О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
17.08.2016г.
гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,
гражданско
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
Прокурор
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.420,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.И.П. ***, М.Г.М. *** и Г.А.И. ***, трите представлявани от адв. Е.М., против Определение №1194/13.06.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д №728/2016г. в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите Г.И. и Д.П. за спиране на изпълнението на издадената по делото заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Оплакването на частните жалбоподатели е, че определението на ЯРС в оспорената му част е неправилно, поради което молят за неговата отмяна и за постановяване на ново определение от окръжния съд, с което да бъде уважено искането за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК. Според изложените в жалбата доводи, в случая са установени всички законови условия за спиране на изпълнението. Частните жалбоподатели излагат, че процесният договор за кредит е бил обезпечен чрез застраховане и те са представили доказателства, че в срока на договора са настъпили застрахователните събития. Поради това считат, че са представили убедителни писмени доказателства, които доказват наличие на обезпечение, което покрива целия размер на кредита и не налага предварително изпълнение.
С депозирания писмен отговор ответникът по частната жалба „Уникредит Булбанк”АД, чрез пълномощника си адв.Д., е оспорил жалбата, споделяйки изводите на районния съд, че изложените от частните жалбоподатели обстоятелства и представените доказателства не обосновават недължимост на вземанията по издадената заповед за изпълнение, тъй като не доказват погасяване на задълженията по нея и не опровергават настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Посочил е още, че кредиторът е този, който има право да търси вземането си, като негово е правото да избере спрямо кого точно да насочи изпълнението – към длъжниците или към застрахователя, като в процесния договор за кредит липсва задължение за Банката при настъпване на застрахователно събитие да търси плащане на застрахователното обезщетение. Независимо от това Банката е изтъкнала, че в случая е предявена претенцията към застрахователя, но същият е отказал изплащане на обезщетението.
ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.420, ал.3 ГПК.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Пред ЯРС е образувано ч.гр.д. №728/2016г. по заявление на „Уникредит Булбанк”АД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу солидарните длъжници Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И.. Банката–заявител е основала искането си на извлечение от счетоводните книги по договор за банков кредит №423/19.05.2012г. и анекс №1/ 16.01.2013г. към него, срещу съдлъжниците П., М. и И. за сумата 92 261.28лв. – главница по договора за банков ипотечен кредит на физическо лице от 19.05.2012г. и анекс №1/16.01.2013г. към него, както и за дължими лихви в размер на сумата 47 739.23лв. за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г. Към заявлението е приложено извлечението от счетоводните книги на Банката по посочения договор за банков кредит и анекс, от което се установява, че към 25.03.2016г. солидарните длъжници П., М. и И. дължат сумата общо 140 000.51лв. Извлечението от счетоводните книги съдържа информация относно длъжниците; размера на задължението им към Банката, в т.ч. главница и лихви, както и периода, за който се претендират; основанието, от което произтича същото. Представени са и договора за кредит, анекса към него и Общите условия на Банката, видно от които жалбоподателите са се подписали в качеството на солидарни длъжници по договора, за задължението на кредитополучателя М. Г. В.. Видно от договора за кредит и анекса към него, вземанията на Банката са били обезпечени с ипотека, като към договора за банков кредит е добавена и застраховка „Кредитна протекция” (Пакет А) на застрахователите „Кардиф – Животозастраховане - клон България” и „Кардиф – Общо застраховане – клон България”, като кредитополучателят М. В. е поела задължението да поддържа имуществените застраховки за целия срок на кредита в полза на Банката – кредитор.
ЯРС е уважил изцяло заявлението и е издал заповед №407/30.03.2016г., с която е разпоредил солидарните длъжници П., М. и И. да заплатят на кредитора „Уникредит Булбанк”АД сумите за главница и лихви, за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението и направените в това производство разноски. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело №665/2016г. по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 878 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС.
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на 18.05.2016г. на длъжника Г.И., на 05.05.2016г. - на длъжника М.М. и на 09.05.2016г. – на длъжника Д.П., като на 17.05.2016г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 ГПК и трите са подали възражения срещу заповедта за изпълнение. На 25.05.2016г. длъжниците са направили и искане за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ на основание чл.420 ГПК. Искането за спиране са обосновали с твърдението, че Банката „свръх” обезпечава вземането си, тъй като освен ипотеката, договорът за кредит е обезпечен и със застраховка живот и степен на инвалидност над 70% на длъжника – кредитополучател, които застрахователни събития са настъпили. Посочили са, че вместо да се обърне към застрахователя, Банката е предпочела да търси вземането си от тях по съдебен ред.
С постановеното определение в оспорената му част ЯРС е оставил без уважение искането на длъжниците Г. И. и Д.П. за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420, ал.2 ГПК, тъй като е приел, че не са представени убедителни доказателства и изложените в искането обстоятелства не представляват основание за спиране на изпълнението. Съдът е посочил, че наличието на обезпечения за вземането на Банката не е основание за спиране на изпълнението, тъй като съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора, който има право да предприеме действия за удовлетворяване на вземанията си. По отношение на ипотеката ЯРС е приел, че Банката има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, но няма задължение да не насочва изпълнението към останалото длъжниково имущество. Същите изводи е формирал и по отношение на застраховката, но е допълнил, че при липсата на общите условия за застраховката „Кредитна протекция”, за съда неизяснени са и конкретните параметри на сключения застрахователен договор, включително при какви условия се считат настъпили застрахователните събития.
Определението е правилно и законосъобразно, като мотивите на районния съд, поради които не е уважил искането за спиране на принудителното изпълнение се споделят от решаващия състав на въззивния съд.
Уреденото в нормата на чл.420, ал.1 ГПК правило е, че в случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.1-8 ГПК, подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение. Две са възможните хипотези на спиране на изпълнението – първата е, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД – хипотеза на ал.1 на чл.420 ГПК. Втората хипотеза е уредена в ал.2 на посочената законова норма и тя изисква към искането за спиране да бъдат представени убедителни писмени доказателства, че не се дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, в който случай съдът може да спре изпълнението. Анализът на правната уредба по чл.420 ГПК сочи, че в хипотезата на ал.1 съдът е длъжен да спре изпълнението, а в хипотезата на ал.2 спирането е по преценка на съда, в зависимост от убедителността на представените писмени доказателства за недължимост на вземането.
В случая длъжниците, сега частни жалбоподатели, не са представили обезпечение, нито са изразили готовност да го сторят, а са се позовали на писмени доказателства, че Банката е обезпечила вземанията си по договора за кредит с договорна ипотека и с договор за имуществена застраховка, сключен в нейна полза. Действително, налице са посочените доказателства, установяващи учредените в полза на Банката обезпечения. Правилна обаче е преценката на първоинстанционния съд, че тези доказателства не съставляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК, че вземането на кредитора не съществува. Това е така, тъй като когато длъжникът не оспорва възникването на вземането, за да докаже, че вземането не съществува, длъжникът следва да представи доказателства или за извършено плащане, което е получено от кредитора, или други доказателства, изходящи от кредитора, че е получил изпълнение. В случая длъжниците не оспорват възникването и съществуването на вземането на кредитора, но и не твърдят и не доказват плащане в полза на Банката или друг способ за погасяване на вземането й, при което искането им за спиране на принудителното изпълнението е неоснователно. Доколко вземането на Банката е обезпечено с ипотека върху недвижим имот и с договор за имуществена застраховка, тези въпроси са правноирелевантни към възможността за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК, както предвид дадените по–горе разяснения, а също и по съображенията на районния съд, че цялото длъжниково имущество служи за общо обезпечение на кредитора (чл.133 ЗЗД) и същият е този, който може да насочи изпълнението върху която и да е част от имуществото, като преценката е именно на кредитора дали да се възползва от дадено му обезпечение или да насочи изпълнението върху друго имущество, считайки, че даденото му обезпечение не би било достатъчно да го удовлетвори. Отделно от това в случая е установено с представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство – писмо от 21.07.2016г. на „Кардиф – България”, че застрахователят е отказал изплащане на застрахователното обезщетение, поради прекратяване на застраховката, настъпило преди смъртта на кредитополучателя. Следователно, няма и удовлетворяване на Банката за вземанията й със застрахователното обезщетение, за да е налице основанието по чл.420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
В обобщение, след като наведените от частните жалбоподатели обстоятелства и представените от същите писмени доказателства не обуславят извод, че е налице изпълнение на задължението по договора за кредит, следва да се приеме, че във фазата на заповедното производство е установено вземането на Банката-кредитор по заповедта за незабавно изпълнение, съответно молбата за спиране на допуснатото принудително изпълнение е неоснователна, както обосновано е прието и в определението на ЯРС в обжалваната му част. Като правилно, в тази му част определението следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него - оставена без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1194/13.06.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д №728/2016г. в частта, с която е оставено без уважение искането на длъжниците Г.И. и Д.П. за спиране на изпълнението на издадената по делото заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В останалата му част определението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.