В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 21 юни 2016 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №231 по описа на 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на А.В.Р.- длъжник по изп.д. №20102330403026 по описа на ДСИ при ЯРС, срещу действията на ДСИ при ЯРС изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по отношение на ½ ид. част от недвижим имот от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №87374.550.86.32.4 по кадастралната карта на гр.Ямбол, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №4, които имот жалбоподателката счита за несеквестируем по смисъла на закона. Жалбоподателката твърди, че живее сама в гр.София при приятели, а това е единственото й жилище. Твърди, че макар дъщеря й Н. да притежава жилищен имот, понастоящем тя живее при другия си родител- Н.В. и не е член от домакинството на жалбоподателката. Сочи, че макар притежаваната от нея ½ ид. част от процесното жилище, цялото с площ 106,98кв. м., да надхвърля разполагаемата площ за едночленно семейство /25 кв.м./, надхвърлящите жилищните й нужди площи, не могат да бъдат продадени, тъй като не могат да се използват самостоятелно, без значителни преустройства и без неудобство по-големи от обикновените. Претендира се отмяна на насоченото върху имота принудително изпълнение.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение по жалбата от взискателя „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”АД гр.София. Със същото се претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна. Сочи се, че изпълнението от ДСИ е било насочено върху имоти предмет на договор за покупко-продажба от 2008г. , по отношение на които е бил успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД. Твърди се, че с извършването на разпоредителната сделка с жилището, длъжникът сам се е отказал от несеквестируемостта и не може да се позовава на нея, след успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД. Твърди се също, че жилището е секвестируемо и поради обстоятелството, че членове от семейството на длъжника притежават други имоти, както е посочено в жалбата.

Съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че счита жалбата за неоснователна. Посочено е, че след успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД, и обявяване на относителна недействителност на извършената от длъжника сделка със жилището, взискателят може да насочи принудителното изпълнение върху имуществото, което е било върнато в патримониума на длъжника, като в този случай длъжникът не може да се позовава на несеквестируемостта.

ЯОС, след като обсъди доводите по жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по изп.д. №20102330403026 по описа на ДСИ при ЯРС е образувано, след като с Постановление от 13.05.2010г. на ЧСИ №709, с район на действие БОС, изп.д. №20097090400058 със страни: взискател- „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”АД гр.София и длъжник- А.В.Р. е било изпратено на на ДСИ при СИС-Ямбол, на осн. чл.427 ал.2 ГПК. Изпълнителното производство е било образувано въз основа на издаден от ЯРС изпълнителен лист по ч.гр.д.№1293/2009г. на ЯРС, с който длъжникът А.В.Р. е осъдена да заплати на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”АД гр.София, сумата 79089,07 евро, от която просрочена главница-76080,07 евро; просрочени лихви- 2476,07 евро и неустойка 532,93 евро, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 03.06.2009г до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3093,70лв.

С молба вх.№4808/31.03.2016г. взискателят по делото е поискал от ДСИ да впише възбрА.и да насрочи опис и публична продан върху ½ ид. част от недвижими имоти, находящи се в град Ямбол, квартал "Васил Левски", блок 9 /девет/, вход Б, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.550.86.32.4 по кадастралната карта на град Ямбол, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ № 4 /четири/, на втория етаж, състоящ се от две спални, хол, трапезария, кухненски бокс и сервизни помещения с обща застроена площ от 106,98 кв.м., при граници : на същия етаж - обект с идентификатор № 87374.550.86.32.3, под обекта - обект с ид. № 87374.550.86.32.2, над обекта - обект с ид. № 87374.550.86.32.6, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 с площ от 12,04 кв.м., при граници : коридор, гараж № 1, гараж № 4, както и 10,79 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.550.86.32.16 по кадастралната карта на град Ямбол, представляващ ГАРАЖ № 4 с площ от 23,68 кв.м., при граници: на същия етаж - обекти с ид. № 87374.550.86.32.15, № 87374.550.86.31.12, улица, ведно с 2,074 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена; ДРУГ ВИД САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.550.86.32.18 по кадастралната карта на град Ямбол, представляващ ТАВАН -ХОБИ № 4, разположен на петия етаж с площ от 28,57 кв.м., при граници: на същия етаж - обекти с идентификатори № 87374.550.86.32.19, № 87374.550.86.32.18, коридор, улица, ведно с 1,830 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпено право на строеж върху терена.

С молбата е представено, влазло в сила на 18.03.2016г., съдебно решение №39/08.08.2014г. постановено по гр. д. №368/2013г. на ЯОС, с което е била обявен за относително недействителен спрямо "Алианц банк България”АД - гр.София, сключения между А.В.Р. и В. А. М., с нотариален акт № 33, том VII, дело № 942/2008г. на нотариус №322 с район на действие ЯРС, вписан в СЛВп - Ямбол с вх.р.№ 10491/2008г., акт № 123, том 34, дело № 7484/2008г., договор за продажба, с който А.В.Р. продава на баща си В. А. М. 1/2 /идеална част от недвижими имоти, находящи се в град Ямбол, квартал "Васил Левски", блок 9 /девет/, вход Б, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.550.86.32.4 по кадастралната карта на град Ямбол, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ № 4 /четири/, на етаж втори етаж, състоящ се от две спални, хол, трапезария, кухненски бокс и сервизни помещения с обща застроена площ от 106,98 кв.м., при граници : на същия етаж - обект с идентификатор № 87374.550.86.32.3, под обекта - обект с ид. № 87374.550.86.32.2, над обекта - обект с ид. № 87374.550.86.32.6, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 с площ от 12,04 кв.м., при граници : коридор, гараж № 1, гараж № 4, както и 10,79 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.550.86.32.16 по кадастралната карта на град Ямбол, представляващ ГАРАЖ № 4 с площ от 23,68 кв.м., при граници: на същия етаж - обекти с ид. № 87374.550.86.32.15, № 87374.550.86.31.12, улица, ведно с 2,074 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху терена; ДРУГ ВИД САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.550.86.32.18 по кадастралната карта на град Ямбол, представляващ ТАВАН -ХОБИ № 4, разположен на петия етаж с площ от 28,57 кв.м., при граници: на същия етаж - обекти с идентификатори № 87374.550.86.32.19, № 87374.550.86.32.18, коридор, улица, ведно с 1,830 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпено право на строеж върху терена; който имот е придобит при условията на СИО и от ответницата К. Н. М.с ЕГН **********,***.

С Постановление на ДСИ, по делото е била наложена възбрана върху гореописаните имоти, вписана в СВп. на 04.04.2016г. вх.№2328 т.І парт. №125. С разпореждане на ДСИ от 03.05.2016г. е бил насрочен и опис на имотите за 08.06.2016г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на контрол изпълнително действие- насочване на изпълнение и публична продан върху имущество считано от жалбоподателката за несеквестируемо, като жалбата изхожда и от легитимирано лице по см. на чл.435 ал.2 ГПК, имащо качеството длъжник по изп. дело.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбата съдържа възражение за несеквестируемост на имуществото, което обаче се явява неоснователно.

Безспорно по делото е установено, че длъжника Р. се е разпоредила с правото си на собственост по отношение собствената си 1/2 ид.част от процесното жилище в полза на своя баща. В развитото производство с правно основание чл.135 ГПК, с решение №39/08.08.2014г. постановено по гр. д. №368/2013г. на ЯОС, сделката е била обявена за недействителна спрямо банката- взискател, т.е. жалбоподателката сама е отхвърлила закрилата, която й дава закона, чрез института на несеквестируемостта, като е извършила акт на разпореждане.

По въпроса - може ли да има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването й несеквестируемостта на жилището, има трайно установена практика на ВКС, обективирана в Решение №456 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1294/2009 г., IV г.о.; Решение №357/11.05.2010г. по гр.д. №100/2010г. по описа на ВКС, ІV г.о.; Решение №855 от 04.12.2003 г. по гр.д. №123/2003 г., ВКС, II г.о., Решение №782/2010 от 12.03.2011 г. по гр. д. № 1236/2009 г. на ВКС, ІV г.о.

С тези решения е прието, че цялото имущество на длъжника е секвестируемо, като в нормите на чл.444 и чл.446 ГПК са въведени изключения, които обявяват определени имуществени права на длъжника за несеквестируеми. Разпоредбите имат най – вече социален характер и са насочени към защита на длъжници - физически лица. Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Когато, обаче, едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 ГПК, отчуждителят /в случая жалбоподателката/ сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.

Прието е, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище може да уврежда кредитора, тъй като следствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което последната отпада по отношение на това жилище. Нещо повече, при успешно провеждане на отменителния иск по чл.135 ЗЗД и връщане на имуществото в патримониума на длъжника /какъвто е настоящия случай/, кредиторът ще може да насочи принудителното изпълнение към върнатото благо в т.ч. и по отношение на ½ ид. част от недвижим имот от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №87374.550.86.32.4 по кадастралната карта на гр.Ямбол, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №4, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.

Настоящата инстанция намира, че не е налице несеквестируемост относно процесния имот и възражението на молителката в тази връзка е неоснователно.

Предвид изложеното, като неоснователни се преценят направените в жалбата доказателствени искания за установяване на броя на членовете на домакинството на длъжника, и дали е възможно частта от жилището надхвърляща жилищните нужди на длъжника да се ползва самостоятелно.

По тези съображения, жалбата се преценя като неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на Ана В.Р.- длъжник по изп.д. №20102330403026 по описа на ДСИ при ЯРС, срещу действията на ДСИ при ЯРС изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение по отношение на: ½ ид. част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор №87374.550.86.32.4 по кадастралната карта на гр.Ямбол, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №4, разположен на втори жилищен етаж, с площ от 106,98кв.м., състоящ се от две спални, хол, трапезария, кухненски бокс и сервизни помещения, при граници: на същия етаж- обект с идентификатор №87374.550.86.32.3, под обекта- обект с идентификатор №87374.550.86.32.2, над обекта- обект с идентификатор №87374.550.86.32.6, ведно с прилежащото му избено помещение №4 с площ от 12,04 кв.м., както и 10,97% ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. разпоредбата на чл.437 ал.4 изр.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.