ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

частно търг.дело № 8 по описа за 2016 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.679 ТЗ.

Образувано по молба (озаглавена „искане”), вх.№1170/19.02.2016 г., подадена от кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД с ЕИК831663282, с правно основание чл.679, ал.1 от ТЗ и по молба (озаглавена „искане”), вх.№1202/22.02.2016 г., подадена от кредитора „УНИКЕН” ЕООД с ЕИК 131339640, двете с посочено правно основание чл.679 от ТЗ, с които се иска отмяна на решението на Събранието на кредиторите на „СТРАГИТЕ” АД (в несъстоятелност), проведено на 11.02.2016 г. от 14,30 ч., с което е определен окончателен размер на възнаграждението на синдика В.Б. в размер на 10% от осребреното имущество.

В молбата си кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД е направил оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение на събранието на кредиторите (СК), изразяващи се в следното: 1. В противоречие с разпоредбата на чл.673, ал.4 ТЗ в проведеното събрание на кредиторите е предоставено право на глас на кредитора ,,Страгите" ООД-САЩ, който е кредитор по чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, поради което същият следва да бъде лишен от правото да гласува при вземане на решения от събранието на кредиторите на "Страгите" АД - в несъстоятелност; 2. При условие на евентуалност и ако предходното възражение не бъде уважено, е заявено, че решението на събранието на кредиторите е взето при неправилно и незаконосъобразно изчисление на процентите от вземанията на кредиторите с приети вземания, като неправилно е посочено, че "Страгите" ООД-САЩ притежава 53,52% от приетите вземания, както и че липсва изрично дадено от съда разрешение кредиторът да участва на събранието, съобразно чл.673, ал.З ТЗ, както и неправилно е изчислен процента на кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД; 3. С атакуваното решение на СК съществено се ощетяват част от кредиторите, с оглед гласувания размер на окончателно възнаграждение на синдик В.Б. в размер на 10% от осребреното имущество.

В молбата си кредитора „УНИКЕН” ЕООД е направил оплакване за незаконосъобразност на атакуваното решение на събранието на кредиторите (СК), изразяващо се в това, че със същото съществено се ощетяват кредиторите на несъстоятелността с необезпечени вземания, с оглед гласуваното окончателно възнаграждение на синдик В.Б. в размер на 10% от осребреното имущество.

Синдикът В.Б. счита молбите за неоснователни, а взетото решение на събранието на кредиторите, с което е определен окончателен размер на възнаграждението на синдика - 10% от осребреното имущество, за правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения.

Кредитора "СТРАГИТЕ" ООД-САЩ, чрез процесуалния си представител – адвокат, оспорва молбата, като неоснователна, счита решението на СК за законосъобразно, като излага подробни съображения в о.с.з. и в представени по делото писмени бележки.

Останалите кредитори на „СТРАГИТЕ” АД /в несъстоятелност/, които са редовно уведомени, чрез обявление в Държавен вестник, бр.22/22.03.2016 г., не изразяват становище по молбата.

Съдът като обсъди доводите на страните, материалите по делото, включително и извърши служебна справка по т.д.№99/2014 г. по описа на ЯОС и по публичния Търговски регистър, намира за установено следното:

Видно от протокола от проведеното на 11.02.2016 г. от 14.30 ч. Събрание на кредиторите на "СТРАГИТЕ" АД, кредиторите са били редовно поканени чрез обявяване на покана в ТР по определението на ЯОС от 25.01.2016 г., като поканата към кредиторите е обявена първоначално на датата 25.01.2016 г., заедно с втора покана от 26.01.2016 г., с която е поправена допусната в първата покана фактическа грешка. Събранието е обявено с дневен ред с точка единствена – „определяне размера на окончателното възнаграждение на синдика”. Пак видно от протокола на редовно свиканото събрание на кредиторите се явили: за кредитора „Страгите” ООД САЩ - адв.Д. редовно преупълномощена от адв. Г., редовно упълномощен с изрично пълномощно от 03.02.2016 г., който кредитор е с 53.52 % от вземанията на кредиторите с приети вземания; за кредитора „Инвестбанк” АД - адв. П., редовно упълномощена с изрично пълномощно, дадено й от законните представители на Банката за представителството в настоящото събрание на кредиторите и вече проведеното събрание, на същата дата от 14.00 ч., който кредитор е с 36 % от вземанията на кредиторите с приети вземания; за кредитора НАП гр.София - старши инспектор по приходите с юридическо образование М. Н. П.-Б., редовно упълномощена с изрично пълномощно от 04.02.2016 г., дадено от изпълнителния директор на НАП за представителството на този кредитор в настоящото Събрание на кредиторите и вече проведеното събрание, на същата дата от 14.00 ч., който кредитор е с 5.31 % от размера на вземанията на кредиторите с приети вземания. Останалите кредитори не са се явили. На събранието е присъствал и синдикът В.Б.. При внимателен прочит на протокола от проведеното СК, искане/оспорване на правото на глас на някой от кредиторите не е заявявано, нито съдът се е произнасял нарочно по този въпрос. След проведено гласуване по единствената точка от дневния ред, СК е приело, с мнозинство от 53.52 %, решение: определя окончателен размер на възнаграждението на синдика В.Б. в размер на 10 % от осребреното имущество, като „за” е гласувал кредитора „Страгите” ООД САЩ, „против” са гласували кредиторите „Инвестбанк” АД и НАП гр.София.

Видно от обявения в ТР Списък на предявени от кредиторите, приети от синдика на „СТРАГИТЕ” АД /в несъстоятелност/ вземания, одобрен от съда с Определение №37/22.10.2015 г., кредитора „Страгите” ООД САЩ е с прието вземане в размер: 2690813,31 лв. – главница и 1299061,16 лв. – лихва с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, а кредитора „Инвестбанк” АД е с прието вземане в размер: 2466750,40 лв. – главница и 951930,90 лв. – лихва и 452439,54 лв. – такси, разноски с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Не е спорно между страните, че кредитора „Инвестбанк” АД е оспорила по реда и в срока по чл.694 ТЗ приетото вземане на кредитора „Страгите” ООД САЩ с твърдения, че то не съществува, като на настоящия съдебен състав е служебно известно, че по така предявената искова молба е образувано т.д.№60/2015 г. по описа на ЯОС, което не е приключило.

По делото е представена и Книгата на акционерите на „СТРАГИТЕ” АД /в несъстоятелност/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И двете молби по чл.679, ал.1 ТЗ са подадени в срока по чл.679, ал.2 ТЗ (датата на разписката, издадена от куриерската фирма и на двете е 18.02.2016 г.) и от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество – молбите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.679, ал.1 и ал.2 ТЗ по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено ощетява част от кредиторите.

Съобразно разпоредбата на чл.673, ал.2 ТЗ право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания, като изключенията са изчерпателно изброени в чл.673, ал.3 ТЗ, съгласно която разпоредба съдът може да предостави право на глас на кредитор по чл.637, ал.3 ТЗ, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл.694 ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу който е предявен иск по чл.694 за установяване несъществуване на вземането му. Предоставянето на процесуални права по този ред е предвидено единствено за кредитори с неприети вземания, по отношение на които няма одобрен и неоспорен списък за размера, произхода на вземането и неговата привилегия, като първо съдът е задължен да изследва въпроса попада ли вземането в предметния обхват на чл.616, ал.2 ТЗ, което е императивно с оглед изричното правило на чл.673, ал.4 ТЗ. Преценката на съда по несъстоятелността за предоставяне на право на глас на такъв кредитор е свързана, както със законосъобразност на това решение, а именно ако са налице предпоставките, респ. отрицателните такива по чл.616, ал.2 ТЗ, така и на вътрешно убеждение на съответния съдия по производството по несъстоятелност. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в разпоредбата на чл.673, ал.3 ТЗ е употребен изразът "може", то предоставянето на право на глас на кредитор с неприето или прието, но оспорено вземане при горепосочените предпоставки е въпрос на решение при условията на вътрешна преценка на съответния съдия, водещ производството по несъстоятелност и не може на това основание да бъде преценявана законосъобразността на проведеното събрание на кредиторите.

В контекста на изложените съображения оплакването на кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД за незаконосъобразност на атакуваното решение на събранието на кредиторите (СК), като прието в противоречие с разпоредбата на чл.673 ал.4 от ТЗ, тъй като в проведеното събрание на кредиторите е предоставено право на глас на кредитора ,,СТРАГИТЕ" ООД-САЩ, който е кредитор по чл.616, ал.2, т.2 от ТЗ, поради което същият следва да бъде лишен от правото да гласува при вземане на решения от събранието на кредиторите на "Страгите" АД - в несъстоятелност се прецени за неоснователно от настоящия съдебен състав.

На първо място, както вече се посочи по-горе по време на провеждане на процесното СК, искане/оспорване на правото на глас на някой от кредиторите нито е заявявано, нито съдът се е произнасял нарочно по този въпрос. Важно да се изтъкне, че пълномощникът на кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД, който е взел участие в провеждането му, не е повдигнал пред председателстващия събранието съдия и останалите кредитори въпроса за участието на кредитора „СТРАГИТЕ" ООД-САЩ нито преди откриването на събранието, нито по време на провеждането му. Впечатление прави, че оспорване на правото на глас на кредитора „СТРАГИТЕ" ООД-САЩ не е повдиган и на проведеното от 14.00 часа при дневен ред по чл.677, ал.1, т.8 ТЗ събрание на кредиторите, нито пък са оспорени решенията, приети на това събрание по реда на чл.679, ал.1 ТЗ. Това пасивно поведение би следвало да се разбира като непротивопоставяне на участието на този кредитор и мълчаливо съгласие с това, че той има това качество, а оттам и правото да гласува в събранието на кредиторите. На следващо място разпоредбата на чл.673, ал.3 ТЗ не посочва и не изисква нарочен акт на съда, с който да предостави право на глас на кредитора, срещу когото е предявен иск по чл.694 ТЗ за установяване несъществуване на вземането му. В конкретния случай това право е предоставено с мълчаливото съгласие на съда, който не е намерил за необходимо да излага съображения за това свое решение. Според настоящия състав такова произнасяне с изричен акт щеше да бъде задължително в случай, че съда бе отказал да допусне този кредитор на събранието, с оглед възможността на последния да се защити като обжалва решението на събранието на кредиторите, позовавайки се на този отказ.

Неоснователно е и оплакването, че кредитора ,,СТРАГИТЕ" ООД-САЩ, като кредитор по чл.616, ал.2, т.2 от ТЗ, следва да бъде лишен от правото да гласува при вземане на решения от събранието на кредиторите на "Страгите" АД - в несъстоятелност, с оглед изричната разпоредба на чл.673, ал.4 ТЗ. На първо място при приемане на вземането на този кредитор, синдика е определил поредност на същото по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ. Съобразно нормата на чл.722, ал.1 от ТЗ вземанията по чл.616, ал.2 ТЗ са посочени в точки от 9 до 12. При това следва извод, че приемайки вземането на кредитора ,,СТРАГИТЕ" ООД-САЩ, синдика е преценил, че същото не е такова по чл.616, ал.2 ТЗ, а съда е одобрил изготвения списък. Възражения от страна на банката в тази насока не са заявени, нито в производството по чл.690 ТЗ, нито с предявения иск по чл.694 ТЗ. По отношение на класовете, в които кредиторите са разпределени при гласуването, настоящия съд категорично застава на становище, че възраженията за размера и структурата на вземанията на кредиторите са относими към фазата по оспорване и одобряване на списъците на приетите от синдика вземания (в това число, касателно класа за удовлетворявате по чл.722 ТЗ). Банката не е възразила нито в производство по чл.690 ТЗ, нито с иск по чл.694 ТЗ, относно класа, в който е поставен кредитора ,,СТРАГИТЕ" ООД-САЩ, поради което и не се налага да се коментират доводите, касателно поставянето му в кредитори от клас по чл.616, ал.2, т.2 ТЗ.

Само за изчерпателност следва да бъде посочено, че видно от записите в представения препис от акционерната книга на "Страгите" АД- в несъстоятелност и събраните в производството доказателства, се установява, че "Страгите" ООД - САЩ става акционер в "Страгите" АД- в несъстоятелност на дата 15.01.2008 г. Процесния договор за заем между "Страгите" ООД-САЩ и "Страгите" АД, на който кредитора основа своето вземане е сключен на дата 01.10.2007 г., т.е. към датата на сключване на договора за заем, който е и релевантния момент за приложение на чл.616, ал.2, т.2 ТЗ, кредитора "Страгите" ООД-САЩ не е имал качеството на акционер в "Страгите" АД-в несъстоятелност. "Страгите" ООД-САЩ няма качеството на акционер и към датата на откриване на производството по несъстоятелност. Видно от обявеното в TP, производството по несъстоятелност е открито с Решение №16/02.06.2015 г. по т.д.№99/2014 г., по описа на ЯОС. Видно от вписването в акционерната книга на "Страгите" АД - в несъстоятелност на дата 30.01.2015 г. "Страгите" ООД-САЩ прехвърля на "Спринт 21" ООД притежаваните от него акции в "Страгите" АД.

Неоснователно е и оплакването, че решението на събранието на кредиторите е взето при неправилно и незаконосъобразно изчисление на процентите от вземанията на кредиторите с приети вземания, тъй като неправилно е посочено, че "Страгите" ООД-САЩ притежава 53,52% от приетите вземания, както и неправилно е изчислен процента на кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД.

Следва да се има предвид, че в случая банката заявява твърдения за нарушения на правата на кредиторите, но по настоящата молба не е представил никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения, нито доказателства, от които да се установява безспорно съществуването на нейни вземанията, в размер по-висок от този по изготвения от синдика и одобрен от съда списък на приетите вземания. Не са ангажирани и доказателства за съществуване на вземането на банката в размер на 18192,79 лв., отразено в списъка на неприетите от синдика вземания. Т.е. заявените в тази насока доводи са недоказани.

По оплакването, че с атакуваното решение на СК съществено се ощетяват част от кредиторите, с оглед гласуваното окончателно възнаграждение на синдик В.Б. в размер на 10% от осребреното имущество, настоящия съд намери следното:

За да е налице хипотезата на чл.679, ал.1, пр.2 ТЗ, обуславяща отмяна на решение на събрание на кредиторите - "при съществено ощетяване на част от кредиторите", следва да се установи категорично, че въпросното решение директно ощетява или пък създава възможност за такова разместване на имуществени блага, при което една част от кредиторите в производството по несъстоятелност биха били ощетени за сметка на удовлетворяване в по-голяма степен на друга част или на един само кредитор, без това предпочтително удовлетворяване да произтича от закона. Решението относно размера на окончателното възнаграждение на синдика не е по естеството си такова, че да поставя някой от кредиторите, или част от тях в неравностойни с другите кредитори условия. Възнаграждението на синдика, подлежи на изплащане като разноски от масата (чл.723 ТЗ) с ред непосредствено след кредиторите със специални привилегии и преди вземанията с общи привилегии (чл.722, ал.1, т.3 ТЗ). Освен това, съобразно нормата на чл.677, ал.1, т.5 ТЗ, в правомощията на Събранието на кредиторите е определянето на текущото и окончателното възнаграждение на постоянния синдик или неговото изменение, като определянето на размера му е предоставен на преценката на предвиденото в чл.676, ал.3 ТЗ мнозинство на кредиторите, сформирало решението си по предвидения в чл.676, ал.2 ТЗ ред, които процедурни изисквания в случая са изцяло спазени. Дори да е по-високо от обичайно определяните възнаграждения на синдици по други дела, в който смисъл има твърдения, това не води до извода за ощетяване на определена група кредитори - възнаграждението се заплаща от масата на несъстоятелността, а с разходването на средства от нея пропорционално намалява възможността за удовлетворяване на всички кредитори, без някой да се оказва привилегирован или ощетен от това. А да се приеме, че се ощетяват всички (включително мнозинството, взело решението относно размера на възнаграждението) и на това основание да се отмени решението, би било в противоречие с признатото от закона право на преценка именно на това мнозинство да определи размера на възнаграждението. Абсурдно е, под претекст, че ще защити всички кредитори от ощетяване, вкл. тези, гласували за съответното решение, съдът да отмени това решение, с което не е прието предложение на кредиторите, съставляващи малцинство при вземането на решения, за определяне размера на окончателното възнаграждение на синдика. Следва да се има предвид и че производството по чл.679 ТЗ е контролно-отменително и по законосъобразност, но не и с възможност за преценка на решението на кредиторите по същество, т.е. съдът не може да обсъжда въпроса дали това, за което са гласували кредиторите е най-доброто за дружеството и не съществува възможност за ревизиране на позицията на кредиторите.

Освен изложеното, настоящия съд споделя и доводите на пълномощника на кредитора "Страгите" ООД-САЩ, изложени в писмените бележки, че в конкретния случай определянето на сумата, на която би възлизало окончателното възнаграждение на синдика е невъзможно, тъй като стойността на евентуално осребреното в бъдеще имущество към настоящия момент не може да бъде нито определена, нито прогнозирана. Това е още една причина съдът да не може да изведе извод, че с приетия от събранието на кредиторите окончателен размер на възнаграждението на синдика съществено се ощетяват кредиторите. Отделно от това безспорно е, че като кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека "ИНВЕСТБАНК" АД е с вземане, подлежащо на изплащане по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е. неговото вземане подлежи на изплащане преди разноските по несъстоятелността, в които е включено и възнаграждението на синдика.

При всичко изложено до тук, искането за отмяна на решението на Събранието на кредиторите на „СТРАГИТЕ” АД (в несъстоятелност), проведено на 11.02.2016 г. от 14,30 ч., с което е определен окончателен размер на възнаграждението на синдика В.Б. в размер на 10% от осребреното имущество, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Настоящото определение не подлежи на обжалване. В постановеното от ВКС на основание чл.274, ал.3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Определение №219/06.04.2015 г. по ч.т.д.№3650/2014 г. на ВКС, I т.о. е прието, че, трайна и непротиворечива е практиката на ВКС за необжалваемост на определението на съда по несъстоятелност по чл.679, ал.4 ТЗ, според общите правила на Глава ХХI на ГПК, към които препраща нормата на чл.613а, ал.3 ТЗ. Под "съответния ред" по смисъла на чл.613а, ал.3 ТЗ законодателят е визирал предпоставките за обжалваемост, съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, които не са налице по отношение на определението по чл.679, ал.4 ТЗ (по искане за отмяна решение на събрание на кредиторите): същото не е преграждащо за развитието на производството по несъстоятелност, както и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона - определението по чл.697, ал.4 ТЗ е извън обхвата на актовете в производството по несъстоятелност, които подлежат на инстанционен контрол посредством частна жалба пред съответния апелативен съд. В този смисъл са постановените от ВКС: Опр. №142/08.03.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №337/2016 г., II т. о., ТК; Опр. №28/14.01.2014 г. по ч.т.д. №4450/2013 г. на II т. о.; Опр. №721/23.11.2012 г. по ч.т.д.№709/2012 г. на I т.о.

Водим от горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба (озаглавена „искане”), вх.№1170/19.02.2016 г., подадена от кредитора „ИНВЕСТБАНК” АД с ЕИК831663282 и молба (озаглавена „искане”), вх.№1202/22.02.2016 г., подадена от кредитора „УНИКЕН” ЕООД с ЕИК 131339640, двете с правно основание чл.679, ал.1 ТЗ, с които се иска отмяна на решението на Събранието на кредиторите на „СТРАГИТЕ” АД (в несъстоятелност) по т.д.№99/2014 г. по описа на ЯОС, проведено на 11.02.2016 г. от 14,30 ч., с което е определен окончателен размер на възнаграждението на синдика В.Б. в размер на 10% от осребреното имущество, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се впише в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ и да се приложи по т.д.№99/2014 г. по описа на ЯОС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: