О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 10.06.2016г. гр.Ямбол

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав

На 10.06.2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр.дело №204 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България”АД гр.София, подадена от адв. А.С., срещу Определение №416/10.02.2016г. на Ямболски районен съд по гр.д. №3117/2015г. по описа на този съд, с което е оставено без уважение възражението на Банката за местна неподсъдност на делото пред ЯРС.

Оплакването на частния жалбоподател е, че обжалваното определение на първата инстанция е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Изложените от Банката съображения са, че районният съд неправилно и необосновано е приел, че в случая може да намери приложение предвидената в чл.113 ГПК специална местна подсъдност. Частният жалбоподател излага, че между страните е сключен договор за кредит, обезпечен с ипотека, който договор не се регламентира от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК изрично го изключва, което означава, че законодателят не третира такъв договор за потребителски и физическото лице по такъв договор губи качеството на потребител. С оглед на това счита, че в случая не намира приложение чл.113 ГПК, а чл.108, ал.1 ГПК, съгласно който исковете срещу юридически лица се предявяват в съда по тяхното управление или седалище.

По тези съображения и позовавайки се на съдебна практика на районни и окръжни съдилища, и на Апелативен съд - Варна, частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на ново от въззивния съд, с което делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за този извод за следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Б.Я.М. ***, против „Юробанк България”АД гр.София иск за установяване нищожност на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.146 ЗЗП и чл.143 ЗЗП на три неравноправни клаузи в договор за банков кредит от 04.02.2008г., обезпечен с ипотека. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че се ползва от местната компетентност на сезирания съд съгласно чл.113 ГПК, т.е. като потребител предявява иска по своя постоянен адрес.

С депозирания писмен отговор на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред Ямболския районен съд и е поискал делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, в чийто район се намира седалището му, съобразно общото правило на чл.108, ал.1 ГПК. Изложените съображения са, че сключеният между страните договор за кредит е обезпечен с ипотека и на основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК не е потребителски кредит по смисъла на ЗПК и на ЗЗП, поради което физическото лице по такъв договор губи качеството на потребител според по-общия смисъл на чл.113 ГПК.

Първоинстанационният съд е счел възражението на Банката за неоснователно и с обжалваното определение го е оставил без уважение.

Определението е правилно.

С разпоредбата на чл.113 ГПК е уредена изборна местна подсъдност, приложима към искове на потребител, които искове могат да бъдат предявени и по неговия настоящ или постоянен адрес. По приложението на чл.113 ГПК е формирана задължителна съдебна практика на ВКС в постановени определения по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а именно: Определение № 75/07.02.2011г. по т.д. №918/2010г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., Определение №408/24.06.2014г. по ч.т.д. №1206/2014г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О. и Определение №552/12.08.2014г. по ч.т.д. №4109/2013г. на ВКС, ТК,ІІ Т.О. Със същите е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител” по смисъла на § 13,т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и търси защита на правата си в това свое качество въз основа на съответния специален закон. Прието е, че понятието „потребител” следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически лица – потребители на застрахователни услуги по КЗ, на електрическа енергия по ЗЕ, на платежни услуги по ЗПУС и др. Посочено е също, че с разпоредбата на § 13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП, дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана като „финансова услуга”, което означава, че получаващите такава услуга физически лица имат качеството „потребител” по смисъла на общата разпоредба на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.

В случая, като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит, ищецът има качеството „потребител” на „финансова услуга” по смисъла на § 13, т.1, вр. с т.12 от ДР на ЗЗП. Искът на Б.М. е основан на твърденията му за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, засягащ правата му на потребител на финансова услуга. Следователно, искът е на потребител по смисъла на чл.113 ГПК. Правото на избор на ищеца е упражнено с предявяване на иска пред ЯРС, в чийто съдебен район се намира постоянния му адрес, с което е дерогирана общата местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на Софийски районен съд като съд по седалището на ответната банка.

Като е постановил обжалваното определение в същия смисъл, районният съд е приложил правилно нормата на чл.113 ГПК и задължителната практика на ВКС.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че на основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека, няма качеството „потребител” по смисъла на чл.113 ГПК. Посочената норма от ЗПК действително предвижда, че ЗПК не се прилага за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека, но както се посочи, задължителната практика на ВКС разглежда понятието „потребител” в широк смисъл, когато се касае за приложението на изборната местна подсъдност по смисъла на чл.113 ГПК към исковете на физическите лица – потребители на услуги по съответния специален закон. В случая ищецът има качеството потребител по смисъла на общата разпоредба на § 13, т.1, вр. с т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като е ползващ „финансова услуга”.

С оглед формираната задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл.113 ГПК, неоснователно е и позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна практика на районни, окръжни съдилища и на апелативен съд в страната, която практика настоящият състав на въззивния съд не счита за нужно да обсъжда.

Тъй като с настоящото определение се потвърждава първоинстанционното определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, същото не подлежи на касационно обжалване поради това, че не отговаря на предпоставките за обжалваемост по чл.274, ал.1 ГПК ( в този смисъл е т.9в от ТР №1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

По горните съображения, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №416/10.02.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3117/2015г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.