Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 11 май 2016 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив. И.

Секретар Ив.З.

Прокурор: Т.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №109 по описа за 2016 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №118/12.10.2015 г. постановена по НОХД № 320/2015 г. ЯРС е признал подсъдимия Ж.С.И. за невиновен в това, в периода от м.март 2014 г. до месец февруари 2015 г. включително, в гр.Ямбол, след като е осъден със съдебно решение №1768/2002 г. по гражданско дело №1010/2002 г. на РС – Ямбол, влязло в законна сила на 05.12.2002 г. и протоколно определение от 16.09.2003 г. на ЯРС по гражданско дело №1563/2013 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 24.09.2013 г. да издържа свой низходящ – непълнолетния В. Ж. И., роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител П. Д. Т. от гр.Ямбол, с месечна издръжка в размер на 100 лв., съзнателно да не е изпълнил това си задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно дванадесет месечни вноски, с общ размер на дължима издръжка 1200 лв., поради което и на осн. чл.304 ал.1 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.183 ал.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от ЯРП с искане за отмяната и като незаконосъобразна и необоснована. Излагат се съображения, при анализ на доказателства по делото за неплатени от подс.И. сума в размер на 640.50 лв., които представляват повече от две месечни вноски и съставомерност на деянието по чл.183 ал.1 от НК. Прави се искане за отмяна на протестираната присъда и постановяване на такава от въззивния съд, с която подс.И. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление съобразно внесеното му обвинение.

В съдебно заседание участващия прокурор поддържа протеста на основанията изложени в същия и с направените искания.Излага съображения , че решаващия съд не е направил пълен анализ на доказателствата по делото.

Въззиваемия Ж.И. участва в производството лично.Излага съображения за неоснователност на протеста , като иска оставянето му без уважение и потвърждаване на постановената от първоинстанционния съд присъда. Излага съображения , че е налице плащане на сумата за издръжка на непълнолетния му син за целия период на обвинението.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Протеста като подаден в срок от страна имаща право, а и интерес от това е процесуално допустим.Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения и доводи:

Въззивният съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства,като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност, изяснил е фактическата обстановка по делото , с която настоящия състав на въззивния съд се съгласява изцяло.

От направения анализ на доказателствата по делото от решаващия съд правилно е прието , че с решение №1768/02 г. на ЯРС постановено по гр.д.№1010/02 г. на ЯРС, влязло в законна сила на 05.12.2002 г. бракът между въззивника И. и свид.Т., сключен на 28.04.1996 г., от който двамата имали роден на *** г. син В. бил прекратен, упражняването на родителските права над детето В. било предоставено на майката св.Т., като въззиваемия И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 20 лв. Независимо от прекратяване на брака въззиваемия И. и свид.Т. заживели отново заедно, като от съвместното им съжителство се родило на 15.01.2011 г. детето Б.. Съвместното съжителство на свидетелката Т. и въззиваемия И. продължило до м.юни 2013 г, като с Решение №661/15.11.2013 г. по гр.д.№1593/2013 г. на ЯРС, влязло в законна сила на 18.12.2013 г. упражняването на родителските права над детето Б. било предоставено на майката – свид.Т., а въззиваемия И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 03.07.2013 г. С Определение по гр.д.№1568/2013 г. на ЯРС, влязло в законна сила на 24.09.2013 г. е изменен размера на дължимата от въззиваемия И. издръжка от 20 на 100 лв., считано от 03.07.2013 г.

Срещу въззиваемия И. били образувани две досъдебни производства за престъпления по чл.183 ал.1 от НК, а именно: ДП №632/2014 г. на РУ на МВР Ямбол с повдигнато обвинение срещу въззиваемия И. за не плащане на издръжка на детето Б. за периода м.декември 2013 г.- м.октомври 2014 г. и ДП №2/2015 г. на РУ МВР Ямбол за не плащане на месечна издръжка на детето В. за периода м.март 2014 г. – м.февруари 2015 г. Производството по ДП №632/2014 г. било прекратено, след представяне на доказателства от въззиваемия И. за изпълнение на задължението му за издръжка.

От доказателствата по делото – представените по двете ДП писмени документи, а и свидетелски показания на свид.Т. и В. Ж. се установява, че въззиваемия И. е изплащал задълженията си за издръжка като е давал пари на ръка на св.Т. при съставяне на ПКО и РКО, а и такива на сина си В., за които не са били съставяне документи, а именно сума в размер на 220 лв. през м.декември 2014 г. изплатена на два пъти. Издръжката И. заплащал и превеждайки пари по сметката на св.Т. в Пощенска банка, по сметката на сина си В. в Сосиете Женерал Експресбанк, както и чрез парични преводи през Български пощи и фирма Еконт. От представените по двете ДП писмени документи се установява, че за издръжката на децата си въззиваемия И. на 17.12.2013 г. е заплатил сумата от 200 лв. за което е съставено ПКО, на 18.12.2013 г. чрез Български пощи е привел сума в размер на 200 лв., на 04.05.2014 г. – 200 лв. със съставено ПКО, на 02.06.2014 г. сума в размер на 220 лв. чрез Български пощи, на 03.06.2014 г. чрез ПКО 220 лв., на 06.06.2014 г.620 лв. чрез ПКО, на 03.07.2014 г. и на 08.07.2014 г. по сметка на св.Т. в Пощенска банка две суми от по 220 лв. всяка, на 10.10.2014 г. и на 07.11.2014 г. чрез Еконт две суми от по 20 лв., на 03.11.2014 г. по сметка на Т. 200 лв., както и сумата от 100 лв. чрез РКО, на 15.12.2014 г. – 100 лв. по сметка в Пощенска банка и 100 лв. в Сосиете Женерал Експресбанк, на 21.01.2015 г.-130 лв. в Пощенска банка, на 23.01.2015 г. и 12.02.2015 г. две суми от по 50 лв. по сметка в Сосиете Женерал Експресбанк, на 26.02.2015 г. – 50 лв. чрез Еконт. Суми за издръжката на свид.В. Ж. съответно от 68.50 лв. и 104.06 лв. са били изплатени от въззиваемия И. по образувано изпълнително дело за издръжката на В. Ж., чрез съдия изпълнител. Общо за издръжка на двете си деца – В. и Б. за времето от м.декември 2013 г. до м. февруари 2015 г. включително въззиваемия И. е заплатил сума в размер на 3312,56 лв.

Изводите на решаващия съд , направени на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, че не са налице категорични доказателства за осъществяване на деяние съставомерно по чл.183 ал.1 от НК от въззиваемия И. настоящия състав на въззивния съд намира за законосъобразни и обосновани. Безспорно въззиваемия И. е заплащал суми за издръжка на децата си неритмично, представените документи не съдържат данни месечна издръжка за кое от двете деца и за кой месец е платена, плащанията са се извършвали по сметки в различни банки – такива на св.В. Ж. и св.Т., чрез Български пощи и фирма Еконт, по изпълнително дело чрез съдебен изпълнител, а и на ръка със съставени ПКО и РКО, а и без съставяне на такива. Следва да се има предвид, че както св.В. Ж., така и св.Т. сочат, че са получили твърдените от въззиваемия И. суми за предадени им , в случаите в които няма съставени съответно писмени документи за това. Едновременно с това от показанията на свид. В. Ж. и св.Т., а и обясненията на въззиваемия И. не могже да се конкретизира точния период на заплащане на издръжката. На лице са противоречиви обяснения от въззиваемия И. в тази насока, предвид от една страна обяснения по делото за не плащането и за процесния период и от друга твърденията за плащане, които са съответни и на установеното от представените писмени доказателства по делото, а и показанията на свид.В.Ж. и св.Т.. Едновременно с това на лице е противоречие и в показанията на свид.Т. и В.Ж. по отношение на факта на месеците за които е плащана такава и такива за които не е. Същевременно от доказателствата по делото безспорно се установява, че за времето от м.декември 2013 г. до м. февруари 2015 г. / петнадесет месеца/ са налице такива за платена сума за издръжка на двете деца – Б. и В. в общ размер на 3312,56 лв., при задължение на въззиваемия И., съобразно съдебните решения да изплаща за месечна издръжка на всяко едно от децата сума от по 100 лв. – общо 200 лв.

От изложеното настоящия състав на въззивния съд намира, че не са налице категорични доказателства, сочещи по несъмнен начин на осъществяване на деяние за инкриминирания период съставомерно по чл.183 ал.1 от НК от въззиваемия И., а съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения.

Настоящия състав на въззивния съд намира за неоснователни наведените в протеста доводи, че решаващия съд при оценка на доказателствата неправилно е взел предвид платени суми за издръжка на малолетната Б., които са били представени по ДП №632/2014 г. на РУ МВР Ямбол. Това е така тъй като за изясняване на обстоятелствата по делото и предвид обстоятелството, че както въззиваемия И., така и свид.В.Ж. и св.Т. не са могли да посочат по категоричен начин коя от сумите изплатена за издръжка за кое от двете деца и за кой месец са били платени. Едновременно с това по категоричен начин е установено от показанията на свидетелите и обясненията на въззиваемия И., че се касае за такива заплащани за дължима издръжка. Това обстоятелство е наложило и съда при събирането и оценката на доказателствата да установи общата платена сума за издръжка за периода включващ този по обвинението за не плащане на издръжка за малолетната Б. и този за не плащане на издръжка за непълнолетния В., да установи общата платена сума за този период, респективно дължимата такава за двете деца, респективно за периода от м.12.2013 г. до м.02.2015 г. – период по-голям от инкриминирания по настоящето дело, като е установено плащане при дължими на месец издръжка по 100 лв. за всяко от децата – общо 200 лв. месечно, плащане на сума в размер на 3312,56 лв. – т.е. не е налице двойно отчитане на една и съща сума за този период от решаващия съд.

От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му поради което и на осн. чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №118/12.10.2015 г. постановена по НОХД №320/2015 г. по описа на ТРС.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.