Р
Е Ш Е Н И Е
№ 16.06.2016 год. гр.Ямбол
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
секретар П.У.
като
разгледа докладваното от съдия Росица
Стоева
възз.гр.дело
№ 193 по описа за 2016 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на Х.И.Н. против Решение №154/16.03.2016 г.,
постановено по гр.д.№173/2016 г. на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е постановил
следното:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Х.И.Н., ЕГН **********,***,
и П.Й.К., ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак от 20.09.1994 г.
в гр. Ямбол, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина
на двамата съпрузи; ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д. П. К., роден на ***
г., на бащата П.Й.К., при когото ще бъде местоживеенето на детето на адрес гр.С. ул.”**** ****” № ** като определя режим на лични
контакти на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа
до 18,00 часа, както и един месец през летния сезон, когато бащата не е в
платен годишен отпуск; ОСЪЖДА Х.И.Н.
да заплаща на П.Й.К., като баща и законен представител на малолетното дете Д.П.К., роден на *** г.,
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от привеждане в изпълнение на
решението за предоставяне на родителските права, до настъпване на
обстоятелства, водещи по изменение или прекратяване на издръжката; ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.Д., ул.”****”№***, на Х.И.Н.; След прекратяването на брака съпругата ще
носи фамилно име Н.; ОСЪЖДА Х.И.Н.
да заплати ДТ за прекратяването на брака в размер на 12,50 лв. и ДТ за
издръжката в размер на 216 лв.; ОСЪЖДА
П.Й.К. да заплати държавна такса прекратяването на брака в размер на 12,50 лв.
Въззивника Х.Н.
обжалва решението на ЯРС в частта, относно упражняването на
родителските права по отношение малолетното дете Д.К., в частта относно определената за последното месечна издръжка и в частта относно режима на лични
контакти. Посочено е, че решението, в обжалваните части е неправилно,
незаконосъобразно, доказателствено неподкрепено и необосновано по съображения,
подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
при произнасяне на въззивния съд по същество упражняването на родителските
права по отношение малолетното дете Д. К. да се предоставят на майката,
като за бащата се определи подходящ режим на лични контакти и бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока за отговор е
постъпил такъв от П.Й.К. ***, чрез пълномощника му адв.Д.А. от ЯАК, в който е
оспорена основателността на въззивната жалба. Изложени са съображения за
законосъобразност и правилност на решението в атакуваните части, въз основа на
които се иска потвърждаването му, съответно оставяне на въззивната жалба без
уважение. Заявена е претенция за присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника Х.Н.,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
В о.с.з. въззиваемия П.К.
се явява лично, като чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа
заявеното становище по изложените в отговора съображенията.
След преценка на
оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата
по делото, относими към атакуваната част от първоинстанционното решение,
Окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивницата е легитимирана и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с
правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното
решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Решението в атакуваната
част е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по
делото е правилно установена от първостепенния съд, въз основа на събраните
доказателства и не е спорна между страните, т.е. между тях не съществува спор
относно установените по делото факти. Правния спор между страните е досежно
изводите, които налагат установените по делото факти. В тази връзка изложените
от първостепенния съд мотиви се споделят от настоящата инстанция, която на осн.
чл.272 ГПК препраща към тях.
По оплакванията във
въззивната жалба Окръжния съд намери следното:
Предявеният в
производството пред ЯРС иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Пред
първоинстанционния съд Х.Н. е предявила против П.К. иск за прекратяване на
брака помежду им, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия без съдът
да се произнася по въпроса за вината, поискала е на нея да бъде възложено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д., род. на *** г., както и
съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв.,
считано от депозиране на ИМ в съда. В отговора си на ИМ ответника К. също е
заявил желание за прекратяване на брака, но по вина на ищцата, като е поискал
на него да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Д., род. на *** г., както и съдът да осъди ищцата да заплаща
месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от влизане на решението в сила.
Както вече се посочи,
предмет на въззивната проверка е първоинстанционното решение в частта, относно упражняването на
родителските права по отношение малолетното дете Д.К., в частта относно определената за последното месечна издръжка и в частта относно режима на лични
контакти. В останалата част – относно прекратяване на брака и брачната вина,
решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението на ЯРС в
атакуваните части се прецени за правилно.
При произнасяне по въпроса
относно упражняване на
родителските права след развода по отношение на роденото от брака на страните малолетно дете Д., съдът следва да изхожда преди
всичко от интересите на детето, а така също и от родителските и възпитателски
качества на всеки от родителите.
Съобразявайки изложеното, първоинстанционния съд правилно е намерил, че упражняване на родителските права по отношение на
детето Д.
следва да се предоставят на бащата. За да приеме такова
решение, ЯРС изцяло се е съобразил с желанието на детето да остане да живее в дома си в гр.С., където очевидно то се чувства най-добре и защитено, както е съобразил
и силната емоционална връзка на детето с неговия баща. Посочил е още, че по
делото липсват
данни, че бащата не е в състояние да полага дължимите грижи, а твърдените от
ищцата негови действия – затваряне на детето вкъщи, заставянето му с часове да
гледа определена телевизия и т.н. не са доказани по делото, а и самото дете ги
отрича. В хода на процеса не се доказало друго поведение на бащата, което би се
явило неблагоприятно за нормалното му израстване и развитие. От друга страна
ЯРС е извел извод, че именно поведението на майката е мотивирало
предпочитанието на детето да живее при баща си - употребата на обидни, при това
вулгарни думи, не е в интерес на детето, уронва достойнството му и не се
отразява благоприятно на изграждането му като личност; страхът от агресивна
реакция на майката също е факт, който сочи на накърнена връзка майка-син. ЯРС е
отчел и факта на наличието на друг мъж в живота на майката, което смущава
детето. По отношение по-малките финансови възможности на бащата, ЯРС е приел,
че те не са решаващ критерий при преценката за предоставянето на родителските
права, а имат значение при определяне на издръжката от другия родител.
Тези изводи на първостепенния съд се споделят и от настоящия състав на
въззивната инстанция. За да достигне до тях въззивния съд съобрази всички
събрани по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания и изготвения
социален доклад.
Според ППВС №1/1974 г. под
"интереси на децата" по смисъла на действащия чл.59, ал.4 от СК
следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. В понятието "интереси на децата" по смисъла на закона се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има така
изложената съвкупност от интереси в нейната цялост. Пак според цитираното ППВС
решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на
единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед
и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за
възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и
др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;
възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата;
помощ на трети лица и др.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че и двамата родители
притежават добри родителските
и възпитателски качества, отнасят се към детето си с грижа и обич, а то е
привързано към всеки от тях. Въззивния съд намира, че желанието на детето е
правилно зачетено от първостепенния съд, предвид възрастта му (Д. е почти на 11 години) и в
тази връзка неправилно би било да му бъде отнета възможността да избере къде
предпочита да живее. Не без значение е и обстоятелството, че през по-голямата
част от живота си детето е живяло в гр.С., където са неговите приятели и
домът, с който е свикнало.
Необосновано е твърдението във въззивната жалба за незаконосъобразност
на решението на ЯРС в обсъжданата част. По делото не са налице доказателства,
обосноваващи накърнен родителски капацитет на бащата. Както вече се посочи, в
приложените по делото социални доклади, компетентните органи са дали
заключение, че и двамата родители разполагат с необходимите жилищни, материални
и финансови условия за отглеждането и възпитанието на детето Д.; и двамата родители са в
състояние да му осигурят сигурна и безопасна среда и притежават необходимите
умения и родителски капацитет. При това положение липсва пречка упражняването
на родителските права да бъде възложено на всеки един от тях, а в частност да
бъде зачетено желанието на детето.
В тази връзка голословно, необосновано е твърдението във въззивната жалба, че бащата
е негоден да упражнява родителските права по отношение на детето, тъй като не е
в състояние да му осигури нормални условия на живот, тъй като не работи и няма
доходи. Напротив от данните по делото е видно (а и между страните липсва спор),
че до момента на фактическата раздяла съпрузите са имали съвместен бизнес, в
който всеки от тях е участвал според възможностите си. От представените по
делото писмени доказателства се установява, че бащата работи по трудов договор
от 24.02.2016 г. с основно месечно възнаграждение от 420 лв. Безспорно е
установено от посоченото в социалния доклад, че същият разполага и с
необходимите жилищни и битови условия. По-малките финансови възможности на
бащата, както правилно е приел ЯРС, не са решаващ критерий при преценката за
предоставянето на родителските права, а имат значение при определяне на
издръжката от другия родител.
При това положение и след
като родителските права по отношение на Д. ще се упражняват от бащата, то
майката следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка. Въззивния съд
счита, че определената от ЯРС такава е съобразена по размер с изискванията на
закона, с нуждите на детето и с възможностите на задълженото лице, като
изложените в тази насока мотиви се споделят и е ненужно да бъдат преповтаряни.
По отношение определения
от ЯРС режим на лични контакти на майката с детето конкретни оплаквания във
въззивната жалба не са изложени, за да бъдат обсъдени от въззивния съд. Определения
от ЯРС режим е обичайния за подобни ситуации, поради което решението и в тази
част следва да бъде потвърдено.
Предвид на изложените до
тук съображения и на осн. чл.271, ал.1 ГПК, решението на ЯРС в частта, в която се е произнесъл относно
упражняването на родителските права по отношение непълнолетното дете Д., в частта относно определената за последния месечна издръжка, както
и в частта относно режима на лични
контакти на майката с детето, е правилно, законосъобразно, не страда от
пороците, визирани във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемия П.К. има право да му
се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция. Въззивния
съд обаче не присъжда разноски поради липса на доказателства за сторени такива.
Водим от изложеното ЯОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №154/16.03.2016 г., постановено по гр.д.№173/2016
г. на ЯРС в частта, относно
упражняването на родителските права по отношение малолетното дете Д. К., в частта относно определената за
последното месечна издръжка и в частта относно
режима на лични контакти.
Решението е окончателно и
на осн. чл.280, ал.2, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.