са двустранно подписани, са оспорени от ответника, а други доказателства в тази насока не са ангажирани. Техническата експертиза също не установява тези относими към спорното право факти – количество и стойност на отразените в актовете СМР, т.к. заключението е изготвено въз основа на оспорените актове обр. 19, при наличие на над 75% „скрити работи”, за които актове обр. 12 не са подписани от представител на ищеца, а свид. Р. като представител на ответното дружество ги подписал след подписването на акт обр. 19.

Съдът не споделя становището на ищеца, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко- продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, в какъвто смисъл е цитираната на л. 4 от писмената защита на адв. Д. практика на ВКС. Посочените съдебни решения са постановени и се отнасят до заплащане цената на стока по договор за продажба, какъвто процесния случай не е, и поради тази причина съдът намира, че тази практика е неотносима към него. Както вече се посочи, при договора за изработка, разновидност на който е процесния договор за строителство, основанието за плащане стойността на изпълненото количество СМР е приемането на работата, което се установява с подписването на акт приложение № 7 към чл. 7 ал.3 от Наредба № 3/ 2003 год., която намира приложение между страните съгласно постигнатата договореност с последния абзац от договора. Такъв акт не е подписан, следователно липсва приемане на работата като правно действие и по см. на чл. 266 ал.1/ЗЗД, пораждащо задължение за ответника да плати договореното възнаграждение за тази работа.

По иска за мораторна лихва

Този иск е с акцесорен характер и уважаването му зависи изцяло от уважаването на главния иск. Тъй като по изложените по- горе съображения настоящия съдебен състав приема главния иск като неоснователен и недоказан, като такъв следва да се отхвърли и иска за заплащане на лихва за забава в размер на 2746.97 лв.

При горния изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 570 лв.

Водим от горните съображения и на осн. чл. 235/ ГПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Суперстой – инженеринг” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул.”Бъкстон” № 8-А, с ЕИК 128556331, представлявано от управителя Г.Р.Г. против „Папас – олио” АД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, Обходен път- запад № 61, с ЕИК 838175022, представлявано от изп. директор „Агро лега” ЕООД с ЕИК 106528288 представлявано от А.Д.М. и от изп. директор „Сент Жиран” ЕООД с ЕИК 200694060, представлявано от Г. И.Т. за заплащане на сумата 56000 лв. главница по договор от 16.05.2012 год. и три броя акт обр. 19 от 03.10.2012 год., законна лихва върху главницата от предявяване на иска до плащането й, и сумата 2746.97 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 11.10.2012 год. – 03.04. 2013 година.

На осн. чл. 78 ал.3/ ГПК ОСЪЖДА „Суперстой- инженеринг” ЕООД с посочени данни и адрес ДА ЗАПЛАТИ на „Папас – олио” АД сумата 570 лв. (петстотин и седемдесет лева) направени от него разноски по делото за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: