О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205 24.06.2016 г. гр. Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и шестнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТОЕВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВЧНД №193 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на „****” ЕООД гр. Ямбол, против Определение №445/04.05.2016 г. постановено по ЧНД №54682016 г. по описа на Районен съд - Ямбол. С атакувания съдебен акт е потвърдено постановление на ЯРП от 07.04.2016 г. с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП №9/2012 г. по описа на С „БОП” МВР - Ямбол, водено срещу В.Ж.В. за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, като се твърди, че извода на първата инстанция за недоказаност на обвинението, не кореспондира с обективната действителност. Излагат се съображения, че по делото не е изследван въпроса дали поведението на В.Ж.В. не осъществява състава на друго престъпление от общ характер - конкретно престъпление по смисъла на чл. 217 от НК. Настоява се ЯОС да отмени определението на Районен съд - Ямбол и да върнете делото на ЯРП за продължаване на разследването, с указания да се съберат доказателства относно наличие на престъпни деяния по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК и по чл. 217 от НК.

Съдът установи от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен преклузивен срок, от лице с право да атакува първоинстанционния акт. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Досъдебното производство №9/2012г. по описа на С „БОП” при ОД на МВР-Ямбол, се води срещу В.Ж.В. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК. С обвинителен акт делото е било внесено за втори път в PC-Ямбол, като с Присъда №157/08.12.2015 г. по НОХД №1048/2014 г., ЯРС е признал В.В. за невиновен и го е оправдал по така предявеното му обвинение. С Решение №30/23.02.2016 г. постановено по ВНОХД №25/2016 г., ЯОС е отменил присъдата и е върнал делото на ЯРП. С постановление на ЯРП от 07.04.2016 г., прокурорът е прекратил наказателното производството, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел, че липсват категорични доказателства, които да обосноват неправомерни разпоредителни действия от страна на обв. В. с предмета на обвинението - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на определението на първоинстанционния съд, с което се е произнесъл по обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, за прекратяване на наказателното производство. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали разследването в досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, при спазване на принципа на разкриване на обективната истина.

Настоящият състав се присъединява към извода на ЯРС, че от всички събраните по делото доказателства, се налага извод за недоказаност на обвинението и като приема доводите изложени в атакуваното определение в тази насока, счита за ненужно да ги преповтаря детайлно. ЯОС ще отбележи, че правилно първата инстанция е посочила, че присвояването по смисъла на чл. 201 от НК се изразява в противозаконно фактическо или юридическо разпореждане от страна на дееца, с повереното му имущество в свой или чужд интерес – ерго, за да се докаже това деяние, е необходимо да се установи извършването на такива конкретни разпоредителни действия. ЯОС счита, че по делото единствено безспорно е установено, че към инкриминирания период обв. В. е бил длъжностно лице продавач - консултант в заложна къща „****” ЕООД. Въззивният съд се солидаризира с аргументите на ЯРС, че от доказателствата по делото не се установява какви парични средства са били получавани от обвиняемия, нито какви разпоредителни действия е извършил и каква сума липсва от касата на дружеството и че в насока извършено присвояване от обвиняемия, са единствено показанията на управителя на заложната къща свид. Д. Настоящият състав споделя и установеното по делото, че от дружеството не са били съставяни първични счетоводни документи, като не се водил регистър и ежедневен регистрационен опис на сключени сделки съгласно Наредбата за дейността на заложните къщи, не се е водила и касова книга за дебитни и кредитни обороти и крайно салдо и поради липсата им, ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза, не е могло да даде отговор какъв е точния размер на липсваща сума и дали тя е била надлежна поверена на обв. В. – във водената „тетрадка”, няма подписи на МОЛ за заприходените и отчетени суми и инвентаризационен опис на извършените ревизии. Също така ЯОС счита, че важно значение за формиране на извод за недоказаност на процесното обвинение, има и установения факт, че достъп до паричните средства в касата на дружеството, освен обвиняемият е имал и управителят на дружеството. Тук следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, единствено липсата в касата на дружеството на определена сума пари, означава само причинена щета с неустановен произход, а за да се приеме че съставлява присвояване, следва това да се установи по несъмнен начин по делото. С оглед на изложеното въззивният състав подкрепя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в случая не са събрани и не могат да се съберат безспорни доказателства за извършено от обв. В. престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Оценката на събрания доказателствен материал - поотделно и в неговата съвкупност, не може да доведе до единствено възможен извод за извършване на деянието предмет на обвинението - престъпно присвояване, а продължаване на разследването в тази насока е безперспективно.

При това положение ЯОС счита, че извода на прокурора за недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е законосъобразен и предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК са налице. Като е приел същото, ЯРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

По отношение на искането на жалбоподателя да се отмени атакуваното определение и делото да се върне на ЯРП с указания да се съберат доказателства относно наличие на престъпление по чл. 217 от НК, вероятно визирайки предоставянето на пари срещу залог на незлатни предмети, вместо златни /предвид Експертно заключение от ВЛ Е. О./, ЯОС ще отбележи, че съдебния контрол върху прекратяването на наказателното производство от държавния обвинител, се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията по чл. 243 НПК. Съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на други деяния и съответно повдигане на обвинение за тях, а още повече в конкретния случай, престъпленията по чл. 217, ал. 1 и 2 от НК, съгласно нормата на чл. 218в, т. 1 от НК, се преследват с тъжба на пострадалото лице, подадена пред районния съд.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Ямболският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №445/04.05.2016 г. постановено по ЧНД №546/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.