О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 04 юли 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч.гр. дело №249 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид:

Образувано е по частна жалба на И.Д.П. ***, против Определение №557/06.06.2016г. постановено по гр.д. №2/2016г. по описа на ЕРС, с което е оставена без уважение подадената от И.П., молба с правно основание чл.248, вр. с чл.78, ал.5 от ГПК, с искане за изменение на протоколно Определение №25/08.03.2016г. по гр.дело №2/2016г. на ЕРС, в частта относно разноските за присъдено на ответната страна адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката сочи, че определението е неправилно – незаконосъобразно, като е развила съображения за наличие на предпоставки за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна, с оглед сложността на делото и извършената работа от процесуалния представител на ответника, респ. за основателност на молбата по чл. 78, ал.5 от ГПК. Освен това е посочила, че е безработна и не разполага с доходи за заплащане на присъдените в полза на насрещната страна разноски.

В писмен отговор, насрещната страна е изложила становище за неоснователност на жалбата. Посочила е, че искането по чл.78 ал.5 ГПК не е направено в о.с.з. в което делото е било прекратено, а в по късен момент, поради което не може да бъде уважено. Освен това е посочено, че присъденото възнаграждение от 1440лв. не е прекомерно, а е съобразено с разпоредбите на Наредба №1 от 2004г. за МРАВ.

Частната жалба е допустима- подадена е в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Гр.д. №2/2016 г. по описа на ЕРС е било образувано по ИМ на И.Д.П., с която против Гимназия „Свети Климент Охридски“ гр.Елхово, са били предявени искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. След образуване на делото, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответника е депозирал такъв. В последствие, с разпореждане от 05.02.2016г. ЕРС е изготвил доклад по делото и е насрочил открито съдебно заседание за 25.02.2016г., за което П. е била призована на 09.02.2016г. В хода на първото съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители, са изразили становище по изготвения от съда доклад по делото и са направили нови доказателствени искания, поради което делото е било отложено, като е било насрочено ново съдебно заседание за 08.03.2016г.

На 02.03.2016г. пред ЕРС е постъпила молба от И.П., с която е поискала от съда на основание чл.233 от ГПК да прекрати делото, поради отказ от иска.

В проведеното на 08.03.2016г. съдебно заседание ищцата не се е явила и не е изпратила своя процесуален представител. Ответникът е бил представляван от адв.Нейкова, която след като съдът е докладвал постъпилото заявление, е направила искане за присъждане на направените по делото разноски при прекратяване на делото.

В о.с.з. на 08.03.2016г., с протоколно Определение №25/08.03.2016г., ЕРС е прекратил производството по делото, поради, отказ от предявените искове и на основание чл.78 ал.4 от ГПК е осъдил ищцата И.Д.П. да заплати на ответната Гимназия„Свети Климент Охридски“ гр.Елхово, направените по делото разноски в размер на 1440.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

В срока за въззивно обжалване на Определение №25/08.03.2016г., ищцата е подала молба, именувана частна жалба, с която се атакува същото само в частта, с която И.П. е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1440лв., като се сочи, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника е прекомерен, както с оглед на характера и естеството на исковите претенции и размера им, така и с оглед на обстоятелството, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност и е прекратено поради отказ от иска, направен от нейна страна именно с цел да не бъде осъдена да плаща допълнителни разноски, поради което желае съда да измени постановеното Определение в атакуваната му част за разноските за адвокатско възнаграждение, като намали същия съобразно приложимите разпоредби на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази молба е била изпратена на ЯОС и образувана в ч.гр.д. №132/2016г. С определени №113 от 23.03.2016г., ЯОС е прекратил производството по делото и е върнал молбата на ЕРС за произнасяне по същата по реда на чл.248 ГПК.

С атакуваното по настоящото дело Определение, ЕРС е оставил без уважение искането на П.. Определението на ЕРС е правилно.

Правилно, с оглед резултата от делото – прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, ЕРС, на осн. чл.78 ал.4 ГПК е възложил отговорността за разноските в тежест на ищцата. Правилно също така с атакуваното определение той е оставил без уважение искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. Това е така, тъй като възражението за прекомерност не е било заявено своевременно - в заседанието, в което адв.Нейкова. е поискала присъждането му, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК. Молбата за присъждане на разноските е била разгледана от съда в открито съдебно заседание, за което ищцата е била редовно призована и е могла да участва, лично или чрез упълномощения по делото от нея адвокат. Именно в това съдебно заседание, тя е имала процесуалната възможност да упражни правото си на възражение по чл.78 ал.5 ГПК, което не е сторила. По - късно заявеното с писмена молба възражение за прекомерност не може да бъде уважено, поради ненавременното му упражняване.

Съдебната доктрина и практика са се обединили около становището, че крайния срок, до който може да бъде упражнено възражението за това право, е до приключване на последното заседание пред съответната съдебна инстанция, след което тази процесуална възможност е преклудирана. Основанието за това становище е правния извод, че разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК /която визира възражението за перкомерност/, се намира в логическа връзка с тази на чл. 80 от ГПК, според която списъка на разноските следва да бъде представен от страната, най-късно в последното по делото открито съдебно заседание, като при този пропуск страната не само загубва възможността да иска изменение на решението /прекратителното определение/, в частта му за разноските, но същата не би могла да направи и възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. /В този смисъл е Определение № 362 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС/.

Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните състезания, следва и от разпоредбата на чл.81 ГПК. Това е и крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за намаляването му.

В случая, ответникът своевременно е заявил искането си за присъждане на разноски по делото. До приключване на устните състезания пред първата инстанция ищцата /сега жалбоподател/ не е възразила срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Това възражение тя е направила едва в молбата по чл.248 ГПК.

С постановяване на съдебния акт по приключване на спора / в случая Определение №25/08.03.2016г./, производството пред ЕРС е приключило. Молбата по чл.248 ГПК не възстановява висящността му, поради което и възражението по чл.78, ал.5 ГПК, въведено за първи път с тази молба е вече преклудирано.

Предвид изложеното, правилно молбата за изменение на определението в частта за разноските е била оставена без уважение от ЕРС само на това основание.

По изложените съображения обжалваното определение на ЕРС, следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №557/06.06.2016г. постановено по гр.д. №2/2016г. по описа на ЕРС .

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.