ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 16.06.2016г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

На 1 юни 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар: Ив.З.

Прокурор: Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВЧНД № 145 по описа за 2016г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на осъдения К.Г.Ж., депозирана чрез защитника му адв.А. против определение № 385/ 12.04.2016г.по чнд № 280/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваното определение на основание чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК на осъдения Ж. е определено общо наказание в размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, по присъди постановени по нохд № 1090/14г по описа на Специализирания наказателен съд – София и по нохд № 256/16г. по описа на РС- Ямбол.

На основание чл.24 НК е увеличено определеното общо наказание от 4 години и 10 месеца на 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

На осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.2 НК към определеното най- тежко наказание е присъединено наказанието обществено порицание наложено с присъда по нохд № 256/16г.на РС-Ямбол.

На осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.3 НК към определеното най- тежко наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 4000лв. наложено с присъда по нохд № № 1090/14г по описа на Специализирания наказателен съд – София.

На осн.чл.59 ал.1 т.1 НК е приспаднато времето през което осъдения Ж. е бил задържан под стража по нохд № 1090/14г.на СпНС- София, считано от 16.12.2013г.до 26.03.2015г.

На осн.чл.25 ал.2 НК е приспаднато времето, през което осъдения Ж. е търпял наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите в съвкупността.

На осн.чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието 2 години и 4 месеца лишаване от свобода наложено на осъдения Ж. с присъда № 171/11г.на ОС-Ямбол.

На осн.чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

На ос.чл.25 ал.2 от НК от това приведено наказание е приспаднато времето през което осъдения Ж. е търпял наказание лишаване от свобода по нохд № 171/11г., считано от 31.03.2015г.

В жалбата се навеждат доводи за несправедливост и неправилност на процесното определение досежно приложението на чл.24 НК. Правят се алтернативни искания въззивната инстанция или да отмени определението и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като решаващия такъв е следвало да се отведе на основание чл.29 ал.2 НПК или да измени обжалваното определение и да се отмени приложението на чл.24 НК.

Въззивникът К.Ж. участва в съдебно заседание, чрез защитниците си адв.М.А. и съпругата си Г. Ж., чрез които поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата, поради което се иска да се потвърди определението на районния съд.

Въззивната инстанция като се запозна с доводите в жалбата, становищата на защитниците на въззивника и прокурора и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт намери следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна имаща право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като е безспорно установено, че въззивника Ж. е осъждан както следва:

С присъда № 53/2.05.2011г.постановена по нохд № 171/2011г. по описа на Окръжен съд- Ямбол, в сила от 17.11.2011г. е осъден на основание чл.252 ал.1 от НК на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода и конфискация на 1250лв. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 4 години. Инкриминираното деяние е извършено в периода от м.декември 2008г.до 24.08.2009г.на 16.04.2009г.

С определение постановено по нохд № 1090/15г.на СпНС- София, в сила от 20.03.2015г. е осъден за деяния по чл. 321 ал.3 НК, чл. 213а ал.2 т.4 и 5, вр.с чл.26 ал1 НК, 214 ал.2 т.1 НК, чл.195 ал.1 т.3 и 4 НК, чл.1999 ал.1 т.5 НК, чл.143 ал.2 НК. След налагане на наказания за всяко едно от посочените престъпления на основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 4000лв. На осн.чл.59 ал.1 т.1 НК е зачетено времето през което Ж. е бил задържан под стража, считано от 16.12.2013г.до влизане на споразумението в сила. Инкриминираните деяния са извършени в период от време както следва: от началото на 2012г.до 16.12.2013г.; от м.септември 2012г. до 31.08.2013г.; през м.09.2012г.;на 12.04.2013г.;на 28.05.2013г.;на 1.07.2013г.в края на м.08.2013г.;на 31.08.2013г.;от 21.09.2012г.до 31.08.2013г.;на 21.09.2012г.м.12.2012г.;на 16.01.2013г.; края на м.02.2013г.;на 17.03.2013г.; на 5.04.2013г.; на 12.04.2013г.;на 19.04.2013г.; на 30.04.2013г.; на 20.06.2013г.; на 21.08.2013г.; втората половина на м.08.2013г.; в края на м.08.2013г.; на 31.08.2013г.м.09.2012г.; от 15 до 20.06.2012г. т.е периода от време за извършване на престъпленията е от началото на 2012г. до 31.08.2013г.

С определение постановено по нохд № 256/16г.на РС- Ямбол, в сила от 1.03.2016г. е осъден за престъпление по чл. 325 ал.1, вр.с чл.26 ал.1 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие при първоначален строг режим и обществено порицание. Инкриминираните деяния са извършени на 23 и 29.07.2014г.

С присъда по нохд № 576/2010г. на осн.чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

С определение по чнд № 348/2015г.на СпНС- София на осн.чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието 2 години и 4 месеца лишаване от свобода наложено с присъда по нохд № 171/11г.

От приложената по делото служебна бележка изх. № 1025/1.03.2016г.на Началника на затвора гр.София е видно, че въззивника от 16.12.2013г.до 26.903.2015г. е търпял наказание по присъда по нохд № 1090/14г.на СпНС- София, а от 31.03.2015г.е започнал да търпи наказанието наложено по нохд № 171/ 11г. на ОС-Ямбол. Горната фактическа обстановка е приета за установена от приложените по делото и описани по- горе присъди и удостоверение изх. № 434/10г. на Началника на затвора гр.Бургас.

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно е приел, че са налице законови условия за определяне на общо наказание по присъди постановени по нохд № 1090/2014г.и г. и № 256/16г. , тъй като деянията за които е санкциониран въззивника са извършени преди влизането в сила на която и да е от присъдите.

При определяне на общото наказание решаващата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.23 ал.1 НК и е наложила най- тежкото от тях, а именно лишаване от свобода в размер на 4 години и 10 месеца.

По отношение приложението на чл.24 НК:

По строгото санкциониране по реда на чл.24 НК се определя от общите принципи за определяне на наказанието посочени в чл.54 и чл.36 НК, т.е.следва да се направи преценка , че определеното общо наказание по реда на чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК е недостатъчно по размер за да осъществи целите на наказанието- да поправи и превъзпита осъдения, да въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. С присъдата по нохд № 1090/2014г.по описа на СпНС –София въззивника Ж. е осъден за извършени от него шест тежки умишлени престъпления, четирите от които в условията на чл.26 ал.1 НК, но тези обстоятелства са отчетени от решаващата съдебна инстанция и на същия е наложено общо наказание от 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 4000лв. В съвкупността освен наказанието по нохд № 1090/14г.влиза и наказание- 1 година и 6 месеца лишаване от свобода наложено по нохд № 256/16г. В предвид обстоятелството, че се кумулират две еднородни наказания лишаване от свобода наложени с две присъди съдът счита, че определянето на най- тежкото от тях , а именно 4 години и 10 месеца лишаване от свобода е достатъчно за да се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 НК.

По тези съображения въззивната инстанция счита, че обжалваното определение следва да се измени в тази му част като се отмени приложението на чл.24 НК.

Определеното общо наказание по реда на чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК в размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, тъй като са налице условията на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС. В този смисъл е и определението на първоинстанционния съд.

В останалата част определението не е обжалвано, като при извършената служебна проверка въззивната инстанция намери, че правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.2 НК като към определеното най- тежко наказание от 4 години и 10 месеца лишаване от свобода е присъединено наказанието обществено порицание наложено с присъда по нохд № 256/16г.на РС-Ямбол. Също така законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.3 НК като към така определеното общо наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 4000лв. наложено с присъда по нохд № № 1090/14г по описа на СпНС – София.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59 ал.1 т.1 НК като е приспаднато времето през което осъдения Ж. е бил задържан под стража по нохд № 1090/14г.на СпНС- София, считано от 16.12.2013г.до 26.03.2015г. Както и на осн.чл.25 ал.2 НК е приспаднато времето, през което осъдения Ж. е търпял наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите в съвкупността.

По отношение приложението на чл.68 ал.1 НК:

Съдът е изложил подробни съображения относно приложението на чл.68 ал.1 НК, които проверяващата съдебна инстанция споделя напълно, тъй като с присъда по нохд № 171/11г.на ОС-Ямбол Ж. е осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, като на осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено изпитателен за срок от 4 години. Присъдата е влязла в сила на 17.11.2011г. от която дата започва да тече изпитателния срок и съответно изтича на 17.11.2015г. Инкриминираните умишлени престъпления за които е осъден по нохд № 1090/14г.на СпНС-София и нохд № 256/16г.са извършени в периода от началото на 2012г. до до 29.07.2014г.т.е. в рамките на определения изпитателен срок поради което безспорно е налице хипотезата на чл.68 ал.1 НК и правилно е приведено в изпълнение наказанието по условната присъда - 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. Съобразявайки се с разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС законосъобразно е постановено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Правилно на осн.чл.25 ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Ж. е търпял наказание лишаване от свобода по нохд № 171/11г., считано от 31.03.2015г.

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, тъй като същото е било разгледано от незаконен състав. Твърди се съдията е следвало да се отведе от разглеждането на делото на основание чл.29 ал.2 НПК, тъй се е произнасял по прекратяването на досъдебно производство, по което в последствие е било образувано нохд № 256/16г. Това твърдение е неоснователно и не намира опора в закона, тъй като произнасянето по чл.243 НПК не е основание за отвод по дело за кумулация. Нещо повече не е налице основание за отвод дори ако присъдите предмет на производството по чл25 НК са постановени от един и същи съдебен състав.

Изхождайки от горното въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде изменено, като се отмени приложението на чл.24 НК, като в останалата част определението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн.чл.334 т.3 и чл.338 НПК Ямболският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ :

ИЗМЕНЯ определение № 385/ 12.04.2016г.по чнд № 280/2016г.по описа на Районен съд- Ямбол, като отменя същото в частта, с която на основание чл.24 НК е увеличен размера на наложеното най- тежко наказание от 4 години и 10 месеца на 6 години лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.