В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,

в открито съдебно заседание на 07.06.2016 година,

в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

Секретар П.У.

Прокурор Ж.И.

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №201 по описа за 2016г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на малолетното дете М.Х., действащо чрез своята майка и законен представител Г.П. от с.Д., представлявана от адв.Г., срещу Решение №190/05.04.2016г. на Ямболски районен съд по гр.д. №151/2016г., с което е отхвърлена молбата по чл.19,ал.1 ЗГР, вр. с чл.73, ал.1 ЗГР за промяна на бащиното и фамилното име на детето.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорен е решаващият извод на районния съд, че липсват доказателства за установяване на правнорелевантните факти, касаещи промяната на имената на детето, поради което молбата е недоказана. Твърдението на въззивницата е, че ответната община е изразила становище, според което няма пречка промяната на имената да се допусне по съответния ред, като за исканата промяна не са постъпили възражения нито от страна на прокуратурата, нито от другаде. Районният съд в мотивите си също приел, че молбата е основателна, но същевременно формирал противоречащи си изводи относно основателността на искането, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Съдът допуснал и други процесуални нарушения, като не се произнесъл по направеното с исковата молба искане за разпит на двама свидетели; в проведеното открито съдебно заседание не изчакал да се яви защитника на законния представител на молителката, нито разяснил на майката на молителката правата й във връзка с воденето на свидетелите, както и че искането й не е подкрепено с доказателства. По този начин съдът злепоставил правата на малолетното дете и нарушил правото му на защита и интересите му.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде допусната исканата промяна в имената на детето, като вместо М.Х. същото да носи имената М.Х. П..

Въззиваемата страна Община Стралджа, чрез законния представител - кмета на общината, е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на жалбата. Изложените съображения са, че съдът правилно е приел, че липсват предпоставките за прилагане на чл.19, ал.1 ЗГР, вр. с чл.73, ал.1 ЗГР, както и че правилно е съобразил становището на общината относно приложението на разпоредбите чл.13 и чл.14 ЗГР, установяващи правилата за образуване на бащиното и фамилното име на всяко лице със съответната наставка и окончание съобразно пола на детето, освен в случаите, когато семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

В о.с.з въззивната жалба се поддържа изцяло от адв.Г..*** не изпраща представител.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Ямбол, чрез прокурора И., изразява становище за основателност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред ЯРС е образувано по молба с правно основание чл.19 ЗГР, подадена от Г.Х. ***, която в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М.Х., е поискала промяна на презимето и фамилното име на детето, като то носи имената М.Х. П., или детето да приеме презимето и фамилията на майката.

Молбата за исканата промяна е обоснована с развода на родителите на детето и липсата на лични контакти между детето и бащата, който живее в Кипър и е от арабски произход. Твърденията са, че след раздялата на родителите детето живее в България, в с.Д., където е известно с презимето и фамилията на майка си, а бащата е абсолютно непознат. Посочено е, че на М. й предстои да започне училище в първи клас и семейството й се притеснява от името, което тя носи понастоящем.

От фактическа страна по делото е установено, че малолетното дете М.Х. е родено на ***г. от брака на майка му Г.Х. П. и баща му Х. Х.. Видно е от представените писмени доказателства - удостоверение за раждане и бракоразводно решение на ЯРС по гр.дело №3359/2014г., че родителите на детето са сключили гражданския си брак в Кипър, където е родено и детето. Актът за раждане на детето, съставен по реда на българския закон - ЗГР, е издаден на ****. от Община Стралджа, в който детето е записано само с лично и фамилно име М.Х., като фамилията е тази на бащата. С решението на ЯРС по гр. дело № 3359/2014г., влязло в сила на 04.11.2014г., съдът е прекратил брака на родителите Г.П. и Х.Х. като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставил е на майката упражняването на родителските права по отношение на детето, определил е режим на лични контакти на бащата с детето и го е осъдил да му заплаща месечна издръжка.

При тези установени по делото факти, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил молбата по чл.19 ЗГР като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молителката не е ангажирала доказателства за установяване на правнорелевантните факти, посочени в молбата и касаещи промяна на бащиното и фамилно име на детето, които факти да изпълнят предвидените предпоставки на закона – чл.19, ал.1 ЗГР, вр.с чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 ЗГР.

Решението на първата инстанция е валидно, допустимо и правилно.

В предмета на делото е искането за промяна на презимето и фамилията на малолетното дете М.Х..

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически правото на име е уредено с императивни правни норми и промяната му е допустима само по изключение. Разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни”, по този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС – Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о., Решение №200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г. на ІV г.о., Решение № 434/24.06.2010г. по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В същите е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице.

Според разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗГР, името на български гражданин, който е роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Бащиното и фамилното име определят произхода от баща и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето. Съгласно чл.13 и чл.14 ЗГР, при установен произход от баща, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата, а фамилията – от фамилното име или бащиното име на бащата, с наставки - ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато името на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Когато български гражданин е роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и съответното окончание, ако това е заявено писмено от родителите до три години от раждането на детето. Само като изключение законът – чл.15 ЗГР, предвижда детето да има за бащино име собственото име на майката или бащиното име на нейния баща, а фамилно име- това на майката, само когато не е установен произхода на детето от баща.

С оглед горните разяснения на материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС по приложението му, в случая законосъобразно и обосновано ЯРС е приел, че искането за промяна на презимето и фамилното име на малолетната М., е неоснователно. Искането не е в съгласие с разпоредбите на чл.9, чл.13, чл.14 и чл.19 ЗГР. Независимо че от показанията на разпитаната пред настоящата инстанция свидетелка Д.Х. се установиха обстоятелствата, че родителите на детето са разделени от три години, че от раздялата бащата не е търсил дъщеря си и в селото, в което М. живее никой не знае фамилията й, то тези обстоятелства не биха могли да бъдат основание за промяна на фамилията по начин, който противоречи на чл.14 ЗГР, като заличи информацията за произхода на детето. Да се допусне промяна на бащиното и фамилното име по искания начин – чрез добавяне и замяна, съответно с бащиното и фамилното име на майката, би означавало да се пренебрегне произхода на детето от бащата и да се заличи връзката с него, което е в противоречие със закона, независимо от това какви неудобства изпитват или ще изпитват детето и неговата майка. Искането, свързано с важни обстоятелства по смисъла на разпоредбата на чл.19 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9 от ЗГР, във вр.с чл.13 и чл.14 ЗГР, а не с чл.15 от същия закон, т.е. съдът не може при установен произход на детето от баща, да се отклони от императива на посочените норми на чл.9, чл13 и чл.14 ЗГР и да определи презимето и фамилията на детето по изключението на чл.15 ЗГР, което е приложимо, само когато произходът от баща е неизвестен.

Разводът на родителите и липсата на контакти между бащата и детето, не съставляват обстоятелства, които попадат в хипотезата на чл.19, ал.1 ЗГР. С развода на родителите бащата не губи родителската отговорност, не се прекъсват връзките по произход и наследяване, като в интерес на самото дете е, дори при виновно и укоримо поведение на бащата, то да поддържа отношения с него. Без значение за исканата промяна е, че хората в с.Д. не знаят фамилията на детето, тъй като в официалния документ, какъвто е актът за раждане, детето М. е записано с бащината си фамилия. Що се отнася до етническия произход на бащата на детето, то същият е неустановен по делото, като само се твърди, че е арабски. Този произход е и без значение за исканата промяна, тъй като Република България е светска и правова държава, тя се управлява според Конституцията и законите на страната, и всички нейни граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждение, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Изразените становища от Община Стралджа и от Прокуратурата също са без значение за основателността на молбата за промяна на имената на детето, тъй като преценката за наличие на основанието за исканата промяна, с оглед приложението на императивни правни норми, се извършва от съда.

С оглед всичко изложено, независимо от събраните нови гласни доказателства пред настоящата инстанция, изводите на въззивната инстанция за неоснователност на искането по чл.19 ЗГР съвпадат с крайните решаващи изводи на първата инстанция. Поради това, обжалваното решение на ЯРС следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. Посоченото в мотивите на обжалваното решение, че „молбата е основателна”, е техническа грешка на съда, която личи от другите формирани правни изводи и постановения диспозитив за отхвърляне на молбата като неоснователна.

Съдът не е извършил и процесуално нарушение, като не е допуснал посочените в молбата по чл.19 ЗГР гласни доказателства, тъй като в проведеното открито съдебно заседание молителката Г. П. не е поддържала това свое доказателствено искане.

Не е допуснато от съда и нарушение на нормите на чл.142, ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като видно от съставения протокол от о.с.з. на 10.03.2016г., делото е разгледано на второ четене, след като съдът е разгледал останалите дела, по които страните са се явили, т.е. не е налице нарушение на правото на защита на молителката. Съобразно съдебния протокол, молителката се е явила лично в съдебното заседание и не е поискала отлагане на същото поради неявяване на адвоката й, нито е посочила, че води свидетелите си. Напротив, заявила е, че поддържа депозираната от нея молба и няма да сочи други доказателства. Ако съдът е отразил невярно изявленията й, молителката е следвало да поиска поправка на протокола по реда на чл.151 ГПК, съответно извършване на следващите се процесуални действия. Като не е сторила това, оплакванията й за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила са голословни и поради това – неоснователни.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №190/05.04.2016г. на Ямболски районен съд, постановено по гр. дело №151/2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.