О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

267                                                             31.08.2016г.                                     гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд                                            въззивен   наказателен състав

На  31 август                                                                                                2016година

В закрито заседание в следния  състав:       

                                                                         Председател: Васил Петков

                                                                           Членове: Петранка Жекова

                                                                                             Гергана Кондова                                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

вчнд № 291 описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.345 и сл.  от НПК.

Образувано е по частна жалба на А.Д.К.  против  определение № 137/ 16.08.2016г.постановено по нохд № *****.по описа на РС-Елхово.

С обжалваното определение въззивника А.К. е осъден да заплати направените по нохд № *****.разноски за служебен защитник в приход на Републикански бюджет в размер на 300лв.

В жалбата се навеждат доводи за  допуснато процесуално нарушение при постановяване на съдебния акт, тъй като е постановен в закрито съдебно заседание, както и че е изтекла законната давност. Сочи се също, че въззивника е безработен и в тежко материално положение. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд след като се запозна с доводите в жалбата, с обжалвания съдебен акт и с доказателствата по делото намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като са подадена в срока по чл.342 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови определението си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 17.06.2013г. по нохд № *****.  адвокат Р.С. е назначена  за служебен защитник на подсъдимия А.К.  на основание чл.94 ал.1 т.9 от  НПК, по искане на подсъдимия.

По делото е постановена присъда № 1022/ 28.11.2014г., с която подсъдимия А.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4, вр.с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл-.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, което е отложено за изтърпяване на основание чл.66 НК за изпитателен срок от три години.  Присъдата е влязла в сила на 15.12.2014г.  

От решение  № Яб 307- 4420/ 10.03. 2015г на  Председателя на НБПП София е видно, че служебния  защитник адв.С. е изплатено възнаграждение размер на 300лв.

За да постанови съдебния си акт районния съд е приел същата фактическа обстановка, която се споделя изцяло от проверяващата  съдебна инстанция, като правилна и обоснована.

 Решаващия съд правилно на основание чл.304 ал.1, т.4 от НПК е ангажирал отговорността на осъдения подсъдим К. за разноските за служебен защитник по съдебното производство, като е присъдил същите в полза на НБПП.  Приел е , че разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е приложима  в настоящия случай, тъй като подсъдимия е признат за виновен и следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, в частност адвокатско възнаграждение за служебно назначения му по реда на ЗПП адвокат. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт , са правилни и са в съответствие с принципните положения, установени в процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал..3 НПК „когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,у включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник...”. Съгласно чл.2 от Закона за правна помощ, правната помощ се финансира от държавата, като съгласно чл.4, средствата за правна помощ се осигуряват от републиканския бюджет. Това осигуряване обаче не е безвъзмездно, тъй като изплатеното възнаграждение от НБПП е дължимо от осъденото лице, какъвто е настоящия казус.

Обстоятелството, че въззивника К. е безработен е ирелевантно, тъй като ангажирането на отговорността по  чл.189 ал.3 НПК е в зависимост от ангажирането на наказателната му отговорност и е независимо от материалното му положение.

Доводите за изтекла законова давност също са неоснователни, тъй като НПК не предвижда погасяване по давност на задължението за заплащане на разноски в наказателното производство.

Като неоснователна се преценява претенцията за допуснато процесуално нарушение  при разглеждане на делото, тъй като по аргумент на противното от  чл.306 ал.2 от НПК , в случаите на чл.306 ал.1 т.4 НПК съдът се произнася в закрито съдебно заседание.  

 По изложените съображения въззивният съд в настоящия си съдебен състав намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение и да се потвърди определението на районния съд.

  Водим от изложеното и на основание чл.345 ал.1 от НПК Ямболския окръжен съд,

 

                          О   П   Р   Е    Д   Е    Л    И    :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 137/ 16.08.2016г.постановено по нохд № *****.по описа на РС-Елхово.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                    

 

                                      Председател:

 

Членове: 1.                                                    2.