Р Е Ш Е Н И Е

№ 103 20.07.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 13 юли 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван И

Секретар: Ив.З.

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внчхд. № 222 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж.А.Ж., депозирана чрез защитника му адв. А.К., против присъда № 57/ 16.05.2016г. постановена по нчхд № 1247/ 2015г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим Ж. е признат за виновен в това, че на 11.11.2015г.около 19,30часа в гр.Ямбол на междуетажна площадка на ул.”Плиска” № 11 е причинил на Г.К.М. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, престъпление по чл.130 ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500лева.

Подсъдимият Ж. е признат за невиновен в това по същото време и на същото място да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.М., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 НК.

Подсъдимият Ж. е осъден да заплати на Г.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 НК в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.11.2016г.до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата от 2000лв.до 3 000лева.

Като неоснователен е отхвърлен предявения граждански иск от частния тъжител М. против подсъдимия Ж. за сумата от 2000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 НК.

Подсъдимият Ж. е осъден да заплати на частния тъжител направените по делото разноски в размер на 612лв.и държавна такса в размер на 80 лева.

В жалбата на въззивника- подсъдим се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на процесната присъда в осъдителните й части. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, които да доказват извършено от него престъпление по чл.130 ал.1 НК, поради което се прави искане за отмяна на присъдата и постановявяне на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан изцяло, както и да се отхвърли предявения граждански иск за обезщетение от причинена лека телесна повреда като неоснователен.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което се доразвиват доводите за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в осъдителните й части. Твърди се, че решаващия съд напълно необосновано е дал вяра на показанията на св.М.- син на частния тъжител и респективно не е кредитирал показанията на останалата група свидетели- А, И и Г..

Въззивникът- подсъдим, редовно призован за съдебното заседание не взема участие.

Въззиваемият -частен тъжител участва в съдебно заседание, чрез защитника си адв. С., чрез която оспорва жалбата на подсъдимия и пледира за нейната неоснователност. Иска се съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжен съд- Ямбол след като обсъди доводите във възззивната жалба, пледоарията на повереника на частния тъжител, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК извърши служебна проверка на присъдата приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, поради което и жалбата на подсъдимия в тази насока е неоснователна.

Безспорно е установено, че подсъдимият и частния тъжител са съседи. Живеят в една жилищна сграда на ул.” Плиска” №11, в гр.Ямбол. Подсъдимият обитава първия етаж, а тъжителя втория. Отношенията между двете семейства били влошени от дълги години, като и двамата през годините са подавали сигнали до полицията по повод за инциденти помежду им.

На 11.11.2015г.св.Т.М.- дъщеря на частния тъжител излизайки от двора на къщата заедно със своя приятелка- св.А Х срещнала на улицата подсъдимия и св.Г.. Подсъдимият обвинил св.М., че отново не е заключила пътната врата и след нейния отговор, че това не е вярно, той посегнал да я удари, но не успял тъй като свидетелката се отдръпнала.

Малко по- късно около 19,30часа подсъдимият и жената, с която живее на съпружески начала- св.Г. се качили на втория етаж на къщата за да потърсят обяснение за инцидента с дъщеря му. След това подс.Ж. се върнал до дома си, взел дървена бухалка и се върнал при тъжителя. С бухалката нанесъл няколко удара на М. в областта на главата, тялото и крайниците. От ударите М. паднал на земята, а подсъдимия продължил да го удря, след което се прибрал в дома си.

Малко по- късно тъжителя се обадил по телефона на дъщеря си. Когато се прибрала тя видяла окървавеното лице на баща си, както и че има синини по тялото оток на ръката.

На следващия ден тъжителя бил прегледан от съдебен лекар- д-р Ч. От изготвеното при прегледа и освидетелстването съдебно медицинско удостоверение №659/2015г.е видно, че на Г.М. при възникналия инцидент е причинено контузия на главата, с болезнен травматичен оток на тъканите, охлузвания и повърхностни охлузни рани в областта на средната част на челото със синкавоморави кръвонасядания, контузия на носа с болезнен оток на тъканите, кръвонасядания и охлузвания на кожата, контузия на гръдния кош с болки в областта на лявата половина на гръдния кош, контузия на лявата предмишница с охлузвания по кожата, синкавомораво кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите и контузия на дясната длан с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гръбната повърхност на дясната длан и синкавомораво кръвонасядане. Болките се засилват при функционална активност на засегнатите от травмата области на тялото.

Уврежданията са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и по време, каквото съобщава освидетелствания.

Горната фактическа обстановка е приета и от районния съд, като правилно и обосновано изцяло са кредитирани показанията на свидетелите М., М., Х, отчасти показанията на св.Г., както и изцяло е кредитирано приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение, изготвено от съдебния лекар д-р Ч. Първоинстанционният съд е направил пълен анализ на събраните доказателства и е изложил убедителни съображения защо кредитира посочените по- горе доказателства и респективно не дава вяра на показанията на свидетелите А, И и отчасти показанията на св.Г..

Въззивният съд не споделя доводите в жалбата на подсъдимия, че показанията на свидетеля Н М. са кредитирани неправилно, тъй като описания от него механизъм на причиняване на телесната повреда е алогичен. Това твърдение е неоснователно и не отговаря на фактите по делото. Св.Н М. е очевидец на инцидента и обяснява подробно действията на подсъдимия, както и описва начина на нанасянето на ударите с дървената бухалка и в коя част от тялото на баща му са попадали ударите. Тези негови обяснения напълно кореспондират с описаните телесни увреждания в съдебномедицинското удостоверение, както и с показанията на св.Т.М., която е видяла баща си непосредствено след побоя и описва неговото състояние. Кореспондират и с показанията на св.Х, която няма родствена връзка с тъжителя, като го е видяла на следващия ден и описва, че по лицето му е имало синини.

Първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения защо не кредитира показанията на останалата група свидетели- А, И и отчасти показанията на св.Г., които сочат, че подсъдимият не е нанасял удари на тъжителя, а уврежданията му са получени от падане от ръста на земята. Проверяващия съд споделя направения извод, че е налице противоречие в техните показания, относно мястото на падането, като И сочи, че М. е паднал по стълбите и се търкулнал до междуетажната площадка, а Г. и А твърдят, че той е паднал на междуетажната площадка. Същите сочат, че по лицето, крайниците и тялото на М. не е имало видими следи от травми и увреждания, което напълно противоречи с установеното от съдебния лек при освидетелстването, както с показанията на свидетелите М. и Х. Описания от тях механизъм противоречи и на заключението в съдебномедицинското удостоверение, в който се сочи, че описаните травми и увреждания отговарят да са получи по начин по който описва тъжителя, т.е. от побой с твърд , тъп предмет.

Съдът не споделя твърденията във въззивната жалба, че е нормално свидетелите А и И да не забележат следите от наранявания по лицето и тялото на М., тъй като синините не се появяват непосредствено след удара, а по- късно. Действително синините и отоците не се появяват веднага след удара, но установените от съдебния лекар охлузвания и наранявания в областта на челото на тъжителя М. се появяват по време на побоя и са на видно място, поради което не биха останали незабелязани.

Характера на телесното увреждане е доказано по безспорен и несъмнен начин от заключението на съдебно- медицинското удостоверение, което е кредитирано правилно и обосновано.

При правилно приета фактическа обстановка районният съд е направил и законосъобразни прави изводи относно правната квалификация на деянието чл.130 ал.1 от НК, като в тази насока съдът намира за ненужно да преповтаря правните аргументи на районния съд, които са правилни и законосъобразни.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Районният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а НК като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност, тъй като са налице всички материално правни предпоставки за това- размера на предвиденото наказание за престъплението по чл.130 ал.1 НК , липсата на имуществени вреди и чисто съдебно минало на подсъдимия. Наложеното административно наказание глоба в размер по 1 500лева е съобразено със степента на обществената опастност на деянието и с личността на подсъдимия. Правилно е прието , че с наложената глоба в този размер биха се постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

Относно размера на гражданския иск за причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 НК:

При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът предявен от пострадалия против подсъдимия за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от причинената телесна повреда е основателен. Размерът на обезщетението е справедлив и напълно съобразен с характера на телесните увреждания, с претърпените от пострадалия болки и страдания и с времето за тяхното отшумяване. По изложените съображения въззивният съд счита, че определеното обезщетение в размер на 2000лв. в пълна степен би репарирало претърпените от частния тъжител неимуществени вреди от причинената лека телесна повреда. Законосъобразно съдът е уважил и претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Присъдата в частта, с която подсъдимият е оправдан по предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 НК , както и в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск за обезщетение от претърпени неимуществени вреди от това престъпление е влязла в сила, тъй като не е обжалвана от частния тъжител. По тези съображения същата не подлежи на въззивна проверка.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда в обжалваната й част като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на осн.чл.338 от НПК Окръжен съд - Ямбол,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57/ 16.05.2016г. постановена по нчхд № 1247/ 2015г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.