О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав     

На   14   юли  2016 година

В закрито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

                                                          НИКОЛАЙ ИВАНОВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. ч.гр. дело №264  по описа за 2016 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл.274ал.1 т.2 във вр.с чл.419 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И., действащи чрез пълномощника си адв.Е. М. ***, против разпореждане, с което е издадена Заповед №407/30.03.2016г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№728/2016г. по описа на ЯРС, с която е разпоредено въззивниците  да заплатят солидарно на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София, с ЕИК-831919536, сумата от 92261,28 лв., представляваща главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №423/0199/14688595 от 19.05.2012 г. и Анекс №1 от 16.01.2013 г. към него, дължими лихви в размер 47739,23 лв. от 07.04.2013 г. до 24.03.2016 г., ведно със законна лихва от 28.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 5956,02 лв., от които платени държавни такси в размер на 2800,01 лв. и 3156,01 лв. - адвокатско възнаграждение. Твърди се, че заявлението е било подадено от банката кредитор преди изтичане на крайния срок на договора, т.е. заявителя е счел, че е налице предсрочна изискуемост на договора. Сочи се, че по делото липсват доказателства за това, банката да е уведомявала някой от длъжниците за това, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Позовават се на действието на т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като банката не ги е уведомила , че вземането е станало предсрочно изискуемо. Твърди се, че атакувания акт е незаконосъобразен и на друго основание- длъжникът Д.И.П., била конституирана в заповедното производство, като наследник на кредитополучателя М.В., т.е. наследник на ½ ид. част от задължението на наследодателя, но въпреки това със заповедта е била осъдена да заплати цялото задължение. Освен това се сочи, че длъжниците М.Г.М. и Г.А.И. са поръчители по договора за кредит, и тъй като предсрочната изискуемост на кредита е от много по-ранна дата /съгласно твърденията на банката/, не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу тези лица, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД, съгласно т.4б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С доводи за нарушения на закона, предвид горепосочените съображения, въззивникът моли за отмяна на разпореждането. Не е направено искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата  УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД гр.София, с които жалбата се оспорва като неоснователно и се претендира отхвърлянето й. Оспорват се твърденията в жалбата, че длъжниците не са били уведомявани от банката за това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Сочи се, че към заявлението пред ЯРС са били представени множество писмени доказаотелства установяващи факта, че преди подаване на заявлението пред съда, банката е съобщила на тримата длъжници, че кредитът е обявен за предстрочно изискуем, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът Д.И.П. е конституирана в заповедното производство, в качеството й на солидарен длъжник, подписал договорът за кредит и анексът към него, поради което следва да отговаря за цялото задължение. Сочи се, че длъжниците М.Г.М. и Г.А.И. не са поръчители по договора за кредит и анекса, а са подписали двата документа също в качеството си на солидарни длъжници, поради което разпоредбата на чл.147 ЗЗД не намира приложение в този случай. Не е направено искане за присъждане на разноски.

ЯОС приема, за установено от фактическа страна, следното:

По заявление на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И., пред ЯРС е образувано ч.гр.д.№728/2016г. Заявителят е мотивирал искането си с извлечение от счетоводни книги по Договор за банков кредит №423/19.05.2012г. и Анекс №1/16.01.2013г. към него, срещу длъжниците, за сумата  92261,28 лв., представляваща главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №423/0199/14688595 от 19.05.2012 г. и Анекс №1 от 16.01.2013 г. към него, дължими лихви в размер 47739,23 лв. от 07.04.2013г. до 24.03.2016г. Към заявлението е приложено  извлечение от счетоводните книги на Банката по посочения договор за банков кредит и анекс, от което се установява, че към дата 25.03.2016г. П., М. и И. дължа общо сумата 140000,51лв. Извлечението от счетоводните книги съдържа информация относно длъжниците; размера на задължението им към банката, в т.ч.: главница и лихви, както и периода, за който се претендират; основанието от което произтича същото. Представен е и Договорът за кредит, и анексът към него и общите условия на банката, видно от които жалбоподателите са се подписали, в качеството на „солидарни длъжници” по договора, за задължението на кредитополучателя  М. Г. В.. Видно от договора за кредит и анекс №1, вземанията на банката са били обезпечени с ипотека.

Освен това към заявлението са били приложени, както следва:

Покана за доброволно изпълнение до М.Г.М., с която банката я уведомява, в качеството й на солидарен длъжник, че кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 09.10.2013г., поради неплащане в срок на договорените суми. Поканата е била получена от М. на 20.11.2013г./видно от приложената разписка на „БУЛПОСТ”/. До М. е изпратено и второ уведомление от банката за предсрочна изискуемост от 06.04.2015г., получено от длъжника на 07.05.2015г. /видно от приложената обратна разписка/.

Покана за доброволно изпълнение до Г.А.И., с която банката я уведомява, в качеството й на солидарен длъжник, че кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 09.10.2013г., поради неплащане в срок на договорените суми. Поканата е била получена от И. на 20.11.2013г./видно от приложената разписка на „БУЛПОСТ”/. До И. е изпратено и второ уведомление от банката за предсрочна изискуемост с нотариална покана на Нотариус №322 с РД-ЯРС, получена от длъжника на 07.07.2015г. /видно от приложената разписка/.

Уведомление за предсрочна изискуемост от 06.04.2015г., изпратено от банката до Д.И.П., с което банката я уведомява, в качеството й на солидарен длъжник, че кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 09.10.2013г., поради неплащане в срок на договорените суми. Уведомлението е било получено от длъжника на 05.05.2015г. /видно от приложената обратна разписка/.

С обжалваното разпореждане от 30.03.2016г. ЯРС е уважил заявлението и е разпоредил да се издаде Заповед за претендираните суми, със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането й, направените и поискани в производството разноски, допуснато е незабавното й изпълнение, и е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Видно както от представените пред ЯРС, така и с ЧЖ копия от Покани за доброволно изпълнение по изп.д.№20168780400665 по описа на ЧСИ с рег. № 878,  с РД-ЯОС, Заповедта за изпълнение е била връчена от ЧСИ на длъжниците, както следва на 09.05.2016г. на Д.И.П.; на 05.05.2016г. на  М.Г.М. и на 18.05.2016г. на Г.А.И..

На 17.05.2016г. в ЯРС са постъпили подадени от  длъжниците по заявлението Възражения по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед  за изпълнение по чл.417 от ГПК и  Частна жалба срещу Разпореждането от 30.03.2016г. /неточно е посочена в жалбата датата 31.03.2016г./ по ч.гр.д.№728/2016г на ЯРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, т.к. отговаря на изискванията на ГПК за срок, легитимация, правен интерес и обжалваемост на акта. Съгласно чл.419 ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.  По реда на чл.419, ал.1 от ГПК на обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Не подлежи на обжалване разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, тъй като в този случай защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение /освен в частта за разноските/, е чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Предпоставка за допустимостта на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК е подаване и на възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В случая от приложената по делото ПДИ се установява, че частната жалба е подадена в 2-седмичния преклузивния срок по чл.419, ал. 1 от ГПК, заедно  с възражението по чл.414 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна: Съобразно разпоредбата на чл.419 ал.2 ГПК, длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави, следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл.417 ГПК, т. е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ. При произнасяне по молбата за допускане на незабавно изпълнение на заповед, съдът проверява дали е представен документ, попадащ след изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; дали заявлението изхожда от лицето, което има вземане от  длъжника и дали искането е насочено към последния. В случая тази проверка е извършена от ЯРС  и законосъобразно въз основа на нея е формиран извод, че са налице предпоставките за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед. Приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията на жалбоподателите по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №423/0199/14688595 от 19.05.2012 г. и Анекс №1 от 16.01.2013 г. към него, е документ сред посочените в чл.417 т.2 ГПК. Същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжниците и вземането, и е редовно от външна страна- съдържа данни за договора за кредит, за размер на паричното вземане - общата дължима сума към дата 23.06.2016г, включваща главница и лихви, както и периода, за който се претендират. То носи печата на банката – заявител и подписите на длъжностни лица на банката, които са го съставили /като тези  лица носят отговорност за достоверността на информацията в счетоводния  документ- чл.11 от ЗСч./. Т.е. документът е редовен от външна страна, като нито в ЗСч, нито в ЗКИ се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението.  

Неоснователни са твърденията в жалбата, че преди подаване на заявлението в съда банката не е уведомила тримата длъжници, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем /в хипотезатана чл.29 от Общите условия към договора за кредит/. По безспорен начин от представените по делото пред ЯРС покани и уведомления, връчени на  всяка една от длъжниците, по начина посочен по-горе в мотивите, се установи, че кредитора е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /заявлението е подадено в ЯРС на 28.03.2016г./,  и е уведомил длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. разпореждането на първоинстанционния съд е съобразено с изискванията на Тълк. решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно е оспорването на жалбоподателите М.Г.М. и Г.А.И., че не дължат сумите, тъй като те са поръчител за задължението на кредитополучателя, а на осн. чл.147 ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен за плащане на дълга, само при условие че кредиторът е предявил иск против него в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение, а с оглед твърденията на банката, че главното задължение е станало предсрочно изискуемо след 09.10.2013г.г., и факта, че Заявлението по чл.417 ГПК е било входирано на 28.03.2016г., след изтичане на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД отговорността им като поръчители, следва да се счита погасена. Длъжниците М. и И. нямат качеството на поръчители по процесния договор за кредит и анекс №1 към същия /задължението по договора е обезпечено, не чрез поръчителство на физически лица, а чрез ипотека върху недвижим имот- съгл. т.8 от Договора/. Те двете, както и длъжникът Д.П. изрично са се съгласили, при подписването на договора и анекса, да отговарят, като солидарни длъжници за задълженията на кредитополучателя М. Г. В. към банката, при условията на договора за кредит и последвалия го анекс и договорът е подписан от тях именно в това им качество. Поради това, в случая по отношение на М. и И., разпоредбата на чл.147 ЗЗД не намира приложение.  Заявлението на банката срещу длъжника Д. П., също е подадено в качеството й на солидарен длъжник по договора за кредит, а не в качеството й на наследник на кредитополучателя /л.4 от заявлението/, поради което е неоснователно и оспорването, че разпореждането е издадено за суми надхвърлящи нейната отговорност към банката.

Следователно, представените със заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение, като този извод се налага недвусмисленото от съдържание на тези документи, а не се налага те да бъдат тълкувани.

Разпоредбата на чл.419 ал.2 ГПК предвижда, че частната жалба срещу разпорежданията за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК, което по своята същност предполага навеждане на твърдения от страна на длъжника, че актът по чл.417 ГПК, въз основа на който е издадена заповед, не е основание за незабавно изпълнение. Всички останали спорни аспекти по същество на паричното вземане подлежат на разглеждане в исковото производство по чл.422 ГПК с разгръщане на доказателствения процес в неговата цялост. В случая жалбоподателите са подали възражения пред районния съд в срока по чл.415 ГПК, в резултат на което, в случай на предявяване на иск от кредитора в установения срок, би се развило производството по чл.422 ГПК, където те могат да направят възраженията си за недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение.

Водим от изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на Д.И.П., М.Г.М. и Г.А.И., действащи чрез пълномощника си адв.Е. М. ***, съд.адрес:***, против Разпореждане №407/30.03.2016г. по ч.гр.д. №728/2016г. по описа на ЯРС, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в производството Заповед №407/30.03.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и е постановено издаването на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.