О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10.06.2016г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав

На 10.06.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр.дело №225 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на търговското дружество „Йована”ЕООД гр.Ямбол, подадена от адв.С.А. ***, срещу Определение №638/16.03.2016г. на Ямболски районен съд по ч.гр.д.№3110/2015г. по описа на този съд, с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като основанието за обезсилване на заповедта за изпълнение е непредявения в срок установителен иск, но в случая това основание не е налице, тъй като искът е предявен в срок, по пощата, с пощенско клеймо от 12.03.2016г. Излага, че тъй като е подал исковата молба за предявения установителен иск по пощата, е било необходимо технологично време за представяне на исковата молба по настоящото производство, което е извършено на 16.03.2016г. Моли за отмяна на обжалваното определение, с присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

Производството по ч.гр.д.№3110/2015г. по описа на ЯРС е образувано по заявление на дружеството „Йована” ЕООД – гр.Ямбол, представлявано от адв.С.А., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземане срещу длъжника С.Г.С. *** в размер на сумата 2 422,80лв. – главница и сумата 505,08лв.- лихва за забава върху главницата за посочен период. Издадена е заповед за изпълнение на посочените суми (ведно със законната лихва върху главницата и разноските в заповедното производство), заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл.414,ал.2 ГПК е депозирал възражение срещу нея.

С разпореждане от 08.02.2016г., на основание чл.415, ал.1 ГПК районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и в същия срок да представи доказателства, че е предявил иска, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Това разпореждане е връчено на заявителя чрез неговия адвокат на 12.02.2016г., като едномесечният срок за изпълнение на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК е изтекъл на 14.03.2016г. – понеделник, първия присъствен ден след 12.03.2016г. – събота (чл.60, ал.6 ГПК).

С обжалваното Определение №638/16.03.2016г. ЯРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото, тъй като в дадения му едномесечен срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск за вземането си.

След постановяване на обжалваното определение, на 16.03.2016г. заявителят е депозирал писмена молба по делото, с приложени към нея доказателства – искова молба и обратна разписка, видно от които установителният иск по чл.422 ГПК за вземането по заповедта за изпълнение е бил предявен в срок – на 12.03.2016г., от която дата е пощенското клеймо за изпратената по пощата искова молба.

Атакуваното определение на първата инстанция е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на нормата на чл.415 ГПК. По силата на тази норма, след като е депозирано възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен да провери срока, в който то е постъпило и да укаже на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и в същия срок да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, съгласно чл.415,ал.2 ГПК. За изпълнение на това негово задължение, за да бъде предотвратено евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, че е предявил иска в срок. Представянето на посочените доказателства по смисъла на чл.415,ал.2 ГПК означава не само изпращане и постъпване в регистратурата на съда на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда, който е образувал делото по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването на съда по заповедното производство може да се осъществи или изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба с данни за депозирането й в срок, респ. подаването й в куриерска служба или пощенско клеймо, или със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство, което удостоверение съдържа данни за страните, предмета на образуваното дело и датата на постъпване на исковата молба.

В случая е установено, че заявителят „Йована”ЕООД е предявил в срок пред ЯРС иска за установяване на вземането си, но страната не е уведомила в срок съда, издал заповедта за изпълнение за предявяването на иска. Макар в случая да е налице съвпадение на съда по заповедното и по исковото производство, само фактът на предявяване на исковата молба в същия съд, в срок, не е достатъчен за установяване, че са спазени изискванията по чл.415,ал.2 ГПК. Съдът в заповедното производство не е задължен служебно да извършва справки дали искова молба с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, нито да събира данни за датата на депозирането й. Такава служебна проверка законът – чл.415,ал.2 ГПК не е възложил на съда по заповедното производство.

Неоснователно се твърди в жалбата, че основанието за обезсилване на заповедта за изпълнение е непредявяването на установителния иск в срок. За да постанови обжалваното определение, с което е обезсилил заповедта за изпълнение, ЯРС изрично е посочил в мотивите си, че заявителят не е представил доказателства за изпълнение на задължението си в указания срок да заяви претенцията си по общия исков ред. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че е било необходимо технологично време, в което изпратената по пощата искова молба за предявения с нея иск по чл.422 ГПК да бъде входирана в регистратурата на исковия съд, след което препис от нея да бъде представен по настоящото дело пред заповедния съд. Както се посочи по-горе, заявителят, сега частен жалбоподател е могъл в срок да подаде молба/заявление пред съда в заповедното производство, придружена с копие от исковата молба и с доказателства, че исковата молба е подадена в куриерска служба или по пощата с пощенско клеймо, което в случая не е сторено.

След като частният жалбоподател - заявител в заповедното производство, не твърди и не доказва да е представил в срок доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, че е предявил иска по чл.415,ал.1 ГПК, вр. с чл.422 ГПК в предвидения от закона срок, правилно ЯРС е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил образуваното производство. Определението на ЯРС следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №638/16.03.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3110/2015г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.