В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

на 08 юли 2016 година

в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

секретар П.Узунова

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело №245 по описа на 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.Ц.З. - длъжник в производството по изпълнително дело №55/2009 г. по описа на ДСИ при ЯРС срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху трудово възнаграждение, което смята за несеквестируемо.

В жалбата се сочи, че наложеният от ДСИ запор върху трудовото възнаграждение на длъжника З. е незаконосъобразен, постановен в противоречие с разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК, тъй като изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество на длъжника. Твърди се, че видно от ТД №29/29.02.2016 г. месечното й трудово възнаграждение възлиза на сума в размер на 173,25 лв., който е под минималната работна заплата за страната и съгласно чл.446, ал.1 ГПК представлява несеквестируем доход.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е депозирал писмени възражения срещу подадената жалба.

По делото са приложени обяснения на ДСИ С.М., в които излага становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че при налагане на запора СИ не може да прецени и няма как да знае размера на трудовото възнаграждение, а това е в компетентността на работодателя. Сочи още, че винаги при налагане на запор върху ТВ, ДСИ изпраща запорно съобщение до работодателя за цялата дължима сума, а работодателя следвайки правилата на чл.446 ГПК изпълнява запора, като при наличие на доход под размера на МРЗ е длъжен да уведоми ДСИ, че няма да изпълнява запорното съобщение. По изложените съображения ДСИ счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя З. и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано да обжалва лице – длъжник в изпълнителното производство, в рамките на едноседмичния срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК (липсват данни жалбоподателката да е уведомена за наложения запор), поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя Д.З. въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.03.2009 г. в полза на Кооперация „Ямболска популярна каса” гр.Ямбол, е образувано изп.дело №55/2009 г. по описа на ДСИ при ЯРС. С оглед подадена по изпълнителното дело молба от взискателя, ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника З., като изпратил запорно съобщение до работодателя Община гр.Ямбол. Видно от приложения към жалбата ТД №29/29.02.2016 г. месечното трудово възнаграждение на жалбоподателката възлиза на сума в размер на 173,25 лв., който е под минималната работна заплата за страната, понастоящем в размер на 420 лв.

Така установеното трудовото възнаграждение на длъжника З. е изцяло несеквестируемо. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение.

В конкретния случай запорът е наложен от ДСИ върху трудовото възнаграждение на длъжника получавано от Община гр.Ямбол. Същото, видно от представения ТД е в размер на 173,25 лв., а изчислено по реда на чл.446, ал.2 ГПК размера му би се намалил. Размерът на минималната за страната работна заплата към момента на налагане на запора (19.05.2016 г.) е 420 лв. Тъй като размерът на получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под размера на минималната за страната работна заплата на основание чл.446, ал.1 ГПК и тълкуването на разпоредбата, дадено в т.3 от ТР от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС, се касае за несеквестируемо вземане на длъжника. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

Несеквестируемостта на определен доход има за цел да осигури на длъжника необходимите средства за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване и това на семейството му. Ето защо не следва да се допуска чрез принудителното изпълнение срещу длъжника, същият да бъде лишен от минимален жизнен стандарт. Освен това въвеждайки разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК законодателят не е имал за цел да разграничи доходите на длъжниците според произхода, а по-скоро да им гарантира минимални средства за преживяването им.

Предвид изложеното подадената жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а наложеният от ДСИ запор върху трудовото възнаграждение на длъжника З. - отменен.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при ЯРС, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Д.Ц.З. - длъжник в производството по изпълнително дело №55/2009 г. по описа на ДСИ при ЯРС, извършен със запорно съобщение на 19.05.2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.