РЕШЕНИЕ

 

                                                          05.08.2016г., град Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав,

в открито съдебно заседание на 06.07.2016 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина.Пейчева

 

Секретар: Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева гражданско дело № 130 по описа за 2016 година на ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът А.С.К. е предявил иск срещу ответниците В.Д.В. и Я.М.В., с който иска съдът да обяви за недействителни по отношение на ищеца действията на ответниците по формално сключения брачен договор, с нотариална заверка на подписите с изх.рег.№ 797, том 1, партида № 249 от 06.02.2012г. на Агенцията по вписванията гр.Ямбол в частта му, относно възприетия режим на разделност, прекратяване на СИО и прехвърляне на Я.В. на частта на длъжника В.Д.В. от следните два недвижими имота: 1. Апартамент № 87, находящ се в гр. Ямбол, ул."Срем" бл.З вх. Г, с идентификатор № 87374.542.177.1.87 по кадастралната карта на гр. Ямбол, със застроена площ от 78.54 кв.м, при съседи на обекта на същия етаж-обекти с идентификатори №№ 87374.542.177.1.89; 87374.542.177.1.88 и 87374.542.177.1.66, под обекта - обект с идентификатор № 87374.542.177.1.84 и над обекта - обект с идентификатор № 87374.542.177.1.90, заедно с прилежащо избено помещение № 21, с площ от 2.64 кв.м., при граници: мазе № 22, мазе № 20, секция „В" и коридор, заедно с 1.059 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който самостоятелен имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот ид. № 87374.542.177; 2. Недвижим имот находящ се в гр. Я., ул."****" бл.**, вх. *, а именно жилище апартамент № 178, представляващ самостоятелен обект идентификатор № 87374.542.139.3.178, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.542.139 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ямбол, находящ се в гр. Я., ул."*****" № **, вх.* ет.** със застроена площ от 53 кв.м, заедно с избено помещение № 29, с площ от 2.51 кв.м, заедно с 0.385 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници: на жилището -на същия етаж обекти с идентификатори №№ 87374.542.139.3.177; 87374.542.139.3.179 и87374.542.139.3.180, под обекта - обект с идентификатор 87374.542.139.3.173 и над обекта - обект с идентификатор № 87374.542.139.3.183 и при граници на избеното помещение - от изток - коридор, от запад - коридор, от север - мазе № 28, от юг- мазе №30.

Ищецът твърди, че по договор за паричен заем от 03.11.2009г. е кредитор на първия ответник . Със спогодба, постигната между двамата по т.д.№ 22/2011 г. на ЯОС е постигнато споразумение и същото е одобрено с Определение от 18.04.2012г. по делото първият ответник, в качеството му на управител на ЕТ „ВИЯДИМ-В.В.", да заплати на ищеца сумата 42 000 лева, представляващи главница и лихва по договора за паричен заем от 03.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.04.2012г., в срок от 2 месеца, като при неизпълнение на посоченото задължение, ищецът има право на изпълнителен лист за сумата от 42 000 лева, заедно с лихвата от 09.04.2012г.

Ищецът твърди, че се е снабдил с изпълнителен лист за сумата и е образувал ИД № 816/2012г. на ЧСИ И. Х. за удовлетворяване на вземането си. При събиране на справки за притежаваното имущество на длъжника установил, че по време на производството по т.д. № 22/2012г. на ЯОС, с цел да увредят интересите на кредитора си - ищеца, ответниците са сключили брачен договор с нотариална заверка от 06.02.2012г., като в брачния договор страните са избрали режим на разделност за придобитите по време на брака недвижими имоти и са се споразумели, неговото действие да се породи считано от датата на сключения брачен договор. В чл.2, т. 1 на Брачния договор, ответниците са се споразумели, че съпругът В.В. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Я.В. изцяло собствената си 1/2 ид . част от всички, подробно описани в него имоти, като съгласно чл.З, т.1 Я.В. става изключителен собственик на имотите, считано от датата на подписване на този брачен договор. Ищецът твърди, че с тези действия ответниците са увредили неговите интереси, тъй като по този начин имуществото на ответника В. се намалява и се възпрепятства насочване на изпълнението за удовлетворяване на вземането на ищеца по посоченото изп.д.№ 816/2012г. като в същото време по отношение на останалото имущество ответниците са запазили режим на СИО.

Ищецът твърди, че втората ответница Я.В. в качеството на съпруга на длъжника, а и с оглед на това, че по време на производството по гр. дело № 22/2011г. на ЯОС е подкрепяла своя съпруг и е участвала и в преговорите, е знаела, че с действията си уврежда интересите на кредитора ищец. Сделката, която ищецът твърди, че го уврежда, е безвъзмездна.

В срока за отговор на ИМ не е постъпил такъв.

В с.з., ответницата В. изразява становище по иска и оспорва същия като неоснователен. Твърди, че не е знаела за задължението на съпруга си, също твърди, че задължението към ищеца е било изплатено.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи изцяло. Претендира направените разноски по делото.

Ответниците в съдебно заседание молят ЯОС да отхвърли иска.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От Договор за паричен заем от 03.11.2009г., сключен между ищеца и ЕТ"Виядим-В.В."***, с ЕИК 838112125, представляван от собственика В.Д.В., с нотариална заверка на подписите, се установява, че ищецът е предоставил на ЕТ"Виядим-В.В.", представляван от собственика В.Д.В., заемна сума 50000лв. с краен срок на погасяване 27.05.2011г. В договора е записано, че заемната сума е предадена от заемодателя на заемателя на 03.11.2009г. и са уговорени възнаградителни лихви за заемодателя. С получаването на сумата по договора е възникнало вземането на ищеца и съответно задължението на ответника В. да върне предоставената заемна сума.

Видно от приложеното т.д.№ 22/2011г. по описа на ЯОС, с протоколно определение от 09.04.2012г. страните по делото: ищецът А.К. и ответникът ЕТ"Виядим-В.


 

В."***, с ЕИК 838112125, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул."*****" бл.** вх.*ап.***, представляван от собственика В.Д.В., с ЕГН ********** са се съгласили на спогодба, според която ответникът трябва да заплати на ищеца А.С.К. общо сумата 42 000 лева, представляваща главница и лихви по договор за паричен заем от 03.11.2009г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.04.2012г., в срок от два месеца, считано от деня на спогодбата. При неизпълнение на посоченото задължение ищецът има право да се снабди с изпълнителен лист за сумата 42 000 лева, заедно с лихвата от 09.04.2012г., което и сторил и с издадения изпълнителен лист от 13.06.2012г. по т.д.№ 22/2011г. по описа на ЯОС е образувал изп.д.№ 816/2012г. Видно от представеното заверено копие от изпълнителен лист от 13.06.2012г. по т.д.№ 22/2011г. по описа на ЯОС, ЕТ"Виядим-В.В." е осъден да заплати на А.К. сумата 42000лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 09.04.2012г. до окончателното и изплащане.

От удостоверение № 6442/16.03.2016г. на ЧСИ И. Х. по изп.д.№ 816/2012г. и изп.д.№ 521/201 Зг., се установи, че при ЧСИ е образувано изп.д.№ 816/2012г. с взискател ищеца А.К. и длъжник ЕТВиядим- В.В." с предмет парично вземане в размер на 42000лв.- главница, олихвяема от 16.03.2016г., 14123.52лв. законна лихва от 09.04.2012г. до 15.03.2016г. вкл. и към това изп.дело е присъединено изп.д.№ 521/2013г. със същия взискател и длъжник ответника В.В. с предмет парично неолихвяемо вземане в размер на 600лв.

Видно от приложените изп.д.№ 816/2012г. и изп.д.№ 521/201 Зг. на ЧСИ Ирина Христова, дължимите суми не са изплатени.

От изп.д.389/2011г. на ЧСИ И. Х. се установява, че въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.д.684/2011г. на ЯРС е осъден длъжника ЕТ"Виядим-В.В.", представляван от собственика В.Д.В., да заплати на А.К. сумата 15000лв., а от ч.гр.д.684/2011г. на ЯРС се установява, че по заявление от ищеца срещу длъжника ЕР „Виядим-В.В.", съдът е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата 15000лв., която е била изискуема по договора от 03.11.2009г. с оглед погасителния план по същия. Сумата 15 000лв. е събрана от длъжника по изп. дело 389/2011г.

От заверено копие от изпълнителен лист от 08.07.2013г. по гр.д.№ 1842/2012г. по описа на ЯРС се установява, че двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца 1399.38лв. и 1200лв. за разноски по гр.д.1842/2012г. на ЯРС и в.гр.д.136/2013г. на ЯОС.

От приложените гр.д.1842/2012г. на ЯРС и в.гр.д.136/2013г. на ЯОС се установява, че с влязло в сила решение по въззивното дело е потвърдено първоинстанционното решение, с което съдът обява на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за недействителен по отношение на А.С.К. Брачен договор от 06.02.2012г. с нотариална заверка на подписите per. № 442/06.02.2012 год. и на съдържанието per. № 443/06.02.2012 год. на нотариус С. С. с per. № 545 и район на действие ЯРС и вписан в АВ, СВ - гр. Ямбол с вх. № 737, т. 1, парт. 249, сключен между В.Д.В., ЕГН ********** и Я.М.В., ЕГН **********, в частта му обективирана в чл.2 и чл.З от същия, с която В.В. безвъзмездно и изцяло прехвърля на Я.В. правото на собственост върху собствената си 1/2 ид. част от следния недвижим имот: жилище -апартамент № **, находящо се в гр.Я., ж.к.*****, бл.*, вх.*, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 87374.547.2.16.92 със застроена площ 63 кв. м., състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси, при съседи на същия етаж обекти с идентификатори №87374.547.2.16.93 и №87374.547.2.16.91, под обекта - обект с идентификатор №87374.547.2.16.89 и над обекта обект с идентификатор №87374.547.2.16.95 , заедно с прилежащото му избено помещение №20, .с площ 4 кв. м. и таванско помещение № 20, с площ 5, 50 кв. м., при описани граници , ведно с 0, 68 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който самостоятелен обект се намира

в сграда №16, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.547.2. и ответниците са осъдени за разноските по делото. Въззивното решение не е обжалвано пред ВКС.

С нот. акт № **, том XII, н.д. № 4208/1997г. на ЯРС ответниците са придобили в СИО по договор за покупко-продажба Апартамент № **, находящ се в гр. Я., ул."С." бл.* вх. *, с идентификатор № 87374.542.177.1.87 по кадастралната карта на гр. Ямбол, със застроена площ от 78.54 кв.м, при съседи на обекта на същия етаж-обекти с идентификатори №№ 87374.542.177.1.89; 87374.542.177.1.88 и 87374.542.177.1.66, под обекта - обект с идентификатор № 87374.542.177.1.84 и над обекта - обект с идентификатор № 87374.542.177.1.90, заедно с прилежащо избено помещение № 21, с площ от 2.64 кв.м., при граници: мазе № 22, мазе № 20, секция „В" и коридор, заедно с 1.059 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който самостоятелен имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот ид. № 87374.542.177. Представена е схема № 15-135785-23.03.2016г. на имота и удостоверение удостоверение № ДО000773/23.03.2016г., издадено от община Ямбол.

С нот.акт вх.рег№ 1556, акт 56, том V, дело №936/2007г. на ЯРС ответниците са придобилив СИО по договор за покупко-продажба недвижим имот находящ се в гр.Я., ул."К. М." бл.**, вх. *, а именно: жилище апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект идентификатор № 87374.542.139.3.178, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.542.139 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ямбол, находящ се в гр. Я., ул."К.М." № **, вх.* ет.* със застроена площ от 53 кв.м, заедно с избено помещение № 29, с площ от 2.51 кв.м, заедно с 0.385 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници: на жилището -на същия етаж обекти с идентификатори №№ 87374.542.139.3.177; 87374.542.139.3.179 и87374.542.139.3.180, под обекта - обект с идентификатор 87374.542.139.3.173 и над обекта - обект с идентификатор № 87374.542.139.3.183 и при граници на избеното помещение - от изток - коридор, от запад - коридор, от север - мазе № 28, от юг- мазе № 30. Представена е схема на имота № 15-135787-23.03.2016г., издадена от СГКК-гр.Ямбол и удост.№ ДО000772/23.03.2016г. за данъчна оценка на имота от община Ямбол.

От заверено копие от брачен договор от 06.02.2012г., с нотариална заверка на подписите с изх.рег.№ 797, вписан том 1, партида № 249 от 06.02.2012г. на Агенцията по вписванията гр.Ямбол, се установява, че съпрузите-ответници избират режим на разделност по отношение на процесиите два недвижими имота, прекратяват СИО по отношение на тях и съпругът В. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Я.В. изцяло собствената си ½ ид.част от посочените в брачния договор имоти, сред които са и процесиите, като тези имоти стават индивидуална собственост на съпругата Я.В..

По делото е разпитана свид.Р. К. - майка на ищеца, сестра на ответницата и във връзка по сватовство с ответника - неин зет. Свидетелката сочи, че през 2009г. синът и дал 50000лв. в заем на ответника В. като същият обещал да ги върне в кратък срок. Синът и дал парите на В. с оглед обстоятелството, че е съпруг на леля му и винаги са били в близки отношения. Сестра йи знаела за парите, които синът й дал на нейния съпруг. Парите не били върнати изцяло. 15000лв. били върнати преди спогодбата по делото в ЯОС. Когато делото в ЯОС се разглеждало, нейната сестра присъствала. Това дело било спряно за няколко месеца, за да може да се даде възможност доброволно да върнат дължимите суми. Сестра й Я. трябвало да се срещне с адв.С. до м.февруари през годината, когато се водело делото и да върне парите. Свидетелката Непрекъснато се интересувала кога ще се върнат парите на сина й. Тогава не се върнали никакви пари. При възобновяване на делото разбрали, че имало някакво брачно споразумение, с което половината дялове от трите апартамента, които имат сем. В., се прехвърлят на сестра й Я.В. и В.В. така се освобождава от собствеността си. Едно от жилищата, се изнесло на публична продан чрез ЧСИ и преди няколко месеца, за сумата 5000 лева била продадена 1/2 от апартамента на ответницата в к-с „Диана" бл. 1. Други постъпления по сметката на сина й нямало. От запорираните по изпълнителното дело МПС, собственост на длъжника нищо не било продадено. Сестра й и зет й други пари не са давали. Свидетелката непрекъснато се интересувала от хода на делата. Синът й работи като корабен механик, отсъства често от страната и тя била негов пълномощник, осъществява контактите с адвоката му. Свидетелката сочи, че след сключване на спогодбата, синът й многократно е говорил с ответниците, ходил у тях, за да иска да му върнат 35 000 лева, които останали да му дължат, даже не говорили за лихви, но те се криели, не можел да ги намери и продължавал да си търси парите, които не са му върнати изцяло.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В ал.2 на чл.135 от ЗЗД законодателят е въвел оборима презумпция относно знанието за увреждането - знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Предявеният иск е допустим.

Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл.135, ал.1 от ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането. Съгласно задължителната съдебна практика - Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., г. к., IV г. о. на ВКС, кредитор по смисъла на закона е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Възражението на ответниците, че заемът е изплатен изцяло, е голословно и недоказано, а напротив - оборено от събраните доказателства, от които се установи, че остава 35000лв. главница неизплатена. С иска не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.

Ищецът има качеството на кредитор, тъй като въз основа на договора за паричен заем от 03.11.2009г., сключен преди атакуваната сделка, е титуляр на вземане спрямо ответника В.. Вземането на ищеца е възникнало след получаване на заемната сума. Съгласно TP №2/27.12.2001 год. на ОСГК, ако съпругът ЕТ поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно, но за тези задължения, освен с имуществото включено в търговското предприятие, ЕТ ще отговаря и с половината от имуществото СИО, което не е включено в предприятието му.

Оспореният от кредитора-ищец брачен договор, по който съпрузите-ответници избират режим на разделност по отношение на процесиите два недвижими имота, прекратяват СИО по отношение на тях и съпругът-длъжник В. прехвърля безвъзмездно на съпругата си Я.В. изцяло собствената си ½ ид.част от посочените в брачния договор имоти, сред които са и процесиите, като тези имоти стават индивидуална собственост на съпругата Я.В., е сключен след възникване на вземането на ищеца. Това действие го уврежда, тъй като длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворението на ищеца. Според решение №639/06.10.20Юг. по гр.д.№754/2009г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Споразумение, с което ответникът - съпруг се лишава безвъзмездно от свои права върху недвижим имот, след като е възникнал дълга му към ищеца, съставлява увреждащо действие, водещо до намаляване на неговите активи. Със сключването на брачния договор съществуващата до този момент СИО между съпрузите е прекратена в хипотезата на чл.27, ал.З вр. с чл.28 от СК по отношение на процесите недвижими имоти - два апартамента, като впоследствие притежаваната от В. 1/2 ид.част от тях е прехвърлена безвъзмездно на ответницата. Сделката е извършена в надлежната форма, регламентирана в чл.39, ал.З СК и е породила целеното прехвърлително действие. Брачният договор представлява двустранен, каузален, консенсуален и формален договор, към който правилата за недействителността от гражданското право се прилагат съответно (чл.43 от СК). Нормата на чл.40, ал.2 от СК установява, че брачният договор не може да засяга права, придобити от трети лица преди сключването му. В конкретния случай, ищецът е придобил правото си на кредитор по вземане, възникнало от договорно основание, спрямо ответника В.В. в качеството му на ЕТ, преди датата на сключване на брачното споразумение. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори. ЕТ е физическо лице, което отговаря за задълженията си с цялото свое имущество, включително и с тази част от него, която не е включена в предприятието му.

Безспорно е установено още, че двамата ответници са съпрузи. Тъй като атакуваната сделка е безвъзмездна, ирелевантно е обстоятелството дали приобретателят - съпругата на длъжника е знаела за увреждащото действие и какво е субективното й отношение към него(Решение № 741/ 23.10.2009 г. по гр. дело № 808/2008 г., г.к. , III г.о. на ВКС).

В решение №45/01.06.2011г. по гр.д.№450/2010г. на ВКС, III г.о., е прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. Имайки предвид задължителната съдебна практика, съдът намира, че атакуваната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника.

Длъжникът В. знае за увреждането, тъй като знае, че има кредитор -ищецът, и че с неговото действие уврежда правата на кредитора. Знание за увреждане на кредитора у приобретателя е установено по делото, тъй като тя е съпруга на прехвърлителя-длъжник, поради което са налице предпоставки за приложение на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Тази презумпция е оборима, но оборването й е в тежест на ответниците (Решение № 171 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска), което съдът намира, че не са сторили.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл.78 ал. 1 от ГПК за сумата 2609.51лв. с оглед доказателствава за сторени разноски. Възражението на ответниците за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед характера и сложността на делото, цената на иска 50598.50лв., представляваща данъчната оценка, и нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която заплатеното възнаграждение е към минимума, който в случая е 2047.95лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА за относително недействителени спрямо ищеца А.С.К. ***, с ЕГН **********, сключеният между ответниците В.Д.В., ЕГН ********** и Я.М.В., ЕГН **********,***, Брачен договор от 06.02.2012г. с нотариална заверка на подписите рег.№442/06.02.2012г. и на съдържанието рег.№443/06.02.2012г. на нотариус С. С. с рег.№545 и район на действие ЯРС и вписан в АВ, СВ - гр.Ямбол с вх.№737, т.1, парт.249, в частта му обективирана в чл.1, чл.2 и чл.З от същия, с която е възприет режим на разделност по отношение на процесиите имоти, и В.В. безвъзмездно и изцяло прехвърля на Я.В. правото на собственост върху собствената си ½  ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в гр.Я., а именно: 1) Апартамент № 87, находящ се в гр. Ямбол, ул."С." бл.З вх. Г, с идентификатор № 87374.542.177.1.87 по кадастралната карта на гр. Ямбол, със застроена площ от 78.54 кв.м, при съседи на обекта на същия етаж-обекти с идентификатори №№ 87374.542.177.1.89; 87374.542.177.1.88 и 87374.542.177.1.66, под обекта - обект с идентификатор № 87374.542.177.1.84 и над обекта - обект с идентификатор № 87374.542.177.1.90, заедно с прилежащо избено помещение № 21, с площ от 2.64 кв.м., при граници: мазе № 22, мазе № 20, секция „В" и коридор, заедно с 1.059 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който самостоятелен имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот ид. № 87374.542.177; 2) жилище - апартамент № 178, представляващ самостоятелен обект идентификатор № 87374.542.139.3.178, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор № 87374.542.139 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ямбол, находящ се в гр. Ямбол, ул."Крали Марко" № 80, вх.В ет.10, със застроена площ от 53 кв.м, заедно с избено помещение № 29, с площ от 2.51 кв.м, заедно с 0.385 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, при граници: на жилището -на същия етаж обекти с идентификатори №№ 87374.542.139.3.177; 87374.542.139.3.179 и87374.542.139.3.180, под обекта - обект с идентификатор 87374.542.139.3.173 и над обекта - обект с идентификатор № 87374.542.139.3.183 и при граници на избеното помещение - от изток - коридор, от запад - коридор, от север - мазе № 28, от юг- мазе №30.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.Д.В. с ЕГН ********** и Я.М.В. с ЕГН **********, да заплатят солидарно на А.С.К. ***, с ЕГН ********** сумата от 2609.51лв. -разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: