О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Ямбол 14.04.2016 г.

Ямболският окръжен съд,Гражданска колегия,в закрито съдебно заседание на 14.04.2016 г/две хиляди и шестнадесета година/ в състав:

Председател:Д.Кючуков

Членове:1.Ж.Бозукова

2.Н.Иванов

При секретаря Л.Р. и в присъствие на прокурора.............

.....................................като разгледа докладваното от Ж.Бозукова

.................................................................... възз.ч.гр. д № 155 по описа

за 2016г

За да се произнесе съдът взе в пред вид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по ЧЖ от „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД, със седалище и адрес на управление: Полавено,представлявано от Г. Б., в качеството му на ИД, чрез пълном. адв.П. И. А. *** против Определение от 24.06.15г, пост. по гр.д №1304/14г по описа на ЯРС, като се иска неговата отмяна в частта, с която исцовото дружество е осъдено на осн. чл 78 ал 3 ГПК за сумата от 1920лв – разноски в първоинстанционното производство,като се претендира от наст. инстанция, намаляване на разноските за адвокатски хонорар до установения от закона минимум.

Същевременно в ЧЖ се сочи, че с Решение от дата 24.06.15г по гр д №3149/14г на ЯРС, са отхвърлени предявените от „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/АД” искове по чл 99 ЗЗД ,вр с чл 318 ТЗ и по чл 86 ЗЗД и исцовото дружество е осъдено на осн чл 78 ал 3 ГПК за сумата 1920лв-разноски по делото. Жалбоподателят твърди, че е подал въззивна жалба от 17.08.15г срещу съдебното решение,която в последствие с молба е оттеглена по отношение законосъобразността и правилността на атакувания съдебен акт, като е поискано единствено, жалбата да бъде администрирана само по отношение на искането за изменение на решението, в частта му за разноските. Според страната, с Определение №2093/18.11.15г по гр д №3149/14г, РС е оставил без уважение искането за администриране на възз. жалба в частта за разноските, като е приел, че е налице искане по см. на чл 248 ал 1 ГПК-за допълване или изменение на постановеното решение в частта за разноските.

След дадени указания от съда за конкретизиране на обжалвания съдебен акт, с молба –уточнение от 25.02.16г, „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД отново сочи, че обжалва Определение от 24.06.15г, пост. по гр д №3149/14г на ЯРС и само за пълнота е визирано в ЧЖ,че е подадена и възз. жалба от 17.08.15г срешу Решение от 24.06.15г по цитираното гражданско дело, която е оттеглена, с изключение на частта й за разноските и с Определение №2093/18.11.15г по гр д №3149/14г, ЯРС е оставил без уважение искането на въззивника.

В срока по чл.276 ал 1 ГПК е постъпил отговор по ЧЖ от ЕТ”Иванов сервиз-Иван Иванов”-със седалище гр Ямбол, в който се твърди, че същата е неоснователна, т.к законосъобразно, обосновано и правилно РС е присъдил в полза на ответника съдебни разноски, съобразно представения по делото списък за същите, а наведените от ищеца възражения за прекомерност на адв. възнаграждение са правилно приети от съда за неоснователни.С отговора се иска от наст. инстанция, да отхвърли ЧЖ и да остави в сила атакувания съд. акт.

В писмено становище от 07.04.16г, депозирано от ЕТ „Иванов сервиз-Иван Иванов” по повод молбата –уточнение се твърди, че възраженията на ищеца за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ответника са неоснователни, като правилно и законосъобразно РС е квалифицирал процесуалните действия на ищеца като такива, по реда на чл 248 ал 1 ГПК.В тази връзка се иска от наст. инстанция да отхвърли ЧЖ като неоснователна и остави в сила постановеното определение, като правилно и законосъобразно.

ЯОС установи следното по фактите:

РС е бил сезиран с ИМ от „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД, със седалище и адрес на управление: Полавено,представлявано от Г. Б., в качеството му на ИД, чрез пълном. адв.П. А.-*** –сервиз”- гр Ямбол,представлявано от Управител И. И., с искове по чл 99 ЗЗД, вр. с чл 318 ТЗ и чл.86 ЗЗД за сумата 24 818.83лв/главница и мораторна лихва/,като с Решение №389/24.06.15г по гр д №3149/14г на ЯРС ,предявените искове са отхвърлени, а исцовото дружество е осъдено на осн чл 78 ал 3 ГПК, да заплати на ответника разноски в размер на 1920лв / 1800лв адв. хонорар и 120лв –възнаграж. за в.л./.

С въззивна жалба вх №10846/17.08.15г на „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД против Решение от 24.06.15г, пост. по гр д №3149/14г на ЯРС е поискана отмана на първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, като вместо него ЯОС постанови ново решение, с което уважи предявените искове, ведно с направените от ищеца разноски по делото и адв. хонорар.

С писмена молба, вх №13196/09.10.15г на „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД, възз. жалба е оттеглена, но не и в частта за разноските, като е направено искане, жалбата да бъде администрирана, само по отношение искането за изменение на решението в частта за разноските, касаещи възнаграждението за адвокат и размерът бъде намален до установения от закона минимум,предвид разп. на Н-ба №1/04г за МАВ. Според страната, възражението на ищеца за прекомерност на договорения и заплатен адв. хонорар от ответника на неговия проц. представител е неоснователно и същият не е в съответствие с цитираната Наредба, а е несправедлив и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С отговор на ЕТ”Иванов сервиз-Иван Иванов” се иска отхвърляне като неоснователно на искането за изменение на пост. решение в частта му за разноските, т к решението е законосъобразно и правилно.

С Определение №2093/18.11.15г, пост. по гр д №3149/14г на ЯРС е оставено без уважение искането на „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД, да бъде изменено решение №389/24.06.15г по гр д №3149/14г на ЯРС, в частта на присъдените в полза на ЕТ”Иванов-Сервиз”гр.Ямбол разноски. Съобщението за изготвения съдебен акт е получено от ищеца чрез проц. му представител-адв.А. на 30.11.15г , а от ответника –на 20.11.15г, но липсват данни цитираното определение да е обжалвано.

Изрично в молба –уточнение от 25.02.16г на „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД е конкретизирано, че се обжалва Определение от 24.06.15г, пост. по гр д №3149/14г на ЯРС, но ЯОС констатира, че от тази дата, такъв съдебен акт РС не е постановяван.

Предвид изложеното, ЯОС прави следните правни изводи:

ЧЖ е недопустима и като такава не следва да се разглежда по същество,предвид следните съображения:

Съгл. разп.на чл.248 ал. 1 ГПК, в срока за обжалване , а ако решението е необжалваемо в 1 –месечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните, може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските.

В тази връзка ЯОС приема,че за молителя е установен законен ред за защита: първо- да се направи искане пред първоинстанционния съд за изменение на съдебното решение, в частта му за разноските и след произнасяне на РС по този въпрос, съд.акт подлежи на въззивен контрол по реда на чл 274 и сл. ГПК, т к в действащия ГПК/в сила от 01.03.08г/, не е предвидено самостоятелно обжалване на съд.акт, в частта на разноските.Или, ако не се обжалва самото решение, не подлежи на въззивен контрол само частта на съд. акт досежно разноските.

ЯОС,вземайки предвид доводите на жалбоподателя и аргументите на противната страна, изложени в отговора по ЧЖ и съобразявайки се с обстоятелствата по делото и приложимия закон намира, че ЧЖ не може да бъде разгледана по същество от наст. инстанция, т к същата е недопустима, защото има характер на искане по см. на чл 248 ГПК,по което се дължи произнасяне от страна на РС, което е извършено с Определение №2093/18.11.15г, пост. по гр д №3149/14г на ЯРС и е оставено без уважение искането на „АР БИ ЕМ С.П.А /Италия/”АД, за изменение на решение №389/24.06.15г, пост. по гр д №3149/14г на ЯРС, в частта му за разноските,което определение обаче не е обжалвано от ищеца.

Ето защо ЯОС приема, че в случая, частта на атакуваното първоинстанционно решение №389/24.06.15г по гр д №3149/14г касаещо разноските, не подлежи на въззивен контрол по см. на чл 274 и сл ГПК и настоящето производство следва да бъде прекратено, поради недопустимост на ЧЖ.

С оглед горното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по в.ч.гр д № 155/16г по описа на ЯОС.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр Бургас, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: Членове:1. 2.