На 27.06.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр. дело №227 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано в изпълнение на Определение №272/06.06.2016г. по ч.гр.д. №239/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр.Бургас, произнесено в производство по чл.23, ал.3 ГПК, с което е постановено гр.д. №558/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд да бъде разгледано от Окръжен съд – гр.Ямбол.

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. №В-4092/21.03.2016г. на Г.Д.П. ***, против действията на ЧСИ Н. Г.с рег. №802 в КЧСИ и район на действие – съдебният район на БОС, извършени по изп.д.№450/2016г., изразяващи се в образуване на изпълнителното дело против Г.П. и връчване на призовка за доброволно изпълнение.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление, което е послужило за образуване на изпълнителното производство, не е влязло в сила и същото не представлява валидно изпълнително основание съгласно чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК. Жалбоподателят изтъква, че наказателното постановление му е изпратено по пощата, но писмото е върнато с отбелязване „непотърсено”, което не може да обоснове валидно направено връчване на постановлението. Счита, че неправилната преценка за влизане в сила на наказателното постановление води до незаконосъобразност на действията по изпълнението. Поради това моли за постановяване на решение, с което образуваното пред ЧСИ изпълнително дело да бъде прекратено, като бъде отменено и съобщението за доброволно изпълнение по същото изпълнително дело.

Жалбата на длъжника Г.П. е адресирана до ТД на НАП – гр. Бургас.

ЧСИ Н.Г.е изготвил становище по обжалваните действия, след което е изпратил жалбата за разглеждането й на ТД на НАП – гр. Бургас.

С Писмо изх. №11-05-906/25.03.2016г. на директора на ТД на НАП – гр.Бургас жалбата, ведно с приложенията към нея, е изпратена на Окръжен съд – гр.Бургас. В писмото е посочено, че директорът на ТД на НАП не е компетентен да се произнася по действия/бездействия и издадени актове на лица извън системата на НАП, а ЧСИ не е орган на НАП. След като е извършил преглед на нормите на чл.3, ал.1, т.6, чл.7, ал.2 и чл.17, ал.2, т.2 от ЗНАП, чл.1 и чл.266, ал.1 от ДОПК и чл.2, ал.1 от ЗЧСИ, и е направил систематическо и граматическо тълкуване на тези норми, директорът на ТД на НАП – гр.Бургас е приел, че компетентен да се произнесе по действията на ЧСИ е съответният окръжен съд.

По спора, с който е сезиран, ЯОС установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №450/2016г. по описа на ЧСИ Н.Г. е образувано по възлагателно писмо на директора на РДГ– гр.Бургас, въз основа на Наказателно постановление №58/02.06.2013г., издадено срещу Г.П. за наложена му глоба по чл.84, ал.3 от ЗЛОД в размер на 50лв. Видно от споразумение от 10.07.2014г., сключено между Изпълнителната агенция по горите и Камарата на частните съдебни изпълнители, със същото е постигнато съгласие на частните съдебни изпълнители да се възлага събирането на вземанията по наказателни постановления, издавани от директорите на регионалните дирекции по горите.

При тези фактически данни, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, вземанията на държавата по влезли в сила наказателни постановления, са публични вземания. Според чл.163, ал.1 ДОПК, публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал.3 на нормата, тези вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. Нормата на чл.2, ал.3 от ЗЧСИ урежда възможност органите, компетентни да установяват публични вземания, да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители.

В конкретния случай, на основание чл.2, ал.3 от ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител е възложено събирането на публично държавно вземане с носител РДГ – гр.Бургас и длъжник – Г.П.. Предвид нормата на чл.163 ДОПК следва да се отбележи, че нито в ЗСЧИ, нито в ГПК съществува друг ред, различен от този по ДОПК, по който при възлагане на основание чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител да извърши събирането на публичните вземания. В ГПК е предвидена възможност за събиране от съдебния изпълнител на публични вземания, но само при присъединяване по силата на закона, а не и в случаите на възлагане по чл.2 от ЗЧСИ. При положение, че принудителното изпълнение на публично вземане, възложено по посочената разпоредба на ЧСИ, се осъществява по реда на ДОПК, то и защитата срещу същото се осъществява по реда, предвиден в ДОПК, а именно чл.266-чл.269 ДОПК. Съобразно чл.266, ал.1 ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП. Съгласно чл.268, ал.1 ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6, решението на решаващия орган по чл.267, ал.1 ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция на НАП.

Предвид всичко изложено, след като частният съдебен изпълнител в хипотезата на чл.2, ал.3 ЗЧСИ е приравнен на публичния изпълнител, се налага извод, че неговите действия по възложеното му събиране на публични вземания подлежат на обжалване пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП. Следователно, настоящият спор по жалбата срещу действията на ЧСИ Н.Г., предприети по събиране на публичното вземане, не е подведомствен на общите съдилища, какъвто е Ямболският окръжен съд. Правилно жалбоподателят Г.П. е адресирал жалбата си до компетентната ТД на НАП – гр.Бургас и на директора на тази териториална дирекция ЧСИ е изпратил жалбата за разглеждане. Предвид отказа на органа по чл.267, ал.1 ДОПК да разгледа жалбата, с която е сезиран, е налице спор за подведомственост между този орган и общия съд, който спор, според ЯОС следва да се разреши от състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС, на основание чл.135, ал.4, вр. с ал.5 от АПК и с арг. от разпоредбата на чл.16 ГПК.

По горните съображения, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №227/2016г. по описа на Ямболски окръжен съд.

ПОВДИГА СПОР за подведомственост между Ямболски окръжен съд и директора на ТД на НАП – гр. Бургас, по разглеждане на жалба вх. №В-4092/21.03.2016г. на Г.Д.П. ***, против действията на ЧСИ Н.Г. с рег. № 802 в КЧСИ по изп.дело № 450/2016г.

ИЗПРАЩА делото на ВКС на РБ за формиране на състав по чл.135, ал.4 от АПК, който да разреши спора за подведомственост.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.