МОТИВИ на Присъда №52/02.06.2016 г.,

постановена по НОХД №167/2016 г. по описа на ЯОС

Съдебното производство е образувано по ОА, с който ЯОП е предявила обвинение, против подс. Е.А.Г., за престъпление по чл. 242 ал. 2 от НК.

В производството пред първата инстанция, подсъдимият Е.А.Г. се възползва от диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК.

В открито съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 2 НПК, да му се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55 от НК, не по малко от 5 години лишаване от свобода, да се наложи кумулативното наказание глоба в редуциран размер, както и да се приложат ал. 7 и 8 на чл. 242 от НК.

Подсъдимият Е.А.Г., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, като моли за минимално наказание – лишаване от свобода от една година и шест месеца. Упълномощеният му защитникът адв. М. от АК – Варна счита, че при определяне на наказанието, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55 от НК, и като се отчетат чисто съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия в обществото, направените от него самопризнания още в досъдебното производство, личната му преценка за извършеното и разкаянието му, да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер до 3 години с приложение на чл. 66 ал. 1 НК, или за изтърпяването му да се определи общ режим. По отношение на предвиденото наказание глоба, настоява съдът да приложи ал. 3 на чл. 55 НК, като съобрази, че отнемането на МПС-то на основание чл. 242, ал. 8 НК, чиято стойност е 30 000 лв., не е малка финансова тежест за подсъдимия.

ЯОС намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдът, на основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:

Подсъдимият Е.Г. на 16.02.2016 г. пътувал от Република Турция за Република България, със собствения си лек автомобил, марка „****”, модел „****” с peг. № ****, като около 14,00 часа е бил на ГКПП - Лесово, област Ямбол. На трасе за обработка на входящи леки автомобили и автобуси, свидетелят А.Д. - митнически инспектор при Митница - Бургас, който по това време бил на смяна, попитал подсъдимия дали има стока, валута или валутни ценности, които да декларира пред митническите органи, на което Г. отговорил отрицателно. Тъй като от Гранична полиция било заведено искане за проверка на автомобила и водача му, били съпроводени до мобилния рентген на пункта, където дневна смяна бил свидетелят С.М. - митнически инспектор при Митница - Бургас. Автомобилът бил пролъчен, но не били установени съмнителни обекти по конструкцията. След това М. и Х. - митнически инспектори при Митница - Бургас, извършили щателна проверка на автомобила и на личния багаж на подсъдимия Г., при което не са констатирали нередности. При проверка на личната ръчна чанта на подсъдимия, на дъното на същата, свидетелят М. открил пакет с неправилна форма, обвит със светлокафяво, към жълто на цвят тиксо. При личния преглед на подсъдимия двамата митнически инспектори намерили още два подобни на първия пакети около кръста на подс. Г. под дрехата, от двете му страни – по един от всяка страна. Пакетите били номерирани с номера от 1 до 3 по поредността на откриването им - №1 - в чантата, №2 - от ляво на кръста и №3 - от дясно на кръста. От пакет №1 е била взета малка част от веществото за проба, като полевият наркотест реагирал положително на хероин. Митническите инспектори уведомили за случая отговорникът на смяната, началникът на пункта и разследващият митнически инспектор, като бил съставен акт за установяване на митническо нарушение. Пакетите, автомобилът, двата талона на автомобила и контактният ключ, същите задържали с разписка, като впоследствие предали с приемо-предавателен протокол на старши разследващ митнически инспектор М.З..

Общата нетна маса на веществото, съдържащо се в трите полиетиленови пакети е 1475.960 грама, равняващо се на 1 /един/ килограм, 475 /четиристотин седемдесет и пет/ грама и 960 /деветстотин и шестдесет/ милиграма - 490.690 грама в пакет №1, 490.900 грама - в пакет №2 и 494.370 грама - в пакет №3. Видно от назначената физико-химическа експертиза, представеното за изследване кафеникаво прахообразно вещество, представлява хероин с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин. Активният наркотично действащ компонент на хероина - диацетилморфин, за веществото от трите обекта е с еднаква концентрация - 42%. Стойността на съдържащия се в трите пакета хероин е в размер на 95937.40 лв., съгласно Постановление №23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, към 16.02.2016 г. средната пазарна цена на лекия автомобил марка „****”, модел „****” с peг. № ****, с дата на първа регистрация 26.03.2007 г. и с показание на километража 242600 км., е 30 000 лева.

По делото, със Заповед за задържане рег. №73/16.02.2016 г. на ГПУ – Елхово, подс. Е.Г. е бил задържан на 16.04.2016 г., на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. На основание чл. 64, ал. 2 от НПК е бил задържан с Постановление на ЯОП от 17.02.2016 г., а с влязло в сила Определение №17/20.02.2016 г. по ЧНД №66/2016 г. на ЯОС, на 20.02.2016 г. му е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Подсъдимият Е.А.Г. е роден на *** ***, с българско и турско гражданство, адрес по лична карта - гр. Шумен, ж.к. Ю б. бл. 3, ап. 23, с висше образование, неженен, собственик на спортна зала, ЕГН: **********, неосъждан.

Видно от Писмото на Агенция по вписванията изх. №13-00-53/01.03.2026 г., в системата ИКАР не са налични извършени вписвания, отбелязвания или заличавания по персоналната партида на подс. Г., за територията на цялата страна.

Видно от Справка за пътуванията на лице – български гражданин, подс. Е.А.Г. за периода 01.01.2015 г. – 16.02.2016 г. е пътувал многократно в чужбина /основно до Република Турция през ГКПП Лесово/ - регистрирани са 23 излизания и 18 влизания.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от  НПК. След анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подс. Г. по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство и приобщени по делото гласни, писмени и веществени доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.М., Г. Х., А.Д. и Д.С., заключенията на ВЛ по проведените физико-химическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза на МПС, определение на ЯОС и мотиви към него, свидетелство за съдимост, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за отделяне на представителни проби и фотоалбум, справка за задгранични пътувания, писмо от Агенция по вписванията, приемо-предавателен протокол, протокол за доброволно предаване, протокол за отговорно пазене, акт за установяване на митническо нарушение, протокол за извършена митническа проверка, протокол за личен преглед, обяснение, разписки от Агенция „Митници”, копие от лична карта, копие от свидетелство за регистрация на МПС, искане за извършване на съвместна проверка, заповед за задържане за срок до 24 часа, приемо-предавателни протоколи №№ 40802 и 40801 от 17.03.2016 г. за съхранение на наркотични вещества и приемо-предавателен протокол, както и веществени доказателства - 1431.330 грама хероин - остатък след отделяне на представителни проби, предадено на Агенция „Митници”, ЦМУ - гр. София, отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори”; представителни проби от наркотично вещество - хероин, с тегло 44.630 грама, предадено за съхранение на Агенция „Митници”, ЦМУ - гр. София, отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори”; лек автомобил марка „****", модел „****” с peг. № **** със свидетелство за регистрация част 1 и част 2 с №006223717 и ключ за автомобил, предадени за отговорно пазене и намиращи се на МП - Лесово; 1 брой полиетиленов плик с етикет с надпис „Опаковки” и печати на ОД на МВР - Ямбол.

Съдът изцяло кредитира всички събрани по делото доказателства, тъй като по отношение на главния факт, те са в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а заключенията на ВЛ по физико-химическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза на МПС са изготвени професионално и при изпълнение на всички законови изисквания за това. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, доказателствата по делата установяват по безспорен начин обстоятелствата досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Е.А.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по 242, ал. 2 от НК, като на 16.02.2016 г., около 14.00 часа през ГКПП - Лесово област Ямбол, с лек автомобил марка „****” модел „****” с peг. № ****, без надлежно разрешително, пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България, високорисково наркотично вещество хероин - 3 пакета с общо нето тегло 1475.960 грама, със съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин с концентрация 42%, на обща стойност 95937.40 лева.

Субект на престъпната контрабанда е именно подс. Е.А.Г., доколкото същият е наказателно отговорно лице.

От обективна страна

Налице е извършено деяние, съставляващо престъпление от общ характер по чл. 242, ал. 2 от НК, включено в глава VІ от особената част на НК, раздел ІІІ – „Престъпления против митническия режим”. Обект на посегателството  от това престъпление са обществените отношения свързани  с предоставянето на митниците  на вярна информация за движението на стоки  през границата на страната, свързани и с контрола върху наркотичните вещества. В случая е налице формата на изпълнителното деяние по чл. 242, ал. 2 от НК - пренасяне през границата на страната от Република Турция в Република България без надлежно разрешително, на високорискови наркотични вещества. Деянието е извършено на 16.02.2016 г., около 14.00 часа на ГКПП - Лесово, област Ямбол, като пренесения през границата на страната с превозното средство лек автомобил марка „****”, модел „****” с peг. №**** /собственост на подсъдимия/ наркотик, е бил укрит в ръчна чанта поставена в автомобила – един пакет, а другите два – прикрепени към тялото на подсъдимия. От доказателствата по делото безспорно се установява, че  деянието е довършено, тъй като подсъдимият е пренесъл наркотиците на територията на Република България от Република Турция, като с автомобила управляван лично от него и хероина, е пресякъл държавната граница, преминал е паспортен контрол и едва след това, при митническата проверка, наркотичното вещество е било открито.

По делото също безспорно е установена липсата на надлежно разрешително  за пренасяне на процесното наркотично вещество през границата на страната - внасянето му в Република България, а и такова не може да има. Предмета на контрабандата е високорисково наркотично вещество – хероин, което подлежи на контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 г. и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Хероинът се намира в Приложение №1 към чл. 3, т. 1, Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП. Хероинът няма легална употреба, пазар и производство и е със забранителен режим за притежание, съхранение и употреба, а по своята същност представлява наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него и възможността да предизвика състояние на зависимост при въздействие върху човешкия организъм.

Пренесеното от подсъдимия наркотично вещество е хероин с общо нето тегло 1475.960 грама, със съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин с концентрация 42% за цялото количество. Същото е на обща стойност 95937.40 лв., изчислена в съответствие с Постановление №23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

От субективна страна

Подсъдимият е осъществил деянието при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, обективиран в действията му. Ноторно известно е, че притежаването и пренасянето на наркотично вещество хероин е забранено и се преследва от закона. Логично подсъдимият, като човек с достатъчен житейски опит и образованост е бил наясно, че пренася през границата на Република България това високорисково наркотично вещество и че това става без надлежно разрешение, съзнавал е общественоопасния характер на деянието /неговата противоправност, запретеност и наказуемост/, предвиждал е настъпването на общественоопасните негативни последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил целенасочени и съзнателни волеви действия, в израз на намерението му да внесе процесния хероин в страната. Изводите в тази насока, се извеждат от действията, осъществени от подсъдимия – предварително поставяне на хероина в пакети и укриването му на дъното на ръчна чанта и по тялото му и преминаване със собствения си лек автомобила на държавната граница и митническия контрол с укритите пакети наркотик. Следователно, подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, неговата обществена опасност и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

Ето защо ЯОС намери, че от всички събрани по делото доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият Е.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на квалифицираната контрабанда на наркотици – престъпление по чл. 242, ал. 2 НК.

Подбудите и причини за извършване на деянието са стремежа на подс. Г. за бързо и лесно материално облагодетелстване и незачитането на установеният в страната правов ред, относно установения митническия режим.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съдът като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на подсъдимия Е.А.Г., наказания на основание по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК.

При определяне на наказанията съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоящият състав счита, че предвид количеството пренесено наркотично вещество и конкретния механизъм на извършването степента на обществена опасност на деянието е висока. Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, тъй като подсъдимият не е осъждан и по делото не са налице доказателства за други негови противообществени прояви. Като смекчаващи отговорността обстоятелства ЯОС отчете освен чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия - трудовата му ангажираност, образоваността му, липса на данни за други негови противообществени прояви, така също съдействието което е оказал на разследването още в ДП и изразеното пред съда съжаление за извършеното престъпление, а отегчаващи – не се отчетоха. С оглед на това ЯОС счете, че наказанието следва да се определи при приложение на чл. 55 от НК, тъй като посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, несъмнено са многобройни и най-лекото предвидено в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 от НК наказание - лишаване от свобода за срок от 10 години, би било несъразмерно тежко в конкретния случай. Ето защо ЯОС определи основното наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под най-ниския предел, установен в чл. 242, ал. 2 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на пет години. Съдът не сподели доводите на защитата  на подс. Г. за налагане на наказание лишаване от свобода в размер до три години, тъй като при определяне на конкретния размер съдът прецени, не само механизма на деянието /безсъмнени свързан с предварително планиране и подготовка/ и значителността на количество и стойността на процесния хероин /1475.960 грама, със съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин с концентрация 42% стойност 95937.40 лв./, то и факта, че с пренасянето му на територията на страната, освен че са били засегнати обществените отношения, свързани с митническия режим и контрола на наркотичните вещества, е бил създаден и реален риск, макар и предотвратен от митническите служители, за охраната на здравето на членовете на обществото, логично обусловен от възможността за разпространението на наркотика. Същевременно ЯОС счита, че с по-тежко по размер наказание не би се постигнал допълнителен положителен ефект, доколкото на подсъдимия като образован човек, в активна трудова възраст, който е осъзнал последиците от извършеното, следва да се даде възможност да изтърпи наложеното наказание и своевременно да се ресоциализира в обществото.

При така определеното наказание в конкретния му размер, е налице законова пречка за прилагане спрямо подсъдимия, на института на условното осъждане. Дори да се приеме, разбира се съвсем хипотетично, че формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК биват налице, настоящият състав счита, че ефекта на поправянето на подсъдимия успешно може да бъде постигнат само чрез ефективното му осъждане - при извеждането му за определен срок от обществото, като по този начин, адекватна защита би получил и обществения интерес. Тук следва да се отбележи, че наказанието освен възмездие и израз на отрицателна обществена оценка на извършеното престъпление и на неговия извършител, е и средство за постигане на конкретни обществени цели, вкл. и за неутрализиране възможността за вършене на други престъпления от дееца, както и за отправяне на предупреждение към останалите членове на обществото. При това положение, с оглед чистото съдебното минало и конкретния размер на наложеното наказание, съдът на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, определи то да се търпи от подсъдимия, в затворническо общежитие от открит тип и при първоначален общ режим.

Съдът наложи и кумулативното наказание „Глоба”, като прецени, че същото е необходимо, отново предвид целите на наказанието посочени от законодателя в чл. 36 НК и особено изискването „да му се отнеме възможността да върши други престъпления”, като не бива да се отминават фактите, че подсъдимият е собственик на спортна зала /заявено лично от него при снемане на самоличността му в съдебното заседание/, притежаващ собствен относително скъп автомобил, пътувал многократно в чужбина /безспорно свързано с разход на значителни финансови средства/. Глобата представлява създаване на парично задължение за дееца в полза на държавата и нейният размер трябва да бъде съобразен с имотното състояние, доходите и семейните му задължения. За деянието по чл. 242, ал. 2 от НК се предвижда кумулативно наказание „Глоба” в размер от 100 000 лева до 200 000 лева и с оглед определянето на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, ЯОС счита, че следва да приложи и чл. 55, ал. 2 от НК. В тази насока съдът като съобрази, че подсъдимият не притежава недвижими имоти и по делото липсват други доказателства за конкретното му имотно състояние, прие че кумулативното наказание глоба следва да се определи, като се слезе под най-ниския предел с ½, във възможно най-благоприятния за подсъдимия размер, при най-ниската допустима от закона стойност от 50000 лева.

Наложените на подсъдния наказания като комплекс за възмездие, в конкретните им параметри, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, съдът зачете времето, през което подсъдимият Е.Г. е задържан за процесното престъпление - на основание чл. 72 ал. 1 от Закона за МВР, на основание чл. 64 ал. 2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – с начало от 16.02.2016 г. до влизане на присъдата в сила.

В изпълнение на императивната норма на чл. 242, ал. 7 от НК, съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението 1431.330 грама хероин - остатък след отделяне на представителни проби, предадено за съхранение на Агенция „Митници”, ЦМУ - гр. София, отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори”; представителни проби от наркотично вещество - хероин, с тегло 44.630 грама, предадено за съхранение на Агенция „Митници”, ЦМУ - гр. София, отдел „Наркотици, оръжия и прекурсори”.

На основание чл. 242, ал. 8 от НК съдът постанови и отнемане в полза на държавата на собствения на подс. Г. лек автомобил „****", модел „****” с peг. № **** и прилежащите към него свидетелство за регистрация част 1 и част 2 с № 006223717 и ключ за автомобил, предадени за отговорно пазене и намиращи се в МП – Лесово. Този автомобил се явява средство за извършване на престъплението и неговата стойност явно не е несъответна на стойността на престъплението /при съпоставката на стойността на автомобила – 30000 лв., със стойността на наркотичното вещество – 95937.40 лв./, като в този аспект изключението в разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НПК не е приложимо. Безусловно, процесното превозно средство е послужило за превоз на предмета на контрабандата, тъй като хероина е бил разпределен в пакети - два прикрепени към тялото на подсъдимия и един укрит на дъното на чантата на подсъдимия, която се е намирала в автомобила, а умисълът на подс. Г. е обхващал използването му.

По отношение на веществените доказателства, съда  като съобрази разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК, постанови приложеният по делото 1 брой полиетиленов плик с етикет с надпис „Опаковки” и печати на ОД на МВР – Ямбол, като вещ без стойност да бъде унищожен по правилата на 128 и 129 от ПАС, след влизане на присъдата в сила.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. Е.А.Г., да заплати направените по делото разноски за проведените физико-химическа експертиза и съдебно-оценителна експертиза на МПС, общо в размер на 149,70 лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на Митница - Бургас.

В съответствие с чл. 189, ал. 2 от НПК, настоящият състав не присъди в тежест на подсъдимия, разноските за преводач – 30 лева.

По изложените съображения, Ямболският окръжен съд постанови тази присъда.

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: