Р Е Ш Е Н
И Е
№ 96 07.07.2016 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на 6 юли
2016 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ
ГЕРГАНА КОНДОВА Секретар: М.К.
Прокурор: Д. Г.
като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 205 по описа на съда
за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на служебно назначения защитник – адвокат от АК-Ямбол
на подсъдимия А.С.Д. ***, ЕГН **********, против Присъда № 20/20.05.2016 г.,
постановена по НОХД № 191 по описа на Районен съд – гр.Елхово за 2016 г.
С обжалваната присъда съдът е признал подс.Д. за виновен в това, че на 19.09.2015
г., около 05.30 часа, по път II-79, кръстовището с път 5308, разклон за с.Стефан
Караджово, община Болярово, обл.Ямбол, управлявал МПС - л.а. „Пежо 806” с peг.
№ ******, без свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №**********
от ******** г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – София, влязло
в сила на 07.05.2015 г., за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в,
ал.2, вр. ал. 1, вр.чл.2, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 4/четири/ месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
Във въззивната
жалба се навеждат по същество доводи за явна несправедливост на постановената
присъда. Иска се изменение на атакуваната присъда, като на подсъдимия бъде
наложено наказание пробация при пробационни мерки, каквито съдът намери за
съответни на извършеното, респ. да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1
т.2 б”б” от НК с оглед многобройните смекчаващи вината на Д. обстоятелства, а
именно – това, че се признава за виновен, младата му възраст и социална
незрялост, доброто му процесуално поведение в хода на досъдебното производство.
Изразява се несъгласие с наложеното наказание лишаване от свобода като се
счита, че съдът неправилно го е наложил съобразно предвиденото в закона
наказание след изменението на разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК, която се
явява по-тежка от тази, която е действала към момента на извършване на
деянието.
В съдебно
заседание ОП - Ямбол изпраща представител. Последният оспорва основателността
на въззивната жалба и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд
- гр.Елхово като правилна, обоснована и справедлива.
Въззивникът –
подсъдим участва в съдебно заседание чрез служебно назначения му защитник –
адвокат от АК - Ямбол. Последният поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи по изложените в нея съображения.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от
НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от
НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционният съд
фактическа обстановка, която не се оспорва от подсъдимия, е в съответствие и се
подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което намира за
ненужно да я преповтаря. Правилен и аргументиран е анализа, направен в мотивите
към присъдата на събраните по делото доказателства, поради което въззивния съд
ги възприема изцяло.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният
съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, т.к. на
19.09.2015 г., около 05.30 часа, по път II-79, , кръстовището с път 5308,
разклон за с.Стефан Караджово, община Болярово, обл.Ямбол, управлявал МПС -
л.а. „Пежо 806” с peг. № ******, без свидетелство за управление на моторно
превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № ********** от ******** г. на Началник на сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР – София, влязло в сила на 07.05.2015 г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
Авторството на така осъщественото престъпно деяние се
доказва по безспорен начин както от обясненията на подсъдимия, дадени от него в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, така и от показанията
на разпитаните по делото свидетели П.Д., Х.Н. и К.К., дадени от тях в хода на
проведеното съдебно следствие, а и от писмените доказателства, приобщени към
доказателственият материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК.
Безспорно от
всички кредитирани от съда и събрани по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че на подс.Д. е било
наложено административно наказание с НП № **********/******** г. издадено от
Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - София, влязло в законна сила на 07.05.2015 г., за извършено от него административно
нарушение, изразяващо се именно в това, че управлява МПС без съответно
свидетелство за управление на МПС. Въпреки това обаче, на 19.09.2015 г., т.е. в
едногодишен срок от наказването му с горното Наказателно постановление,
подсъдимият отново предприел управлението на МПС без съответно свидетелство за
управление на МПС. Поради това, изводът на РС, че подсъдимият е осъществил
престъпното деяние по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК от обективна страна е
правилен и обоснован.
Проверяващата
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъпното деяние е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавал общественоопасния и
противоправен характер на същото, както и неговите общественоопасни последици,
но въпреки това е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал,
че към 19.09.2015 г. не притежава свидетелство за управление на МПС, както и
това, че към тази дата не е изминал едногодишен период от време от наказването
му по административен ред за това, че е управлявал МПС без свидетелство за
управление на МПС, предвид установеното, че лично е получил НП № **********/********
г. издадено от Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – София, влязло в
сила на 07.05.2015 г., с което му е наложено адм.наказание за това, че е
управлявал МПС без свидетелство за управление.
С оглед
изложеното, правилно подс.Д. е бил признат за виновен по предявеното му и
поддържано от РП - гр.Елхово обвинение.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и размера на
наказанието, наложено на подс.Д. при условията на чл.54 от НК, като е взел
предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. Приложението на разпоредбата
на чл.55 от НК при определяне на наказанието на въззивника би било
необосновано, т.к. наличните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни такива, така че да доведат до извод за това, че
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко,
както и до замяна на същото с друго по вид наказание, а именно – пробация. В
конкретния случай като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат посочени
единствено младата възраст на подсъдимия
и признанието му на вината. От друга страна обаче, подсъдимият е осъждан с влязла
в сила присъда по НОХД №******** г. на СРС, по която е наказан с лишаване от
свобода ефективно, като е била приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
Независимо от това, обаче, подсъдимият не е коригирал поведението си, продължил
е и продължава да извършва противоправни деяния, включително и настоящото
такова, а и административни нарушения по ЗДвП. Поради това, правилно районният
съд е преценил, че наказанието пробация не би могло да изпълни целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК. Така също, при
определяне на вида и размера на наказанието районният съд правилно е взел предвид степента на обществена опасност на
деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид
престъпления в страната и възможността от това деяние да последват тежки
последствия, както и степента на обществена опасност и на дееца, която също се
явява висока, както предвид предходното му осъждане, така и с оглед образуваните
срещу него административнонаказателни производства по ЗДвП за управление на МПС
без свидетелство за управление. Във връзка с посоченото дотук, довода на защитата
за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК се явява неоснователен.
Правилно съдът е определил наказанието на основание чл.2, ал.1 от НК, т.к.
действащата към момента на извършване на престъплението разпоредба на чл.343в,
ал.2 от НК се явява по-благоприятна за подсъдимия от последващото й изменение с
ДВ.бр.74 от 26.09.2015 г.
Обосновано и правилно не е била
приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, т.к. не са налице предпоставките
за приложението й предвид обстоятелството, че преди извършване на деянието Д. е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
С оглед на
всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че възражението на
защитника за несправедливост на присъдата се явява неоснователно.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че при изписване на диспозитива
на присъдата в частта, касаеща наказателното дело от общ характер, по която е
постановена, е допусната техническа грешка, като вместо по НОХД № 191/2016 г. е
изписано, че е постановена по НОХД № 20/2016 г. Същата следва да бъде отстранена чрез
изменение на присъдата в тази й част. В останалата част обжалваната присъда
следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена
при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.334, т.3 и т.6
от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 20/20.05.2016 г.,
постановена по описа на Районен съд – гр.Елхово за 2016 г., като вместо
отразеното в диспозитива й, че е постановена по НОХД №20/2016 г., постановява,
че същата е по НОХД № 191/2016 г.
Потвърждава
присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.