О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24.08.2016 г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав

На 24 август 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №292 по описа на ЯОС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б.Я.М., срещу Определение постановено в о.с.з. на 21.06.2016г. по гр.д. №374/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е спрял на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото. Иска се ЯОС да отмени обжалваното определение и да върне делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия и по предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата за изпитване в Трудов договор между страните от 18.10.2012г.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от гр.д.№374/2016г. по описа на ЯРС, същото е било образувано, след като с Определение №426/12.02.2016г. по гр.д. №317782013г. на ЯРС, молба вх. №17252/22.12.2015г. на ищецът Б.М. подадена по гр.д. №317782013г. е била отделена за разглеждане в отделно производство. Видно от мотивите на определението, с молбата ищецът М. е поискал да бъде прогласена за нищожна клаузата за изпитване в Трудов договор между страните от 18.10.2012г. В с.з. на 23.12.2015г., съдът е преценил, че с решението си ще се произнесе по тази претенция като преюдициално правоотношение по висящия иск по гр.д. №317782013г. /от приложената разпечатка към делото на ЯРС от деловодната система на съда е видно, че предмет на това дело е бил и иск за отмяна на уволнение на Б.М. срещу Медицински център ДИАНАМЕД 2001 ЕООД гр.Ямбол/. С решението си от 29.12.2015г. обаче съдът не се е произнесъл по искането на М., а е постановил отделяне на молбата и образуването й в самостоятелно производство – това по гр.д. №374/2016г. по описа на ЯРС.

С доп. ИМ, съобразно указанията на ЯРС, дадени в разпореждане от 17.02.2015г., ищецът М. е отстранил нередовностите по ИМ. В доп. ИМ е посочено, че претендираната незаконосъобразност се изразява във факта, че от 01.04.2011г. е в ТПО с ответното дружество, и клаузата за изпитване в трудовия договор от 18.10.2012г. е недействителна, тъй като тази дата не е начало на ТПО, а такова е имало от 01.04.2011г., т.е. максималния срок за изпитване е изтекъл на 01.10.2011г., след което ТПО е станало безсрочно, поради което и прекратяването му на 13.02.2013г., на основание- срок за изпитване е недействително.

В първото по делото о.с.з., проведено на 21.06.2016г., пълномощникът на ответника е направил възражение за недопустимост на предявения иск, с твърдения, че ТПО между страните е прекратено, а относно законосъобразността на уволнението е налице влязло в сила решение по гр.д. №317782013г. на ЯРС.

С атакуваното определение, ЯРС е приел, че гр.д. №317782013г. не се намира в ЯРС и не е известно дали постановеното по същото решение е влязло в сила или не е, и тъй като то било преюдициално по отношение на спора, е приел че следва да спре производството по делото на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК до установяване на обстоятелството, дали решението по гр.д. №317782013г. е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лица с правен интерес от обжалването.

Преценена по същество, частната жалба е основателна:

Настоящият състав на ЯОС намира, че постановеното определение е неправилно.

Без да изиска и се запознае с гр.д. №3177/2013г. по описа на ЯРС, респ. да установи висящо ли е производството по същото или е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е разрешен спора относно законността на уволнението на ищеца /в каквато връзка са били направените в о.с.з. твърдения от пълномощника на ответника/, първоинстанционния съд е спрял производството по гр.д. №374/2016г., приемайки че са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, “до установяването дали решението по гр.д. №317782013г. по описа на ЯРС е влязло в сила”.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.. Връзката между двете дела, налагаща спиране на производството по едното в окачване на приключването на производството по другото с влязъл в сила съдебен акт, е следната: по едното дело – обуславящото, спорното правоотношение се намира в преюдициалност към правоотношението по другото дело, което, като обусловено, следва да бъде спряно. Преюдициалност между две правоотношения, означава, че субективното право или задължението, част от съдържанието на едното правоотношение, следва да възниква от фактически състав, включващ целия фактически състав на възникване на другото правоотношение. Връзката на обусловеност, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е съотношение между две правоотношения. Обусловеното дело се спира, за да изчака формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право, предмет на обуславящото дело. Т.е. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е някаква обща норма, която позволява спиране на гражданско дело, когато съдебен акт на съд по друго дело би имал някакво правно действие, което да обвързва съда по спираното дело, била тя сила на пресъдено нещо, конститутивно действие, задължителност на установяване на определени факти и др.

В случая връзката на преюдициалност между двете дела е обратна на посочената в атакуваното определението на ЯРС. Видно от твърденията в ИМ и от горецитираните актове на съда, трудовото правоотношение с ищеца М., вече е било прекратено. В разглежданата хипотеза, на вече прекратено трудово правоотношение, страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му респ. на отделна негова клауза, когато недействителността /по-точно – претендираната такава от заинтересованата страна/ е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, и за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Такъв е и настоящия случай, видно от уточненията в доп. ИМ по делото. Съдът разглеждащ спора относно законността на уволнението по гр.д. №3177/2013г. е бил сезиран с преюдициалния спор за недействителността на клауза от трудовия договор, но е постановил искът да бъде разгледан в отделно производство с Определение №426/12.02.2016г. по гр.д. №317782013г. на ЯРС. От доказателствата по настоящото дело и поради неприлагане на гр.д. №3177/2013г. на ЯРС, преди произнасяне на първоинстанционния съд, обаче е невъзможно да се установи дали ищецът е спазил преклузивните срокове да заяви претенцията си за недействителност по гр.д. №3177/2013г., както и дали и налице влязло в сила съдебно решение по същото дело, по исковете за отмяна на уволнението. В последния случай, първоинстанционния съд, е следвало да вземе становище по възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, вместо да постанови определение за спиране, без наличие на предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение постановено в о.с.з. на 21.06.2016г. по гр.д. №374/2016г. по описа на ЯРС, с което съдът е спрял на осн. чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.