Р Е
Ш Е Н И Е
№ 73 10.06.2016
г.
гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав
На 11 май
2016 година
В публично заседание в следния
състав:
ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова
Ив.И.
Секретар
Ив.З.
Прокурор
Т.С.
Като
разгледа докладваното от съд.Фарфарова
ВНОХД
№103 по описа на ЯОС за 2016 година
За да
се произнесе взе предвид следното:
С Присъда №21/16.02.2016
г. постановена по НОХД № 669/2015 г. ЯРС е признал подсъдимите Д.Я.В., П.Я.В. и Н.М.И. за виновни в това, че за времето от неустановен ден от края на
месец февруари 2015 г. до 03.00 часа на 29.03.2015 г. в с.З., обл.Ямбол, от
стопанска база находяща се в южния край
на с.З., действайки в условията на продължавано престъпление и след
предварителен сговор помежду си , като съизвършители, са отнели чужди движими
вещи – части за селскостопанска техника на обща стойност 2035 лв., от
владението на собственика им П.Г.И. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като подсъдимите са действали в условията на
повторност и деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195
ал.1 т.5 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК,
поради което и при условията на чл.54 от НК им е наложил наказания от по една година и шест месеца лишаване от свобода за
всеки.
На осн. чл.66 ал.1 от НК съда е отложил изтърпяването на
наложените на подс.Д.В. и Н.И. наказания. Със същата присъда съда е постановил
на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия П.В. наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Със същата
присъда на осн. чл.68 ал.1 от НК съда е привел
в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на
подс.П.В. по НОХД № 235/2013 г. на ЯРС и е постановил първоначален строг режим
на изтърпяването му в затвор.
Съда е признал
подсъдимите Д.В., П.В. и Н.И. за невиновни в това, че за времето от месец февруари 2015 г. до 03.00 часа на
29.03.2015 г. са отнели от
стопанска база в южния край на с.З., обл.Ямбол части от
селскостопанска техника, собственост на П.Г.И. на стойност над 2035 лв. до 4187 лв., поради което и на
осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по
обвинението в тази му част.
Недоволен от така постановената присъда в е останал подсъдимия П.В. и я е обжалвал като
постановена при нарушаване на
материалния закон, допуснато
съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат
се съображения, че нереалната стойност на вещите предмет на отнемане дадена от
стоково-оценителна експертиза е лишила подсъдимия от възможността за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК. Сочи се и, че
независимо от изложените многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства съда не е приложил разпоредбата на чл.55
от НК. Излагат се и съображения, че независимо, че въззивника е
осъществил деянието по НОХД № 235/2013 г. като непълнолетен и
обстоятелството на изтичане на повече от
две трети от изпитателния срок на наложеното
наказание и изложените смекчаващи отговорността обстоятелства съда не е
уважил направеното искане за
освобождаването му изцяло от изтърпяването на наказанието на осн. чл.69 ал.2 от НК. Прави се искане за
изменение на постановената присъда, като бъде намалено наказанието на
въззивника и бъде освободен изцяло от изтърпяването на наложеното му такова
по НОХД № 235/2013 г. на ЯРС.
В съдебно заседание въззивника П.В. участва лично и чрез служебно назначен
защитник. Лично и чрез защитата си
поддържа жалбата на изложените в същата основания и с направените искания.
Сочи, че решаващия съд при определянето на наказанието на въззивника не е взел
предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно младата му
възраст, дадените в двете фази на процеса
обяснения, с които допринася за разкриване на обективната истина,
доброволното връщане на вещите, икономическата действителност в която живее,
осъзнаването на вината си.
Подсъдимия Н.И. се присъединява към жалбата при условията на чл.320 ал.5 от НПК, участва
в производството лично и чрез служебно назначен защитник. Излагат съображения
за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание по отношение на
въззивника И., предвид не отчитане от решаващия съд на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно
направеното признание и пълното съдействие което е оказал както в досъдебното ,
така и в съдебното производство, младата му възраст, тежкото материално и
финансово положение, възстановяването на стойността на отнетото. Излагат се и
доводи за наличието на условия способствали за извършване на деянието, а именно
лошото физическо състояние на вещите предмет на отнемане, безстопанственото
отношение към тях, обстоятелството, че предмет на отнемане са вещи негодни по
предназначение, като решаващия съд не е
възприел, че в действителност тяхната стойност е много по-ниска от
посочената в повторната оценъчна експертиза. Прави се искане за изменение на
постановената присъда с определяне на наказание на въззивника при условията на
чл.55 ал.1 от НК, което наказание да бъде определено около четири месеца лишаване от свобода, с
отлагане на изтърпяването му на осн. чл.66 от НК за три, а не за четири години,
отново имайки предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимия Д.В. се
присъединява към жалбата при условията
на чл.320 ал.5 от НПК, участва в производството лично и чрез служебно назначен
защитник. Лично и чрез защитата си излага съображения за явна несправедливост
на наложеното му наказание. Прави се искане за намаляване на наложеното по размер
наказание на въззивника и по отношение на
срока на отлагане на изтърпяването му на осн. чл.66 от НК от четири на
три години.
Въззиваемия П.И. редовно призован не се явява и не изразява
становище по жалбите.
Участващия по делото прокурор излага съображения за неоснователност на жалбите и, обоснованост и
законосъобразност на обжалвания съдебен акт , като иска и потвърждаването му.
По отношение на въззивника П.В. се излагат съображения и досежно законова невъзможност на приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК, както и
висока степен на обществена опасност на личността му , предвид предишните
му осъждания, както и законосъобразността
на приложението на чл.68 ал.1 от НК и привеждане в изпълнение на
наложеното му по НОХД № 235/2013 г.
наказание.
Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на
страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК
намира следното:
Жалбите са процесуално допустими
като подадени в срок и от страни имащи
право а и интерес от това. Разгледани по същество се явяват неоснователни
по следните съображения и доводи:
Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите
доказателства, като е обсъдил същите поотделно
и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства
по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените
фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и
законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна
от въззивниците подсъдими Д.
В., П.В. и Н.И. на престъпния
състав на чл.195 ал.1 т.5 и 7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 от НК, като определените им при условията на чл.54 от НК
наказания се явяват и справедливи
по размер и начин на изтърпяване по отношение на всеки един от тях.
Както правилно е установил решаващия съд въззивниците
Д.В. и П.В. и Н.И. *** като
първите двама от тях са братя, а тримата
са се познавали. Св.П.И. *** притежавал селскостопанска техника, която
съхранявал в базата си намираща се в
южния край на селото, като и тримата въззивници са работели при него и
знаели, че в двора на базата има метални части за селскостопанска техника.
При среща през м.февруари 2015 г., на неустановен по делото ден
въззивниците Д.В., П.В. и Н.И. решили да извършат кражба от
базата собственост на свид.П.И., като за
целта след като се стъмнило отишли до базата и прескачайки металната
мрежа влезли в двора и. Там въззивниците намерили употребявани, но годни
за употреба части за селскостопанска техника,
подробно описани от решаващия съд, на обща стойност 560 лева, които прехвърлили
през оградата и напуснали базата. По- късно с каруца се върнали на мястото на
което оставили вещите, натоварили ги в каруцата и ги отнесли на пункт за
изкупуване на метали, намиращ се в края на гр.Ямбол, посока с.Веселиново, стопанисван от
„Жакимит” ЕООД и ги предали с личната карта на въззивника Н.И..
Около месец по-късно тримата въззивници отново решили да извършат кражба на метални вещи от стопанския двор на свид.П.И., като за целта за времето от 00.00 до 03.00 часа на 29.03.2015 г. отишли до базата,
въззивниците Д.В. и Н.И. прескочили оградата и влезли в двора и,
а въззивника П.В. останал до оградата. Въззивниците Д.В. и
Н.И. от двора на базата взели
части за селскостопанска техника , подробно описани от решаващия съд, на
обща стойност 1475 лв. – употребявани, но годни за употреба, които подали на
въззивника П.В., след което напуснали
двора на базата, като оставили вещите отвън. По-късно с каруца тримата
въззивници се върнали на мястото на което оставили вещите, натоварили ги в каруцата и ги отнесли
на сметището в селото, където ги скрили.
На следващия ден св.Г., полицай в РУ
на МВР Стралджа потърсил въззивниците във връзка със случая, като същите признали за извършената кражба и
посочили мястото на което скрили отнетите
на 29.03.2015 г. вещи. Отнетите вещи били установени на посоченото от въззивниците подсъдими място, а
именно на сметището на с.З., като същите били заринати в прясна свинска тор. При установяването им негодни
за употреба били два бр. акумулатори -
пукнати, без киселина и негоден за
употреба по предназначение мост / шенкел/
на трактор Булгар ТК 80, поради престой
в среда с активни вещества, каквато е прясната свинска тор, богата на амониеви
съединения. С помощта на фадрома свид. П.И. пренесъл намерените вещи в базата
си, като бил оформен и протокол за доброволно предаване от 29.03.2015 г.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд въззивниците са
предали на повереника на св.П.И. сума в
размер на 510 лв.
Настоящия състав на въззивния съд намира ,
както и решаващия такъв , че така
изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства гласни и писмени –
показанията на разпитаните свид.Д.Т. и П.И., приобщените такива към
доказателствата по делото показания на свид.Г.Г., дадени в хода на досъдебното
производство, при условията на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.5 от НПК, които са вътрешно непротиворечиви , а и съответни едни
спрямо други по отношение на съставомерните обстоятелства, от заключението на
назначената в хода на първоинстанционното производство експертиза-съдебно
оценителна такава. На лице е и съответствие на показанията на визираните свидетели с установеното от
писмените доказателства по делото – Договор за покупко – продажба на скраб №******* г., протокол за доброволно предаване и разписка за връщане на вещи на собственика – двете от
01.04.2015 г., справки за съдимост на въззивниците Д.В., П.В. и Н.И.. Съдът
намира, че и обясненията на въззивниците
– подсъдими относно начина на вземане на
решение за осъществяване на деянията, времето и мястото от което са
осъществени, начина на осъществяване на същите, факта на предаване на част от
вещите предмет на отнемане на пункт за
изкупуване на метали и
укриване на друга част от тях на
конкретно посочено от въззивниците място
са съответни на установеното както от показанията на свидетелите по делото,
така и от писмените доказателства по
същото и съответни и на установеното от заключението на назначената и
изготвена в хода на съдебното следствие
съдебно оценителна експертиза. Що се касае до количеството, вида на
вещите предмет на отнемане, а и годността им правилно, обосновано и законосъобразно
решаващия съд е кредитирал показанията
на свид. П.И. и Г. предвид съответствието им и със заключението на съдебно стоковата експертиза, при спазване на
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК.
Правилно , законосъобразно и обосновано
анализирайки така
установените фактически
обстоятелства решаващият съд е квалифицирал
осъщественото от въззивниците Д.В., П.В. и Н.И. като такова съставомерно по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. с чл.194 ал.1
вр. с чл.28 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. Безспорно е налице отнемане на вещи –
чужди , движими такива , а именно собственост на св.П.И., като с факта на
вземането им от мястото на което същите
са били поставени от собственика – в
стопанска база намираща се в с.З., се прекратява владението на собственика и се поставя свое
собствено такова от въззивниците Д.В.,
П.В. и Н.И.. Безспорно е установено и обстоятелството на намерение за своене, предвид извършването на разпоредителни действия с част
от тях, а и такива по укриването им. Липсва съмнение относно липсата на съгласие
от страна на собственика съобразно заявеното от св.П.И.. Касае се за две
деяния осъществяващи всяко едно от тях
състава на престъпление съставомерно по
чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. с чл.194 ал.1
от НК от тримата въззивници, през непродължителен период от време, а именно
около месец, при една и съща обстановка, а и еднородност на вината, определящо
и действията на въззивниците, като такива осъществени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Безспорно правилен е
извода на решаващия съд, че обективно деянието не представлява маловажен случай
по смисъла на т.9 на чл.93 от НК, тъй
като не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, както предвид динамиката на
този вид престъпления, стойността на
вещите предмет на престъпление, която не е ниска такава, начина на
осъществяване в тъмната част на денонощието и от три лица. Установеното
обстоятелство на вземане на решението за
осъществяване на отнемането на вещите и
в двата случая в предварителна среща и разговор при сравнително спокойна
обстановка и осъществяването от три лица, правилно съда е квалифицирал същото и като такова
съставомерно по т.5 на ал.1 на чл.195 от НК.
Обстоятелството на осъществяването на деяние представляващо немаловажност на случая и предвид и предишното
осъждане на същите за осъществено друго
такова престъпление – по чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 вр. с чл.194 ал.1 НК за Д. В.
и П.В. по НОХД №1464/2011 на ЯРС и по чл.195 ал.1 т.2 и т.5 вр. с чл.194 ал.1
от НК за Н.И. по НОХД №1787/2011 г. на
ЯРС и установеното обстоятелство на
неизтичане на срока визиран в чл.30 ал.1
от НК, определят деянието като такова
осъществено при условията на чл.28 ал.1 от НК за тримата въззивници, определящо заедно с немаловажността на случая и квалификация на същото и по т.7 ал.1 на чл.195 от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл от въззивниците подсъдими Д.В., П.В. и Н.И., тъй
като същите са искали настъпването на противоправните последици , а именно противоправното отнемане на вещите собственост на пострадалия П.И., с намерение за
противозаконно своене, от владението на собственика И. , при липсата на
съгласие от негова страна . Правилно
решаващия съд е приел и, че въззивниците са разбирали противозаконността на обстоятелствата,
предвидени в закона като квалифициращи, тъй като всеки един от тях е съзнавал,
че не действа сам, както и обстоятелството, че осъществява това след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Настоящия състав на въззивния съд намира , че
наказанието наложено на всеки един от
въззивниците подсъдими Д.В., П.В. и Н.И. е правилно определено при
условията на чл.54 ал.1 от НК като наложеното на всеки един от тях такова по
вид , размер и начин на изтърпяване се явява справедливо. При преценката на
степента на обществена опасност на реално осъщественото решаващия съд правилно е приел , че се касае за деяние със сравнително висока степен на обществена опасност предвид
динамиката на този вид престъпления , а и начина на осъществяване на деянието. Същевременно
решаващия съд очевидно правилно е преценил и , че сравнително младата възраст
на въззивниците подсъдими , процесуалното им поведение в хода на досъдебното производство
и цялостното развитие на процеса ,
съдействието за установяване на обективната истина , стойността на вещите предмет на отнемане ,
оказаното съдействие за възстановяване на част от вещите предмет на
престъплението и заместването на част от тях със заплащане на сума в размер на
510 лева, а и искреното разкаяние за
стореното определят приложението на чл.54 ал.1 от НК при
значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства , приложил го е при определяне на наказанието
му , като е определил наказанието по размер
под средния предвиден в текста, към минимума, а именно такова от по една
година и шест месеца лишаване от свобода за всеки един от тях. При определяне
на начина на изтърпяване на наложените
им по размер наказания лишаване от свобода правилно и законосъобразно съда е
взел предвид по отношение на въззивниците
подсъдими Д.В. и Н.И. обстоятелствата, че първия от тях не е осъждан на наказание лишаване от
свобода, а втория е реабилитиран, а и смекчаващите отговорността им
обстоятелства сочещи сами по себе си на възможност за осъществяване на целите
на наказанието и без ефективното изтърпяване на така наложените им наказания.
Правилно при определяне на срока на
отлагане на изтърпяването на наложените
им по размер наказания съда е отчел тежестта на осъщественото, начина му на
осъществяване, като е определил такъв на всеки един от тях при
условията на чл.66 ал.1 от НК от четири години. По отношение на въззивника
подсъдим П.В. съда правилно е
констатирал липсата на законова
възможност за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,
предвид предходно осъждане – такова по НОХД № 235/2013 г. и на осн. чл.60 ал.1
и чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановил
определеното му по размер наказание да
бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим. Настоящия състав на
въззивния съд намира , че така определените по
вид , размер и начин на изтърпяване
наказания по отношение на всеки един от тримата въззивници подсъдими ще
осъществят в пълнота целите визирани в
чл.36 от НК , а именно възпираща и възпитателна по отношение на тях , а и обществото.
Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е приложил и
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК като е привел на осн. чл.68 ал.1 от НК в
изпълнение наказанието от една година
лишаване от свобода наложено на въззивника П.В. с присъда по НОХД № 235/2013
г. по описа на ЯРС. Безспорно деянието предмет на разглеждане в производството е
осъществено в три годишния срок на отлагане на изтърпяване на наказанието от
една година лишаване от свобода по присъда постановена по НОХД № 235/2013 г. на
ЯРС, тъй като същата е влязла в сила
на 28.02.2013 г., при изтичане на три
годишния срок на отлагане на изтърпяване на наказанието към 28.02.2016 г., а
деянието е осъществено за времето от
края на м.февруари 2015 г. до
29.03.2015 г. За да не приложи разпоредбата на чл.69 ал.1 от НК съда
правилно е приел, че е налице сравнително висока степен на обществена опасност
на личността на въззивника П.В., предвид предходните две осъждания за
осъществени тежки умишлени престъпления – кражба и грабеж по НОХД № 1464/2011
г. и НОХД № 235/2013 г., респективно и
обстоятелствата, че наложените наказания
не са оказали необходимото възпитателно и възпиращо въздействие предвид
осъществяването на деянието предмет на настоящето производство.
Настоящия състав на въззивния съд намира доводите на въззивниците
Д.В., П.В. и Н.И. за явна несправедливост на наложените им по размер наказания, а по отношение на Д.В. и
Н.И. и по отношение на срока на отлагане
на същите на осн. чл.66 ал.1 от НК за
неоснователни. При определяне на
размера на наказанията на всеки един от тях при условията на чл.54 ал.1 от НК
значително под средния предвиден в текста , към минимума на същия , а именно от
по една година и шест месеца лишаване от
свобода, при предвиден минимум от една
година и максимум от десет години, съда
е взел предвид всички смекчаващи
отговорността на всеки един от тях обстоятелства , както бе посочено , включително и визираните от въззивниците
процесуално поведение и оказано съдействие в хода на досъдебното производство , а и такова
за възстановяване на част от вещите предмет на отнемане и заместване на
част от тях, сравнително младата им възраст и изразено съжаление за
осъщественото. Именно предвид отчитане на тези смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на всеки един от тях съда им е определил и размера на наказанията лишаване от
свобода към минимума предвиден в текста.
Изразеното критично отношение към вече осъщественото, оказаното съдействие и
процесуалното им поведение е мотивирало съда
да приеме, че се касае за
наличието на обстоятелства сочещо и на възможностите за осъществяване на
целите на наказанието по отношение на размера на наказанието наложено на
тримата въззивници за изпълнение на целите на наказанието, а именно на възпитателната такава с налагане на по-ниско по размер наказание в
рамките на предвиденото за това престъпление -
от по една година и шест месеца
лишаване от свобода, представляващо и такова
към минимума предвиден в текста. Срока на отлагане на изтърпяване на
наказанието по отношение на въззивниците Д.В. и Н.И. на осн. чл.66 ал.1 от НК от по четири
години е съобразен със степента на обществена опасност на
осъщественото. Настоящия състав на въззивния съд намира за несъстоятелни
доводите на въззивниците по отношение
на невъзможност за протичане на
производството по реда на глава двадесет
и девет от НПК, предвид завишен размер
на стойността на вещите предмет на
отнемане при оценката им в хода на ДП, респективно внесено такова обвинение. Касае се за особено производство изискващо постигане на съгласие с обвинението по въпросите визирани в ал.5
на чл.381 от НПК, каквото в случая очевидно не е било постигнато.
Съда намира , че не могат да се споделят и наведените доводи от въззивниците за определяне на наказание при
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , чл.55 ал.1 т.1 от НК. За да се приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието следва да се
установи , че са налице многобройни или
изключителни по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства , като и най-ниското предвидено
в текста на закона наказание да се явява
несъразмерно тежко за осъщественото. От доказателствата по делото съда не
установи както изключително , така и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства , а и най-ниското предвидено в текста наказание не се явява
несъразмерно на осъщественото.
Неоснователно е и възражението на въззивника П.В.
касателно приложението на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и привеждане
в изпълнение на наложеното му наказание от една година лишаване от
свобода с присъда по НОХД № 235/2013 г.
на ЯРС, основаващо се на
обстоятелството, че деянието предмет на
настоящото производство е осъществено
след изтичане на две трети от
срока на отлагане, както и, че деянието за което му е наложено наказание по НОХД № 235/2013 г. е осъществено от него като непълнолетен. Обстоятелството на възрастта на въззивника към времето на
осъществяване на деянието за което му е
наложено наказание по НОХД № 235/2013 г. е съобразено от законодателя при определянето му с приложението на
разпоредбата на чл.64 от НК а и от решаващия делото съд. А разпоредбата на чл.68 ал.1
от НК визира осъществяване на деяния , до изтичане
на определения от съда изпитателен срок – т.е. определения в случая три
годишен такъв от влизане на присъдата в сила. Без значение е обстоятелството
към кой момент от този срок е осъществено процесното деяние, необходимо и
достатъчно е по време да е осъществено в
рамките на този срок. С разпоредбата на ал.2 на чл.69 от НК действително на
съда е дадена възможност да освободи изцяло или отчасти въззивника П.В. от
изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. Решаващия съд е
изложил мотиви защо не намира основание за приложението на разпоредбата на ал.2
на чл.69 от НК по отношение на този въззивник, които настоящия състав на
въззивния съд приема изцяло. Въззивника П.В.
е осъждан два пъти за осъществени престъпления от общ характер, представляващи тежки умишлени
такива по смисъла на чл.93 т.7 от НК, като деянието за което е отложена изтърпяването на
наказанието, в срока на който е осъществено настоящето такова е съставомерно по
чл.198 ал.1 от НК, а и очевидно
наложените по вид и начин на изтърпяване наказания на този въззивник по
предходните две НОХД не са оказали необходимото възпиращо и възпитателно
въздействие по отношение на него.
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки водещи до изменение или
отмяна на съдебния акт.
По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА №21/16.02.2016 г.
постановена по НОХД № 669/2015 г. по описа на ЯРС.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.