О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Гр.ЯМБОЛ  04.07.2016 г.

 

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 04.07.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

                                

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Кючуков

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1Ж.Бозукова

                                                                       2.Н.Иванов

 

При  секретаря  Л.Р. и в присъствие на  прокурора..........................................като разгледа докладваното от  Ж.Бозукова....................................................................възз. ч.гр д №241 по описа за 2016г

За да се произнесе , съдът взе в пред вид следното:

    ЯОС е  сезиран с Частна жалба  от К.Д.К. ***, със съдебен адрес:*** к.207-пълном.адв.А.Д.-ЯАК  против  Определение №1054/17.05.16г, пост. по гр.д №802/15г на ЯРС, с което на осн. чл 248 ал 1 ГПК е допълнено Решение №232/25.04.16г в частта за разноските и К.Д.К. е осъден да заплати на К.Т.К.,  сумата 800лв-разноски по делото.

В ЧЖ се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Страната претендира и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Жалбоподателят навежда доводи, че РС неправилно е приел наличие  на основания за допълване на решението в частта му за разносикте, т к съдът се е произнесъл досежно разноските и отв.страна може да иска изменение, но не и допълване на разноските, поради което молбата за доп. на съд. акт в частта му за разноските ,в случая е недопустима и в тази вр. се цитира ТР №6/12г по ТД №6/12г ОСГК ВКС.Според страната, списък на разноските по чл.80 ГПК е абсолютна положителна проц. предпоставка и липсата на  такъв списък води до  ненадлежно упражняване на правото,  да се иска изменение на решението и искането е недопустимо.В ЧЖ се твърди, че по делото не са представени доказателства, сочещи по договора за правна помощ, адв. възнаграждение да е заплатено  по банков път или в брой- не е посочен начина на плащане.

 В срока по чл.276 ал 1 ГПК е постъпил отговор от К.Т.К. ***, в който се сочи, че атакуваното  определение на съда е правилно, т к липсата на представен списък по чл 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл  по искането за разноски,както е в случая,не е основание да се откаже  допълване на решението в частта му за разноските.Според страната,искането за разноски е своевременно направено,но липсва произнасяне на съда в тази връзка и искането за допълване на постановеното решение е основателно, с оглед на което се сочи   Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д.№1117/14г на ВКС.

В отговора се излагат аргументи, че страната е представила доказателство за направени разноски-договор за правна защита и съдействие, с отразено в него възнаграждение,което е внесено в пълен размер-800лв и не е необходимо представяне на допълнително доказателство за заплащане на адв. възнаграждение,т к в договора не е вписън друг начин на плащане, различен от плащането в брой и това е достатъчно като основание да се присъдят разноски.

Предвид изложеното се иска  потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно и присъждане на страната на направените пред ЯОС разноски.

След като се запозна с оплакванията по ЧЖ, атакувания съдебен акт и извърши преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС установи следното по фактите:

С отговора си по ИМ  в първоинстанционното производство, отв.К.Т.К. е поискала присъждане на разноските по делото, но видно от Решение №232/25.04.16г по гр.д №802/15г на ЯРС,разноски в полза на ответника не са присъдени, въпреки отхвърлянето на иска за делба на процесния недв. имот, находящ се в с.Победа, общ.”Тунджа”,обл.Ямбол.

С обжалваното определение  РС е приел, че  в случая страната е направила искане за присъждане на разноски и е представила доказателства-договор  за правна помощ,в който е отбелязано, че сумата е внесена  в пълен размер-800лв,а  след като  възнаграждението е платено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, това има характер на разписка- удостоверяваща,че страната не само е договорила ,но и заплатила адвокатско възнаграждение.

В тази връзка по делото е налице Договор за правна защита и съдействие от 29.03.16г между клиента К.Т.К.  и адв.Ж. К., в което изрично е посочено, че сумата от 800 лв е внесена в брой.

С оглед изложеното,ЯОС прави следните правни изводи:

ЧЖ е процесуално допустима, като подадена в срок и от правно легитимирана страна.Същата, разгледана по същество се преценя за неоснователна, по следните съображения:

Текстът на чл 248 ал 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,установени  като изключение от правилото по чл 246 ГПК. Първата хипотеза на чл 248 ГПК, аналогично на чл 250 ГПК обхваща случаите, при които  съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по  своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г на ВКС/. При втората хипотеза на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то  правната последица по чл 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение  на решението в частта му  за разноските /т.8 от ТР №6/12г на ОСГК ВКС/.

ЯОС намира, че  случаят обхваща първата хипотеза  на чл 248 ГПК, след като данните по делото сочат, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила доказателства-договор  за правна помощ,в който е отбелязано, че сумата  от 800лв е внесена в брой, а съдът не е присъдил исканите разноски с решението си.

Ето защо липсата на представен списък по чл 80 ГПК, в хипотезата при която съдът не се е произнесъл по направеното своевременно искане за разноски, както е в настоящия казус, не е основание да се откаже допълване на решението,  в частта му за разноските, респ.  молбата за допълване на решението  е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да  бъде потвърдено.

На осн чл 78 ГПК,  К. Д. К. ще следва да бъде осъден да заплати на  К.Т.К., направените пред наст. инстанция съд. разноски в размер на  200лв, съобр. Договор за правна защита  и съдействие от 14.06.16г, сочещ, че страната е заплатила в брой тази сума,  в полза на адв. Ж. К..

Водим от горното, ЯОС

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

Потвърждава Определение №1054/17.05.16г, пост. по гр.д №802/15г на ЯРС.

Осъжда К. Д. К. с ЕГН **********,***,със съдебен адрес:*** , к.207-адв.А.Д.-ЯАК  да заплати на  К.Т.К. с ЕГН **********,***, направените пред настоящата инстанция съдебни разноски, в размер на  200 /двеста/ лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.             2.