Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

83                                                 02.06.2016 г.                                  гр.Ямбол

 

                                                В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

 

Ямболският окръжен съд                                              І-ви наказателен състав

На   01 юни                                                      две хиляди и шестнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

      ЧЛЕНОВЕ:    П.Жекова

                            Ив.Иванов

 

 

Секретар: Ив.З.

Прокурор: Е.Г.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова ВЧНД №166 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

С Определение №146/31.03.2016 г. постановено по  ЧНД № 130/2016 г. ЕРС на осн. чл.25 вр. с чл.23 от НК е определил на осъдената К.П.С.  едно общо наказание между наказанията наложени и с Определение  №462/23.11.2015 г. по НОХД № 489/2015 г., Присъда №164/24.11.2015 г. по НОХД № 423/2015 г. и Присъда №8/07.03.2016 г. по НОХД № 9/2016 г. – всички на ЕРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно Пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ едрес” за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. На осн. чл.24 от НК съда е увеличил така определеното общо наказание с два месеца  и на осн. чл.25 ал.2 от НК е приспаднал  изтърпяната част  от наказанието  по НОХД № 489/2015 г. на ЕРС.

Недоволна от така постановеното определение е останала осъдената К.П.С.  , като е обжалвала същото в установения от закона срок .Прави искане за не прилагане  на разпоредбата на чл.24 ал.1  от НК  , като  сочи,че увеличаването на размера на наложеното и общо наказание е несправедливо и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивника С.  участва чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си  поддържа жалбата си  на основанията изложени в същата и с направеното искане. Излагат се съображения, че  същата е земеделски производител, занимава се с отглеждане на животни, няма кой да и помага и няма документ за правоуправление на автомобил, като  изтърпяването на наказанието я затруднява в работата. Прави се искане за отмяна на  определението на ЕРС в частта му за приложението на чл.24 от НК.

Участващия прокурор излага съображения за неоснователност на жалбата.Счита,че  определението на ЕРС е законосъобразно и обосновано. Прави искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

ЯОС след преценка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт  в съответствие с правомощията си за това намира следното:

Жалбата като подадена в срок от лице имащо право,а и интерес от това е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява  неоснователна  по следните съображения:

От приложените по делото справка за съдимост и копия на бюлетини  правилно първоинстанционният съд е установил , че  по отношение на въззивника С.  има влезли в сила три постановени  съдебни актове , като  по  трите  НОХД са налице условията за приложение на  разпоредбата на чл.23 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 от НК , а именно Определение  №462/23.11.2015 г. по НОХД № 489/2015 г., Присъда №164/24.11.2015 г. по НОХД № 423/2015 г. и Присъда №8/07.03.2016 г. по НОХД № 9/2016 г. – всички на ЕРС.

Видно от доказателствата по делото  деянията  за които въззивника е осъден с визираните съдебни актове са осъществени съответно по НОХД № 489/2015 г. на 16.04.2015 г., по  НОХД № 423/2015 г.  на 16.04.2015 г. и по НОХД №9/2016 г. на 14.06.2015 г. – т.е. за времето от 16.04.2015 г. до 14.06.2015 г., а присъдите и определението са влезли в сила съответно  по  НОХД № 9/2016 г. на 23.03.2016 г., по НОХД № 423/2015 г. на  08.02.2016 г. и по НОХД № 489/2015 г. на  23.11.2015 г. – т.е. за времето от 23.11.2015 г. до 23.03.2016 г. – всички деяния са осъществени преди за което и да било от тях да има влязъл в сила съдебен акт.

Извода на решаващия съд за възможност за групиране на тези три съдебни акта  и определяне на общо най-тежко наказание за изтърпяване на осн. чл.25 вр. с чл.23 от НК е законосъобразен и обоснован. Определеното по размер общо  наказание  правилно е определено  като такова  Пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ едрес” за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година , каквото е най-високото наложено такова по  групираните присъди и определение.

Настоящия състав на въззивния съд счита , че правилно решаващият такъв е увеличил размера на определеното общо наказание Пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ едрес” за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година на една година и два месеца  на осн. чл.24 от НК.Касае се за три осъществени  престъпни деяния  за изключително кратък срок от време – два месеца, две от които съставомерни по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 НК и такова по  чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като  ползвания неистински официален документ  е свидетелство за  управление на МПС. На лице е упорита престъпна воля, а и тежест на осъществените деяния, които както правилно е преценил и решаващия съд сочат на необходимост от по-високо по размер наказание, което да осъществи и възпитателната и възпираща цел, визирана в разпоредбата на чл.36 от НК.

Правилно решаващият съд е приспаднал на осн. чл.25 ал.2 от НК  изтърпяната част от наказанието пробация наложено с Определение №462/23.11.2015 г. по НОХД № 489/2015 г. на ЕРС , предвид събраните в тази насока доказателства.

Възражението на въззивника за явна несправедливост на наложеното  наказание при условията на чл.24 от НК по същество  като неотговарящо на обществената опасност на  деянието и дееца  , съда  намира за неоснователно.Както вече бе посочено  въззивника С. е осъдена с 3 влезли в сила съдебни актове за осъществени  престъпления, по две от които по чл.343в ал.2 вр. с ал.1 от НК и такова по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК касаещо ползването на неистински  официален документ -  свидетелство за управление на МПС , което обстоятелство сочи на поведение и действия които независимо от наложените наказания същата не е коригирала. Тези обстоятелства  сочат и на необходимостта за  приложението на чл.24 от НК с увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с два месеца, до размера на една година и два месеца, за осъществяване целите на наказанието – възпираща и възпитателна такава  по отношение на въззивника. Характера на осъществяваната от същата трудова дейност и  липсата на свидетелство за управление на МПС не са обстоятелства, които  да мотивират съда за неприложението на чл.24 НК по отношение на въззивника С..

 От цялостната проверка на атакуваното определение ЯОС не намери пропуски и грешки водещи до изменението или отмяната му поради което

 

 

Р      Е      Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №146/31.03.2016 г. постановено по ЧНД №130/2016 г. на ЕРС.

Решението   не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.